от nezret » 11 Фев 2008, 17:07
Колежке надявам се че част от изложените правни аргументи биха ти били полезни.
Съгласно чл.34 (2) от Наредбата Îòñòðàíåíè àâòîìîáèëè ñå òðàíñïîðòèðàò ñàìî äî îïðåäåëåíè ïàðêèíãè è ñå îñâîáîæäàâàò îòòàì ñëåä çàïëàùàíå íà ðàçíîñêèòå ïî îòñòðàíÿâàíå, òðàíñïîðòèðàíåòî è ïàðêèðàíåòî. Тази подзаконова норма противоречи начл17ал3 КРБ, чл.33ал2КБР, чл23 ЗАНН, чл.8,9 и чл.26ал.2 ЗЗД,чл.1т5 и чл.367 ТЗ.
Съгласно чл17ал3 от Конституцията , частната собственост е неприкосновена. С аргумент за по -силното основание от чл.33ал2 от Конституцията следва да се приеме че транспортирането на автомобили без знанието и съгласието на собственика или на упълномощеният водач се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, както и в случаите на крайна необходимост. В противен случай трябва разрешение на орган на съдебната власт. Отстраняването и транспортирането на автомобили без знанието и съгласието на собственика или упълномощеният водач е принудителна административна мярка за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения. Съгласно чл23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ , а не със разпоредби на подзаконов нормативен акт, каквито са атакуваните разпоредби от Наредбата.Следователно не може с норми на подзаконов нормативен акт да се прилагат принудителни административни мерки. По тези съображение атакуваната следва да се отмени като незаконосъобразна, отменително основание по чл.12т4 ЗВАС.
Заплащането на разноските за дейността по принудително отстраняване на автомобилите до определените за тази цел паркинги, по смисъла на чл34ал2 от Наредбата ,не е административно наказание по смисъла на чл13 ЗАНН, нито принудителна административна мярка по чл171 ЗДв.П. По своята правна природа това е задължение за принудително заплащане(изпълнение на зъдължение по сключен договор) на непоискана от собственика на МПС или на упълномощеният от него водач, но извършена транспортна услуга(договор за превоз). Нещо повече, атакуваната разпоредба дава право на задържане(залог) на автомобила до заплащане на направените разноски. Това е правна принуда-недопустимо намесване на държавата в гражданскоправни по своята правна същност правоотношения. Предоставянето на превозна услуга е правоотношение от гражданскоправен характер при които важи принципа за равнопоставеност на субектите . Това е договор за превоз нормативно уреден в ТЗ и ЗАвт.Пр, за който важат общите правила за сключване на договор уредени в ЗЗД и специалните уредени в ТЗ и ЗЗД. Такова подзаконово(дори и законово) нормативно решение е недопустимо. Съгласно чл.8 ЗЗД , .) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. За да имаме валидно сключен договор, първият и най важен елемен е наличие на съглашение- съгласие , ясно изразено волеизявление на страните относно основните елементи на договора . Съгласно чл9 ЗЗД , страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави . Съгласно чл26ал2 ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нищожните договори не пораждат предвидените в тях правни последици, които страните целят с тях още от момента на сключването им .Нищожните сделки не могат да се заздравяват.Нищожната сделка няма действие не само между страните, но и по отношение на третите лица и всеки може да се позове на нея.(решение№4366 от 15.06.2001г. на ВАС по адм.д.№6362/2000г.1-во отд)
Договорът за превоз между собственика на МПС или на упълномощеният от него водач и превозната организация , която транспортира принудително автомобила до определените паркинги е НИЩОЖЕН ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ. Следователно заплащането на разходите за транспортиране и престой не се дължат от собственика на МПС, поради липса на правно основание, а платените такива представляват недължимо платено- неоснователно обогатяване по смисъла на чл55 и следващите ЗЗД и подлежи на връщане. Атакуваната разпоредба на чл34ал2 от Наредбата , създава правна възможност за сключване на нищожни правни сделки, създава обективна възможност за произвол, използване на правна принуда за принудително изпълниние на нищожни сделки(поради липса на съгласие). Подобно нормативно решение е противоконституционно, противозаконно , недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Нарушителят е длъжен да заплати само глобата , в размер установен с фиш или с влязло в сила Наказателно постановление за извършено административно нарушение, но не и транспортните разходи. В конкретния случай страните по договора за превоз ,са товародателят ( длъжностното лице назначено от СГО или СДВР) и превозвача (фирмата спечелила конкурс за този вид транспортна дейност), но не и собственика или упълномощеният водач на МПС, който е извършил адм.нарушение, спрямо собственика договорът е нищожен. Следователно транспортните разходи се дължат от СГО ,на превозната организация по силата на предварително сключен между тях договор, а не от собственика на МПС.
Съгласно чë. 35. (1) Êîëåëîòî íà àâòîìîáèë, ïàðêèðàí íà ìÿñòî, êúäåòî òîâà å çàáðàíåíî, ìîæå äà áúäå áëîêèðàíî ñ òåõíè÷åñêî óñòðîéñòâî (ñêîáà) îò ïîëèöèÿòà èëè ïî íåéíî íàðåæäàíå, êàòî óñòðîéñòâîòî ñå ñâàëÿ ñëåä çàïëàùàíå ðàçíîñêèòå ïî ïîñòàâÿíåòî è ñâàëÿíåòî ìó. Тази подзаконова норма противоречи начл17ал3 КРБ, чл23 ЗАНН, чл.8,9 и чл.26ал.2 ЗЗД. Съгласно чл17ал3 от Конституцията , частната собственост е неприкосновена. Съгласно чл23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ , а не със разпоредби на подзаконов нормативен акт, каквато са атакуваната разпоредба от Наредбата.Следователно не може с норми на подзаконов нормативен акт да се прилагат принудителни административни мерки. Нещо повече в чл171 от Закона за движение по пътищата не се предвижда подобен вид принудителна административна мярка. По тези съображение атакуваната разпоредба следва да се отмени като незаконосъобразна, отменително основание по чл.12т4 ЗВАС. Заплащането на разноските за дейността по поставянето и свалянето на техническо устройство(скоба) на автомобилите , по смисъла на чл35ал1 от Наредбата ,не е административно наказание по смисъла на чл13 ЗАНН, нито принудителна административна мярка по чл171 ЗДв.П. По своята правна природа това е задължение за принудително заплащане(изпълнение на задължение по нищожен договор) на непоискана от собственика на МПС или на упълномощеният от него водач, но извършена услуга. Нещо повече, атакуваната разпоредба дава право на задържане(залог) на автомобила до заплащане на направените разноски(определената от изпълнителя цена за поставяне и сваляне на скобите). Предоставянето на услуга е правоотношение от гражданскоправен(търговскоправен) характер при които важи принципа за равнопоставеност на субектите . Съгласно чл26ал2 ЗЗД нищожни са договорите при кито липсва съгласие между страните. Договорът за услуга(може да се тълкува ,като охрана на автомобила защото блокиран автомобил ,не може или много трудно може да се открадне) между собственика на МПС или на упълномощеният от него водач и полицията е НИЩОЖЕН ПОРАДИ ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ. Атакуваната разпоредба на чл35ал1 от Наредбата , създава правна възможност за сключване на нищожни правни сделки, създава обективна възможност за произвол, използване на правна принуда за принудително изпълниние на нищожни сделки(поради липса на съгласие). Подобно нормативно решение е противоконституционно, противозаконно , недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Нарушителят е длъжен да заплати само глобата , в размер установен с фиш или с влязло в сила Наказателно постановление за извършено административно нарушение, но не и разходите по поставяне и сваляне на техническо устройство(скоби).
Съгласно ×ë. 41 ал (2) от Наредбата,нàêàçàòåëíèòå ïîñòàíîâëåíèÿ, ñ êîèòî å íàëîæåíà ãëîáà â ðàçìåð äî 200 ëåâà âêëþ÷èòåëíî, íå ïîäëåæàò íà îáæàëâàíå. Установената с чл41ал2 от Наредбата забрана за обжалване противоречи на чл.120ал1 и ал2 от Конституцията. Чл120ал2 КРБ допуска само някои административни актове да не подлежат на съдебен контрол. Изискването на конституционната разпоредба е тези актове да бъдат изрично посочени със закон(чл34ЗАП,чл7ЗВАС), което в случая не е спазено.Наредбата не е закон, а е подзаконов нормативен акт , следователно с разпоредби на подзаконов нормативен акт не може да се въвеждат забрани за обжалване. С Решение №21 от 26.10.1995г по конст.дело№18/95г на Конституционния съд , което дава задължително тълкуване на чл.120 от Конституцията. Конституционния съд на Република България прие, че сúãëàñíî ÷ë. 120, àë. 2 îò Êîíñòèòóöèÿòà ãðàæäàíèòå è þðèäè÷åñêèòå ëèöà ìîãàò äà îáæàëâàò ïðåä ñúäèëèùàòà âñè÷êè àäìèíèñòðàòèâíè àêòîâå, âêëþ÷èòåëíî âúòðåøíîñëóæåáíèòå, ùîì òåçè àêòîâå íàðóøàâàò èëè çàñòðàøàâàò òåõíè ïðàâà èëè çàêîííè èíòåðåñè è íå ñà èçêëþ÷åíè èçðè÷íî ñúñ çàêîí îò ñúäåáíî îáæàëâàíå. Следователно чл42ал2 от Наредбата следва да се отмени като противоконституционен.
Съгласно ×ë. 41 ал. (3) Çà ÿâíî ìàëîâàæíè ñëó÷àè íà íàðóøåíèÿ íà èçèñêâàíèÿòà íà òàçè íàðåäáà, óñòàíîâåíè ïðè èçâúðøâàíåòî èì, îðãàíèòå ïî ÷ë. 40 íàëàãàò íà ìÿñòî ñðåùó êâèòàíöèÿ ãëîáà â ðàçìåð íà 50 ëåâà. Този текст противиречи на чл186 от Закона за движение по пътищата в частта размера на глобата ., в законовият текст се предвижда глоба в размер до 15лв., а в атакуваният текст на 50 лв. Не може с подзаконов нормативен акт да се налагат по високи като размер административни наказания за идентични нарушениея( в случая на правилата за движение в населени места). Съгласно чл3 ал2 ЗАНН , се прилага онази норма която е по благоприятна за нарушителя, следователно размера на глобата за маловажни случаи следва да бъде намален до 15лв, а не на 50лв.,както е възприето в Наредбата. По тези съображения чл41ал3 от Наредбата следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Чл 43 ал1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 и12 от Наредбата в частта размерът на административното наказание-глоба ,противоречат на чл180ал1т.1, чл180ал2т.1 ,ал3 т.2 от Закона за движение по пътищата. . Не може с подзаконов нормативен акт да се налагат по високи като размер административни наказания за идентични нарушениея( в случая на правилата за движение в населени места). Съгласно чл3 ал2 ЗАНН , се прилага онази норма която е по благоприятна за нарушителя,слизователно размерът на глобата надвишаващ законоустановения, постановен в чл43 от Наредбата е незаконосъобразен и като такава следва да се отмени чл.43.