от sadiata » 05 Фев 2010, 11:25
Не се притеснявайте това далеч не е идиотското решение на този съдебен състав от шесто отделение на ВАС:
Всеки второкурстник от специалността "Право",в часта на обучението си по дисциплината "Административен процес" може да си даде сметка ,че когато касационното обжалване е осъществено при липса на правен интерес у касационния жалбоподател се касае за недопустимост на касационната жалба,същата се остава без разглеждане и касационното производство се прекратява с определение. В мотивите на Решение№1840/2009 съдебният състав прави констатацията ,че първоинстанционното решение е благоприятно за жалбоподателя,а това и становището на прокурора от ВАП.Въпреки това обаче ВАС е постановил друг правен резултат а именно ОСТАВАНЕ В СИЛА решението на АССГ.
Прилагам съдебно решение.
РЕШЕНИЕ
№ 1840
София, 11.02.2009
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
при секретар Мариана Салджиева и с участието
на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното
от председателя ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
по адм. дело № 13901/2008.
С решение от 04.07.2008 г. по адм. дело N 317 от 2008 г. Административният съд - София град е отменил заповед N 53 от 28.12.2007 г. на директора на Столичен общински дом за временно настаняване на сираци над 16 години „Света София”, с която е прекратен договора за доставка на социални услуги на Ангел Гинев Иванов, считано от 13.12.2007 г. и същевременно преписката е върната за ново разглеждане.
Против решението на административния съд Ангел Гинев Иванов е подал касационна жалба, с която се иска отменяването му.
Върховният административен съд не уважи касационната жалба.
Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. С уважаване на подадената от Ангел Гинев Иванов /касатор в това производство/ жалба за отменяване на заповед N 53 от 28.12.2007 г. на директора на столичния общински дом трябва да се приеме, че е създадено положение, при което касаторът няма право да обжалва решението на административния съд. Това е така, защото правото да обжалва по касационен ред като средство за защита на участващите в делото страни срещу неправилни решения на административния съд заедно с възможността да се сезира касационния съд и да се предизвика касационно производство, съществува само при интерес от обжалването, което е налице, когато решението е неблагоприятно за страната, която го обжалва. Когато, обаче, е уважено искането на касатора, неблагоприятно за него решение няма. С оглед на това, трябва да се приеме, че той няма интерес да обжалва решението на административния съд, с което е уважено искането за отменяване обжалваната заповед. Поради липса на правен интерес за него да обжалва същото, трябва да се приеме, че касационната жалба не подлежи на разглеждане.
От обстоятелството, че с решението на административния съд само се отменява обжалваната заповед за прекратяване на договора за доставка на социални услуги на касатора без да приключва административното производство при задължение на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК да издаде нова заповед, не следва друго. Съдебното решение има отменителен характер, без с него да се решава спорният въпрос, тъй като преписката е върната за ново разглеждане от директора на столичния общински дом. Очевидно е, че с решението на административния съд въпросът за прекратяването на договора за доставка на социални услуги на касатора, е върнат на изходната му позиция, при която следва отново да бъда обсъждан от административния орган и да бъде издадена нова заповед от този орган. При разглеждането на делото и при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението не противоречи на материалния закон. При това то не съдържа задължителни за административния орган, на който преписката е върната, указания по тълкуването и прилагането на закона, които противоречат на закона и чието изпълнение би довело до издаването на незаконосъобразен акт. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор.
Ето защо, решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решението от 04.07.2008 г., постановено по адм. дело N 317 от 2008 г. на Административния съд - София град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Трендафилов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Наталия Марчева
/п/ Румяна Папазова
И.Т.
НЕЩО ПОВЕЧЕ касационната жалба по това дело съдържа коренно различен петиум и предмет на касационно обжалване е било частично обжалване на първоинстанционното решение,в часста с която АССГ връща преписката за ново произнасяне като касационния жалбоподател е имал становището че втория диспизитив на решението на АССГ е неправилен и са били налице всички предпоставки АССГ да реши спора по същество,поради което с касационната жалба е поискано оставане в сила решението на АССГ в частта на отмяна на административния акт и отмяна на диспозитива изпращане преписката на АО за ново произнасяне и решаване на спора по същество от касационната инстанция .В този случай този съдебен състав е излязъл от пределите на петиума на касационата жалба като е нарушил принципа за диспозитивно начало,според което страните в съдебния процес определят пределите на съдебната защита.
По друго дело същия съдебен състав постановява недопустим правен резултат,предвид следното:
Обжалвано е разпореждане на АССГ с което е отхвърлено искането на молителя за прекратяване на неоснователните деиствия на АО. В определението на ВАС по частното съдебно производство е прието ,че частната жалба е основателна,поради това че АССГ не е събрал определени доказателства,поради което разпореждането е неправилно. С постановения правен резултат съдебния състав е отменил разпореждането и е ВЪРНАЛ ДЕЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДОПРОИЗВОДСТВОНИТЕ ДЕЙСТВИЯ: Аз като водещ делото на частния жалбоподател,чрез съставяне на частната жалба /не съм искал изрично упълномощаване,тъй като делото се гледа в закрито заседание/ бях изумен относно това какви деиствия следва да продължи този АССГ когато първоинстанционния спор е решен по същество и вече е приключил с краен съдебен акт и фактически няма какви деиствия да продължават.
В този случай и като отчетохме че съда несе е произнесъл по второто искане на частната жалба поискахме допълване на определението като в мотивити на тази молба ,в скоба уточнихме че е недопустимо постановяване на правен резултат -връщане на делото ная АССГ за продължаване на съдопроизводствените деиствия. С определение от 25.01.2010г. съда допуска поправка на очевидна фактическа грешка като на практика замени целият си втори диспозитив на предходно свое определение от 17.12.2009 не успешно заблуждавайки че е допуснал фактическа грешка а и фактическата грешка не може да бъде с такива размери и затова свидеталства и това че като извод след мотивите на определението си от 17.12.2009г. съдебният състав на ВАС посочва "Разпореждането е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия". Това показва че съда е целял постановяване на въпросния диспозитив.
Прилагам определения от 17.12.2009 и от 25.01.2010г.,както следва:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15618
София, 17.12.2009
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело № 15160/2009.
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и следв. във вр. с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по частна жалба на Ангел Гинев Иванов от гр. София против разпореждането от 10.11.2009 г. по адм. дело № 7611 по описа за 2009 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането съдът да разпореди на Директора на Центъра за временно настаняване да преустанови фактическите действия по недопускането на жалбоподателя да домува в Центъра и и да разпореди на Директора да го допусне да домува.
Ответникът Директорът на ЦВНС „Света София”, гр. София, е оспорил частната жалба в писмено становище.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 254, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложените по делото доказателства се установява, че с решение № 341 от 04.07.2008 г. по адм. дело N 317 от 2008 г. Административен съд София - град е отменил заповед N 53 от 28.12.2007 г. на Директора на Столичен общински дом за временно настаняване на сираци над 16 години „Света София”, с която е бил прекратен договорът за доставка на социални услуги на Ангел Гинев Иванов, считано от 13.12.2007 г. и същевременно преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания за мотивиране на акта. Така постановеното решение е оставено в сила от Върховния административен съд с решение № 1840 от 11.02.2009 г. по адм. дело № 13901 / 2008 г. С писмо от 23.02.2009 г. Административен съд София – град е изпратил преписката на Директора на Столичен общински дом за временно настаняване на сираци над 16 години „Света София” за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение.
С подадената на 04.11.2009 г. жалба Ангел Гинев Иванов е потърсил защита срещу действията на Директора на Столичен общински дом за временно настаняване на сираци над 16 години „Света София”, изразяващи се в недопускането му да домува в сградата на центъра, без да е издадена заповед съобразно дадените от съда указания за прекратяване на договора.
Със становище от 09.11.2009 г. Директорът на ЦВНС „Света София” е заявил, че отменената от Административен съд София – град заповед не е индивидуален административен акт и прекратяването на договора с жалбо- подателя Иванов е настъпило по силата на самия договор поради изтичане на срока му.
С обжалваното разпореждане Административен съд София – град, след като е установил, че Директорът на ЦВНС „Света София” не е изпълнил влязлото в сила решение на същия съд, се е доверил изцяло на твърдението, че действието на договора е прекратено поради навършена от жалбоподателя възраст и недопускането му се основава на Правилата за вътрешния ред в дома. Едновременно с това съдът е приел, че не е налице неоснователно действие, подлежащо на защита по реда на чл. 250 и следв. от АПК, защото заповедите за настаняване в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността се извършва от компетентния орган по чл. 40а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
Горните изводи не са подкрепени от представени по делото доказателства – акт на компетентния орган по чл. 40а от ППЗСП за настаняване, сключения между страните договор за социална услуга и Правилата за вътрешния ред в дома. Разпореждането е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административе съд, шесто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането от 10.11.2009 г. по адм. дело № 7611 по описа за 2009 г. на Административен съд – София град.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Трендафилов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Наталия Марчева
/п/ Румяна Папазова
Р.П.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 966
София, 25.01.2010
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА ПАПАЗОВА
по адм. дело № 15160/2009.
Производство по чл. 176 във вр. с чл. 228, във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Подадена е молба от Ангел Гинев Иванов от гр. София за допълване на определение № 15618 от 17.12.2009 г. по адм. дело № 15160 / 2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:
С определението, чието допълване се иска, Върховният административен съд в производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. от глава тринадесета на АПК във вр. с чл. 254, ал. 2 от АПК е отменил разпореждането от 10.11.2009 г. по адм. дело № 7611 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на Ангел Гинев Иванов съдът да разпореди на Директора на Центъра за временно настаняване да преустанови фактическите действия по недопускането на жалбоподателя да домува в Центъра и да разпореди на Директора да го допусне да домува.
Неоснователно е искането на Ангел Гинев Иванов от гр. София за допълване на определение № 15618 от 17.12.2009 г., като второ- инстанционният съд се произнесе по „обезпечителното искане” в частната жалба, като разпореди на Директора на ЦВН „София” да допусне частния жалбоподател да домува в центъра.
Специалната защита по реда на чл. 250 – чл. 255, глава петнадесета от АПК, не включва налагане на обезпечителни мерки по подадените искания за прекратяване на фактически действия. Поради това подадената молба за постановяване на допълнително определение по обезпечително искане в частната жалба е неоснователно.
В подадената молба за допълване на определението Ангел Гинев Иванов от гр. София е изложил съображения, съобразно които отмяната на разпореждането и връщането на делото на същия съд за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, налага произнасяне по жалбата му по същество от друг състав на съда. При извършената служебна проверка се установи, че в мотивите на определението си Върховният административен съд, е посочил, че постановява акта си на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 236 от АПК. Съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд отменя обжалвания съдебен акт и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая е прието, че обжалваното разпореждане е неправилно поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Диспозитивът на отменителното определение в частта за връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия е в несъответствие с мотивиращото правно основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Допусната е очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи по реда на чл. 175 от АПК.
Предвид гореизложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 15618 от 17.12.2009 г. по адм. дело № 15160 / 2009 г., като „ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия” се заменя с „ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав”.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ангел Гинев Иванов от гр. София за допълване на определение № 15618 от 17.12.2009 г. по адм. дело № 15160 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с произнасяне по „обезпечителното искане” в частната жалба съдът да задължи Директора на ЦВН „София” да допусне частния жалбоподател да домува в центъра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Трендафилов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Наталия Марчева
/п/ Румяна Папазова
Р.П.