bobolina1966 написа:Здравейте!Имам спешна нужда от помощ!!!От съседа ми, живеещ на горния етаж има теч- в кухнята стената и тавана ми са подгизнали!Молих го, нееднократно, да пусне майстори, които да оправят теча, естествено, за ремонта аз ще платя?!Съседът грубо ми отказва!Какъв е начина да го принудя- говоря по законов начин, във връзка с приетия Закон за управление на етажната собственост!Предварително искам да Ви уведомя, че в нашия вход, никой от нищо не се интересува, когато не му е опряло яйцето...!!!Моля за помощ!!!
(Приемаме, че Вашия случай, е извън хипотезите на Чл.38, изр.1 от ЗС.)...Тъй като информацията, която давате, е недостатъчна, най-общо казано и на кратко, следва да имате предвид следното: 
Наказателноправен ред (наказателна отговорност):НК - Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици или ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или ако деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа, наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.
НК - Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:
1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;
НК - Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(2) Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години.
НК - Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
===================================================================================
(...
Независимо от наказателната отговорност
)
Търсене на отговорност по гражданскоправен ред:(Ще е необходимо, да си наемете адвокат, тъй като сами, едва ли ще се справите!)...На кратко:
В случая имаме т.нар. "непозволено увреждане".
Правната уредба на този институт "непозволено увреждане" - е в Чл.45-54 от ЗЗД. Непозволеното увреждане (деликтна отговорност), е извъндоговорен източник на задължения. Отговорността за непозволено увреждане, е изградена на основата на общото правило - да не се вреди другиму. Съгласно Чл.45 - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму с правонарушението. В ал.(2) - е установена една презумпция за вина, а именно, че във всички случаи на непозволено увреждане - вината се предполага до доказване на противното. От това следва, че във всички случаи на отделните фактически състави, отговорността се свързва с вината. Чрез отговорността за правонорушението, трябва да се премахнат неблагоприятните последичи на едно неизпълнение. Отговорността е деликтна, тъй като е нарушено зъдалжение - да не се вреди на друг.
Задължението, което поражда отговорността, може да произтича и от: 1/ закона – от общата му повеля да не вредим на друг, и 2/ от правилата на добрите нрави. Основанието на деликтната отговорност, е нарешението именно на подобни общи задължения.
То е задължение на всеки към всички и именно неговото нарешение съставлява деликт, който дава живот на облигационното нарушение между нарушител и понасящ нарушението, насочено още от самото начало към обезвреждане.
Фактическите състави на деликтоната отговорност, са 5: общият състав по Чл.45, ал.(1), който урежда отговорността за вреди причинени от лични действия на делинквента; Чл.47, 48 и 49 – отговорността за вреди причинени от чужди действия; Чл.50 – където е уредена обективната отговорност за вреди от вещи и животни.
http://www.pravo-online.com/%D1%81%D0%B ... D0%B5.html http://www.lawsbg.com/lectures/75-oblig ... vredi.html"...Въпросът за границите на гражданската отговорност е не само това, че тя се простира само до вредите, всъщност тя по линия на някаква абстрактна икономическа справедливост и целесъобразност ..."
Успех!
Публикувано на: 23 Окт 2010, 13:35
Е тук няма нищо общо ЗУЕС, извинявам се за постовете на хората които даваха съвети дали има УС на ЕС.И пък и общината най малко я бърка тази работа. това са си взаимосъседски отношения и би трябвало да се разберат помежду си.Ако не се стигне до разбирателство , има си съдебна процедура.
