Подялба на външни паркоместа и претенции на строител
Публикувано на: 19 Фев 2016, 10:36
Здравейте,
имам нужда от помощ и малко насоки по следния казус:
През 2013г. е построена жилищна сграда с подземен паркинг и медицински център на партерно ниво. Разрешението за строеж е от 2011 г., с прието разделяне на строежа на 2 етапа:
1. Изграждане на жилищната част и пускането и в експлоатация;
2. Окончателно завършване на медицинския център (МЦ) (все още собственост на строителя) с изпълнение на довършителни работи;
Жилищната част на сградата е с Разрешение за ползване (Акт 16) от 2013 год., отскоро и медицинският център разполага с такова, но все още не се ползва по предназначение.
Строителят иска да пристъпи към завършване на етап 2 - съответните преустройства на общите околоблокови площи за изграждане на предвидените в инвестиционния проект външни паркоместа (държа да отбележа, че при закупуване на жилищата, бъдещо преустройство на общите части в паркоместа е било спестено на купувачите).
Общият брой на осигурените към сградата 10 бр. подземни паркоместа и 9 бр. бъдещи външни паркоместа сумарно не отговаря на разпоредбите на закона за нужния мин. брой места за паркиране и/или гариране - в случая 23 бр. (чл.24, ал.1, Таблица No2, т.2 и т.33 от Наредба No2 от 2004г.), тъй като строителят не е осигурил заложените в инвестиционния проект 4бр. механизми за паркиране на две нива в подземния паркинг. Това от своя страна обаче не пречи на строителя да има претенции за 4,5 бр. от бъдещите външни паркоместа за ползване от медицинския център.
Всички собственици на апартаменти, ведно с МЦ, притежават % идеални части от общите части на надземната част на сградата и идеални части от право на строеж върху УПИ, в който е построена сградата.
Въпросите, които изникват, са:
1. Външните паркоместа, като обща част към сграда, не следва ли да се разпределят за ползване между всички апартаменти (16 на брой) и МЦ, като притежатели на % от общите идеални части от земята (без да се търси връзка с подземните паркоместа, които на са обща част, и с нужния брой места за паркиране и/или гариране, на които се позовава строителят в претенциите си за 4,5 бр. външни паркоместа)? Какво следва да се има предвид за притежателите на по-голям % идеални части от земята (в случая МЦ разполага с 12,997%)?
2. Какви са законовите срокове за завършване на един обект, разделен на етапи?
3. Могат ли да се отправят претенции към строителя за неосигуряване на нужния брой паркоместа към момента на въвеждане на жилищната част от сградата в експлоатация и неизпълнение на инвестиционния проект по отношение на механизмите за паркиране на две нива (след като е минала пред РДНСК)? Какви са сроковете за обжалване?
4. Може ли да се противодейства на инвеститора за изграждане на външни паркоместа, при условие, че на общо събрание с мнозинство е взето решение за ползване на общите части за отдих и релакс?
5. По какъв начин обнародваните в ДВ, бр. 101 от 2015 г. изменения и допълнения за паркоместата могат да са в ущърб на собствениците на апартаменти, предвид гореизложените факти?
имам нужда от помощ и малко насоки по следния казус:
През 2013г. е построена жилищна сграда с подземен паркинг и медицински център на партерно ниво. Разрешението за строеж е от 2011 г., с прието разделяне на строежа на 2 етапа:
1. Изграждане на жилищната част и пускането и в експлоатация;
2. Окончателно завършване на медицинския център (МЦ) (все още собственост на строителя) с изпълнение на довършителни работи;
Жилищната част на сградата е с Разрешение за ползване (Акт 16) от 2013 год., отскоро и медицинският център разполага с такова, но все още не се ползва по предназначение.
Строителят иска да пристъпи към завършване на етап 2 - съответните преустройства на общите околоблокови площи за изграждане на предвидените в инвестиционния проект външни паркоместа (държа да отбележа, че при закупуване на жилищата, бъдещо преустройство на общите части в паркоместа е било спестено на купувачите).
Общият брой на осигурените към сградата 10 бр. подземни паркоместа и 9 бр. бъдещи външни паркоместа сумарно не отговаря на разпоредбите на закона за нужния мин. брой места за паркиране и/или гариране - в случая 23 бр. (чл.24, ал.1, Таблица No2, т.2 и т.33 от Наредба No2 от 2004г.), тъй като строителят не е осигурил заложените в инвестиционния проект 4бр. механизми за паркиране на две нива в подземния паркинг. Това от своя страна обаче не пречи на строителя да има претенции за 4,5 бр. от бъдещите външни паркоместа за ползване от медицинския център.
Всички собственици на апартаменти, ведно с МЦ, притежават % идеални части от общите части на надземната част на сградата и идеални части от право на строеж върху УПИ, в който е построена сградата.
Въпросите, които изникват, са:
1. Външните паркоместа, като обща част към сграда, не следва ли да се разпределят за ползване между всички апартаменти (16 на брой) и МЦ, като притежатели на % от общите идеални части от земята (без да се търси връзка с подземните паркоместа, които на са обща част, и с нужния брой места за паркиране и/или гариране, на които се позовава строителят в претенциите си за 4,5 бр. външни паркоместа)? Какво следва да се има предвид за притежателите на по-голям % идеални части от земята (в случая МЦ разполага с 12,997%)?
2. Какви са законовите срокове за завършване на един обект, разделен на етапи?
3. Могат ли да се отправят претенции към строителя за неосигуряване на нужния брой паркоместа към момента на въвеждане на жилищната част от сградата в експлоатация и неизпълнение на инвестиционния проект по отношение на механизмите за паркиране на две нива (след като е минала пред РДНСК)? Какви са сроковете за обжалване?
4. Може ли да се противодейства на инвеститора за изграждане на външни паркоместа, при условие, че на общо събрание с мнозинство е взето решение за ползване на общите части за отдих и релакс?
5. По какъв начин обнародваните в ДВ, бр. 101 от 2015 г. изменения и допълнения за паркоместата могат да са в ущърб на собствениците на апартаменти, предвид гореизложените факти?