forum.lex.bg

Историята започва през далечната 1995 г., когато Хасан (да го наречем така) дарява на Иван дворно място със стари постройки. Хасан и Иван не са роднини. Иван след месец продава подареният му имот на трето лице. Научавайки, че имотът в който все още живее е продаден, Хасан завежда дело за унищожаване на НА на основание чл. 29 от ЗЗД през 1996 г.. Процесният имот е прехвърлян няколко пъти. През 2004 г. чрез въвод от СИ Хасан е принуден да напусне имота. Същата година имотът е продаден на строителна фирма, която построява жилищен блок на дворното място обединено със съседното в един общ парцел. Акт 16 на блока е издаден през 2011 година. Строителната фирма продава всички обекти в сградата - апартаменти и гаражи на различни хора. До 2012 г. всички са продадени. За беда на хората закупили обекти в сградата обаче през април 2013 г. Хасан печели делото на трета инстанция и НА на Иван е унищожен на основание чл. 29 от ЗЗД с решение на ВКС от 03.04.2013 г.. Делото продължава много дълго, тъй като е спирано два пъти. Строителната фирма и Иван печелят обаче други дела срещу Хасан и го осъждат да им плати съдебни разноски за тях. Осъден да плати разноски по други граждански дела Хасан става длъжник по изпълнителни дела и дворът му върху който е построен блока е продаден на търг от ЧСИ през 2023 г.. Строителната фирма (като един от взискателите) печели търга и става собственик на двора. През същата година обаче Хасан завежда дело по чл. 92 от ЗС и иска да бъде обявен за собственик на 37,1% идеални части на обектите в сградата. Сега през 2025 г. делото е висящо, все още издирват един ответник.
1. След толкова години няма ли собствниците на обектите в сградата да се позоват на придобивна давност в отговора на ИМ?
2. Ако стане собственик Хасан няма ли да бъде задължен да плати цена за 37,1% от апартаментите и гаражите?
3. От 2023 г. собственик на процесния двор е строителната фирма? Има ли основание в този случай Хасан да води такова дело?

Заради бавно правосъдие през 2013г. един недогледал човек си връща собствеността. То затова се чака докрай да мине всичко и след това се строи, ама нейсе.

Вие сте започнал обратно с нещата. Третият Ви въпрос трябва да е първи.

По третия въпрос: ако аз съм съдия, ще отсъдя, че той макар и да има право да води такова дело, не може да си върне земята, защото това ще означава да съборят блока, което внася несигурност в оборота за тези, които са били добросъвестни и им отваря разправии и бели. Друг въпрос е на кой член ще се позова.

По втория въпрос: не вярвам да има такъв съдия, който ще отсъди в полза на тоя човек (вижте по-горе за третия въпрос). И тук трябва да се отговори на два въпроса - има ли практика да се събарят построени до ключ сгради с живеещи вътре хора, заради съдебни решения? И второ - кой нормален човек няма да се възпротиви на това, че ще му вземат имота - независимо от начина, особено след като е съмнително законен.

По първия въпрос: минали са 30 години, откакто той е дарил имота. Случили са се толкова неща, а той си иска глупостите. Няма как собствениците на самостоятелни обекти да се позоват на давност, защото те са собственици на обектите и в нотариалния акт това е записано. Земята остава за собственика ѝ. (не казвате дали има право на строеж, но от това, което чета, май няма).

Много важно - какво и кога има вписано в АВ?

berto написа:Заради бавно правосъдие през 2013г. един недогледал човек си връща собствеността. То затова се чака докрай да мине всичко и след това се строи, ама нейсе.

Вие сте започнал обратно с нещата. Третият Ви въпрос трябва да е първи.

По третия въпрос: ако аз съм съдия, ще отсъдя, че той макар и да има право да води такова дело, не може да си върне земята, защото това ще означава да съборят блока, което внася несигурност в оборота за тези, които са били добросъвестни и им отваря разправии и бели. Друг въпрос е на кой член ще се позова.

По втория въпрос: не вярвам да има такъв съдия, който ще отсъди в полза на тоя човек (вижте по-горе за третия въпрос). И тук трябва да се отговори на два въпроса - има ли практика да се събарят построени до ключ сгради с живеещи вътре хора, заради съдебни решения? И второ - кой нормален човек няма да се възпротиви на това, че ще му вземат имота - независимо от начина, особено след като е съмнително законен.

По първия въпрос: минали са 30 години, откакто той е дарил имота. Случили са се толкова неща, а той си иска глупостите. Няма как собствениците на самостоятелни обекти да се позоват на давност, защото те са собственици на обектите и в нотариалния акт това е записано. Земята остава за собственика ѝ. (не казвате дали има право на строеж, но от това, което чета, май няма).

Хасан не иска да му се връща земята. Иска да получи 37,1% от идеалните части от обектите в сградата.
През 2018 г. завежда дело срещу фирмата строител по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Тогава твърди, че фирмата строител се е обогатила с 36,94% от стойността на продажните цени на обектите в сградата, тъй като той е бил собственик на 36,94% от построеното в блока. Не зная по каква причина има малка разлика в процентите в иска от делото му от 2018 г. срещу строителната фирма и делото от 2023 г. срещу собствениците на апартаментите и гаражите в блока. През 2019 г. обаче съдът отхвърля иска му от 2018 г. и решението е потвърдено от Ап. съд. До трета инстанция не се стига. През 2023 г. обаче Хасан завежда друго дело, този път срещу собствениците на обектите в сградата.
Ето част от решението на съда по делото от 2018 година.

При преценяване на събраните по делото доказателства от тях не може извод, че ЕООД са се обогатили със цената на продадените 46бр. обекти в Сградата, а Х. П. П. е обеднял със сумата от 338 843лв.

Доводът за обратното действие на развалянето на Договора за дарение чрез неговото унищожаване поради измама е приемлив, но напълно погрешно ищецът счита, че поради това е станал съсобственик с ЕООД в терена и Сградата на ул.*** при съотношение 63,06% за ЕООД и 36,94% за Х.П.П..

Преди влизане в сила на решението на ВКС на РБ на 03.04.2013г. ЕООД са продали всички притежавани от тях обекти в Сградата на трети лица видно от представените нот. актове и с това въпреки обратното действие на унищожаването на Договора за дарение на имота на ищеца към датата на ИМ – 02.04.2018г. те не притежават собственост в настоящия имот на ул.** в гр.Плевен. Вярно е, че поради унищожаването поради измама на Договора за дарение на имота на ищеца последващите сделки, в които участва терена от същия на ул.*** не могат да породят правно действие – това са суперфицията, с която ЕООД учредява право на строеж върху свой собствен имот на четирите физически лица, както и продажбите на 46 бр. обекти от Сградата на третите лица до размера на правата на ЕООД в тези обекти, защото никой не може да прехвърли повече права на собственост отколкото сам има. Макар да са знаели от м. февруари 2007г. за вписаната ИМ на ищеца по гр.д. № 720/1996г., до 2012г. ЕООД са продали всички обекти в Сградата на трети лица, като видно от приложените нот. актове са вписали, че за УПИ № 6254 в кв.259а има вписана ИМ с том Първи, акт № 25/1996г. на СВ при ПлРС – л.133 – л.161 от делото. При това положение след като рискът за изхода на воденото от ищеца дело е поет от купувачите по сделките с построеното в имота на ул.***, защото страните по същите не са могли да знаят изхода на делото за унищожаване на Договора за дарение на имота на ищеца, ЕООД не са могли да прехвърлят собствеността върху целите обекти от Сградата, защото след влизане в сила на решението за унищожаване на Договора за дарение самите те не са били собственици на терена, върху който са учредили право на стоеж на четирите физически лица, собственици на терена на имота на ул.***, то необяснимо по делото остава защо ищецът счита, че ЕООД са се обогатили да негова сметка с продажбата на построеното от тях – след като собствеността не може да премине върху третите лица – купувачи поради измамата с Договора за дарение на имота на ул.*** и парите по продажбите са дадени от третите лица – купувачи.

Отделно от това основателно ответното ЕООД възразява, че това с което е обеднял ищецът е пазарната стойност на УПИ от 280кв.м., четири постройки в него и възможното строителство в този имот от 560кв.м. разгъната застроена площ към момента на влизане в сила на Решението на ВКС за унищожаване на Договора за дарение поради измама – 03.04.2013г., а той претендира процентното съотношение в правото на собственост на терена, на който е построена Сградата от общия приход на ЕООД от продажбите, която сума не е дадена от него нито с нея са платени негови права, защото такива не могат да преминат върху купувачите.

Не са установени от представените доказателства по настоящото дело предпоставките на иска по чл.59 ЗЗД - наличие на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, което да произтича от общи факти – ЕООД няма отношения с Х.. Не може да бъде ангажирана отговорността за неоснователно обогатяване на ЕООД спрямо ищеца – няма твърдяното от ищеца имуществено разместване след унищожаване на Договора за дарение, от което Х.П. да има право да получи онова, с което се е обогатило ЕООД, и то до размера на неговото /ищцовото/ обедняване.

Поради това искът следва да се отхвърли като неоснователен.

n_ikito написа:Много важно - какво и кога има вписано в АВ?

Според съда по друго дело, което съм цитирал, само че с друг ответник, но по същия случай, няма никакво значение кой, кога и какво е вписвал. Унищожаването на договора има обратно действие.

"Доводът за обратното действие на развалянето на Договора за дарение чрез неговото унищожаване поради измама е приемлив, но напълно погрешно ищецът счита, че поради това е станал съсобственик с ЕООД в терена и Сградата на ул.***"

ilian_todorov написа: няма никакво значение кой, кога и какво е вписвал.

Това е невярно. Макар и действието на вписването в случая да е само оповестително има огромно значение.

По казуса.... Хасан няма шанс... Давност+евентуалност иск за подобрения (чл.74 от ЗС) ...

n_ikito написа:

ilian_todorov написа: няма никакво значение кой, кога и какво е вписвал.

Това е невярно. Макар и действието на вписването в случая да е само оповестително има огромно значение.

По казуса.... Хасан няма шанс... Давност+евентуалност иск за подобрения (чл.74 от ЗС) ...

Как невярно като ОС го пише в мотивите си и после АпС го потвърждава? Прочети пак цитата. Виж и пълния цитат, който съм дал на berto.

Малко ми е неясен този член 74 от ЗС. Насрещен иск ли трябва да заведат? Какво значи ищецът не се е противопоставил? В случая май не е, щом завежда дело чак през 2023 година и трябва да се приложи чл. 72 от ЗС.
За давността ясно, изтекла е, само че когато се касае за съсобственик е малко по-сложно. Има ТР по въпроса, но не го помня кое е.

П.П. Дали няма шанс Хасан, не знам. Настоящ известен депутат от САК му е адвокат. Адвокат е и на парламентарна група.

Да, няма значение относно прехвърлянето правото на собственост (това е предмета на делото), НО има значение от относно добросъвестност и т.н..... последици. Не случайно се вписват тези искове.....как мислиш?

n_ikito написа:Да, няма значение относно прехвърлянето правото на собственост (това е предмета на делото), НО има значение от относно добросъвестност и т.н..... последици. Не случайно се вписват тези искове.....как мислиш?

Не случайно, но ако си купил от несобственик, какво значение има датата на вписването? НА на надареният е унищожен от което следва, че всички сделки след това са недействителни. В случая обаче това не е важно. След като ЧСИ е продал двора на Хасан през 2023 г. чрез публичен търг, значи Хасан отново е станал собственик на процесния двор след решението на ВКС от 03.04.2013 г.. ЧСИ не може да продаде двор на длъжник, ако не е негова собственост. Фирмата строител печели търга и го купува. Тази продажба обаче става няколко месеца след Хасан завежда делото по чл. 92 от ЗС, демек в момента на завеждане на делото, той все още е бил собственик двора. Делото обаче продължава въпреки, че Хасан вече не е собственик на този двор.

Покупката от несобственик не прави сделката недействителна!!!! Вписването има значение относно добросъвестност - от там голяма разлика относно владеенето (придобиването), подобренията и т.н.( в първия пост и дума няма за вписване). ЧСИ може да продаде чужд имот случвало се е и ще се случва. Висящото дело е между Хасан и "купувачите", нали така? И именно затова е от значение вписването....

Аз не четох всичко, но след като двора до 2023 г. е бил на Хасан, то и това отгоре е било негово, макар построено и купено от други. Тук е следвало правилно да се определи какъв иск да води. Според мен е трябвало да поиска всичко, а купувачите с насрещен по 59 ЗЗД да искат вложените пари.
Най-добре е всички да приберат опашки между краката и да се стигне до някакво споразумение от отказ от делата и разумно обезщетение за Хасан.

То хубаво, но опашката на Хасан е много дълга. Когато спечелил делото за унищожаване на дарението през 2013 година, хората от блока му предложили 100 000 лева, които са били напълно достатъчно да си купи голям апартамент с гараж в този град, но той поискал един милион лева.

n_ikito написа:Покупката от несобственик не прави сделката недействителна!!!! Вписването има значение относно добросъвестност - от там голяма разлика относно владеенето (придобиването), подобренията и т.н.( в първия пост и дума няма за вписване). ЧСИ може да продаде чужд имот случвало се е и ще се случва. Висящото дело е между Хасан и "купувачите", нали така? И именно затова е от значение вписването....

Да, делото от 2023 г. е срещу купувачите на обектите в сградата. Само че фирмата строител също е ответник, въпреки че няма недвижим имот в сградата. Вероятно е другар на ответниците. Нали е купила дворното място през 2023 г., няколко месеца след завеждане на делото. Тук нямаме с теб спор относно добросъвестността. Има значение дали срокът за придобивната давност дали ще 5 или 10 години и дали ще се прилага чл.72 или чл. 74 от ЗС.

Ето още от мотивите на ОС по делото от 2018 г. срещу фирмата строител, да я наречем ЕООД. Става ясно, че от АВ са издали документ от който е видно, че когато строителната фирма (ЕООД) е закупила имота през 2004 г., той не е имал тежести, въпреки вписаната искова молба през 1996 г., което е много странно. Има вписана искова молба, а СВ издава чисто удостоверение. Едва в началото на 2007 г. строителната фирма (ЕООД) разбрала за това вписване. Видно е, че Хасан дарява имота си на Иван през 1995 г., а около месец по-късно Иван го продава на трето лице. Хасан завежда дело срещу Иван и третото лице закупило имота през февруари 1996 г. През юни 1996 г., Иван купува обратно имота, а през 2000 г. заедно със съпругата си го дарява на баща си. Баща му го продава на строителната фирма (ЕООД) през 2004 г.. Иван по тази сделка е пълномощник на баща си.

Като представя писмена защита твърди, че към 02.04.2018г. – датата на ИМ, ЕООД не са собственици на нито един от 46бр. обекти, построени в обединеното УПИ на ул.*** № * нито са съсобственици на терена или построеното върху него с ищеца, защото са продали своите права върху терена и Сградата видно от представените нот. актове – л.133 – л.161 от делото, при покупката на Дворното място на ул.***№ * от Т.И.Н., както и при взаимното учредяване на правото на строеж върху обединеното УПИ на 14.06.2005г. са разполагали с У-ние от СВ при АВ гр.Плевен, че върху имотите няма вписвания и тежести. За вписаната ИМ по гр.д. № 720/1996г. на ПлРС са узнали в началото на 2007г., когато са подготвяли документите за продажба на построените в обединеното УПИ обекти. От друга страна ищецът претендира за дял от цената на всички 46бр. обекти, който определя съобразно процентното съотношение в собствеността върху терена на обединеното УПИ, построени на ул.* № *, а обедняването му се изразява до пазарната стойност на УПИ от 280кв.м., четири постройки в него и възможното строителство в този имот от 560кв.м. разгъната застроена площ към момента на влизане в сила на Решението на ВКС за унищожаване на Договора за дарение поради измама – 03.04.2013г.
......................................................................................................................................................................................................................................................................................
Безспорно по делото е и това се установява от представените нот. актове и приложените гр. дела, че Х. П.П. е дарил на 30.08.1995г. на И.Т.Н.Дворно място от 280 кв.м., съставляващо парцел ХVII-6254 в стр.кв. № 259а по Плана на гр.Плевен, ведно с построените в това място Къща, пристройка, шопрон и гараж – л.4 от делото, след което на 22.09.1995г. И.Н. продал същия имот на К.П. М. – л.2 от приложеното гр.д. № 53/1996г. на ПлРС, на 19.06.1996г. К.и И. М. продали същия имот на И.Т.Н.– л.66 от делото, на 28.12.2000г. И. и П. Н.дарили същия имот на Т.И.Н. – л.5 от делото и на 27.09.2004г. Т.И.Н. чрез пълномощника си И.Т.Н.продал същия имот като УПИ на ул.****, целият от 280кв.м. съгласно ПУП на гр.Плевен, съставляващ УПИ № ХVII-6254 в стр.кв. № 259а, заедно с построените в имота Къща, пристройка, гараж и стопански сгради на ***ЕООД гр.Плевен, ЕИК ***чрез Управителя П.А.П. – л.6 от делото. При продажбата видно от представения нот. акт е представено У-ние за липса на вещни тежести, ипотеки и възбрани от СВ при ПлРС – л.193 от настоящото дело. Видно от същото то е издадено на името на собственика на имота по това време – Т.И.Н..

Не се спори и се установява от приложеното гр. дело № 720/1996г. на ПлРС, че с искова молба от 27.02.1996г., вписана в СВ при PC-Плевен, рег. № 381 от 27.02.1996г., том I, стр. № 25, ищецът предявил против И.Т.Н.пред Плевенския районен съд иск за унищожаване поради измама на Договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 144/30.08.1995г., том X, дело № 1944/1995г. на Нотариуса при PC —Плевен