- Дата и час: 22 Дек 2024, 05:28 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Запазване на фамилно име след развод
Брак, развод, наследство
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Запазване на фамилно име след развод
от sunrise » 01 Ное 2010, 17:47
Колеги, имате ли практика по новия СК по въпроса. Сега законът не иска съгласието на този,чието име се ползва. Има ли изключения ,ако тя му вреди на името по този начин и не желае да го свързват с нея или да злоупотребява, че му е съпруга?
- sunrise
- Активен потребител
- Мнения: 3621
- Регистриран на: 04 Юни 2007, 14:34
Re: Запазване на фамилно име след развод
от Гост. » 01 Ное 2010, 21:23
Едно
вярвам ще ви е от полза. Това се получава между първо и второ четене на някой законопроект- нормата на чл. 53 СК е приета с 82 гласа... Бившия( бившата- според зависи) не е легитимиран да предявява такъв иск.
Номер 125 17.02.2010г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на дванадесети февруари две хиляди и десета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Росица Кюртова
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч. гр.д.№ 117 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 във връзка с чл.130 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С определение на Пазарджишки районен съд №1801 от 24.11. 2009г. постановено по гр.д.№3791/2009г. по описа на същия съд са оставени без разглеждане предявените искове от Е. Ж.Н.-Ш., А.С.Ш., С.А.Ш. и П.А.Ш. против И.Ц.Ш. и Л.А.Ш., последната представлявана от своята майка и законна представителка И.Ш.,*** за допускане на промяна на фамилното име на ответниците от Ш. на П. по отношение на всяка от тях, като процесуално недопустими и е прекратено производството по делото. Постановено е връщане на исковата молба на молителите. Със същото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на ищците за допускане на обезпечение на предявените искове изразяващо се в разпореждане от съда на Община Пазарджик да не съставя нов акт за раждане на ответницата Л.А.Ш. до приключване на настоящото дело.
Определението се обжалва от ищците в производството пред първата инстанция с оплаквания за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че ищците са заинтересовани от исканата промяна и че съдът е тълкувал стеснително смисъла на израза ”заинтересувания”, вложен в разпоредбата на чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Като втори довод се сочи, че определението е постановено в нарушение на чл.8 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като е нарушено правото на личен и семеен живот, неизменна част от което е името. И че процесните норми имат приоритетно приложение през вътрешното право, защото се касае за международен акт, ратифициран от Р България. Искането е да се отмени определението изцяло и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК няма постъпил отговор на частната жалба от противната страна.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275 ал.1 във връзка с чл.130 от ГПК от надлежна страна в процеса и против подлежащ на обжалване акт на съда.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с искания да се допусне промяна на фамилното име на ответницата И.Ш. на Ш., както и промяна на фамилното име на Л.Ш. на Ш.. Производството е инициирано от ищците А.С.Ш., бивш съпруг на ответницата И.Ш., от Е. Ж.Н.Ш., настоящата съпруга на А.Ш., и от родителите на последния- П. и С. Шаркови, като за основания на искането за промяна на фамилните имена на двете ответнички са посочени наличието на важни обстоятелства, налагащи промяната на фамилното име и изразяващи се в това, че ответницата И.Ш., която при развода с А.Ш. през 2001г. е запазила брачното си фамилно име с негово съгласие поради необходимостта последната заедно с родените от брака деца да са с една фамилия, в последствие е лъгала и подвела бившия си съпруг, че втората ответница Л.Ш. е негова дъщеря и по този начин го е мотивирала да я припознае като свое дете, което е сторена, като в последствие с влязло в сила съдебно решение е прието, че А.Ш. не е биологичен баща на детето Л.А.Ш.. От друга страна се сочи, че има сключен последващ брак между А.Ш. и Е. Н., и че ответницата продължавала да се представя с името Ш. и да твърди, че е съпруга на А.Ш..Твърди се още, че в момента родените от първия брак на Ш. две деца живеят при него, поради което различното фамилно име с майката вече не е неуместно.Освен това действията на ответницата във връзка с въвеждането в заблуждение на бившия си съпруг, че Л.Ш. е негова дъщеря и го е подвела да бъде припознато от него като собствено дете, означавали една подигравка с него, от което той останал много обиден, травмиран и разочарован, че е плащал издръжка за това дете и че ще трябва да води дело за да бъде прекратено изплащането на тази издръжка и да си върне изплатените вноски. На следващо място, като довод се излага, че след като детето Л. не е негова дъщеря, то на последната ще следва да се смени фамилното име, при което майка й не е уместно да носи фамилното име Ш.. Родителите на бившия съпруг като съищци в процеса излагат обстоятелства, че те не искат фамилното им име да се носи от жена, доказала, че е лъгала с години сина им, че е баща на Л., подигравала се е със семейството им с начина си на живот, продължавал и след като съпрузите са се разделили и самият факт, че последната продължавала да се представя за съпруга на сина им в града и за тяхна снаха, от което страдало името на семейната фирма-СД ”Шаркови и сие”. Неоснователно ответницата се била обогатила със сумата от 700лв, което принудило бившия й съпруг да води дело, както и че промяната е наложителна и поради това, че независимо от решение на Пазарджишки окръжен съд с което е оспорен произхода на Л.Ш. от бащата, последната пак ще носи фамилно име Ш., защото и майка й носи това фамилно име. Направено е и искане за допускане на обезпечение на предявения иск с налагане на обезпечителна мярка да се разпореди на Община-гр.Пазарджик да не съставя нов акт за раждане до приключване на делото, защото в противен случай ще се наложи след това да се води ново дело без да уточнява характера и предмета на това дело.
За да остави без разглеждане предявените искове за допускане промяна на фамилните имена на двете ответнички първоинстанционният съд е изложил съображения, че съдебна процедура за промяна на имената се извършва по реда на Закона за гражданската регистрация, която може да се инициира от заинтересованата страна, която винаги е носителят на името, което следва да бъде променено.Посочено е още, че чл.19 ал.1 от ЗГР определя кръга на заинтересованите лица до онези, които са носители на това име спрямо което следва да се постанови исканата промяна и в този смисъл ищците не са активно легитимирани да предявяват искане за промяна на фамилните имена на ответниците дори и при наличието на важни обстоятелства, налагащи тази промяна. Според първоинстанционният съд единствено за бившият съпруг на ответницата И.Ш., а именно А.Ш. би могло да се приеме, че има правен интерес да иска от ответницата да престане на носи неговото фамилно име, но с оглед разпоредбата на чл.53 от новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009г. която материално-правна разпоредба е приложима в случая, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака, като същевременно запазването на брачното фамилно име от бившия съпруг не е обусловено от съгласието на съпруга и че не е предвидена възможност по искане на бившия съпруг при изменение на обстоятелствата, другият съпруг да престане да носи неговото фамилно име и в този смисъл е прието, че и предявения от бившия съпруг иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а доколкото според съда в случая се касае за охранително производство и молбата е подадена от ненадлежни молители, е прието, че искането за допускане на обезпечителна мярка също следва да се остави без разглеждане като недопустимо тъй като правилата на обезпечителното производство не намират приложение в образуваното охранително производство.
Тези доводи на първата инстанция се споделят от въззивният съд, като с оглед твърденията, изложени във въззивната частна жалба, Окръжният съд намира за необходимо да допълни следното:
Безспорно е, че производството по чл.19 ал.1 от ЗГР свързано с промяна на собственото, бащиното и фамилното име е едно охранително производство по смисъла на чл.530 и следващите от ГПК. За разлика от производствата по ал.2 на чл.19 от ЗГР за които има изрично препращане към някои от особените правила на удостоверителните охранителни производства на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс, то в настоящия случай молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи при предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се разглежда по общите правила на охранителните производства - чл. 424 - 435 от ГПК - отм., /респективно чл. 530 - чл. 541 от действащия ГПК/, доколкото разпоредбата на ЗГР не препраща към друг процесуален ред. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера и представляват установяване на факти. Тоест, във всички случаи заинтересована страна може да бъде само носителят на съответното име , чиято промяна се иска.
Няма предвидено производство развиващо се по правилата на общия исков процес с участие на трети лица като ищци и с ответници- носителите на съответните имена-собствено, бащино или фамилно име, за които ищците да могат да искат да бъде постановена от съда промяна при наличието на някое от основанията по чл.19 ал.1 от ЗГР, и по конкретно както е в случая- при наличието на важни обстоятелства. Действително по отменения Семеен кодекс от 1985г., в чл.103 ал.3 имаше предвидена процесуална възможност при която при изменение на обстоятелствата бившият съпруг можеше да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име. Веднага следва да се отбележи, че по стария СК при развод се акцентираше на принципа, че съпругът следва задължително да носи предбрачното си фамилно име, а при наличие на някои от основанията по чл.103 ал.1 и ал.2 от СК(отм), можеше да запази брачното си фамилно име.
По правилата на новия СК, в сила от 01.10.2009г., принципът който е въведен е, че след прекратяването на брака, по аргумент на разпоредбата на чл.53, съпругът запазва брачното си фамилно име, което независи от волята на другия съпруг. По този начин, се създава една устойчивост на брачното фамилно име на всеки един от съпрузите, като промяната му е предоставена единствено на онзи, който желае да си промени името, било при постановяване на развода по реда на чл.53 от СК, било в последствие когато това следва да се извърши по общите правила на чл.19 ал.1 от ЗГР./ В тази връзка виж и коментара на новия Семеен кодекс, издателство ИК”Труд и право”, под редакцията на чл.-кор. проф. д.ю.н. Ц. Ц., проф. д-р М. М., доц. д-р А. Ст. и ст.н.с. д-р В. Т., издание 2009г., глава Пета, т.2, стр.188-189/.
Воденето на общи исков процес за промяна на имената на ответника е недопустим поради липса на правен интерес.
Дори да са налице важни обстоятелства за това, като изтъкнатите в настоящата искова молба, дори бившият съпруг да не е съгласен с носенето на брачното му фамилно име от ответницата, то той не може по исков път да предизвика правна промяна.
Независимо от това за него, както и за всички други заинтересовани трети лица остава открита процесуалната възможност да предявят претенции против този ответник който примерно злоупотребява с брачното фамилното име като претендират различни видове обезщетения от непозволено увреждане като имуществени или неимуществени вреди, могат да претендират вреди от пропуснати ползи и всякакви други вреди които произтичат от некоректно ползване на брачното фамилно име от страна на ответника-бивш съпруг. Могат да бъдат предявени примерно и искове за неоснователно обогатяване или да претендират обезщетения за вреди причинени на семейната фирма от действията на бившата съпруга. Няма пречка да се потърси и наказателна отговорност, ако се установи, че бившия съпруг е използвал неправомерно брачното фамилно име на другия съпруг въвеждайки в заблуждение други лица и представяйки се примерно като съдружник в семейната фирма, без фактически да има такова качество.
Всички тези примерно изброени проявни форми на некоректно поведение на бившата съпруга биха могли да бъдат основание на заинтересованите лица да претендират присъждане по общия исков ред на съответни обезщетения, респективно да се потърси дори и наказателна отговорност за извършено престъпление ако има данни за това.
Като резултат това би мотивирало ответницата сама да поиска промяна на брачното си фамилно име под угрозата в противен случай да бъде непрекъснато атакувана с искови претенции за присъждане на обезщетения за претърпени вреди от страна на третите лица, които по един или друг начин са увредени от нейното поведение.
Правилни са и изводите на първата инстанция и по отношение на искането за обезпечение. Такова е процесуално недопустимо от една страна като недопустимост на самия исков процес за промяна на фамилните имена на двамата ответника поради липса на интерес, а от друга страна, че в охранителното производство е предвидена само процесуална възможност да бъде спряно самото охранително производство по реда на чл.536 от ГПК, но не и по повод на охранителното производство да се допуска обезпечение чрез спиране на процедурата по съставяне на нов акт за раждане на втората ответница-малолетната Л.А.Ш..
Въззивният съд намира, че в случая не са нарушени разпоредбите на чл.8 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1963г. /КЗПЧОС/. Правото на зачитане на личния и на семейния живот на всеки гражданин е въздигнато и в основно задължение на държавата, в каквато връзка са и конституционните разпоредби от Конституцията на Р България от 1991г. /чл.4 ал.2, чл.32 ал.1, чл.46 , чл.57, ал.1 и ал.2, чл.58, ал.1, чл.117 ал.1 и други/.
Създадени са и ефективни правни средства и механизми за защита на личния и на семейния живот на всеки един гражданин. Няма противоречие между КЗПЧОС и вътрешното национално законодателство.
В случая с разпоредбата на чл.53 от новия СК и чл.19 ал.1 от ЗГР, се дава приоритет на правото на име като основно право на личността като упражняване на правото на промяна на последното не би могло да се поставя в зависимост от волята на трети лица. Друго лице не може да има право върху чуждото име, дори то да има еднакво звучене с неговото. Това се отнася и съпругът -титуляр на фамилията, който вече няма възможност да поиска преустановяване на използването й, но пък за сметка ***ни средства и механизми да се защити ако бившия съпруг злоупотребява по един или друг начин с неговата фамилия, така както се посочи по-горе. Тези правила са приложими и при заварените от новия СК отношения между бившите съпрузи относно фамилното име, тъй като се касае за приложение на материално-правни разпоредби.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че ще следва да се потвърди изцяло обжалваното определение като валидно, допустимо и по същество правилно.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната частна жалба.
Водим от горното и на основание чл.278 ал.1-ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение на Пазарджишки районен съд №1801 от 24.11.2009г. постановено по гр.д.№3791/2009г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на дванадесети февруари две хиляди и десета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Росица Кюртова
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч. гр.д.№ 117 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 във връзка с чл.130 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С определение на Пазарджишки районен съд №1801 от 24.11. 2009г. постановено по гр.д.№3791/2009г. по описа на същия съд са оставени без разглеждане предявените искове от Е. Ж.Н.-Ш., А.С.Ш., С.А.Ш. и П.А.Ш. против И.Ц.Ш. и Л.А.Ш., последната представлявана от своята майка и законна представителка И.Ш.,*** за допускане на промяна на фамилното име на ответниците от Ш. на П. по отношение на всяка от тях, като процесуално недопустими и е прекратено производството по делото. Постановено е връщане на исковата молба на молителите. Със същото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на ищците за допускане на обезпечение на предявените искове изразяващо се в разпореждане от съда на Община Пазарджик да не съставя нов акт за раждане на ответницата Л.А.Ш. до приключване на настоящото дело.
Определението се обжалва от ищците в производството пред първата инстанция с оплаквания за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че ищците са заинтересовани от исканата промяна и че съдът е тълкувал стеснително смисъла на израза ”заинтересувания”, вложен в разпоредбата на чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Като втори довод се сочи, че определението е постановено в нарушение на чл.8 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като е нарушено правото на личен и семеен живот, неизменна част от което е името. И че процесните норми имат приоритетно приложение през вътрешното право, защото се касае за международен акт, ратифициран от Р България. Искането е да се отмени определението изцяло и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК няма постъпил отговор на частната жалба от противната страна.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275 ал.1 във връзка с чл.130 от ГПК от надлежна страна в процеса и против подлежащ на обжалване акт на съда.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с искания да се допусне промяна на фамилното име на ответницата И.Ш. на Ш., както и промяна на фамилното име на Л.Ш. на Ш.. Производството е инициирано от ищците А.С.Ш., бивш съпруг на ответницата И.Ш., от Е. Ж.Н.Ш., настоящата съпруга на А.Ш., и от родителите на последния- П. и С. Шаркови, като за основания на искането за промяна на фамилните имена на двете ответнички са посочени наличието на важни обстоятелства, налагащи промяната на фамилното име и изразяващи се в това, че ответницата И.Ш., която при развода с А.Ш. през 2001г. е запазила брачното си фамилно име с негово съгласие поради необходимостта последната заедно с родените от брака деца да са с една фамилия, в последствие е лъгала и подвела бившия си съпруг, че втората ответница Л.Ш. е негова дъщеря и по този начин го е мотивирала да я припознае като свое дете, което е сторена, като в последствие с влязло в сила съдебно решение е прието, че А.Ш. не е биологичен баща на детето Л.А.Ш.. От друга страна се сочи, че има сключен последващ брак между А.Ш. и Е. Н., и че ответницата продължавала да се представя с името Ш. и да твърди, че е съпруга на А.Ш..Твърди се още, че в момента родените от първия брак на Ш. две деца живеят при него, поради което различното фамилно име с майката вече не е неуместно.Освен това действията на ответницата във връзка с въвеждането в заблуждение на бившия си съпруг, че Л.Ш. е негова дъщеря и го е подвела да бъде припознато от него като собствено дете, означавали една подигравка с него, от което той останал много обиден, травмиран и разочарован, че е плащал издръжка за това дете и че ще трябва да води дело за да бъде прекратено изплащането на тази издръжка и да си върне изплатените вноски. На следващо място, като довод се излага, че след като детето Л. не е негова дъщеря, то на последната ще следва да се смени фамилното име, при което майка й не е уместно да носи фамилното име Ш.. Родителите на бившия съпруг като съищци в процеса излагат обстоятелства, че те не искат фамилното им име да се носи от жена, доказала, че е лъгала с години сина им, че е баща на Л., подигравала се е със семейството им с начина си на живот, продължавал и след като съпрузите са се разделили и самият факт, че последната продължавала да се представя за съпруга на сина им в града и за тяхна снаха, от което страдало името на семейната фирма-СД ”Шаркови и сие”. Неоснователно ответницата се била обогатила със сумата от 700лв, което принудило бившия й съпруг да води дело, както и че промяната е наложителна и поради това, че независимо от решение на Пазарджишки окръжен съд с което е оспорен произхода на Л.Ш. от бащата, последната пак ще носи фамилно име Ш., защото и майка й носи това фамилно име. Направено е и искане за допускане на обезпечение на предявения иск с налагане на обезпечителна мярка да се разпореди на Община-гр.Пазарджик да не съставя нов акт за раждане до приключване на делото, защото в противен случай ще се наложи след това да се води ново дело без да уточнява характера и предмета на това дело.
За да остави без разглеждане предявените искове за допускане промяна на фамилните имена на двете ответнички първоинстанционният съд е изложил съображения, че съдебна процедура за промяна на имената се извършва по реда на Закона за гражданската регистрация, която може да се инициира от заинтересованата страна, която винаги е носителят на името, което следва да бъде променено.Посочено е още, че чл.19 ал.1 от ЗГР определя кръга на заинтересованите лица до онези, които са носители на това име спрямо което следва да се постанови исканата промяна и в този смисъл ищците не са активно легитимирани да предявяват искане за промяна на фамилните имена на ответниците дори и при наличието на важни обстоятелства, налагащи тази промяна. Според първоинстанционният съд единствено за бившият съпруг на ответницата И.Ш., а именно А.Ш. би могло да се приеме, че има правен интерес да иска от ответницата да престане на носи неговото фамилно име, но с оглед разпоредбата на чл.53 от новия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009г. която материално-правна разпоредба е приложима в случая, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака, като същевременно запазването на брачното фамилно име от бившия съпруг не е обусловено от съгласието на съпруга и че не е предвидена възможност по искане на бившия съпруг при изменение на обстоятелствата, другият съпруг да престане да носи неговото фамилно име и в този смисъл е прието, че и предявения от бившия съпруг иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а доколкото според съда в случая се касае за охранително производство и молбата е подадена от ненадлежни молители, е прието, че искането за допускане на обезпечителна мярка също следва да се остави без разглеждане като недопустимо тъй като правилата на обезпечителното производство не намират приложение в образуваното охранително производство.
Тези доводи на първата инстанция се споделят от въззивният съд, като с оглед твърденията, изложени във въззивната частна жалба, Окръжният съд намира за необходимо да допълни следното:
Безспорно е, че производството по чл.19 ал.1 от ЗГР свързано с промяна на собственото, бащиното и фамилното име е едно охранително производство по смисъла на чл.530 и следващите от ГПК. За разлика от производствата по ал.2 на чл.19 от ЗГР за които има изрично препращане към някои от особените правила на удостоверителните охранителни производства на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс, то в настоящия случай молбата за промяна на името или на някой от неговите елементи при предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се разглежда по общите правила на охранителните производства - чл. 424 - 435 от ГПК - отм., /респективно чл. 530 - чл. 541 от действащия ГПК/, доколкото разпоредбата на ЗГР не препраща към друг процесуален ред. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера и представляват установяване на факти. Тоест, във всички случаи заинтересована страна може да бъде само носителят на съответното име , чиято промяна се иска.
Няма предвидено производство развиващо се по правилата на общия исков процес с участие на трети лица като ищци и с ответници- носителите на съответните имена-собствено, бащино или фамилно име, за които ищците да могат да искат да бъде постановена от съда промяна при наличието на някое от основанията по чл.19 ал.1 от ЗГР, и по конкретно както е в случая- при наличието на важни обстоятелства. Действително по отменения Семеен кодекс от 1985г., в чл.103 ал.3 имаше предвидена процесуална възможност при която при изменение на обстоятелствата бившият съпруг можеше да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име. Веднага следва да се отбележи, че по стария СК при развод се акцентираше на принципа, че съпругът следва задължително да носи предбрачното си фамилно име, а при наличие на някои от основанията по чл.103 ал.1 и ал.2 от СК(отм), можеше да запази брачното си фамилно име.
По правилата на новия СК, в сила от 01.10.2009г., принципът който е въведен е, че след прекратяването на брака, по аргумент на разпоредбата на чл.53, съпругът запазва брачното си фамилно име, което независи от волята на другия съпруг. По този начин, се създава една устойчивост на брачното фамилно име на всеки един от съпрузите, като промяната му е предоставена единствено на онзи, който желае да си промени името, било при постановяване на развода по реда на чл.53 от СК, било в последствие когато това следва да се извърши по общите правила на чл.19 ал.1 от ЗГР./ В тази връзка виж и коментара на новия Семеен кодекс, издателство ИК”Труд и право”, под редакцията на чл.-кор. проф. д.ю.н. Ц. Ц., проф. д-р М. М., доц. д-р А. Ст. и ст.н.с. д-р В. Т., издание 2009г., глава Пета, т.2, стр.188-189/.
Воденето на общи исков процес за промяна на имената на ответника е недопустим поради липса на правен интерес.
Дори да са налице важни обстоятелства за това, като изтъкнатите в настоящата искова молба, дори бившият съпруг да не е съгласен с носенето на брачното му фамилно име от ответницата, то той не може по исков път да предизвика правна промяна.
Независимо от това за него, както и за всички други заинтересовани трети лица остава открита процесуалната възможност да предявят претенции против този ответник който примерно злоупотребява с брачното фамилното име като претендират различни видове обезщетения от непозволено увреждане като имуществени или неимуществени вреди, могат да претендират вреди от пропуснати ползи и всякакви други вреди които произтичат от некоректно ползване на брачното фамилно име от страна на ответника-бивш съпруг. Могат да бъдат предявени примерно и искове за неоснователно обогатяване или да претендират обезщетения за вреди причинени на семейната фирма от действията на бившата съпруга. Няма пречка да се потърси и наказателна отговорност, ако се установи, че бившия съпруг е използвал неправомерно брачното фамилно име на другия съпруг въвеждайки в заблуждение други лица и представяйки се примерно като съдружник в семейната фирма, без фактически да има такова качество.
Всички тези примерно изброени проявни форми на некоректно поведение на бившата съпруга биха могли да бъдат основание на заинтересованите лица да претендират присъждане по общия исков ред на съответни обезщетения, респективно да се потърси дори и наказателна отговорност за извършено престъпление ако има данни за това.
Като резултат това би мотивирало ответницата сама да поиска промяна на брачното си фамилно име под угрозата в противен случай да бъде непрекъснато атакувана с искови претенции за присъждане на обезщетения за претърпени вреди от страна на третите лица, които по един или друг начин са увредени от нейното поведение.
Правилни са и изводите на първата инстанция и по отношение на искането за обезпечение. Такова е процесуално недопустимо от една страна като недопустимост на самия исков процес за промяна на фамилните имена на двамата ответника поради липса на интерес, а от друга страна, че в охранителното производство е предвидена само процесуална възможност да бъде спряно самото охранително производство по реда на чл.536 от ГПК, но не и по повод на охранителното производство да се допуска обезпечение чрез спиране на процедурата по съставяне на нов акт за раждане на втората ответница-малолетната Л.А.Ш..
Въззивният съд намира, че в случая не са нарушени разпоредбите на чл.8 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1963г. /КЗПЧОС/. Правото на зачитане на личния и на семейния живот на всеки гражданин е въздигнато и в основно задължение на държавата, в каквато връзка са и конституционните разпоредби от Конституцията на Р България от 1991г. /чл.4 ал.2, чл.32 ал.1, чл.46 , чл.57, ал.1 и ал.2, чл.58, ал.1, чл.117 ал.1 и други/.
Създадени са и ефективни правни средства и механизми за защита на личния и на семейния живот на всеки един гражданин. Няма противоречие между КЗПЧОС и вътрешното национално законодателство.
В случая с разпоредбата на чл.53 от новия СК и чл.19 ал.1 от ЗГР, се дава приоритет на правото на име като основно право на личността като упражняване на правото на промяна на последното не би могло да се поставя в зависимост от волята на трети лица. Друго лице не може да има право върху чуждото име, дори то да има еднакво звучене с неговото. Това се отнася и съпругът -титуляр на фамилията, който вече няма възможност да поиска преустановяване на използването й, но пък за сметка ***ни средства и механизми да се защити ако бившия съпруг злоупотребява по един или друг начин с неговата фамилия, така както се посочи по-горе. Тези правила са приложими и при заварените от новия СК отношения между бившите съпрузи относно фамилното име, тъй като се касае за приложение на материално-правни разпоредби.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че ще следва да се потвърди изцяло обжалваното определение като валидно, допустимо и по същество правилно.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната частна жалба.
Водим от горното и на основание чл.278 ал.1-ал.4 във връзка с чл.274 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение на Пазарджишки районен съд №1801 от 24.11.2009г. постановено по гр.д.№3791/2009г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: Членове:1. 2.
вярвам ще ви е от полза. Това се получава между първо и второ четене на някой законопроект- нормата на чл. 53 СК е приета с 82 гласа... Бившия( бившата- според зависи) не е легитимиран да предявява такъв иск.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Запазване на фамилно име след развод
от sunrise » 02 Ное 2010, 14:25
Благодаря , колега. Идеята ми беше да възразим още в бракоразводния процес, но...
- sunrise
- Активен потребител
- Мнения: 3621
- Регистриран на: 04 Юни 2007, 14:34
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 47 госта