СЕМЕЕН КАЗУС

[Penka Staneva]

ZDRAVEITE!
Molq Wi da me posavetvate kak da postapq po sledniq li4en moi problem:
Na 32 godini sam. Ot tri godini jiveq (i rabotq) zakonno v Angliq sas sina mi,
koito e na 9 godini i uchi v Angliq pri men. Razvedena sam i bivshiqt mi saprug
e v Bulgaria. Vsqka godina pri vrashtaneto ni v Anglia (ot letuvane v Bulgaria) sas sina mi
imame problem s podpis ot strana na bivshiq mi saprug za saglsie za izvejdane
na sina mi ot granicite na Bulgaria. Problemite, koito toi ni sazdava sa porodeni
ot povedenie, granicheshto s reketiorskoto.
Moga li da napravq neshto, taka che az i sinat mi da si idvame spokoino
v Bulgaria, s garanciq, che dori i bez pismenoto saglasie na bivshiq mi saprug shte
mojem da se vrashtame spokoino v Angliq?
Blagodarq Vi predvaritelno!!!

[nujdaeshta]

Na kogo sa prisudeni roditelskite prava sled razvoda vi?Imate li vie i sinut vi angliisko grajdanstvo?

[Гери]

Вариантите са два:
1. по съдебен ред да вземете съгласие детето да напусне страната (според мен неефективен вариант, защото делото ще се проточи с месеци)
2. да си ангажирате адвокат и да се преборите за лишаване от родителски права на бащата, така няма да ви е необходимо неговото съгласие. За тази цел обаче трябва да се докаже, че таткото е дезинтересиран от детето си и неплаща издръжка.

[bgjurist]

Гери, вторият вариант е по-удачен, но нали знаеш, че тези решения за лишаване от родителски права не се ползват със сила на пресъдено нещо?

[ot chujbina]

Togava izliza che nyama reshenie na problema?
Az sym v syshtoto polojenie i ne smeya da doveda deteto v Bulgaria. Kakvo da pravya? Deteto mi e lisheno ot pravoto si da se vijda s rodnini i priyateli.
Kak moje bulg.pravitelstvo da dopuska syshtestvuvaneto na podobno polojenie?bgjurist написа:

> Гери, вторият вариант е по-удачен, но нали знаеш, че тези
> решения за лишаване от родителски права не се ползват със сила
> на пресъдено нещо?

[bgjurist]

Тук не става дума за българското правителство, а за нормативно-определено положение.

[latina]

А Вие знаете ли колко родители са извели децата си без съгласието на другия родител и по този начин го лишават от правото да вижда детето си и да се грижи за него. Не казвам, че и Вашият случай е такъв, но помислете.

[donna]

Разберете се с бащата доброволно ,това е най -разумното !

Ако се стигне до съдебен ред и решаване на въппроса по чл.72 от СК ,решението подлежи на обжалване по общия ред .

Дело за лишаване от родителски права е много тежко ,а и във вашия случай едва ли ще е такъв,че да имате основание да искате лишаване от родителски права /това само предполагам/ имайте предвид, че делото се гледа от състав съдия и 2-ма съдебни заседатели ,задължително участва прокурор , служба закрила на детето също изпраща представител ,който дава становище ,а и решението също подлежи на обжалване по общия ред .

Ако нямате изрично съгласие на бащата детето да живее и учи в чужбина до навършване на 16г. бащата по силата на Хагската конвенция може да го върне в България ,това ясно ли ви е ?
България ратифицра конвенцията миналата година и от тогава са и промените в ГПК в тая насока .

[ot chujbina]

Tova, koeto kazvate za Hagskata konvenciya zvuchi absurdno. Ni vest ni kost ot bashtata, nikakvi griji, angajiranost, kontakt nula, no vse pak toj ima prava, dadeni ot nyakakva skapana uredba, da se razporejda s jivota na deteto?!!!
Tryabva da ima drugo mejdunarodno sporazumenie, po silata na koeto, ako deteto jivee v chujbina za period ot 9-10 meseca, da se schita che to se e adaptiralo, i podobni ogranicheniya kato tazi bezumna deklaraciya da ne vajat! E, kajete mi kakvo shte pravi deteto, ako go vurna v Bulgaria za nyakolo sedmici i posle ne me pusnat da izlyaza? Che kude sa moite rod.prava da vzimam reshenie kyde deteto da jivee, kyde da uchi, i da imame semeen jivot?
Molia pomislete za socialnite aspekti na problema. Do tuk ne vidyah edno adekvatno predlojenie. Nito moga da zaveda delo za lishavane ot prava, nito pyk delo po chl.72, za koito chuvam che razreshenieto e za konkreten povod, t.e. za edin pyt preminavane. Razberete, tuk stava vupros za uzakonyavane na REKETIORSTVO ot strana na ostanalia v Blg roditel!

[донна2]

Първо хагската конвенция е ратифицирана от България ;
Второ няма такава измислица че детето като живее 9-10 м. в чужбина ще се счита ,че то се е адаптирало и т.н. имайте предвид ,че детето ви е БГ гражданин и след като сте в чужбина да сте си правили сметка как ще си уреждате въпросите с пребиваване на детето .
по въпроса за адекватните предложения -те всички до тук бяха адекватни , вашето становище тук обаче е неадекватно ,що се отнася до чл.72 от СК ,че да бяхте поискали от съда да разреши многократно пътуване в чужбина до навършване на 18г. възраст на детето , нали за това водите дело .
За какво ракетьорсство говорите , да не смятате че дете чужд гражданин така лесно може да живее на другия край на света с единия си родител ,та всички от ЕС са ратифицирали доколкото знам Хагската конвенция .

[ot chujbina]

E, ako tova narichate construktiven otgovor. Trudno shte spechelite klienti,ako taka im razyasnyavate kolko bezmisleno e da vi naemat za zashtitnik.

[донна2]

По големи глупости и простащини не бях чела , явно интелекта струи от вас ами много е просто като сте заминали за чужбина да сте помислили и за последствията тук всичките ви отговориха какви са възможностите , та вземете и се обърнете към Народното събрание да ви гласува закон удобен лично за вас след като сте "голямата работа щото сте в чужбина ".
Между другото тук отговорите се дават доброволно никой никого не наема форума не е за това ,ако "интелегентен човек " като вас не ви е ясно , кажете поне мерси ,че ви отговориха без пари .

[gega]

Донна, бях решил да не се занимавам повече с таквизи пишман юристи като теб, но дори и след чудестно прекараните няколко безоблачни дни в прекрасния Пирен не мога да не заявя, че И от семейно право не разбираш, и жената ти го е рекла в прав текст.
За тези, които искат да знаят, публикувам решение на ВАС, за да стане ясно, че преминаването на детето, придружено от единия родител, е възможно дори и ПРИ ИЗРИЧНО НЕСЪГЛАСИЕ на другия родител:

РЕШЕНИЕ № 9085 ОТ 15.10.2002 Г. ПО АДМ. Д. № 4124/2002 Г., 5 ЧЛ. С-В НА ВАС


В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ИВАНОВА
БИСЕРКА КОЦЕВА
ВАНЯ ПУНЕВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА

при секретар Соня Методиева и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от председателя НИКОЛАЙ УРУМОВ по адм. д. № 4124/2002 г.

Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/. Образувано е по касационeн протест подаден от заместник главния прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура срещу Решение № 8533/14.11.2001 г. по адм. д. № 5534/2001 г. на Върховен административен съд, пето отделение. В протеста са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 76, т. 9 от Закона за Българските документи за самоличност /ЗБДС/, чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето /КПД/ и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 3, т. 3, чл. 15, ал. 3, 5 и 7 от Закона за закрила на детето и чл. 41, ал. 2 ЗАП - доводи представляващи касационно основание по чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК.
Ответникът по касационния протест Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ не взима отношение.
Вторият ответник по касационния процес Нина Николова Таскова, като майка и законен представител на малолетния Валентин Георгиев Боянов, чрез процесуалния си представител адв. Емил Николов, правят искане за уважаване на подадения касационен протест.
Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди развитите в касационния протест съображения, констатира, че последния е подадена в срока по чл. 33, ал. 2 ЗВАС, което го прави процесуално допустима.
Разгледан по същество, е и неоснователен.
С посоченото по-горе Решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Нина Таскова от София, като майка и законен представител на малолетното си дете Валентин Боянов срещу заповед № з 1329/21.03. 2001 г. на директора на СДВР, с която е била наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", отказ от издаване и отнемане на паспорти на малолетното дете за срок до 13.10.2016 г. Съображенията на съда за това са били, че обжалвания административен акт е издаден на основание чл. 76, т. 9 от ЗБДС. Посочил е, че от данните по делото безспорно било установено, че бащата на детето е представил нотариално заверена декларация, с която се отказвал от даденото от него преди това съгласие, детето да напуска страната.
Тричленният състав е направил извод, че при тази фактическа обстановка, това поведение на единия родител давало право на административния орган да издаде обжалваната заповед. Така приетото от съда е извършено в нарушение на материалния закон - чл. 76, т. 9 ЗБДС, чл. 3, т. 1, чл. 10, т. 2 от КПД. При постановяване на Решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Основателно е първото съображение изложено в касационния протест, че постановеното Решение е издадено в нарушение на чл. 76, т. 9 ЗБДС. Съгласно посочения текст, липсата на съгласие от единия родител за пътуване на малолетното дете в чужбина, не е абсолютно основание за отнемане на паспорта, за разлика от основанията по чл. 75 от същия закон. Фактическият състав, даващ право на органа да отнеме издадения паспорт изисква и наличието на поне още едно обстоятелство, което застрашава държавната сигурност, или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 33, ал. 3 ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. Следователно издадения паспорт може и следва да бъде отнет сами при наличие на обстоятелство от вида на посочените.
От изложеното до тук следва и основателността на второто съображение развито в касационния протест - допуснато нарушение на чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето /КПД/. Съгласно този текст, правото на децата да напускат която и да е страна, подлежи само на тези ограничения, предписани от закона, а според чл. 3, т. 1 от нея, висшите интереси на детето са първостепенни съображения във всички действия отнасящи се до децата. В конкретния случай, след като първоинстанционният съд е приел, че необходимостта от пътуване зад граница, с оглед здравословните проблеми на малолетното дете е правно ирелевантна, е допуснато нарушение на чл. 24, т. 1 КПД, относно правото на детето да се ползува от най-високия достижим стандарт за здравословно състояние и здравни услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве, т.е. чрез постановеното Решение, тричленният състав е създал пречка за родителя, комуто са предоставени упражняването на родителските права да изпълни посочените в чл. 18, т. 1 от КПД основни грижи.
Основателни са и посочените в протеста допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на Решението. На първо място, че в противоречие с разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗАП, при разглеждането на жалбата срещу издадения административен акт, не е бил призован да участвува в производството Георги Петров Боянов - баща на детето, по чието искане е възникнало и административното производство по издаването на административния акт. Нарушени са и императивните разпоредби на чл. 15, ал. 3, 5 и 7 от Закона за закрила на детето, касаеща процедурата, защитата и участието на детето, чиито права са били засегнати от издадения административен акт, в административното и съдебно производство.
С оглед на изложеното до тук, следва да бъде отменено постановеното Решение, като делото се върне за разглеждане от друг състав с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗВАС. При новото разглеждане на делото следва да бъде призован Георги Боянов - бащата на детето, както и да се прецени, дали с оглед изясняване интересите на детето следва да се осигури неговото участие по делото с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1 Закона за закрила на децата. Следва да бъде преценена законосъобразността на издадената заповед с оглед разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБДС, досежно срока за който е наложена забраната за напускане на страната.
Водим от изложеното и на основание чл. 40, ал. 2 ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 8533/14.11.2001 г. по адм. д. № 5534/2001 г. на Върховен административен съд, пето отделение.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.

[донна2]

Гега душичко пишман юриста си ти ,и това не е само мое мнение освен да се заяждаш с некомпетентните си мнения ......

прочети си ангелче цялото решение и иди се скрий нейде

"В конкретния случай, след като първоинстанционният съд е приел, че необходимостта от пътуване зад граница, с оглед здравословните проблеми на малолетното дете е правно ирелевантна, е допуснато нарушение на чл. 24, т. 1 КПД, относно правото на детето да се ползува от най-високия достижим стандарт за здравословно състояние и здравни услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве, т.е. чрез постановеното.....при разглеждането на жалбата срещу издадения административен акт, не е бил призован да участвува в производството Георги Петров Боянов - баща на детето, по чието искане е възникнало и административното производство по издаването на административния акт. Нарушени са и императивните разпоредби на чл. 15, ал. 3, 5 и 7 от Закона за закрила на детето, касаеща процедурата, защитата и участието на детето, чиито права са били засегнати от издадения административен акт, в административното и съдебно производство......РЕШИ:ОТМЕНЯВА Решение № 8533/14.11.2001 г. по адм. д. № 5534/2001 г. на Върховен административен съд, пето отделение.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.

Ха ха ха ......връща делото и защо го връща ,а заради ред пропуски какво е ползата от обжалването на заповедтта бе Гегенце никаква , в същото време ще ти пусна едно по 72 от СК и ще спра първото дело ай да те видя .
Гега вземи и си научи правото
Както и Хагската конвенция тя е ратифицирана 2003г. до сега що не я разучи
ех гега гегенце хич те нема душко




"

[случаен]

Донна, съжалявам за отношението към вас, никой не заслужава такъв тон, но този път ОТВОРКЬОТО НА ФОРУМА май е прав. Има стабилна практика на ВАС и най-общо е основана на следното: /цитат/
"Този правен извод е мотивиран с обстоятелството, че административният орган при издаване на заповедта не е съобразил чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, предвиждаща ограничение на правото му да напуска която и да е страна само за защита на националния интерес, обществено здраве или морал. В случая чрез наложената забрана детето се лишава от възможност да бъде в семейната си среда, в която по делото има данни, че е израснало и се чувства добре " и т.н. и т.н.
Всичките решения са в този смисъл и са постановени след налагане от страна на директора на СДВР на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 ЗБДС за ненапускане на страната, неиздаване на паспорт и отнемане на издадения такъв до навършване на пълнолетие на детето.
Ако ползвате Сиела, прегледайте практиката по чл.10,ал.2 от Конвенцията за правата на детето.

[gega]

Да, наистина, колеги, съм объркал решението, което е дало повод на девайката да се заяде тя друго и не може да стори)!

Решение № 2378 от 9.04.2001 г. на ВАС по адм. д. № 843/2001 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова

чл. 75, т. 2, чл. 76, т. 9 ЗБДС, чл. 7, б. "а" ЗЗП, чл. 25, ал. 1 ППЗЗП

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., чрез процесуалния му представител - адв. Т. САК, срещу Решение № 6067 от 10.10.2000 г. по адм. д. 7488/1999 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. В жалбата се релевират оплаквания за нарушения на материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, а решението на тричленния състав - правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил Заповед № 4029 28.07.1999 г. на директора на СДВР, издадена на основание чл. 75, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност, за налагане на принудителни административни мерки по отношение на Т. Д. Д. от гр. С.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че с влязло в сила решение, постановено по гр. д. 2632/1996 г. на СРС, е бил прекратен бракът между Л. Й. и Д. Г., като родителските права върху роденото от брака дете - Т. Д. (р. 92 г.) са предоставени на майката - Л. Й. На 5.12.1997 г. бащата - Д. Г. Д., е депозирал молба вх. № 55 755 до началник сектор "Задгранични паспорти и визи" при СДВР да бъде наложено ограничение за издаване на задграничен паспорт на дъщеря му Т. предвид висящото дело за развод. На същата дата, видно от Удостоверение № 561/5.03.1998 г., Д. напуска пределите на страната, заминава за Канада и оттогава няма данни да се е завръщал.
На базата на тези фактически обстоятелства тричленният състав е намерил за основателна жалбата на Л. Й. срещу издадената Заповед № 4029/28.07.1999 г. Съдът се е позовал на факта, че към момента на издаване на заповедта разпоредба на чл. 75, т. 2 е действаща, но към момента на постановяване на съдебното решение е отменена. Административният акт е преценен от съда като невлязъл в сила и подлежащ на обжалване независимо от допуснатото предварително изпълнение. Законосъобразността на акта е преценена от съда към момента на постановяване на решението, съгласно правилата на чл. 188 от ГПК, когато разпоредбата на т. 2 на чл. 75 ЗБДС е била отменена. Направен е изводът, че заповедта противоречи на материалния закон - отменително основание по чл. 12, т. 4 от ЗВАС. В същото време съдът е намерил, че е налице и отменително основание по чл. 12, т. 5 ЗВАС - несъответствие на заповедта с целта на закона.
Настоящата инстанция намира решението на тричленният състав на ВАС за правилно и законосъобразно като краен резултат, а доводите в жалбата - за неоснователни. Петчленният състав счита, че следва да остави в сила решението на тричленния състав със следните допълващи мотиви:
Административният орган - директор на СДВР, се е самосезирал по реда на чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП) и по своя инициатива е започнал производство по издаване на административен акт. За започване на производството не е уведомил заинтересованите, а именно - двамата родители на Т. Д. по правилата на чл. 7, ал. 2 ЗАП, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е друго отменително основание - по чл. 12, т. 3 ЗВАС. Това е така, тъй като е недопустимо административният орган да се произнася по молба от 1997 г., дадена при други обстоятелства (завеждане на бракоразводен процес) с мотива, че същата не била "оттеглена от бащата - Д. Г. Д.". Още повече, че по тази молба на бащата е налице произнасяне на административният орган със Заповед № 5337/12.12.1997 г., приложена по делото, съгласно която е било наложено временно ограничение за издаване на задграничен паспорт на българската гражданка Т. Д. Д. за срок от 11.12.1997 до 11.12.1999 г. на основание чл. 7, б. "а" от Закона за задграничните паспорти (ЗЗП) и чл. 25, ал. 1 от ППЗЗП. Към 1999 г. не е налице нова молба и административният орган е бил длъжен да потърси становището на двамата родители по започнатото производство. Отделно от това - Заповед № 5337 не е изменяна или отменяна към датата 28.07.1999 г., когато административният орган издава атакуваната по настоящото дело Заповед № 4029 с правно основание чл. 75, т. 2 ЗБДС.
При издаването на заповедта административният орган е бил длъжен да спази разпоредбата на чл. 78 от ЗБДС и да изложи подробни мотиви за налагането на принудителни административни мерки.
Излагането на мотиви в конкретния случай е наложително, тъй като административният орган сам е преценил, че следва да наложи принудителна административна мярка - от една страна. От друга - касае се за интересите на дете, което е предоставено за отглеждане и възпитание от майката, а поради административната заповед решението на съда става неизпълнимо. Ето защо правилно тричленният състав е счел, че липсват мотиви в заповедта и е извел отменителното основание на чл. 12, т. 5 ЗВАС.
Доводите на защитата, че съдът не се е съобразил с разпоредбите на чл. 76, т. 9 ЗБДС и е постановил неправилно решение, са неоснователни. Към момента на издаване на административният акт - 28.07.1999 г. разпоредбата на т. 2 на чл. 75 от ЗБДС е действаща правна норма. Именно на нея се е позовал административният орган, независимо, че на 27.07.1999 г. е било публикувано в Държавен вестник изменение на ЗБДС, при което т. 2 е отменена. Съгласно текста на чл. 75 "Не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените се отнемат на ... т. 2: малолетни и непълнолетни лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители...". При действието на този текст административният орган действа при условията на обвързана компетентност - при наличието на писмено несъгласие на родител детето му да напуска пределите на страната, административният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка. Доводите на защитата, че текстовете на чл. 75, т. 2 и чл. 76, т. 9, след влизане в сила на измененията на ЗБДС, публикувани в Държавен вестник, бр. 67/27.07.1999 г., се покриват са неоснователни.
Докато при текста на т. 2 на чл. 75 администрацията е обвързана от наличието на писмено несъгласие и е длъжна да наложи принудителна административна мярка, то редакцията на чл. 76 ЗБДС осигурява оперативна самостоятелност на административния орган при преценката за налагане на такава. Текстът на чл. 76 ЗБДС гласи: "Може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които ...нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина на своите родители...". Тази ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ позволява на административния орган да прецени ВСИЧКИ обстоятелства в тяхната цялост и единство, да прецени ИНТЕРЕСИТЕ на ДЕТЕТО в конкретния случай и да изложи своите мотиви при налагането на принудителни административни мерки. Така съдът ще може да изпълни функциите си да проконтролира не само законосъобразността на издадения административен акт, но и неговото съответствие с целта на закона.“
Предполагам, че Донна трудно прави разлика мужду оперативна самостоятелност и обвързана компетентност, но съм уверен, че всички добре образовани колеги ще се съгласят, че административният орган е длъжен да изследва всички правно релевантни обстоятелства за правилното решаване на повдигнатия пред него въпрос, дори и при изрично несъгласие на другия родител. В мотивите на Решение № 6505 от 3.07.2002 г. на ВАС, издадено по адм. д. № 3856/2002 г., 5-членен с-в, Върховният административен съд изтъква: „Съгласно чл. 76, т. 9 ЗБДС липсата на такова съгласие НЕ е абсолютно основание за отнемане на паспорта, за разлика от основанията по чл. 75 от закона. Фактическият състав, даващ право на органа да отнеме паспорта, изисква и наличието НА ПОНЕ ОЩЕ ЕДНО обстоятелство, което застрашава държавната сигурност или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 35, ал. 1 К и чл. 33, ал. 3 ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. Преценката на органа в хипотезите на чл. 76 ЗБДС да отнеме или не паспорта не е на административна дискреция.“ В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВАС– напр. Решение № 2378 от 9.04.2001 г. на ВАС по адм. д. № 843/2001 г., 5-членен с-в, Решение № 7148 от 16.07.2002 г. по адм. д. № 2711/2002 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 7149 от 16.07.2002 г. по адм. д. № 2549/2002 г., 5 чл. с-в на ВАС, Решение № 9085 от 15.10.2002 г. по адм. д. № 4124/2002 г., 5 чл. с-в на ВАС.

[gega]

Прочетете следното Донино „изказване“ към участник във форума по тази тема (ot chujbina), което ме провокира да се включа в тази скучна тема:
„По големи ГЛУПОСТИ и ПРОСТАЩИНИ не бях чела , ЯВНО ИНТЕЛЕКТА струи от вас ами много е просто като сте заминали за чужбина да сте помислили и за последствията тук всичките ви отговориха какви са възможностите , та вземете и се обърнете към Народното събрание да ви гласува закон УДОБЕН ЛИЧНО за вас след като сте "ГОЛЯМАТА РАБОТА ЩОТО СТЕ В ЧУЖБИНА ".
Между другото тук отговорите се дават доброволно никой никого не наема форума не е за това ,ако "интелегентен човек " като вас не ви е ясно , кажете поне мерси ,че ви отговориха БЕЗ ПАРИ.“
?????!!!!!

[донна2]

случаен вземи и съгласувай нещата с Хагската конвенция , ясно е че СДВР ще приложи чл.75 т.9 от ЗБДС и бог да му е на помощ на родителя който ще я обжалва /явно родителя няма нотариално заверена декларация /, разумното е да се заведе дело по чл.72 от СК и да се поиска от съда да разреши детето да живее при другия родител в чужбина и многократно да напуска страната до навършване на 18 г.
допълнително ти пействам ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ АСПЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА.

Член 3
Прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато:
а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; и
b) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.
Правото на упражняване на родителски права, посочено в т."а" по-горе, може да произтича по силата на закон или по силата на съдебно или административно решение, или по силата на действащо споразумение съгласно законодателството на тази държава.

ВРЪЩАНЕ НА ДЕЦАТА

Член 8
Всяко лице, институция или организация, която твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение на правото за упражняване на родителски права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до централния орган на всяка друга договаряща държава за съдействие за осигуряване връщането на детето.
Молбата трябва да съдържа:
а) информация относно самоличността на молителя, на детето и на лицето, за което се твърди, че е прехвърлило или задържало детето;
b) по възможност - рождената дата на детето;
с) основанията, въз основа на които молителят предявява искане за връщане на детето;
d) цялата налична информация за предполагаемото местонахождение на детето и за самоличността на лицето, при което се предполага, че се намира детето.
Молбата може да бъде придружена или допълнена със:
e) заверено копие от всяко свързано със случая решение или споразумение;
f) удостоверение или заверена декларация, издадени от централния орган или от друг компетентен орган на държавата, в която детето има обичайно местопребиваване, или от друго компетентно лице относно законодателството на държавата в тази област;
g) всеки друг свързан със случая документ.




за да живее детето в чужбина при другия родител се иска вече в декларацията да е записано и това ,че родителя е съгласен детето да живее в държавата Х В противен случай е приложима конвенцията , производството е в ГПК .
Ако детето има съгласие само да пътува в чужбина ,но не и да живее какво се получава тогава ......помисли

Това производство е проява на спорна съдебна администрация на семейно правни отношения с международен елемент

цитирам Гражданско процесуално право осмо издание
"....Тя не регламентира проблема за предоставяне на родителски права .Всекий спор по съществото на този въпрос е изключен от обхвата на ХК и се решава от компетентните органи в страната ,където се е намирало обичайното местопребиваване на детето преди неговото преместване ......Тя е автономна по отношение на съществуващите конвенции ,отнасящи се до защита на малолетни и родителски права ,включително и тези на съвета на Европа."

[angelika]

Здравейте колеги и потърпевши-в чужбина и в България!
Бих си позволила да дам мнение по въпроса,тъй като съм потърпевша,но с упорство ,силни доказателства,чл.72 СК и 7 месеца на разположение успях да разреша идентичният проблем.
Минимални изисквания:
1.Бракоразводно решение,което присъжда родителските права .
2.Пълна незаинтересованост от страна на бащата , която трябва да се докаже - в моя случай тя бе неоспорима.
3.Компетентен адвокат.

Действително в процеса участват прокурор и представител от Агенция за закрила на детето,но не е толкова страшно,защото винаги се взима рещение в интереса на детето . И ако Вие убедите съдът,че действате именно в този интерес,то съдията би се произнесъл във Ваша полза-така поне бе при мен.
Аз лиших родителски права бащата на дъщеря ми т.е. от всякакви представителни функции и сега излизам от териториалните граници когато пожелая без да се нуждая от нечие съгласие.
За да постигна този резултат се наложа да лиша чужбина от присъствието си , да изразходвам доста емоции,но резултатът си струваше!
Успех!

[случаен]

Абе не знам дали приложното поле на тая конвенция покрива конкретно тоя случай. Конвенцията се прилага по отношение на всяко дете, което е имало обичайно местопребиваване в договаряща държава непосредствено преди да бъде нарушено правото на упражняване на родителски права или правото на лични отношения.