- Дата и час: 30 Дек 2024, 02:39 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Има ли шанс този биологичен баща?
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Виждам, че тук пише: "Една година след раждането на детето, при наличие на развод и нов брак, биологичният баща подава документ в Общината за припознаване". В продължение на тази една година, колкото е и срокът за оспорване, родителите наистина нищо не са предприели. Но това не променя принципния въпрос какво правим в случаите, когато подобен акт за раждане е съставен веднага след раждането на детето?
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
portokal написа:Виждам, че тук пише: "Една година след раждането на детето, при наличие на развод и нов брак, биологичният баща подава документ в Общината за припознаване". В продължение на тази една година, колкото е и срокът за оспорване, родителите наистина нищо не са предприели. Но това не променя принципния въпрос какво правим в случаите, когато подобен акт за раждане е съставен веднага след раждането на детето?
Истината е ,че в оная община има доста чудеса , това е едно от чудесата ,та аз направо за там бих предложила ,ако някой иска да изичи правото в различни аспекти , да решава казуси и т.н. непременно би следвало да иде там да го наречем на "СТАЖ".
Там служителите и по точно по-възрастните дето са от време оно са специалисти по всичко ,та по казуса ,питащая нищо не премълчава ,ако тя реши може би ще каже коя е ,и с какво се занимава ,за всекий случай не е от потърпевшите семейства.
А казуса по една или друга причина го зная ,не само от питащата ............ами трагикомедия , аз живея доста далече от тая община ,но пък познавам обичаите и нравите им доста добре .
Това е общината в един малък град това достатъчно ли е .
Казуса го постави тук ,защото аз я помолих ........а я помолих ,защото на жената и се виждаше случилото се просто невероятно .
Последна промяна donna на 17 Юли 2007, 10:41, променена общо 1 път
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Е, значи стават две такива общини. Три, ако се брои Незнайковата. И повече, ако се преброят наистина.
Случаят е напълно възможен и аз мисля, че решение в действащите закони (трябва да) има.
Случаят е напълно възможен и аз мисля, че решение в действащите закони (трябва да) има.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
portokal написа:Е, значи стават две такива общини. Три, ако се брои Незнайковата. И повече, ако се преброят наистина.
Случаят е напълно възможен и аз мисля, че решение в действащите закони (трябва да) има.
Аз не виждам решение за жалост
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Колеги, защо е необходимо да се говори с недомлъвки за тези общини. Посочете имената им. Не виждам защо трябва да се притесняваме от това .
- sunrise
- Активен потребител
- Мнения: 3621
- Регистриран на: 04 Юни 2007, 14:34
sunrise написа:Колеги, защо е необходимо да се говори с недомлъвки за тези общини. Посочете имената им. Не виждам защо трябва да се притесняваме от това .
Ако лицето задало въпроса е съгласна ще напише коя е общината ,но не я виждам за сега в кюто като се появи ще я питам.
Истина е че са направили голяма каша ..........
Въпроса не е мой ,за жалост ,затова без нейно съгласие не смея да пиша .
Но може да се подискутира за отговорността на общината ,щото аз и там съм песимист
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Благодаря на всички, които се включиха в дискусията по този казус, като се надявам, че и други ще дадат мнение.
Действително той не се отнася до мен. Аз съм журналист и биологичният баща дойде да се жали от факта, че МВР отказва да издаде лична карта на дъщеря му с неговите имена, защото в масивите им фигурирала с имената на първия съпруг на майката. Той се жали и от действията на Общината, че навремето са издали второто удостоверение за раждане, с неговите имена, а в масивите на МВР са дали първия акт. Всъщност детето е родено на 1 май 1989 г., първият акт за раждане е издаден на 6 май 1989 г. с имената на първия съпруг на майката, а второто удостоверение - на 3 април 1990 г.
Бащата твърди, че я е припознал, подписвайки се под някакъв документ, но не помни какъв точно. Каза още, че и първият съпруг на жена му нямал нищо против и също е подписал нещо. Така Общината е издала второто удостоверение за раждане. Те са се успокоили, че всичко е наред, но, уви...
Той е навит да съди Общината за грешката, която са допуснали и не са им обяснили на времето за другите възможни законови ходове. Твърди, че адвокат го е посъветвал да води дело за бащинство.
По-късно научих, от други лица, че първият съпруг на майката вече е покойник. Но биологичният баща изобщо не спомена това, нито постави въпроса за евентуално наследство. Напротив, той иска детето му да носи неговите имена.
Днес бях в Общината. Там са получили негова молба по случая, но ми отговориха, че след като се запознаят обстойно ще отговорят, и ако трябва ще предприемат мерки. За момента това е ситуацията.
А Общината е Тутракан.
Действително той не се отнася до мен. Аз съм журналист и биологичният баща дойде да се жали от факта, че МВР отказва да издаде лична карта на дъщеря му с неговите имена, защото в масивите им фигурирала с имената на първия съпруг на майката. Той се жали и от действията на Общината, че навремето са издали второто удостоверение за раждане, с неговите имена, а в масивите на МВР са дали първия акт. Всъщност детето е родено на 1 май 1989 г., първият акт за раждане е издаден на 6 май 1989 г. с имената на първия съпруг на майката, а второто удостоверение - на 3 април 1990 г.
Бащата твърди, че я е припознал, подписвайки се под някакъв документ, но не помни какъв точно. Каза още, че и първият съпруг на жена му нямал нищо против и също е подписал нещо. Така Общината е издала второто удостоверение за раждане. Те са се успокоили, че всичко е наред, но, уви...
Той е навит да съди Общината за грешката, която са допуснали и не са им обяснили на времето за другите възможни законови ходове. Твърди, че адвокат го е посъветвал да води дело за бащинство.
По-късно научих, от други лица, че първият съпруг на майката вече е покойник. Но биологичният баща изобщо не спомена това, нито постави въпроса за евентуално наследство. Напротив, той иска детето му да носи неговите имена.
Днес бях в Общината. Там са получили негова молба по случая, но ми отговориха, че след като се запознаят обстойно ще отговорят, и ако трябва ще предприемат мерки. За момента това е ситуацията.
А Общината е Тутракан.
Последна промяна papesa на 24 Юли 2007, 15:35, променена общо 1 път
- papesa
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 13 Юли 2007, 21:15
Не знам дали е коректно да казвам коя е другата община, след като там засега разправии, подобни на тези, не са възникнали. Тези неща ги видях случайно през 2004 - 2005 год., когато работех в тамошната Дирекция "Социално подпомагане", която се занимава с отпускане на еднократни и месечни помощи за деца, с т.нар. закрила на детето и т.н., покрай която дейност и стават известни нЕкои детайли около произхода на децата и семейното положение на родителите. След 2005 г. нямам инфо какво е станало; предполагам, че все още няма проблеми, а дали някога в бъдеще ще има...
Папеса, ти нали разбираш, че грешката не е в това, което са предоставили на МВР, а в акта от април 1990 г.? А бащата разбира ли го това?
Папеса, ти нали разбираш, че грешката не е в това, което са предоставили на МВР, а в акта от април 1990 г.? А бащата разбира ли го това?
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Чакайте, чакайте!
Щом новороденото дете е родено повреме на брака с първия съпруг и е записано в акта за раждане като негово дете, то действа презумпцията за бащинство. От тук нататък въпроса за произхода не може да се реши с припознаване, а само по предвидения в СК съдебен ред. Така че, според мен това припознаване не е постигнало правния ефект, който е целян. Това по отношение на произхода.
И все пак! От фактите става ясно, че въпреки това, е издадено удостоверение за раждане, в което е отразено, че баща на детето е биологичния. По този начин са издадени и документите за самоличност на детето при навършени 16- години. Проблема е единствено при издаване на нови документи при навършване на 18- години, макар и да не разбирам какво е налагало да се искат нови такива, щом са издадени 2 тодини преди това. Значи, проблема е изцяло административен. Няма никаква пречка той да се реши- представят се на администрацията удостоверение за раждане, предходните лични документи, може би със съпътстваща молба и това е! Администраторите по служебен ред ще си корегират информацията в масивите.
Щом новороденото дете е родено повреме на брака с първия съпруг и е записано в акта за раждане като негово дете, то действа презумпцията за бащинство. От тук нататък въпроса за произхода не може да се реши с припознаване, а само по предвидения в СК съдебен ред. Така че, според мен това припознаване не е постигнало правния ефект, който е целян. Това по отношение на произхода.
И все пак! От фактите става ясно, че въпреки това, е издадено удостоверение за раждане, в което е отразено, че баща на детето е биологичния. По този начин са издадени и документите за самоличност на детето при навършени 16- години. Проблема е единствено при издаване на нови документи при навършване на 18- години, макар и да не разбирам какво е налагало да се искат нови такива, щом са издадени 2 тодини преди това. Значи, проблема е изцяло административен. Няма никаква пречка той да се реши- представят се на администрацията удостоверение за раждане, предходните лични документи, може би със съпътстваща молба и това е! Администраторите по служебен ред ще си корегират информацията в масивите.
- legista
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 31 Май 2007, 13:51
Значи, проблема е изцяло административен. Няма никаква пречка той да се реши- представят се на администрацията удостоверение за раждане, предходните документи, може би със съпътстваща молба и това е! Те по служебен ред ще си корегират информацията в масивите.
Не съм съгласна с това. Вторият акт за раждане е неправилно издаден. И неверен, защото не отразява произхода според закона (независимо, че "биологично" е верен). Само задълбочаваме проблема, ако настояваме МВР да си коригира данните, като нанесе неверни вместо верните, т.е. биологичния баща, чието бащинство не е установено по законовия ред, вместо съпруга.
А и общината може междувременно да се е усетила, че е сгафила с акта от 3 април 1990 г.
Последна промяна portokal на 17 Юли 2007, 14:51, променена общо 1 път
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
legista написа:Чакайте, чакайте!
Щом новороденото дете е родено повреме на брака с първия съпруг и е записано в акта за раждане като негово дете, то действа презумпцията за бащинство. От тук нататък въпроса за произхода не може да се реши с припознаване, а само по предвидения в СК съдебен ред. Така че, според мен това припознаване не е постигнало правния ефект, който е целян. Това по отношение на произхода.
И все пак! От фактите става ясно, че въпреки това, е издадено удостоверение за раждане, в което е отразено, че баща на детето е биологичния. По този начин са издадени и документите за самоличност на детето при навършени 16- години. Проблема е единствено при издаване на нови документи при навършване на 18- години, макар и да не разбирам какво е налагало да се искат нови такива, щом са издадени 2 тодини преди това. Значи, проблема е изцяло административен. Няма никаква пречка той да се реши- представят се на администрацията удостоверение за раждане, предходните лични документи, може би със съпътстваща молба и това е! Администраторите по служебен ред ще си корегират информацията в масивите.
Когото детето навърши пълнолетие се издава нова лична карта -за справка ЗБДС.......ИСКОВЕ както видяхме относно произхода няма как да се водят. Станала е някога грешка с това нищожно припознаване ,сега са я видели и оправили . баща е първия съпруг на майката ,така повелява СК
А и МВР си борави с регистрите на ГРАОО ,как ще ги корегираме не може незаконосъобразна ще е такава корекция ,жалкото е че грешката е установена след близо 18г.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
donna, без да съм сигурна, че е задължително вярното, струва ми се, съвета на лютият е най-правилен - иск по чл. 41 от навършилото пълнолетие дете. Правен интерес има, защото, за да се издадат предходните документи за самоличност /тия на 16 г./ са подавани заявления, прилаган е акта за раждане /този с биологичния баща/, а сега - нов акт за раждане /така де, стария с корекция/. Все някъде трябва да има запазени старите документи. И тогава, ако аз съм детето, ще питам съда:
Кой е баща ми? Този /в старите документи/ или този /в коригираните/?
Това не е ли несигурност /за детето/ и липса на стабилност по отношение на произхода. Аз лично бих завела такъв иск.
Кой е баща ми? Този /в старите документи/ или този /в коригираните/?
Това не е ли несигурност /за детето/ и липса на стабилност по отношение на произхода. Аз лично бих завела такъв иск.
-
ianeva - Потребител
- Мнения: 660
- Регистриран на: 27 Май 2007, 17:36
- Местоположение: Бургас
portokal написа:Папеса, ти нали разбираш, че грешката не е в това, което са предоставили на МВР, а в акта от април 1990 г.? А бащата разбира ли го това?
Аз разбирам грешката, но бащата се съмнявам дали я разбира. Защото той се хваща като удавник за сламка за нея, че тази грешка е виновна за спокойствието през 18-те години. Затова иска да съди Общината.
Изчетох Семейния кодекс, ГПК, Закона за отговорността на държавата и общините. Не съм юрист и сигурно не всичко мога да асимилирам на първо четене. Затова и пуснах казуса тук.
- papesa
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 13 Юли 2007, 21:15
Е как да няма как да се водят искове за произход. Чл. 41 от СК- детето може да го предяви до 3 години от навършване на пълнолетие. А за издаване на лична карта след 18 год. възраст- права сте, благодаря за уточнението, но все пак, за да сме коректни докрай ще трябва да отбележа, че от 14 до 18 год се издават срочни лични карти със срок на валидност 4 години, които не са изтекли. Но това не е най- важното в случая.
- zapetaia
- Младши потребител
- Мнения: 84
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 17:04
zapetaia написа:Е как да няма как да се водят искове за произход. Чл. 41 от СК- детето може да го предяви до 3 години от навършване на пълнолетие. А за издаване на лична карта след 18 год. възраст- права сте, благодаря за уточнението, но все пак, за да сме коректни докрай ще трябва да отбележа, че от 14 до 18 год се издават срочни лични карти със срок на валидност 4 години, които не са изтекли. Но това не е най- важното в случая.
Иск по чл.41СК се води когато детето е с неустановен произход -когато в акта пише баща неизвестен ,а тука има баща на лице и иск по чл.41 СК е НЕДОПУСТИМ
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Докато съм писала ianeva ме е изпреварила. Напълно я подкрепям. А този баща няма какво да се сърди на Общината. Да се сърди на себе си, че не се е консултирал с адвокат като е припознавал детето без да е оспорил произхода му. Това е положението. Няма нищо скандално или нередно. Грешката е изцяло негова.
- zapetaia
- Младши потребител
- Мнения: 84
- Регистриран на: 08 Юни 2007, 17:04
donna, прочетох много добре определението /частта от него/, което си приложила. Но тук, в случая - двама различни бащи /това, разбира се, при положение, че стария акт може да се приложи/, т.е баща - неизвестен. Кой от двамата е? Все пак нали закона цели стабилност в тия отношения?
-
ianeva - Потребител
- Мнения: 660
- Регистриран на: 27 Май 2007, 17:36
- Местоположение: Бургас
Няма нищо скандално или нередно. Грешката е изцяло негова.
Ммм-не, общината е за бой според мен. Кой е отразил това "припознаване" в акта за раждане? И нима общината не е длъжна да знае и да прилага законите? И гражданите да очакват, че ги знае и ги прилага?
__________________
Нямаме двама бащи тук. Кой е бащата, се определя според закона. Той е известен към момента и това е първият съпруг на майката. Неверният акт за раждане не прави биологичния баща пО баща според закона.
Последна промяна portokal на 17 Юли 2007, 15:28, променена общо 1 път
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5524
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Тълкувателно решение № 81 от 28.IX.1974 г. по гр. д. № 62/74 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1974 г., С., Наука и изкуство, 1975 г.
чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 35, чл. 39, чл. 40 СК (отм.),
чл. 32, чл. 33,
чл. 34, чл. 37,
чл. 41, чл. 43 СК
Детето няма право да оспори бащинството, установено с презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК. То е активно легитимирано да установи своето извънбрачно бащинство само когато няма установен произход от бащата или наличният произход по чл. 31, ал. 1 СК е бил оборен от майката или от презумптивния баща по исков ред.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Министърът на правосъдието е направил предложение да се издаде от ОСГК на Върховния съд тълкувателно решение по въпроса: има ли детето право да оспори бащинството, установено по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК.
Семейният кодекс съдържа правила за определяне произхода на детето. Произходът от майката се определя от раждането - чл. 30, ал. 1 СК. Съпругът на майката се счита за баща на детето - чл. 31, ал. 1 СК*.
Раждането се документира чрез нарочно съставен за целта документ - акт за раждане, какъвто задължително се съставя за всяко новородено дете - чл. 1 - 11 от Правилника за водене регистрите за гражданско състояние**. Като акт за гражданско състояние актът за раждане е пълно доказателство за онова, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, докато в тази част не се докаже неговата неистинност по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. Следователно той не е необоримо доказателство за отбелязаните в него данни.
Член 32 СК предоставя правото както на съпруга, така и на майката да оборят презумпцията по чл. 31, ал. 1 СК, като докажат по исков ред, че "детето не е могло да бъде заченато" от съпруга. От съдържанието на тази разпоредба следва да се приеме, че активно легитимирани да водят такъв иск са само тези две лица и че на самото дете такава активна легитимация не е призната. Отричането от законодателя активна легитимация на детето за оспорване презумпцията за бащинство по чл. 31, ал. 1 СК не е пропуск при изготвяне и приемане на Семейния кодекс, тъй като липсва и каквато и да е друга разпоредба в кодекса, от която би могло да се направи противен извод.
Член 35 СК дава право на детето да оспори направеното му припознаване от дадено лице. Това разрешение обаче не дава основание да се приеме, че е допустим и иск за оспорване на бащинството. Оспорваното по реда на чл. 35 СК бащинство не е презумптивно, а такова, установено с акта за припознаването.
До противен извод не може да се стигне и от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК. Съгласно тази разпоредба детето е активно легитимирано да предяви иск за установяване на своето извънбрачно бащинство. Но за да може то да предяви такъв иск, когато като негов баща е посочен съпругът на майката, съгласно разпоредбата на чл. 40 СК е необходимо преди това да оспори по исков ред съществуващата презумпция за бащинството. Тази необходимост следва не само от изричната разпоредба на чл. 40 СК, но и от биологичната невъзможност детето да има двама бащи.
Освен това разпоредбата на чл. 40 СК определя и условията за оборване на наличния произход, като посочва две основни предпоставки: оборването да стане по исков ред и при условията и сроковете, предвидени в закона. Исковият ред за оспорване на произхода е изрично и изчерпателно уреден в чл. 32 и 33 СК. Там са уредени и сроковете. За оспорване презумпцията за бащинство от детето Семейният кодекс не предвижда нито исков ред, нито условия и срокове. Следователно наличният произход, който е пречка за дирене на друг произход, не може да бъде оборен чрез иск, предявен от детето по чл. 39, ал. 1 СК, щом то не е изрично легитимирано за това по чл. 32 СК. Вярно е, че чл. 40 СК допуска съединяването на двата иска - за установяване извънбрачно бащинство и за оспорване бащинството по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК, но този текст има предвид съединяването на два иска, които са предварително дадени, съществуват самостоятелно и независимо един от друг. А такъв иск за детето, както се казва, не съществува.
Само когато бащинството по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК е било оборено от презумптивния баща или от майката, детето може да се възползва от това обстоятелство и да предяви иск за установяване извънбрачното си бащинство по реда на чл. 39, ал. 1 СК. Тогава, когато тези две лица не оспорват, когато съпругът на майката приеме детето за свое, не е оправдано от етична и обществена гледна точка самото дете да може да оспори произхода си от съпруга на майката. Това разбиране се налага в интерес на семейството, на майката и презумптивния баща, на стабилността на гражданския статус на детето. Тези интереси законодателят е поставил по-високо от интереса непременно да се установи биологичното бащинство.
В подкрепа на това разбиране е и установената в закона невъзможност детето да обори бащинството, резултат на изкуствено оплодяване на майката със съгласие на съпруга й - чл. 32, ал. 3 СК. В тези случаи бащинството също не отговаря на истината, но детето е длъжно да се примири с него и приеме един произход на бащата, който не отговаря на биологичния.
Затова по изложените съображения Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд приема, че по чл. 39, ал. 1 СК детето е активно легитимирано да установи своето извънбрачно бащинство само когато то няма установен произход от бащата или наличният презумптивен произход от бащата е бил оспорен или оборен от майката или от бащата по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК по исков ред. Вън от тези два случая то не може чрез иск да оспорва бащинството си, установено с презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
* На посочените в решението чл. 31, 32, 33, 35, 39 и 40 от отменения Семеен кодекс от 1968 г. съответстват чл. 32, 33, 34, 37, 41 и 43 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
** Сега чл. 34 - 41 от Наредбата за гражданското състояние, с което е отменен Правилника за водене регистрите за гражданското състояние (ДВ, бр. 75 от 1975
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1974 г., С., Наука и изкуство, 1975 г.
чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 35, чл. 39, чл. 40 СК (отм.),
чл. 32, чл. 33,
чл. 34, чл. 37,
чл. 41, чл. 43 СК
Детето няма право да оспори бащинството, установено с презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК. То е активно легитимирано да установи своето извънбрачно бащинство само когато няма установен произход от бащата или наличният произход по чл. 31, ал. 1 СК е бил оборен от майката или от презумптивния баща по исков ред.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Министърът на правосъдието е направил предложение да се издаде от ОСГК на Върховния съд тълкувателно решение по въпроса: има ли детето право да оспори бащинството, установено по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК.
Семейният кодекс съдържа правила за определяне произхода на детето. Произходът от майката се определя от раждането - чл. 30, ал. 1 СК. Съпругът на майката се счита за баща на детето - чл. 31, ал. 1 СК*.
Раждането се документира чрез нарочно съставен за целта документ - акт за раждане, какъвто задължително се съставя за всяко новородено дете - чл. 1 - 11 от Правилника за водене регистрите за гражданско състояние**. Като акт за гражданско състояние актът за раждане е пълно доказателство за онова, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, докато в тази част не се докаже неговата неистинност по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. Следователно той не е необоримо доказателство за отбелязаните в него данни.
Член 32 СК предоставя правото както на съпруга, така и на майката да оборят презумпцията по чл. 31, ал. 1 СК, като докажат по исков ред, че "детето не е могло да бъде заченато" от съпруга. От съдържанието на тази разпоредба следва да се приеме, че активно легитимирани да водят такъв иск са само тези две лица и че на самото дете такава активна легитимация не е призната. Отричането от законодателя активна легитимация на детето за оспорване презумпцията за бащинство по чл. 31, ал. 1 СК не е пропуск при изготвяне и приемане на Семейния кодекс, тъй като липсва и каквато и да е друга разпоредба в кодекса, от която би могло да се направи противен извод.
Член 35 СК дава право на детето да оспори направеното му припознаване от дадено лице. Това разрешение обаче не дава основание да се приеме, че е допустим и иск за оспорване на бащинството. Оспорваното по реда на чл. 35 СК бащинство не е презумптивно, а такова, установено с акта за припознаването.
До противен извод не може да се стигне и от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 СК. Съгласно тази разпоредба детето е активно легитимирано да предяви иск за установяване на своето извънбрачно бащинство. Но за да може то да предяви такъв иск, когато като негов баща е посочен съпругът на майката, съгласно разпоредбата на чл. 40 СК е необходимо преди това да оспори по исков ред съществуващата презумпция за бащинството. Тази необходимост следва не само от изричната разпоредба на чл. 40 СК, но и от биологичната невъзможност детето да има двама бащи.
Освен това разпоредбата на чл. 40 СК определя и условията за оборване на наличния произход, като посочва две основни предпоставки: оборването да стане по исков ред и при условията и сроковете, предвидени в закона. Исковият ред за оспорване на произхода е изрично и изчерпателно уреден в чл. 32 и 33 СК. Там са уредени и сроковете. За оспорване презумпцията за бащинство от детето Семейният кодекс не предвижда нито исков ред, нито условия и срокове. Следователно наличният произход, който е пречка за дирене на друг произход, не може да бъде оборен чрез иск, предявен от детето по чл. 39, ал. 1 СК, щом то не е изрично легитимирано за това по чл. 32 СК. Вярно е, че чл. 40 СК допуска съединяването на двата иска - за установяване извънбрачно бащинство и за оспорване бащинството по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК, но този текст има предвид съединяването на два иска, които са предварително дадени, съществуват самостоятелно и независимо един от друг. А такъв иск за детето, както се казва, не съществува.
Само когато бащинството по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК е било оборено от презумптивния баща или от майката, детето може да се възползва от това обстоятелство и да предяви иск за установяване извънбрачното си бащинство по реда на чл. 39, ал. 1 СК. Тогава, когато тези две лица не оспорват, когато съпругът на майката приеме детето за свое, не е оправдано от етична и обществена гледна точка самото дете да може да оспори произхода си от съпруга на майката. Това разбиране се налага в интерес на семейството, на майката и презумптивния баща, на стабилността на гражданския статус на детето. Тези интереси законодателят е поставил по-високо от интереса непременно да се установи биологичното бащинство.
В подкрепа на това разбиране е и установената в закона невъзможност детето да обори бащинството, резултат на изкуствено оплодяване на майката със съгласие на съпруга й - чл. 32, ал. 3 СК. В тези случаи бащинството също не отговаря на истината, но детето е длъжно да се примири с него и приеме един произход на бащата, който не отговаря на биологичния.
Затова по изложените съображения Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд приема, че по чл. 39, ал. 1 СК детето е активно легитимирано да установи своето извънбрачно бащинство само когато то няма установен произход от бащата или наличният презумптивен произход от бащата е бил оспорен или оборен от майката или от бащата по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК по исков ред. Вън от тези два случая то не може чрез иск да оспорва бащинството си, установено с презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
* На посочените в решението чл. 31, 32, 33, 35, 39 и 40 от отменения Семеен кодекс от 1968 г. съответстват чл. 32, 33, 34, 37, 41 и 43 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г.
** Сега чл. 34 - 41 от Наредбата за гражданското състояние, с което е отменен Правилника за водене регистрите за гражданското състояние (ДВ, бр. 75 от 1975
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта