права на припознато извънбрачно дете

[nevin_alibriam]

Забелязвам, че повечето от питащите тук ако не са колеги до третия максимум пост биват оплюти, окачествени като какви ли не и изгонени. Адвокатите не се славят като големи моралисти, но тук, тук вместо да напътваме - не казвам да даваме безплатни консултации, решаваме казуси (пък и едва ли е би било възможно), охарактеризираме хората като че сме най-съвестните и най-моралните членове на обществото. Въпросът на питащата е сравнително често срещан (за съжаление) в практиката. Аз с моя скромен опит имам поне трима такива клиенти. В крайна сметка решителни мерки никоя от двойките не реши да предприеме. Истината има много лица, и много зависи от къде и как точно ще погледнеш. Мисълта ми е ако можем и искаме да помогнем, ако не - няма нужда да ставаме съдници.

[sisi19]

Винаги съм казвала, че този закон за наследството е необходимо да бъде напълно променен.Тезите които мога да изложа са много и те са съвкупни от няколко закона които по между си би трябвало да бъдат свързани, а не противоречащи се, вкл. и ЗН с други. Но не съм на МУД в момента.

Сиси, с НЕТЪРПЕНИЕ чакам да чуя идеите ти, когато се окажеш на муд. Говоря сериозно.

portokal- не забравяй че не съм адвока

[katerinakuch]

katerinakuch-Оооо, ма моля ти се.Сига с това "да бе ама сега ще е така, защото не съм могъл да си сдържа оная работа в гащите).
Е как пък ще стане номера??? Ще влагам цял живот труд, нерви и пари за да изградя и създам удобства на детето си, ще правя ремонти, ще строя и на края
моите си пари вместо да ги наследи изцяло детето ми, ще трябва да ги дели с друго дето и очите му незнам, защото той не си опазил ципа затворен.
Няма такива филми, не се блъскам за да ги давам на чуждото.Другото не е виновно, но МОЕТО си ми е най-мило.

Сиси, има изход мила, но.... следва да се раделиш, разбирай - да се резведеш. Тогава, наистина ще си на 100% уверена и спокойна, че "блъскането ти" някой ден ще "отиде" при твоето си дете. Не, че ЗН не урежда и тази хипатеза на наследявне от еднокръвни братя и сестри.

Не ти предлагам да уредиш имущестените си отношения от тук нататък с договор, тъй като очите ти все ще гледат в общто канче и ще си мисиш, че общото ви дете е ощетено.

Именно. И мен ме учудва, че питащата при тази ситуация все още не се е развела със съпруга си. А има и други случаи като този. Аз познавам поне три такива семейства, при които мъжете си имат извънбрачни деца и дори не са си помисляли приживе да извършват прехвърлителни сделки както само в полза на родените в брака им деца, така и на извънбрачните деца. Съпругите им не желаят развод, защото явно са се примирили със ситуацията и не се считат за наранени. Може би ако една жена е по-ранима и чувствителна натура, а и по-самостоятелна и независима/включително финансово/ от мъжа си, то със сигурност при гореописаната ситуация вместо да се терзае цял живот и да страда, би следвало да се разведе.

[katerinakuch]

Тя няма от кого и от какво да "спасява" имотите си. Тези имоти ги е придобила съвместно с човек, който е пожелал за себе си нещо прекрасно, а именно да бъде баща и на друго дете/и това не е случайно/ и щом тя досега се е съобразявала с волята на съпруг като него, то така трябва да бъде и занапред /включително и при прехвърлителни сделки, ако се предприемат въобще такива/.

Аз също не одобрявам идеята другото дете да бъде лишено от част от бъдещото наследство от баща си, ама... да нараниш по този начин жена си верно е прекрасно.

Той може да е наранил жена си, но ние не знаем пък какво е било нейното поведение през годините към него.

[portokal]

Безспорно може да сме в хипотезата "тая мойта гадна жена и без това друго не заслужава"; аз само казвам, че да изневеряваш, че и деца "навън" да правиш, само по себе си, без да е изпросено от въпросната жена, едва ли може да се характеризира като нещо чак пък толкова прекрасно.

[sisi19]

Не жените са винивни за това. Мъжа сам си е виновен. Ето за такива индивиди трябва да има закон, демек да попадат към категорията на двубрачието.Е, тогава малко ще се замисли да ли ще си остави ципа разкопчан. Та камо ли с години да крие от жена си.

[sisi19]

--------------------------------------------------------------------------------------------
[*]Именно. И мен ме учудва, че питащата при тази ситуация все още не се е развела със съпруга си. А има и други случаи като този. Аз познавам поне три такива семейства, при които мъжете си имат извънбрачни деца и дори не са си помисляли приживе да извършват прехвърлителни сделки както само в полза на родените в брака им деца, така и на извънбрачните деца. Съпругите им не желаят развод, защото явно са се примирили със ситуацията и не се считат за наранени. Може би ако една жена е по-ранима и чувствителна натура, а и по-самостоятелна и независима/включително финансово/ от мъжа си, то със сигурност при гореописаната ситуация вместо да се терзае цял живот и да страда, би следвало да се разведе.[*][*]
----------------------------------------------------------------------------------------
Еееее, и това време, ще дойде. И тогава вяка ще почне да дърпа чергата на своя страна, а тати ще се чуди на кого първо да угоди.
-------------------------------------------------------------------------------------
Той може да е наранил жена си, но ние не знаем пък какво е било нейното поведение през годините към него.
--------------------------------------------------------------------------------------
Това не го оправдава по никакъв начин. Ни най малко да има извънбрачни деца.

[Melly]

Не жените са винивни за това. Мъжа сам си е виновен. Ето за такива индивиди трябва да има закон, демек да попадат към категорията на двубрачието.Е, тогава малко ще се замисли да ли ще си остави ципа разкопчан. Та камо ли с години да крие от жена си.

Не си права, Сиси,
Такива мъже са от особен "вид", т.н. любители на силните усещания - в широк смисъл.

[sisi19]

Не жените са винивни за това. Мъжа сам си е виновен. Ето за такива индивиди трябва да има закон, демек да попадат към категорията на двубрачието.Е, тогава малко ще се замисли да ли ще си остави ципа разкопчан. Та камо ли с години да крие от жена си.

Не си права, Сиси,
Такива мъже са от особен "вид", т.н. любители на силните усещания - в широк смисъл.

И ти си права -

[imhotep]

Я виж ти какви чудни мисли ... тц тц тц

"sisi19 написа:Винаги съм казвала, че този закон за наследството е необходимо да бъде напълно променен.Тезите които мога да изложа са много и те са съвкупни от няколко закона които по между си би трябвало да бъдат свързани, а не противоречащи се, вкл. и ЗН с други..."

"sisi19 написа:Не жените са виновни за това. Мъжа сам си е виновен. Ето за такива индивиди трябва да има закон, демек да попадат към категорията на двубрачието.Е, тогава малко ще се замисли да ли ще си остави ципа разкопчан. Та камо ли с години да крие от жена си."

Може би имате предвид жената да наследява мъжа си докато е жив, например при изневяра ? Или ако жената му изневери той да си я пусне на околовръстното тя да поработи за него, например докато смъртта ги раздели. Е тва си е брачен договор !

По въпроса за двубрачието скъпа - остаряла норма от миналия век все още попадаща под ударите на НК. Ми Ла донна е мобиле, както обича да казва една колежка хи хи хи. Кво ша ги праиме мормоните ? Ми тва си е дискриминация !

[morbin]

Да уточня за читателите на форума, че тук не се касае за години, а за няколко седмици откакто се е родило детето, тоест твърде скоро. А що се касае за това, че се страхувам да го напусна, не се страхувам. Аз не съм била финансово зависима от него, през всичките тези години съм работила и съм се трудила наравно с него. Може би причината да се стигне до тук е и моята прекалена еманципираност, стремежа ми да се правя на силна и можеща жена. Знам, че мъжете обичат слабите и зависещите от тях жени, така че аз сама съм го подтикнала да се доказва другаде. Хубаво живота продължава, аз не искам никой да ме съжалява, човек не отнася нищо със себе си в последния път, така, че и да не се решат имотните проблеми няма страшно, важното е човек да се чувства свободен, да знае, че оттук насетне няма да живее в лъжи с човека на когото най-много се е доверявал. Да са живи и здрави всички и да се радват на живота, защото е прекалено кратък за да се прахосва по този начин.

[Гост.]

......... Адвокатите не се славят като големи моралисти, но тук, тук вместо да напътваме - не казвам да даваме безплатни консултации, решаваме казуси (пък и едва ли е би било възможно), охарактеризираме хората като че сме най-съвестните и най-моралните членове на обществото. ........

Твърдо заставам зад думите ви, като да съм ги написала аз!

Може би причината да се стигне до тук е и моята прекалена еманципираност, стремежа ми да се правя на силна и можеща жена. Знам, че мъжете обичат слабите и зависещите от тях жени, така че аз сама съм го подтикнала да се доказва другаде. Хубаво живота продължава, аз не искам никой да ме съжалява, човек не отнася нищо със себе си в последния път, така, че и да не се решат имотните проблеми няма страшно, важното е човек да се чувства свободен, да знае, че оттук насетне няма да живее в лъжи с човека на когото най-много се е доверявал. Да са живи и здрави всички и да се радват на живота, защото е прекалено кратък за да се прахосва по този начин.

Симпатизирам Ви заради тези думи. Зряло, макар да не започвате добре в първият си пост.
Не съм чела цялата ви тема, но ако нещо все още ви интересува- бих отговорила.

[morbin]

Благодаря, за разбирането, включих се в нета не за да се оплаквам, а за да покажа на какво са способни хората до нас на които им имаме пълно доверие. Аз съм разумен човек, наела съм си добър адвокат и ще си реша проблема. Весели празници!!!!

[portokal]

...на какво са способни хората до нас на които им имаме пълно доверие...

Хммм... да, за съжаление.

Весели празници на всички!

[Гост.]

Весели празници и на Вас. Въпреки обстоятелствата.

[bay4o]

Всъщност, г - жо Питаща, няма отговор, който ще Ви удовлетвори. Ако и да се разпоредите приживе с имотите в полза на дълщеря си, ако и двамата със съпруга Ви поотделно и завещаете всичко, което сте придобили по време на брака си, детето на Вашия съпруг /а не общото Ви дете/ ВИНАГИ ще му бъде наследник. И тъй като никой не живее с орлите, все ще дойде един момент, в който това дете ще се възползва от наследствените си права - дали ще иска отмяна на завещателни или дарствени разпореждания до размера на запазената си част, дали ще атакува двустранен договор по множество, предвидени в закона причини, които нямам намерение да описвам тук, няма значение - детето има право и това е. Имайте предвид, че всички договори могат да бъдат атакувани пред съда. Всъщност единствената хипотеза, която виждам на прима виста, е да се разведете със съпруга си, след това да се делите, като УСПЕЕТЕ да докажете в процеса пъллна трансформация на лични средства в лично имущество, т. е. че съпругът Ви няма никакъв принос в закупуването на всичките имоти, което честно казано е мисия невъзможна/ вещи и едва тогава само Вашето дете ще получи всичко.

[sisi19]

Не е задължително да има развод. Има и други начини това да се уреди, и да няма последствия. Т.е извън брачното дете или майка му , де не могат да предявят претенции.Но за целта за да стане това в монента е необходимо съгласието на бащата за часта на неговите дялове.

[katerinakuch]

Не е задължително да има развод. Има и други начини това да се уреди, и да няма последствия. Т.е извън брачното дете или майка му , де не могат да предявят претенции.Но за целта за да стане това в монента е необходимо съгласието на бащата за часта на неговите дялове.

Откъде-накъде. За един истински баща всичките деца са му еднакво скъпи и мили, независимо от броя на майките, родили децата му. Сама виждате, че за да се създаде дете, не е нужно бащата да е задължително в брак с майката.А обстоятелството, че едно дете е родено в брак, не значи, че това му дава някакво предимство пред детето, родено извън брака, напротив - правата на тези деца са еднакви и нито едно от тях не бива да бъде ощетявано от баща си.

[laridii]

Не е задължително да има развод. Има и други начини това да се уреди, и да няма последствия. Т.е извън брачното дете или майка му , де не могат да предявят претенции.Но за целта за да стане това в монента е необходимо съгласието на бащата за часта на неговите дялове.

Сиси мила, нищо не ти е ясно, обаче се напъваш да даваш акъли. Това дете е наследник на баща си при добро желание и с квалифицирана правна помощ то ще получи това, което му се полага като наследник. И е редно да бъде така, защото както вече написах детето не носи вина за това в какви обстоятелства се е появило на бял свят. Най-доброто за госпожата е, ако толкова държи да запази интересите на дъщеря си, с един развод да уреди имуществените си отношения със съпруга си. Така ще е спокойно, че независимо кой кога умре, тя ще бъде наследявана само от дъщеря си. Колкото до имуществото на таткото, следва децата му да го наследяват поравно.
И наистина идеите ти за промени в Закона за наследството представялват интерес за всички нас, защото ни е забавно да четем докъде може да стигне човешката глупост.

[sisi19]

Е добре де Ларди, нека да не ми е ясно.
Никой не казва, че детето е виновно, и никъде не съм казвала това. Казах, че мъжа сам си е виновен. И законовата му съпруга както и родната му дъщеря не трябва да понасят последствията на вината му.Ни най мако пък вложенията направени от законовата му съпруга , да бъдат делими с разнокръвни наследници. Тя е в правото си да иска да защити дела си и да го остави на родната си дъщеря. Поради простата причина, че наследниците (децата) наследяват по равно от цялата обща част (нейната и на съпруга и), а не само от часта на бащата. Или с по прости думи казано, ако придобитото по време на законовия брак е 1000 в което съпругата и съпруга имат по равно, т.е по 500, децата (брачни и извън брачни ще имат правото на равни дялове от 1000 а не от 500.
katerinakuch- при положение, че има извън брачно, явно че не е бил такъв.
---------------------------------------------------------------------
Сама виждате, че за да се създаде дете, не е нужно бащата да е задължително в брак с майката.
---------------------------------------------------------------
То това е ясно, яе е така. Природа, не можеш да я промениш. Обаче незнам, коя жена ще бъде съгласна да е в брак с дадено лице (или в съжителство))и същото да ходи да осеменява други жени. Вие г-жо бихте ли била съгласна???? Ами тогава нека да си направим по няколко семейства едновременно.
Ларди , какъвто и адвокат да намери, има ли покупко-продажба, нищо не може да се направи или да предяви каквито и да било искания. Завещанието и дарението може да се успори и то за това има давност, но при покупко-продажбата това не важи визирано в дадения казус.