forum.lex.bg

Здравейте на всички от екипа на Lex.bg и на участниците в този правен форум, въпроса ми към Вас е много деликатен, затова се нуждая от професионално и компетентно мнение. Със съпруга ми искаме да осиновим дете на наши близки познати, което е на 4-ри годинки. Биологичните му родители са разведени отдавна, бащата има вече друго семейство и дете, а майката ходи в чужбина през всеки 3-и месеца и не полага трайни грижи за детето, което в момента се отглежда при недотам добри условия на живот от нейната майка, която също е и много финансово затруднена, защото се грижи едновременно освен за това дете и за още едно, което е на 2-е годинки и е от друг пореден незаконен мъж след развода на дъщеря и. След наколко срещи детето свикна изключително много с нас, а и още при първото ни съвместно запознанство с него то започна да ни нарича от втория час на мама и тате, думи които никога не бе изричало до сега. Искам да уточня, че детето е родено по време на развода м/у родителите си и всъщност то носи само имената на биологичния си баща, но не го знае и познава изобщо, а и той не желае никакви контакти и връзки с него, поради изпитваща неприязън и лоши спомени от предишния си брак с майката. Въпроса ми е, ако и двамата биологични родители се откажат с декларация от родителските си права над детето дали може, разбира се с тяхното доброволно съгласие то да бъде напълно осиновено от мен и съпруга ми? Моля за вашия професионален съвет, за да ми разясните, каква точно е цялата процедура, която трябва да предприемем в нашия случай, имайки се и в предвид, че категорично неискаме със съпруга ми детето да бъде настанено в социален дом. Причината е, че се привързахме много бързо към него и го възприемаме вече като свое родно дете, каквото всъщност все още нямаме със съпруга ми. Просто детето е великолепно във всяко едно отношение и не заслужава такава съдба. Каква е възможността то да остане при нас според законовата разпоредба, докато получим изцяло пълните си родителските права над него? Надявам се ме разбирате правилно, защото всичко това според мен е много стресиращо за едно 4-ри годишно дете и последващата психическа травма в/у него не е никак маловажна и незначителна за бъдещето му. Много се извинявам, ако излагайки проблема си съм подходила по-емоционално и съм била прекалено обстоятелствена, но това в кратък вид е допитването ми към Вас и съответно то е придружено с молба за компетентна правна помощ.

ПРЕДВАРИТЕЛНО ВИ БЛАГОДАРЯ!