forum.lex.bg

През 1979 г. баща и син придобиват недвижим имот (апартамент), даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот. Синът е женен по време на придобиването на имота. Отчуждения имот е собственост на бащата и сина (от преди брака на сина). Бащата получава 1/3 ид.ч. от имота, даден като обезщетение, а синът 2/3 ид.ч.
1/2 ид.ч. от дадения като обезщетение имот се покрива от цената на отчуждения имот, за а другата 1/2 е учредена законна ипотека, която впоследствие е заличена.
През 1981 г. бащата дарява собствената си 1/3 ид.ч. на сина си.
През 1982 г. синът е починал и наследници са съпругата му и двете му деца.
Въпросът е наследниците с какви идеални части разполагат? По 1/3 ли? Или преживелия съпруг има по-голям дял от децата с оглед на това, че вноските по ипотеката са плащани по време на брака и частта, която е платена със собствени средства (за която е учредена ипотеката) е СИО?

Лора,
фактическите обстоятелства, които сте изложили са непълни и затова не може да се даде конкретен отговор на въпроса Ви.

Квотите в съсобствеността между бащата и сина са ясни. Тъй като, обаче, стойността на отчуждения имот не е покрила изцяло стойността на отстъпения като обезщетение, вероятно за покриването на разликата е бил отпуснат кредит (за обезпечението на който вероятно е учредена ипотеката). От съществено значение, обаче е разпределението между съсобствениците на кретидното задължение. Например: Всеки е покривал сума, равняваща се на квотите в съсобствеността - 1/3 бащата и 2/3 сина. Ако бащата е имал кредитно задължение, било ли е то пагасено към момента на дарението и пр. Това е от значение, тъй като за частта от имота, която е била изплатена по време на брака е възникнала СИО. В този случай е възможно квотите да бъдат определени в обикновена дроб, чийто знаменател се формира и на базата на кредитното задължение.