forum.lex.bg

Здравейте!
Чета дискусиите тук с интерес, много често имам въпроси на които именно тук откривам точните отговори, за което благодаря на участниците
Сега искам да задам въпрос, за когото не открих достатъчна информация: Разведена съм от ноември 2005, дъщеря ми от този брак е на 6г. и е присъдена на мен. Със бившият съпруг имаме споразумение да упражнява правото си на личен контакт с нея всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване. по отношение чл. 182 ал.2 от НК съм наясно,той защитава правото на другия родител...а има ли някаква правна норма ако той не се възползва от това свое право в дните определени за това? Бившият ми съпруг се появява по различно време от седмицата, настоява за контакти от порядъка на час-два...в последствие пропуска дните определени за това в споразумението... В последните случаи когато взема детето с преспиване в дома си я оставя на майка си и по този начин "отбива номера"...най-лошото е че бабата започнала да заявява на едно 6 годишно дете че не е желано там, че не я иска по празниците...детето се прибира разстроено и не желае повече да стъпва там.
Всъщност, оказва се че той "прехвърля" това свое право на майка си, тя естествено не е длъжна и травмира детето. Мога ли по някакъв начин да спра това?

Можете да заведете дело за промяна в режима на лични отношения, като същият да е без преспиване. Странно е за що сте се споразумели така, понеже обичайната практика е да се определя режим за свиждане в един от почивните дни от 9 до 18 часа примерно без преспиване. Освен това няма да нарушите закона, ако не му позволите да вземе детето щом като не се е явил в ден и час съгласно съдебното решение, а в друго време. Длъжна сте да му дадете детето само в часа и деня, посочени в съдебното решение, а не и в друго време. Освен това след приемането на закона за закрила на детето нещата много се промениха и на това основание жалби по чл.182 ал.2 НК приключват с отказ от образуване. Имам вече два такива случая, в които самото дете не желае да отиде при баща си. В този случай се отчитат интересите на детето с предимство и вече не се практикува насилствено предаване на деца с полиция.