forum.lex.bg

Майка съм на 13 годишно момче. Днес в междучасието съученик на сина ми е скочил върху него и е притиснал главата му под мишница. Синът ми се е отскубнал и го ударил с юмрук в лицето. Последиците към настоящия момент са следните:
1. другото момче е с насинено лице (травмата е установена и от лекар);
2. на синът ми му няма нищо - само го боли ръката;
3. бащата на потърпевшия предявява претенции за парично обезщетение.
Последният учебен час в присъствието на целия клас, психолог, родителят на пострадалото дете и класната ръководителка са разпитали децата за случилото се. Целият клас е на мнение, че синът ми се е отбранявал (лично аз разговарях с някои от децата). А всичко е започнало от една ученическа бележка, в която е писано за пострадалото дете.
Какво е възможно да се случи, ако родителите на момчето заведат дело.
От проведения с бащата разговор съм наясно, че основното, което се иска е обезщетение.
Моля ви, помогнете ми!!!!!!!!!

отговорих на друго място - виж "Взаимопомощ"

отговорих на друго място - виж "Взаимопомощ"

отговорих на друго място - виж "Взаимопомощ"

Аз мисля, че претенциите на другия родител не биха били уважени. Вие също можете още утре да отидете в Катедрата по съдебна медицина (на ул. "Здраве" до моргата) и да бъде освидетелстван сина Ви, защото болките в ръката са също лека телесна повреда.

Случаят според мен влиза в хипотезата на неизбежна отбрана, защото Вашето момче е отблъснало нападение с адекватни средства.

Но най-важното е, че ако някой трябва да носи отговорност, то това е учителят, защото в училището преподавателите и възпотателите са тези, които са натоварени с надзора над децата, а ако се беше случило например в квартала Ви, на улицата - то тогава бихте отговаряли Вие като родител.

Дайте си малко време, бащата на другото момче да се посъветва с юрист и сигурно ще се откаже от идеята да изкара пари от този съвсем обичаен случай,

Бъдете спокойна![/list]

Много ви благодаря! Прочетох отговора и в рубрика Взаимопомощ. Малко ми олекна, че нещата може би ще се разминат, но все пак се налага да преместя сина си в друго училище, защото отношението на учителите към него се е променило.

В момента мислите емоционално, а не разумно. Касае се за събития от преди един - два дни. След една седмица ще разсъждавате по друг начин. В никакъв случай не местете детето си в друго училище само заради тази случка. Ще го поставите в нова среда и в стресова ситуация. Отношението на учителите се е променило, защото бащата на другото дете е вдигал врява и те са стреснати и наплашени. Ако е необходимо, потърсете помощта на психолога на училището.
Имайте предвид и това, че съвсем скоро свършва учебната година, а до есента никой няма да помни за случая. Хората са си го казали много на място - всяко чудо за три дни.

Колега kele незнам къде сте завършил юридическото си образование, но стигате до абсурдни изводи!!!!
Каква неизбежна отбрана, каква лека телесна повреда?!?! На първо място се изследват въпросите за наказателната отговорност и вменяемостта - това е основен принцип в наказателното право!
И тъй като момчето е на 13 години - т.е. малолетно, то е наказателнонеотговорно!!!!!!

мдааааааа..., за наказателно право действително няма право, но заключението за вида на увреждането и настъпилата телестна повреда имат значение за определяне размера на претендираното обезщетение. иска може да е с основание чл. 48 ЗЗД , а доказването му по размер , въпроса за съпричиняване, дали вредите са настъпили в следствие на защитни действия и кой кого е предизвикал - това в съдебна зала.

всъщност има само синина под окото на пострадалото дете. А относно психолога - той е казал на сина ми, че това, което е направил ще му се върне (каквото и да означава това). Така че може би трябва да го преместя

Не знам защо, но не мога да намеря чл. 48 от ЗЗД. Дали пък не е отменен

[quote="alb"]Не знам защо, но не мога да намеря чл. 48 от ЗЗД. Дали пък не е отменен[/quot

Чл.48 ЗЗД не е отменен. Изпратих ви го снощи във "Взаимопомощ". Не носите гражданска отговорност. Отговорността е за съответния учител, който е трябвало да упражнява надзор над децата по време на междучасието, а ако не се установи кой е този учител или не е имало такъв - отговорността е обективна за работодателя, тоест за училището. Дишайте спокойно е повече не си губете времето тук.

Благодаря!

по чл. 47, ал.2 ЗЗД Учителите, възпитателите и другите лица, на които са поверени под надзор неспособни, отговорят за причинените от тях вреди само при наличността на конкретна вина за настъпилото увреждане..
В случая къде е виновното поведение на учителя за настъпилото сбиване ?
Считам, че отговорността по чл. 48 не е изключена.

lakov написа:по чл. 47, ал.2 ЗЗД Учителите, възпитателите и другите лица, на които са поверени под надзор неспособни, отговорят за причинените от тях вреди само при наличността на конкретна вина за настъпилото увреждане..
В случая къде е виновното поведение на учителя за настъпилото сбиване ?
Считам, че отговорността по чл. 48 не е изключена.

Отговорността на родителя е изключена по чл.48 ал.3 ЗЗД. Практиката на съдиллищата е еднозначна по този въпрос. В момента нямам възможност да търся и соча и решения на ВКС.
Що се касае до отговорността на учителя - да, трябва да има негово виновно поведение. Но ако няма виновно поведение или не се установи отговорен учител за случващото се в междучасието, достатъчен е фактът, че увреждането е станало по време, когато децата са били на училище, за да се ангажира обективната отговорност на работодателя, тоест на самото училище.
Нека оставим alb на спокойствие и да не я побъркваме повече с мнения.

въпроса е доста спорен...
Същия този ВКС, който в съответствие с ал. 3 на чл. 48 ЗЗД постановява, че обективната невъзможност на родителя да предотврати увреждането изключва гражданската му отговорност, в други свои решения постановява следното : “.....ако обаче непозволеното увреждане е резултат на недостатъчни грижи на родителите за възпитанието и изграждането на тяхното дете като личност, гражданската отговорност спрямо същите не е изключена.”
Така че се стига до абсурдния момент, че хем родителя може да е на 100 км. от детето, поверявайки го доверчиво на учителя, като обективна не може да контролира действията му - ал. 3, чл. 48, хем ще е отговорен за същите, ако учителя не е виновен за тях /ВКС/...
Смехория, ама кво да се прави - противоречиви решения.
Та ако някой размаха решение в горния смисъл - току виж, че иска минал...

Мисля, че в случая не може да се използва "недостатъчни грижи на родителите за възпитанието" , защото до сега синът ми не е имал виновно поведение.
Много ви благодаря за изказванията! След днешните консултации с юристи и ровичкане в законите, все повече се успокоявам и се надявам бащата на пострадалото дете да не повдигне обвинение.
Още веднъж благодаря!

Успех ! Дано всичко се развие по най-добрия начин!
Приятни празници!

Весели празници и на вас!