forum.lex.bg

Здравейте! Живота ми е наистина път без изход и добре е,че Ви има,защото без Вас всичко останало е немислимо.Вярвам,че ще ми помогнете,тъй като съм много объркана и душата ми е изпълнена с въпроси за които нямам отговор.Бихте ли ми казали,каква е процедурата за разтрогване на брак при положение,че имам едно дете на 2год. и живеем в жилището на съпруга ми,който е съсобственик заедно с майка му.При развод съдът на кого дава родителските права и дали е възможно да ми даде жилището при положение,че съм безработна и няма къде да отидем с детето.
На мен полага ли се някакъв имуществен дял? Или най-накратко ми обяснете всичко за развода,деца,имущество и цените за разтрогване на един брак. Много Ви благодаря! Вие сте моето спасение.

Без да се впускам в юридически съвети, ще започна от тук: първо започнете работа. Изчакайте с разтрогването на брака, премислете добре, какво ви очаква, ако се разделите сега - ще имате ли възможност да се грижите сама за детето и за себе си, като сте безработна?
Съветът ми засега е такъв. Разбирам състоянието ви и вероятно то е провокирано и от вашата зависимост от съпруга през времето, когато сте отглеждали детенцето. Още година-две и детето ще стане по-самостоятелно, ще го оставяте на градина или ще го гледа някой близък, а вие ще можете да се изправите на краката си, да си потърсите работа, да се почувствате поне малко независима в личния си живот, да добиете кураж и увереност, че ще можете да се справите с проблемите си. Сигурна съм, че ако го желаете, ще го постигнете. Едва тогава помислете за развод и потърсете адвокатска помощ преди да сте съобщили решението си на съпруга. Последното смятам за много важно.
Иначе - ако сега тръгнете да се развеждате - много вероятно е съпругът ви да получи родителските права върху детето (ако работи - значи има възможност да издържа детето) и да остане в жилището си, а вие да провалите живота си.

щом жилището не е придобито по време на брака, няма да имате никакви права да искате да го оставят на вас защото няма къде да живеете . и родителските права ще ви отменат лесно , като безработна не сте в състояние да осигурите условия и средства за отглеждане на детето. в закона няма дискриминативни клаузи, според които задължително да присъдят детето на майката и да изкарат съпруга ви от жилище негова собственост още от преди брака .

звезда ви е дала правилен съвет - намерете си работа и излезте от зависимостта на съпруга си първо. емоициите са лош съветник. и нещо странично- но пък е важно- какво и какво сте гледали като сте си избирали съпруг .

Нима е така както го описвате колеги............НЕ
Не знам дали лицето иска да се разведе по взаимно съгласие или не ,не знам дали от сключване на брака има изминали 3г,затова тоя вариант го изиставям сега .
Но и самия въпрос ме навежда на мисълта развод по исков ред .
Ето какво казва СК в тоя случай

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЛЕД РАЗВОДА


Чл. 107. СК

(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.

В случая жилището е на съпруга и на майка му ,ще се приложат ал.3 относно ид. част от жилището за съпруга и ал.4 относно ид. част от жилището собственик на свекървата /сега за какъв срок няма да гадая -вие искате пък каквото постанови съда /.

Ако се стигне до споразумение по чл.99 ал.3 от СК -трябва да се реши въпроса за семейното жилище ,ами няма да се споразумява ,ако не и го предоставят.

Родителските права ще се присъдят при вс. случаи на майката -за да присъди правата на бащата обикновенно майката трябва да е наркоманка ,абкохоличка ,някоя безотговорна ....или в краен случай да е съгласна да му се присъдят.

Съдът ще определи издръжка .

Що се отнася до намиране на работа ,колеги не берете грижа ,жената ще се оправи .

Нямам думи,с които да опиша искрата надежда,която ми вдъхнахте, уважаема donna! От все сърце Ви благодаря за истината такава,каквато я излагате.Само дано да прочетете моето послание отправено към Вас.От отговора Ви проличава,че сте един хуманен човек,който дава светлина на отчаяни хора,а именно,че не всичко е загубено.Бъдете жива и здрава! Приемете моите хиляди благодарности!

Мила venirel законите са хубаво нещо но не се спазват .Моят развод приключи след много трудности и въпреки че имам малка дъщеричка съдът присъди семейното жилище на съпруга ми а аз и дъщерями се изнесохме,но мен това не ме изплаши и сега живеем спокойно.Намери си работа и квартира и след това прави постъпки за развод защото се оказва че трябва да разчиташ само на себеси. Не само че семейното жилище се ползва от него но и той разполага надявам се само за сега с всички общи вещи и пари придобити по време на брака независимо че аз имам по-голям принос за тях.Дъщеря ми ми дава голяма сила и желание за борба затова и не се изплаших .Преместих се в по-голям град заради по-доброто заплащане разбира се и започнах всичко отначало. Въпреки че си тръгнахме само с малко дрехи, вярно че ми беше трудно ,но в тези моменти на слабост прегръщах дъщеря си и това ми даваше сили да продължа затова те съветвам да не се отчайваш трябва само да вярваш на собствените си сили и да гледаш на пред.Вярно че при мен нещата не са приключили до край но не се предавам. Желая ти от все сърце успех.

Мила venirel законите са хубаво нещо но не се спазват .Моят развод приключи след много трудности и въпреки че имам малка дъщеричка съдът присъди семейното жилище на съпруга ми а аз и дъщерями се изнесохме,но мен това не ме изплаши и сега живеем спокойно.Намери си работа и квартира и след това прави постъпки за развод защото се оказва че трябва да разчиташ само на себеси. Не само че семейното жилище се ползва от него но и той разполага надявам се само за сега с всички общи вещи и пари придобити по време на брака независимо че аз имам по-голям принос за тях.Дъщеря ми ми дава голяма сила и желание за борба затова и не се изплаших .Преместих се в по-голям град заради по-доброто заплащане разбира се и започнах всичко отначало. Въпреки че си тръгнахме само с малко дрехи, вярно че ми беше трудно ,но в тези моменти на слабост прегръщах дъщеря си и това ми даваше сили да продължа затова те съветвам да не се отчайваш трябва само да вярваш на собствените си сили и да гледаш на пред.Вярно че при мен нещата не са приключили до край но не се предавам. Желая ти от все сърце успех.