forum.lex.bg

Развеждам се. В първата инстанция не бях редовно призован (призовката е била връчена на мой съсед)и не съм се явявал. Обжалвах решението в неговата цялост. Във въззивната инстанция, в първото заседание, поисках от съда да вземе превременни мерки от една страна, а то друга - да призове отново свидетелите на другата страна. Съдът ми отказа и двете молби, макар че прие, че не съм бил редовно призован. Мога ли да обжалвам определението с частна жалба?

От това,което пишете ,явно сте ответник по бракоразводното дело-ако исковата молба не е била на основание взаимно съгласие,Вашето неявяване не е пречка делото да се гледа,въпреки,че не сте бил редовно призован.Що се отнася до обжалване на определението-да,може да го обжалвате-срокът е по общия ред ,т.е. 7 дни от получаване на определението,но Вие явно сте бил на заседанието ,така че срокът тече от датата на заседанието.

lawhope написа:Вашето неявяване не е пречка делото да се гледа,въпреки,че не сте бил редовно призован.

? И защо смятате така?

Чл. 107. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили.

=> Неявяването на нередовно призована страна Е пречка за разглеждане на делото.

Ами мисля така,защото призовката е връчена срещу подпис на съседа му и на призовкарката ,че е връчена-нека да доказва ,че не я е получил и не е знаел за делото! Въпреки,че в чл.46,ал.2 от ГПК изрично се сочи,че призовки по брачни дела се връчват лично,но това е по-скоро формално изискване....А и въпросът на човека беше - може ли да обжалва решението,на който му отговорих.

sol написа:Развеждам се. В първата инстанция не бях редовно призован (призовката е била връчена на мой съсед)и не съм се явявал. Обжалвах решението в неговата цялост. Във въззивната инстанция, в първото заседание, поисках от съда да вземе превременни мерки от една страна, а то друга - да призове отново свидетелите на другата страна. Съдът ми отказа и двете молби, макар че прие, че не съм бил редовно призован. Мога ли да обжалвам определението с частна жалба?

Според мен не може да се обжалва постановеният съдебен акт - определение, отделно от решението което предстои да постанови съда. Това е така, понеже с отказът си съда не туря край на делото. Принципно положение, е че могат да бъдат оспорени само тези определения, с които се туря край на делото или само тези, за които изрично е предвидена тази възможност / чл.213 ГПК /.

Тъй като с определението си съда се разпорежда по хода на делото, можете да поискате от съда, да измени определението си и да допусне исканитте от вас свидетели/ чл.195 ГПК /. По отношение на искането ви за привременни мерки считам, че разпоредбата на чл. 261 ГПК следва да се тълкува стеснително. Това означава, че компетентен е п;ървоинстанционният съд, пред който е бил предявен искът, но не и въззивния съд, който разглежда делото въз основа на подадена жалба. Ето защо в тази си част, определението на съда е правилно.

В конкретния случай обаче сме изправени пред нещо друго. Постановеното от Районния съд решение е недопустимо. Това е така, понеже се е произнесъл по съществото на спора, въпреки че не е следвал о предвид нередовното Ви призоваване. За наличие на такъв порок въззивния съд следи служебно, т.е. независимо от основанията които сте посочили. По този начин, ако се установи такъв порок - недопустимост, съдът следва да обезсили решението и да го прекрати с определение / арг.чл. 209 ал. 1 изр.1 ГПК /. В този случай, ще следва да се води нов брачен процес.


УСПЕХ!

Чл. 213. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
а) когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и
б) в случаите, изрично посочени в закона.

Уважаеми, Монтескьо! Благодаря Ви за изчерпателния отговор! Възгледите ни по този казус съвпадат. Наистина това определение не прегражда хода на делото, от една страна, а от друга - обжалването му не е изрично предвидено в закона. Отделно, обаче, въззивният съд е длъжен да се произнесе положително по молбата ми относно привременните мерки (в този смисъл е и ТР №1/2000 ВКС), тъй като за мен това е Първо заседание по делото, но дори и да не беше, бих могъл да искам вземане на привременни мерки до края на устните състезания по спора, не мислите ли? Най-накрая, мисля, че решението на 1 инстанция е все пак неправилно, а не недопустимо: нередовното призоваване не е процесуална предпоставка, а тежко процесуално нарушение, което води винаги до неправилност на решението. И в този случай ВСъд трябва да постанови свое решение. Просто съдът намери елегантен начин да ме прекара по въпроса за управлението на паричните влогове (а те са на значителна стойност). БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ОТЗОВАХА. ЗНАЙТЕ! ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ДЕЙСТВА ТАКА.

Уважаеми, Монтескьо! Благодаря Ви за изчерпателния отговор! Възгледите ни по този казус съвпадат. Наистина това определение не прегражда хода на делото, от една страна, а от друга - обжалването му не е изрично предвидено в закона. Отделно, обаче, въззивният съд е длъжен да се произнесе положително по молбата ми относно привременните мерки (в този смисъл е и ТР №1/2000 ВКС), тъй като за мен това е Първо заседание по делото, но дори и да не беше, бих могъл да искам вземане на привременни мерки до края на устните състезания по спора, не мислите ли? Най-накрая, мисля, че решението на 1 инстанция е все пак неправилно, а не недопустимо: нередовното призоваване не е процесуална предпоставка, а тежко процесуално нарушение, което води винаги до неправилност на решението. И в този случай ВСъд трябва да постанови свое решение. Просто съдът намери елегантен начин да ме прекара по въпроса за управлението на паричните влогове (а те са на значителна стойност). БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ОТЗОВАХА. ЗНАЙТЕ! ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ДЕЙСТВА ТАКА.

Монтескьо, защо да се тълкува стеснително разпоредбата на чл. 261 ал1 от ГПК - "пред, който е предявн иска...". От никъде не следва, че това е само районни съд, щом и въззивнара иснтанция разглежда делото не като контролно отмениетла досежно първоинстанциооното решение, а както първа - допустимостта и основателността на предявениет искове. По никакъв начин от разпоредбата на чл, 261 ал.1 не следва преклузивен срок за това искане, освен приключване на делото.
После - определението по чл. 261 ал. 1 от ГПК по привременните мерки няма сила на присъдено нещо и при изменение на обстоятелствата и направено искане в тази насока от страните, съдът пред когото е висящо делото винаги може да го измени. Тяхното постановяване е вид администриране на посочните отношения за времето на висящност на делото. Т.е. до приключване на делото включително пред въззвния съд някоя от страните може да направи както искане за изменение (не обжалване и отмяна) на определените от първоинстанциоония съд привременни мерки, така и да поиска съда да ги определи за първи път, щом това се налага за защита на посочните в разпоредбата на 261 ал. 1 права и интересе на страните и/или децата.
Тъй, че моят съвет към Сол е, ако е не е пропуснал/а срока, да обжалва определението. Ако го е прпуснал/а - да поиска отново въззивнив съд да определи привремении мерки и, ако пак бъде отказано, да обжалва повторния отказ.

steli_na написа:...да поиска отново въззивнив съд да определи привремении мерки и, ако пак бъде отказано, да обжалва повторния отказ.

Но нали по-горе коментирахме, че е невъзможно да се обжалва определението на съда, защото то нито прегражда хода на делото, нито съдържа основание за обжалване, изрично посочено в закона? По кой път да се обжалва тогава определението на въззивния съд? Нали това е въпросът?

Точно с това не съм съгласна...

Определението, с което Ви е отказано постановяване на привременин мерки подлежи на обжалване.

Определение № 25 от 18.II.1967 г. по гр. ч. пр. № 402/1967 г., II г. о.

Съдебна практика на ВС - гражданска колегия, 1967 г.

чл. 59, ал. 1 ЗЛС ,

чл. 261, ал. 1 ГПК,


чл. 1 от Договора за взаимна правна помощ между НР България и ФНР


Югославия


Когато единият от съпрузите е български гражданин, а другият - югославски гражданин и искът за развод е предявен пред българския съд, последният е компетентен да се произнесе по искането на ответника - югославски гражданин, за определение привременни мерки относно грижата за децата.

----------------------------

С. градски съд с определение от 8.II.1967 г. по гр. д. № 325/1967 г. е оставил без разглеждане искането на ответника Д. С. Я. да му се предостави роденото от брака дете временно до окончателното решаване на делото.

Ответникът е обжалвал определението и моли същото да бъде отменено, тъй като било неправилно и незаконосъобразно.


Жалбата е основателна.....

При всички случаи, съдът, който е постановил отказ за произнасяне едлъжен да изпрати жалбата на ВКС, който единствен може да се произнесе по нейната допустимост.

До 1985 год. разводите се разглеждаха като първа инстанция от окръжен съд. Т.е. СГС в цитирания казус е бил І инстанция.

А освен това от 97г. втората инстанция действа като въззивна - т.е. като инстанция по същество.
При това положение, ако някоя отстраните поддържа изменение в обстоятелствата, при които са били определени привременните мерки, може да поиска въззивната инстанция да се произнесе в тази насока или, ако не е направено искане пред районния - да поиска въззивния съд да ги определи.

Съгласно чл. 261 ал.2 от ГПК това определение подлежи на обжалване по общия ред. Т.е. на двуинстанционен контрол.

Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, докладчик председателят на отделение Благовест Пунев


Определенията, по чл. 213, б. "б" подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Такива са: определението по чл. 166, ал. З ГПК, с които не се уважава молбата за обезпечение на доказателства, имащо привременен характер и несамостоятелно значение в исковото производство; за издаване на изпълнителен лист по чл. 244 ГПК, като свързано със защита за взискателя по чл. 250 и 254 ГПК, при несъдебните изпълнителни основания и с тази по чл. 255 ГПК при съдебните изпълнителни основания, въз основа на които е бил издаден изпълнителния лист; определението по чл. 250 ГПК - за спиране на изпълнението в изпълнителното производство, образувано въз основа на несъдебно изпълнително основание, което се свързва с исковата защита на кредитора по чл. 252 ГПК; привременните мерки по чл. 261, ал. 1 ГПК, което има същия характер; ...

Определение № 28 от 17.02.2003 г. на ВКС по дело № 43/2003 г., II г. о., докладчик съдията Марио Бобатинов

чл. 261, ал. 1 ГПК

чл. 213 ГПК,


чл. 218а, б. "в" ГПК


Определението, с което съдът е предоставил ползването на семейното жилище до приключване на бракоразводния процес на жената и родените от брака непълнолетни деца, подлежи само на двуинстанционно разглеждане. То ще подлежи на обжалване пред ВКС, ако е произнесено за пръв път от въззивен съд.
..............

Така, че както вече посочих и по - горе, включително пред въззивната инстанция може да се поиска за първи път съдът да се произнесе по привременните мерки или да се поиска тяхното изменяване, ако са настъпили изменения и в обстоятелствата, при които са били постановени от районния.
В случая на sol, доколкото разбирам, пред въззивния съд за първи път е поискано постановяването им. Приемайки, че постановяване може да се иска само пред районния съд като първа инстанция и оставяйки без разглеждане искането направено пред въззивната инстанция, според мен съдът е постановил незаконосъобрзано определение. В съотвествие с т.6 от ТР 1\01г. и определението, части от които цитирам по - горе, това определение на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС. Не би подлежало на обжалване само, ако въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу привременни мерки постановени от районния, отхвърляйки жалбата като неоснователна.
Във връзка с това, което съм посочила по - горе за липсата на присъдено нещо на това определение, ако sol е порпуснал\а срока за обжалване на определението, пак може да иска до приключване на поризводството пред въззивният съд, да постанови привременни мерки, тъй като предходното определение няма сила на присъдено нещо.

Колегата Монтескьо доста подробно Ви е обяснил - побързайте да искате отмяна на всички определения, (които не можете да обжалвате с частна жалба), по реда на 195 ГПК. Позволявям си да споделя скорошен мой случай. Подобно поведение (недопускане на свидетели) на съдия от СГС ме провокира да пусна сигнал до КБК при ВСС. Отговор - по компетентост до Председателя на СГС, а оттам ми отговориха, че щом не съм поискала отвод на съдията, единственото ми средство за защита е жалба на решението. Ако се съмнявате в обективността на решаващия състав, вероятно е добре да поискате отвод, дори да нямате доказателства - все пак за Вас въззивната е последна инстанция