Страница 1 от 1

За родителските права..

МнениеПубликувано на: 09 Авг 2006, 14:12
от flora123
Ситуацията при мен е следната. Ние имаме дъщеря на 3 години, а аз мисля да помоля съпруга си да ме освободи от брака ни.
Ако стане по взаимно съгласие е най-добре, но не съм сигурна, че той ще иска. Въпроса ми е дали ако развода е по моя вина, аз ще загубя родителските права над детето си. Бързам да кажа, че не става въпрос за изневяра от моя страна.
Благодаря предварително за отговорите, които ще получа.

МнениеПубликувано на: 09 Авг 2006, 14:55
от elica77
Родителските ти права могат да бъдат ограничени в случай,че представляваш опасност за личността,възпитанието,здравето или имуществото на детето..
Лишаването от родителски права се прилага тогава когато трайно не се полагат грижи за детето,детето е оставено за отглеждане в специализирана институция и не е потърсено повече от 6 месеца.
Права могат да ти отнемат ако си наркоманка,проститутка...психо болна.....
Аз също имам въпрос по този казус...Ако майката остави детето за отглеждане от майката на бившият си съпруг и замине на работа в чужбина за 6 месеца,при положение ,че съпругът(бивш) е отказал излизане на детето извън страната и майката праща всеки месец издръжка на бабата би ли могъл бившият съпруг да и отнеме правата?

МнениеПубликувано на: 09 Авг 2006, 18:58
от wit
Ако бабата е недобросъвестна/неброжелателна и т.н. и в един евентуален бъдещ процес свидетелства, че майката е зарязала детето, после се присетила да праща някой лев - като нищо ще спечели промяна на родителските права. ако хипотезата вече е факт - търсете свидетели за противното и се консултирайте по-отблизо с адвокат, работещ брачни. Успех!
Иначе по въпроса с развода - много бързо и необяснимо стигнахте от "взаимно съгласие" до "моя вина". Задайте верния въпрос, колкото и да е дълъг, за да получите верен отговор.

МнениеПубликувано на: 10 Авг 2006, 11:52
от elica77
Благодаря ти много wit( за всеобща радост не е факт:),просто проучвам евентуално развитие на нещата ако се окаже,че не мога да получа разрешение за замина в чужбина с дъщеря си...Няма да допусна промяна на родителските права под никаква форма:)....А по въпросите на флора си изключително прав.
|Лек ден :!:

МнениеПубликувано на: 11 Авг 2006, 09:50
от flora123
Не съм сигурна дали това значи по моя вина, но ситуацията е такава, че не искам да живея вече с мъжа си. Не изпитвам непоносимост, но не изпитвам и нищо друго, което да ме кара да искам да живеем заедно. Може да се каже,че сме се изчерпали в отношенията си-това е причината да мисля за такава крачка. Освен това той в момента живее в Англия и рабти по 2 годишен договор там-на практика не живеем заедно. Не знам дали е достатъчно изчерпателен този отговор.
Може ли да се говори за развод по моя вина при положение,че аз не желая да живея с него повече?

МнениеПубликувано на: 11 Авг 2006, 09:50
от flora123
Не съм сигурна дали това значи по моя вина, но ситуацията е такава, че не искам да живея вече с мъжа си. Не изпитвам непоносимост, но не изпитвам и нищо друго, което да ме кара да искам да живеем заедно. Може да се каже,че сме се изчерпали в отношенията си-това е причината да мисля за такава крачка. Освен това той в момента живее в Англия и рабти по 2 годишен договор там-на практика не живеем заедно. Не знам дали е достатъчно изчерпателен този отговор.
Може ли да се говори за развод по моя вина при положение,че аз не желая да живея с него повече?

МнениеПубликувано на: 11 Авг 2006, 10:02
от wit
Не, не е по Ваша вина. Налице е фактическа раздяла. Всеки адвокат ще "изсмуче" още някакви доводи да подаде молба по исков ред, ако съпруга Ви не се съгласи на развод по взаимно съгласие. Има доста елементи за уточняване и да не Ви разказвам вицове за адвокати - НО! - намерете си адвокат, разкажете му случая без да спестявате нищо, кажете му какво искате - той сам ще "заплете" историята в изгодния за Вас вариант. Дано не е прозвучало твърде грубо - това е действителността. Успех!

МнениеПубликувано на: 11 Авг 2006, 10:35
от flora123
Благодаря Ви wit за бързия отговор. Разбира се,че всичко ще стане чрез адвокат, не съм си и помислила друго.