forum.lex.bg

Здравейте,
Със съпругата ми сме женени от 14 години. Имаме две деца- момиче на почти 11 години и моче на 8,5 години. От около 4 години съпругата ми започна да закъснява редовно да се прибира време в къщи. Имало е месеци но ред когато си идва в след 01.00 часа. Тя работи на хонорар и е на повикване- свободна професия. Освен че работя децата аз ги гледам. Докато станаха на 7 години бяха отгледани от родителите ми. С жена ми сме водили многократно разговори относно закъсненията й, но резултата беше че съм и отнемал "личната свобода". Грижите ми за нея се отнасяха и в това, че каквото и да поиска да й се купи аз го правех. Миналата година ни напусна и аз останах с децата за три месеца сам в къщи. След разговори с нея ми поиска да й купя автомобил личен на нейно име- така и направих. Освен това поиска никога повече да не я удрям. Удрял съм я около 4 пъти, като единият беше побой от моя страна след като си беше дошла след 2 дни хайманосване. От 1 година не съм й посягал. Сега е подала молба за развод по вина и е приложила 3 медицински. След като опитах с приказки да я накарам да се прибира на време и тя не пожела, й посегна- и това не проработи. Преди няколко дни се изпусна и ми каза че иска да вземе децата със себе си за да може съда да й присъди апартамента. Децата искат да останат да живеят с мен, тъй като "майка им не се грижела за тях". Апартамента и всичко в него е закупено от мен но е е след брака и е на общо име. Преди няколко дни ме заплашваш, че викне през нощта полиция и наистина го направи без повод. Днес ми каза, че така е "научена" и да внимавам за да не ми издействала привременна мярка и да ме изгонят от апартамента. Вече се чудя ако това е семейство има ли смисъл да се опитвам да го спася. На децата им е страшно трудно като я гледат как само вика по нас тримата. През годините всички сметки по жилището съм ги плащал аз, като съм се грижил и за най-малките работи у дома- да си купя веро, прах за пране, готвене чистене и храна.
Зная, че след развода децата ще й бъдат присъдени, и аз и децата знаем, че тя няма да може да ги гледа.
Дайте съвет какво да правя като искам децата ми да бъдат щастливи.

Едва ли ще можем да ти кажем нещо, което не би ти го казал и адвокатът.
Според мен е правилно децата да са при този, при когото искат да бъдат. Това е важно според мен за спокойствието и щастието им. Но тъй като съдът не е обвързан от желанието им, когато ги изслуша (а само е длъжен да пази интересите им, което не значи непременно съобразяване с мнението им) - не знам какво ще присъди той. Все пак това, че са сравнително големи и че искат да са при теб, е в твоя полза. Но не ти гарантира нищо.

Вярвам, че и жена ти има за какво да бъде упреквана, но... аз все пак бих се държала настрана от мъж, който е посягал да бие жена си и който се опитва да определя кога тя да се прибира от работа.

Според мен, първо трябва Вие да си отговорите какво разбирате под децата Ви да са щастливи.
Ако вярвате, че все още семейството Ви има шанс - дерзайте и не посягайте повече на съпругата си / не споделяте дали посягате и на децата си.../.
Ако не виждате смисъл да продължавате напред така мъчително-има регламент. Но ако предварително сте се примирили, че децата Ви ще бъдат отделени от Вас с решението за развод, по-добре си живейте по старому.
Не забравяйте, че децата порастват и започват да задават неудобни въпроси, на които не може да се отговори с неистина/ знам го и от личен опит като родител/.

Решението е изцяло Ваше.

Постарайте се да се сетите за свидетели на грижата Ви за децата: приятели, съседи, дори и роднини - желателно кръвни на съпругата Ви. Джи-пи-то, при което Вие сте водили децата на преглед. Класната им ръководителка. С исковата молба отидете при колега-адвокат. Не му пестете нищо. Вече живеем във време, при което не е чудо децата да бъдат поверени на бащата. Ще бъдете посетени от служител на Агенцията за закрила на детето във Вашия град. Той ще говори с децата, после ще даде становище. Желая Ви успех, здраве, за да отглеждате децата си, здрави нерви - докато приключи тази част от живота Ви.

Според мен нищо не оправдава насилието! Сигурна съм, че сте преживял много за да стигнете до тук, но въпреки всичко 4 пъти не е случайно избухване.
Лошо е, че има медицински, които доказват насилието. Почти сигурно е, че съдът ще се произнесе относно вината във Ваша вреда. А това, колкото и да Ви убеждават адвокатите, ще има силна тежест и при присъждането на децата.
Такава е практиката - съдът не обича да присъжда децата на виновната за разтрогване на брака страна, а на всичкото отгоре и по принцип трудно присъжда родителските права на бащата. Най-големият Ви шанс е да успеете да убедите хората от ДСП/Закрила на детето, че Вие сте по-подходящия за израстването им родител.
Трябват Ви и свидетели, които да покажат моралната деградация на майката и вашето ПЕРФЕКТНО и възпитателно отношение към тях.
Хората от ЗД не питат директно толкова малки деца къде искат да живеят, но за наша радост особено в големите градове са професионалисти, които наистина разбират от работата си и се грижат за интересите на децата.

Ще е трудно. много трудно!

Здравейте,
Със съпругата ми сме женени от 14 години. Имаме две деца- момиче на почти 11 години и моче на 8,5 години. От около 4 години съпругата ми започна да закъснява редовно да се прибира време в къщи. Имало е месеци но ред когато си идва в след 01.00 часа. Тя работи на хонорар и е на повикване- свободна професия. ...

Бихте ли обяснили каква точно професия има Вашата съпруга ?

След като съпругата ви е викала полицията у дома ви "без нищо", явно е поговорила с адвокат. Подготвя ви се дело по Закона за домашното насилие. Съставен ви е предупредителен протокол, нали? В рамките на 30 дни от предупреждението, ако тя пак извика полиция - с или без повод, се тълкува, че нарушавате полицейското предупреждение и тя ви завежда дело по ЗДН. Дори и да не образува такова дело, то явно си подготвя старателно развода по ваша вина - видно е от трите медицински свидетелства. Може и вече това дело да е образувано, може благоверната ви да изчаква (да трупа доказателства-писмени срещу вас). И бъдете сигурен - до тук вината ви вече е факт, само съпругата ви да предостави тези документи в съда. Говорете с адвокат НЕЗАБАВНО! Децата ви са малки, по-голямото МОЖЕ да бъде изслушано от съда(има навършени 10 години, но преценката е на съда, а тя е субективна), за по-малкото е изключено да бъде допуснато дори до изслушване.

Разбира се, че все още вярвам в семейното щастие. Писах, че от година не съм я удрял. Но всъщност никога не съм бил побойник и единствения човек когото съм бил за мое нещастие е била съпругата ми и то защото си мислех, че ако не става с добро да опитам и с лошо. Сега вече осъзнавам грешката си но май вече е късно. Децата никога не съм ги бил или удрял. С тях имам много дълбока връзка- винаги разговарям за всякакви проблеми. Миналата година когато бяхме оставени, малката ми я боляха гърдите, та аз й обяснявах какво представлява менструацията. Никога нямаме тема табу с тях и им обяснавам как стоят нещата от живата. И на двамата съм им купил по един GSM и се чуваме по няколко пъти на ден докато майка им не се сеща за тях. Ако ги заведа пред НДК да карат ролери или отидем на пица според нея съм искал да ги предразполагам към мен, докато самата тя това не го прави.
Иначе предупредителен протокол не ми е съставен от полицията.

Законът е на нейна страна защото е направен за МАЙКАТА, аз съм във същото положение, Бащата няма права

Ако след побой над майката, има съд, който да предостави родителските права на такъв баща, аз лично напълно ще загубя вяра в българското правосъдие