SOS - спешно съдебна практика по чл. 74 и чл. 75 от СК

[AIN6TAIN]

Колеги , дайте от някъде съдебна практика по чл. 74, 75 СК , за да ми светне малко .....
Благодаря много предварително

[g.atanasova]

Дайте e-mail, за да ви изпратя това, което открих, въпреки че не е много

[alena_]

посочете e-mail и ще Ви изпратя решение и протоколи от съдебни заседания по дело на което съм се явявала. Решението бе в полза на бащата.

[p_petkova]

за чл.74 в сиела има само тези три решения

РЕШЕНИЕ № 214 ОТ 24.03.1989 Г., II Г. О.


С БРАЧНИЯ ИСК ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ПРЕДСТАВЯТ И РАЗГЛЕЖДАТ ИСКОВЕТЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА ОТ БРАКА. АКО НЕ СА ПРЕДЯВЕНИ И СЪДЪТ ДОПУСНЕ РАЗВОД, ТОЙ СЛУЖЕБНО СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ТЯХ. ТЕЗИ ИСКОВЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗВЪНБРАЧНИ И ОТ ДРУГ БРАК ДЕЦА НЕ МОГАТ ДА СЕ СЪЕДИНЯВАТ И РАЗГЛЕЖДАТ С БРАЧНИЯ ИСК.
Чл. 260, ал. 2 ГПК

Чл. 106, ал. 1 СК



Страните са били в брак 1973/1979 г., от който имат дете, родено 1973 година. Бракът е прекратен с развод и с решението е поставено упражняване на родителски те права да се осъществява от майката, а за бащата режим на лични отношения и да плаща съответна издръжка. Страните сключват нов брак 1981 г., от който имат второ дете, родено 1981 г. Прекратяват брака с развод с решението, предмет на предложението, районният съд се е занимал с въпросите по чл. 106 СК - упражняването на родителските права върху роденото от брака дете е предоставил за упражняване на майката, определил е режим на лични отношения за бащата и го осъдил да плаща издръжка. Без диспозитив, но в мотивите районният съд е изразил становище, че голямото дете на страните не е от този брак, неговото положение е уредено с решението по прекратяване на предишния брак и съдът няма правна възможност в настоящето производство да се занимава с отглеждането, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му.
Становището на районния съд е правилно и законосъобразно. То е потвърдено и с предложението в частта му, с която е изразено, че "съгласно чл. 106, ал. 1 СК съдът е задължен при прекратяване на брака служебно да реши въпросите относно упражняването на родителските права и издръжката на децата от брака". Детето, от носно което се прави предложението, не от брака, прекратен с решението.

Според чл. 72 СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд. Член 73, ал. 1 СК дава правна възможност на всеки от родителите да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Ограничаването и лишаването от родителски права е уредено в чл. 74 и чл. 75 СК. Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд. При развод родителите се разделят и законът - чл. 106, ал. 1 СК, задължава съда да реши при кого да останат децата, кой да упражнява родителските права и издръжката, която трябва да плаща другият. Във всички тези случаи при изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките - чл. 77, чл. 106, ал. 5 СК. Както първоначалното решение, така и изменяването на мерките може да стане по инициатива на някой от родителите, прокурора или от съда служебно. Решението, с което са постановени мерки относно децата, не губи правното си действие по причина на това, че обстоятелствата са се изменили. Необходимо е ново решение, което да ги измени. Ако страните са се съобразили с изменената обстановка, но не са поискали от съда да измени мерките, постановени с решението, няма пречка да не действуват по постановеното с решението, а съобразно общото им съгласие и интереса на детето.

Такъв е и настоящият случай. При постановяване на решението за прекратяване на първия брак между страните съдът е постановил съответни мерки по отношение роденото от брака дете. Изменили са се обстоятелствата - родителите са заживели отново. Сключили са нов брак. Съгласувано заедно са се грижили за детето си от първия брак и са го издържали. Това не е във реда на интересите на дете то. Страните не са поискали промяна на взетите мерки с решението за прекратяване на първия брак. Прокурорът и районният съд - служебно, не са предприели инициатива за промяна на мерките. Създало се е състояние на несъответствие между постановеното от съда и съгласуваните действия на страните по отношение на детето, които не са били в негова вреда.

С прекратяване на втория брак между родителите няма пречка да се приложат мерките, постановени с първото съдебно решение по отношение на това дете. Ако обстоятелствата са се изменили от положението при постановяването им, няма пречка да се иска изменение. Това обаче трябва да стане в отделно производство, а не в делото за прекратяване на втория брак. В производството за прекратяване на брака се разрешават само въпроси, свързани с този брак.



Решение № 58 от 21.II.1989 г., II г. о.


ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕТЕНИЯТ НЕ Е НЕДЕЕСПОСОБЕН И МОЖЕ ДА ОСИНОВЯВА.
ЗЛСЧл. 5, ал. 1

СКЧл. 50



Братът на ищеца е поставен под ограничено запрещение през 1976 г. Негов попечител е била съпругата му.
Двамата през 1982 г. осиновяват ответника, роден през 1972 г., с решение на районният съд. В материалите по делото за осиновяване и решението, с което е извършено, няма данни за обстоятелството че съпругът е поставен под ограничено запрещение. Съпругата умира 1986 г., след което за попечител на съпруга е определен ищецът. Съпругът - осиновител, умира през 1987 г.

Окръжният съд приема, че ограничено запретеният не е дееспособен по смисъла на чл. 47 СК (отм.) сега чл. 50 СК. Попечителката не е участвувала в производството по делото като такава, а лично. Но и тя не е могла да осинови, защото съпругът й е поставен под ограничено запрещение и не може да даде съгласие съгласно чл. 51, ал. 1, б. "в" СК (отм.) сега чл. 54, ал. 1, т. 3 СК. Затова липсва правна възможност осиновителите да извършат осиновяването.

Настоящият състав на Върховния съд не може да сподели даденото разрешение от окръжния съд, както и изразеното мнение в теорията (Л. Ненова а "Семейно право на НРБ", стр. 402, изд. 1977 г.). Физическото лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения - то е правоспособно - чл. 1 ЗЛС. Според чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Недееспособни са и малолетните - чл. 3, ал. 1 и 2 ЗЛС. Вместо тях и вместо поставените под пълно запрещение правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници по силата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС и чл. 5, ал. 3 ЗЛС. Непълнолетните и ограничено запретените могат и извършват лично всички правни действия. Те могат да сключат обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд, а други правни действия извършват със съгласието на техните родители или попечители - чл. 4, ал. 2 ЗЛС и чл. 5, ал. 3 ЗЛС.

В семейното право има отклонения от така дадените принципни разрешения. Непълнолетните навършили 16 години, могат да сключват брак с разрешение на председателя на районния съд - чл. 8, ал. 2 СК (отм.), сега чл. 12, ал. 2 СК. По силата на чл. 12, ал. 3СК тяхната дееспособност остава ограничена само за разпореждане с недвижими имоти.

Съгласно чл. 8, ал. 1 СК (отм.), сега чл. 12, ал. 1 СК, брак може да сключи всяко физическо лице. Забрана за сключване на брак създава чл. 9, ал. 1, б. "б" и "в" СК (отм.) сега чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 СК, според който не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението. Законът създава забрана за лице, поставени под ограничено запрещение, да сключи брак. От това следва, че то може да създаде семейство и да има деца. В раздела на Семейния кодекс относно отношенията между родители и деца няма ограничения на правата и задълженията на непълнолетните родители, както и за поставените под ограничено запрещение. Ограничения могат да се създадат само с решение на районния съд при наличие условията на чл. 74 и чл. 75 СК. Следователно за ограничено запретеният няма ограничение да се грижи за своите деца и да упражнява родителски права по отношение на тях. Ако има възможност да се грижи за свои деца, няма пречка да може да осинови дете и да се грижи за него. Нелогично и неубедително е разрешението, дадено за съпругата-попечител, че и тя не може да осинови дете поради липса на дееспособност на другия съпруг да даде съгласие. Напротив чл. 51, ал. 2 СК (отм.), сега чл. 54, ал. 2 СК определят, че съгласието на другия съпруг не се изисква, ако той е недееспособен.


Решение № 684 от 2.VII.1986 г., II г. о.


ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЪДЪТ ВЗЕМА ПРЕДВИД ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕЦАТА НЕЗАВИСИМО ОТ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ.
СКЧл. 107, ал. 1



Бракът между страните е продължил 1972/1985 г. От него имат две деца, упражняването на родителските права и отглеждането на които са предоставени на майката. Бракът е прекратен по вина на мъжа - злоупотреба с алкохол, нанасял побоища и изгонвал майката от жилището. Жилището е придобито по време на брака. Обосновано на доказателствата и закона районният съд съгласно чл. 107, ал. 1 и 6 СК е предоставил ползуването на семейното жилище на майката и децата.
За да измени решението и разпредели жилището заползуване от двете страни окръжният съд се е основал на диспозитив ното начало установено с чл. 2, ал. 2 ГПК, според който съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. Ищцата искала с исковата молба разпределение на жилището по начина установен с решението на окръжния съд. Искането на защитата с пледоарията по същество за цялото жилище не било изменение на иска по смисъла на чл. 116 ГПК. Съдът не може да изменя иска.

Решението е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 107, ал. 1 СК, придействието на който е поставено решението и който има приложение в случая при допускане на развод, съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид, интересите на децата, вината и други обстоятелства. Няма твърдения и доказателства семейното жилище да е така устроено, че да може да се ползува поотделно от страните без контакти помежду им. Вината за прекратяване на брака е у мъжа. Съжителството между страните е несъвместимо. Интересите на децата налагат да им се осигури жилище. Това ще стане, като то се предостави на майката, при която са оставени за отглеждане, възпитание и упражняване на родителските права.

Законосъобразно районният съд е дал това разрешение.

Позоваването от окръжния съд на диспозитивното начало в гражданския процес е незаконосъобразно. Прилагането на чл. 2 ал. 2 ГПК става само доколкото в закон не е предвидено друго. В сферата на семейнобрачните отношения законът - Семейният кодекс, в редица случаи предвижда служебното начало и инициативата на съда с оглед интересите на децата. Така, съгласно чл. 74, ал. 1 СК, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието здравето или имуществото на детето районният съд може служебно да вземе съответни мерки в интерес на детето.При наличие на условията на чл. 75, ал. 1 СК, съгласно ал. 2 от същия производството за лишаване родителя от родителски права може да се образува служебно от районния съд. Съгласно чл. 106, ал. 1СК при допускането на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, личните отношения между децата и родителите, както и относно издръжката на децата.

При допускане на развод чл. 107, ал. 6 СК задължава съда, когато от брака има не навършили пълнолетие деца, служебно да се произнесе за ползуването на семейното жилище. Еднаква е уредбата и в чл. 28 от отменения СК. В този смисъл са и указанията на Пленума на Върховния съд дадени с т. 22, ал. 2 от П-12/1971 г. При решаването на въпроса за ползуването на семейното жилище съдът трябва да обсъди исканията и доводите на страните, както го задължава чл. 188, ал. 1 ГПК.Не е длъжен обаче да се съобрази с тях щом има не навършили пълнолетие деца от брака, а да постанови решение относно ползуването на семейното жилище, с което да се съобразят интересите на децата. Техните интереси са жилището да се предостави на оня съпруг при който остават те. Да се създаде обстановка на хармония и спокойното им отглеждане. Ако отношенията между родителите са нетърпими и не може да се разпредели жилището разпределянето няма да е в техен интерес.

[p_petkova]

и това за чл.75

РЕШЕНИЕ № 214 ОТ 24.03.1989 Г., II Г. О.


С БРАЧНИЯ ИСК ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ПРЕДСТАВЯТ И РАЗГЛЕЖДАТ ИСКОВЕТЕ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА ОТ БРАКА. АКО НЕ СА ПРЕДЯВЕНИ И СЪДЪТ ДОПУСНЕ РАЗВОД, ТОЙ СЛУЖЕБНО СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ТЯХ. ТЕЗИ ИСКОВЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗВЪНБРАЧНИ И ОТ ДРУГ БРАК ДЕЦА НЕ МОГАТ ДА СЕ СЪЕДИНЯВАТ И РАЗГЛЕЖДАТ С БРАЧНИЯ ИСК.
Чл. 260, ал. 2 ГПК

Чл. 106, ал. 1 СК



Страните са били в брак 1973/1979 г., от който имат дете, родено 1973 година. Бракът е прекратен с развод и с решението е поставено упражняване на родителски те права да се осъществява от майката, а за бащата режим на лични отношения и да плаща съответна издръжка. Страните сключват нов брак 1981 г., от който имат второ дете, родено 1981 г. Прекратяват брака с развод с решението, предмет на предложението, районният съд се е занимал с въпросите по чл. 106 СК - упражняването на родителските права върху роденото от брака дете е предоставил за упражняване на майката, определил е режим на лични отношения за бащата и го осъдил да плаща издръжка. Без диспозитив, но в мотивите районният съд е изразил становище, че голямото дете на страните не е от този брак, неговото положение е уредено с решението по прекратяване на предишния брак и съдът няма правна възможност в настоящето производство да се занимава с отглеждането, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му.
Становището на районния съд е правилно и законосъобразно. То е потвърдено и с предложението в частта му, с която е изразено, че "съгласно чл. 106, ал. 1 СК съдът е задължен при прекратяване на брака служебно да реши въпросите относно упражняването на родителските права и издръжката на децата от брака". Детето, от носно което се прави предложението, не от брака, прекратен с решението.

Според чл. 72 СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд. Член 73, ал. 1 СК дава правна възможност на всеки от родителите да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. Ограничаването и лишаването от родителски права е уредено в чл. 74 и чл. 75 СК. Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд. При развод родителите се разделят и законът - чл. 106, ал. 1 СК, задължава съда да реши при кого да останат децата, кой да упражнява родителските права и издръжката, която трябва да плаща другият. Във всички тези случаи при изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките - чл. 77, чл. 106, ал. 5 СК. Както първоначалното решение, така и изменяването на мерките може да стане по инициатива на някой от родителите, прокурора или от съда служебно. Решението, с което са постановени мерки относно децата, не губи правното си действие по причина на това, че обстоятелствата са се изменили. Необходимо е ново решение, което да ги измени. Ако страните са се съобразили с изменената обстановка, но не са поискали от съда да измени мерките, постановени с решението, няма пречка да не действуват по постановеното с решението, а съобразно общото им съгласие и интереса на детето.

Такъв е и настоящият случай. При постановяване на решението за прекратяване на първия брак между страните съдът е постановил съответни мерки по отношение роденото от брака дете. Изменили са се обстоятелствата - родителите са заживели отново. Сключили са нов брак. Съгласувано заедно са се грижили за детето си от първия брак и са го издържали. Това не е във реда на интересите на дете то. Страните не са поискали промяна на взетите мерки с решението за прекратяване на първия брак. Прокурорът и районният съд - служебно, не са предприели инициатива за промяна на мерките. Създало се е състояние на несъответствие между постановеното от съда и съгласуваните действия на страните по отношение на детето, които не са били в негова вреда.

С прекратяване на втория брак между родителите няма пречка да се приложат мерките, постановени с първото съдебно решение по отношение на това дете. Ако обстоятелствата са се изменили от положението при постановяването им, няма пречка да се иска изменение. Това обаче трябва да стане в отделно производство, а не в делото за прекратяване на втория брак. В производството за прекратяване на брака се разрешават само въпроси, свързани с този брак.

Решение № 297 от 15.IV.1987 г., II г. о.


ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ДА НАЗНАЧИ ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ПРИ ПРОТИВОРЕЧИЕ В ИНТЕРЕСИТЕ МЕЖДУ ПРЕДСТАВЛЯВАН И ПРЕДСТАВИТЕЛ СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДОСТАВЯ ДРУГИМУ.
ГПКЧл. 16, ал. 6



Майката на детето в първото заседание по делото е признала, че по време на вероятния период на зачеването му е била във фактическа раздяла със своя съпруг, оспорващ бащинството си. Градският съд е приел, че има противоречие между интересите на майката и детето. Поискал е назначаването на особен представител на детето от адвокатския съвет. По делото само в едно от заседанията се е явил адвокат като особен представител на детето, без да е представен документ, че е определен за такъв. Допуснато е съществено нарушение на чл. 16, ал. 6 ГПК, според който при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Законът задължава съда да назначи особен представител и не му позволява да делегира тези си права на други органи. Отнася се до гражданското състояние - бащинството на малолетно дете, обстоятелство, което задължава съда с оглед опазване интересите на децата да прояви грижа за запазване на неговите права и интереси. Семейният кодекс в редица случаи предоставя на съда служебна инициатива относно охрана правата и интересите на децата - за лишаване родителя от родителски права - чл. 75, ал. 2 СК; за служебно присъждане на издръжка и за ползуването на семейното жилище при развод между родители - чл. 106 и 107 СК и др. Законът подчертава особената грижа за подрастващото поколение, предоставя на съда и го задължава служебно да проявява грижа за интересите на детето в образувания с негово участие процес. Предоставяйки на друг орган да определи особен представител на детето - ответника, градският съд е нарушил съществено задълженията си по опазване интересите на детето-ответник, чието бащинство се оспорва. Не е осигурил подходящ собствен представител, който да е назначен от съда. В нарушение на чл. 189 ГПК по отношение детето решението е постановил в лицето на майката като законен представител, а не в лицето на детето чрез приетия особен представител.

Решение № 58 от 21.II.1989 г., II г. о.


ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕТЕНИЯТ НЕ Е НЕДЕЕСПОСОБЕН И МОЖЕ ДА ОСИНОВЯВА.
ЗЛСЧл. 5, ал. 1

СКЧл. 50



Братът на ищеца е поставен под ограничено запрещение през 1976 г. Негов попечител е била съпругата му.
Двамата през 1982 г. осиновяват ответника, роден през 1972 г., с решение на районният съд. В материалите по делото за осиновяване и решението, с което е извършено, няма данни за обстоятелството че съпругът е поставен под ограничено запрещение. Съпругата умира 1986 г., след което за попечител на съпруга е определен ищецът. Съпругът - осиновител, умира през 1987 г.

Окръжният съд приема, че ограничено запретеният не е дееспособен по смисъла на чл. 47 СК (отм.) сега чл. 50 СК. Попечителката не е участвувала в производството по делото като такава, а лично. Но и тя не е могла да осинови, защото съпругът й е поставен под ограничено запрещение и не може да даде съгласие съгласно чл. 51, ал. 1, б. "в" СК (отм.) сега чл. 54, ал. 1, т. 3 СК. Затова липсва правна възможност осиновителите да извършат осиновяването.

Настоящият състав на Върховния съд не може да сподели даденото разрешение от окръжния съд, както и изразеното мнение в теорията (Л. Ненова а "Семейно право на НРБ", стр. 402, изд. 1977 г.). Физическото лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения - то е правоспособно - чл. 1 ЗЛС. Според чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Недееспособни са и малолетните - чл. 3, ал. 1 и 2 ЗЛС. Вместо тях и вместо поставените под пълно запрещение правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници по силата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС и чл. 5, ал. 3 ЗЛС. Непълнолетните и ограничено запретените могат и извършват лично всички правни действия. Те могат да сключат обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд, а други правни действия извършват със съгласието на техните родители или попечители - чл. 4, ал. 2 ЗЛС и чл. 5, ал. 3 ЗЛС.

В семейното право има отклонения от така дадените принципни разрешения. Непълнолетните навършили 16 години, могат да сключват брак с разрешение на председателя на районния съд - чл. 8, ал. 2 СК (отм.), сега чл. 12, ал. 2 СК. По силата на чл. 12, ал. 3СК тяхната дееспособност остава ограничена само за разпореждане с недвижими имоти.

Съгласно чл. 8, ал. 1 СК (отм.), сега чл. 12, ал. 1 СК, брак може да сключи всяко физическо лице. Забрана за сключване на брак създава чл. 9, ал. 1, б. "б" и "в" СК (отм.) сега чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 СК, според който не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение, което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението. Законът създава забрана за лице, поставени под ограничено запрещение, да сключи брак. От това следва, че то може да създаде семейство и да има деца. В раздела на Семейния кодекс относно отношенията между родители и деца няма ограничения на правата и задълженията на непълнолетните родители, както и за поставените под ограничено запрещение. Ограничения могат да се създадат само с решение на районния съд при наличие условията на чл. 74 и чл. 75 СК. Следователно за ограничено запретеният няма ограничение да се грижи за своите деца и да упражнява родителски права по отношение на тях. Ако има възможност да се грижи за свои деца, няма пречка да може да осинови дете и да се грижи за него. Нелогично и неубедително е разрешението, дадено за съпругата-попечител, че и тя не може да осинови дете поради липса на дееспособност на другия съпруг да даде съгласие. Напротив чл. 51, ал. 2 СК (отм.), сега чл. 54, ал. 2 СК определят, че съгласието на другия съпруг не се изисква, ако той е недееспособен.

Решение № 684 от 2.VII.1986 г., II г. о.


ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ СЪДЪТ ВЗЕМА ПРЕДВИД ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕЦАТА НЕЗАВИСИМО ОТ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ.
СКЧл. 107, ал. 1



Бракът между страните е продължил 1972/1985 г. От него имат две деца, упражняването на родителските права и отглеждането на които са предоставени на майката. Бракът е прекратен по вина на мъжа - злоупотреба с алкохол, нанасял побоища и изгонвал майката от жилището. Жилището е придобито по време на брака. Обосновано на доказателствата и закона районният съд съгласно чл. 107, ал. 1 и 6 СК е предоставил ползуването на семейното жилище на майката и децата.
За да измени решението и разпредели жилището заползуване от двете страни окръжният съд се е основал на диспозитив ното начало установено с чл. 2, ал. 2 ГПК, според който съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. Ищцата искала с исковата молба разпределение на жилището по начина установен с решението на окръжния съд. Искането на защитата с пледоарията по същество за цялото жилище не било изменение на иска по смисъла на чл. 116 ГПК. Съдът не може да изменя иска.

Решението е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 107, ал. 1 СК, придействието на който е поставено решението и който има приложение в случая при допускане на развод, съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема предвид, интересите на децата, вината и други обстоятелства. Няма твърдения и доказателства семейното жилище да е така устроено, че да може да се ползува поотделно от страните без контакти помежду им. Вината за прекратяване на брака е у мъжа. Съжителството между страните е несъвместимо. Интересите на децата налагат да им се осигури жилище. Това ще стане, като то се предостави на майката, при която са оставени за отглеждане, възпитание и упражняване на родителските права.

Законосъобразно районният съд е дал това разрешение.

Позоваването от окръжния съд на диспозитивното начало в гражданския процес е незаконосъобразно. Прилагането на чл. 2 ал. 2 ГПК става само доколкото в закон не е предвидено друго. В сферата на семейнобрачните отношения законът - Семейният кодекс, в редица случаи предвижда служебното начало и инициативата на съда с оглед интересите на децата. Така, съгласно чл. 74, ал. 1 СК, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието здравето или имуществото на детето районният съд може служебно да вземе съответни мерки в интерес на детето.При наличие на условията на чл. 75, ал. 1 СК, съгласно ал. 2 от същия производството за лишаване родителя от родителски права може да се образува служебно от районния съд. Съгласно чл. 106, ал. 1СК при допускането на развод съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, личните отношения между децата и родителите, както и относно издръжката на децата.

При допускане на развод чл. 107, ал. 6 СК задължава съда, когато от брака има не навършили пълнолетие деца, служебно да се произнесе за ползуването на семейното жилище. Еднаква е уредбата и в чл. 28 от отменения СК. В този смисъл са и указанията на Пленума на Върховния съд дадени с т. 22, ал. 2 от П-12/1971 г. При решаването на въпроса за ползуването на семейното жилище съдът трябва да обсъди исканията и доводите на страните, както го задължава чл. 188, ал. 1 ГПК.Не е длъжен обаче да се съобрази с тях щом има не навършили пълнолетие деца от брака, а да постанови решение относно ползуването на семейното жилище, с което да се съобразят интересите на децата. Техните интереси са жилището да се предостави на оня съпруг при който остават те. Да се създаде обстановка на хармония и спокойното им отглеждане. Ако отношенията между родителите са нетърпими и не може да се разпредели жилището разпределянето няма да е в техен интерес.


УСПЕХ

[AIN6TAIN]

Благодаря много на всички.
Съдът не знаеше ,че заседанията по чл. 75 СК се гледат със заседатели .
Интересно ми е ,особен представител на детето -директорът на дома , в който е настанено ли е или съдът -трябва да го назначи ; щом майката е невменяема и има свой особен представител ???