СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.99, АЛ.3 СК

[rosi_i]

Колеги, възможно е въпросът ми да изглежда лесен на отдавна практикуващите сред Вас, за което моля да ме извините, но за мен е първо такова дело и бих искала да се посъветвам: Ситуацията е следната: Развод при условията на чл.99, ал.1 СК, постановено решение на първа инстанция, с което: бракът е прекратен по вина изцяло на ответника - /когото не съм представлявала пред тази инстанция, а едва при обжалването/, като съдът се е позовал на свидетелски показания; упражняването на родителските права е присъдено на майката/ищца по делото/, като на бащата е определен режим на лични контакти; Фамилното име на ищцата - отпреди брака; издръжка има присъдена по друго предходно на бракоразводното дело. СИО -единствено МПС. Семейното жилище е собственост на родителите на ответника и ще се ползва от него. Обжалвано е решението в частта за вината и определянето на режима на лични контакти с детето /момченце на 7 г/. Преди дни направих опит за постигане на споразумение между страните, който се надявам да се окаже успешен. Въпросът ми е какво следва да бъде съдържанието на това споразумение, при условие, че по част от въпросите първоинстанционният съд се е произнесъл с решението и в тази му част то е влязло в сила, а по един от тях има друго влязло в сила решение - за издръжка? На практика остава да се включи само режимът на лични контакти и по отношение на МПС-то - че остава в режим на обикновена съсобственост. За останалите въпроси мисля да запиша, че са уредени с влязлото в сила решение. Ще подадем молба за изменение на иска по чл.99, ал.3, без съда да се произнася по въпроса за вината и ще представим споразумението в този му вид за одобрение. Мисля, че това е всичко, а в същото време ми се струва, че някаква подробност ми убягва. Ще съм Ви благодарна за съветите и евентуално съдебна практика.

[rammstein]

Чл. 116. (1) ГПК
Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

[rosi_i]

Колега, благодаря за цитата, но производството е брачно и ограничението по 116 ГПК в случая не се прилага - чл.260, ал.1 и 3 ГПК. Считам, че няма пречка за приложението на чл.99, ал.3 СК на въззивната инстанция и постигането на споразумение. Въпросът ми е свързан с неговото съдържание, доколкото голяма част от него е предмет на постановеното решение и в тези си части то е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

[kaliman]

Rosi, правилно си се насочила към въпросите, които трябва да включиш и разрешиш в споразумението. За останалите, посочени в закона въпроси, можеш да посочиш, че " са уредени с влязло в сила съдебно решение... по гр. д. № ....". Според мен, за по- голяма прегледност, няма пречка да цитираш конкретно и начина, по който това е направено в съдебните решения. / Иначе в бъдеще по всяка точка трябва да се гледа ту някое съдебно решение, ту някое споразумение по отделен въпрос/.
Искам обаче да взема отношение по т. нар. " изменение на иска"/ ?!/ от чл. 99, ал. 1 в чл. 99, ал. 3 от СК, което се практикува/ ?!/ в някои съдилища. В този случай НЯМА ИЗМЕНЕНИЕ на иска. Основанието на иска за равод по нашето право е винаги дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а искането е той да бъде прекратен. С молбата и представяне на споразумението по чл. 99, ал. 3, единствено се сезира съда да не се произнася по въпроса за вината. Но основанието за прекратяване на брака и по чл. 99, ал. 3, и по чл. 100 е пак същото- дълбокото му и непоправимо разстройство. В тази насока има и достатъчно съдебна пратика. Успех!

[rosi_i]

Благодаря на kaliman за изчерпателния отговор и подкрепата! По същите съображения включих в споразумението и въпросите, уредени със съдебното решение, като отбелязах и начина, но имам известни колебания, защото все пак това е споразумение, под което полагат подписите си страните и което съдът следва да утвърди, а решените въпроси някак си излизат извън този ред.
По въпроса за изменението на иска - така го приемат в СРС, личното ми мнение съвпада с твоето. За съжаление от дълго време имам проблем със Сиелата и не мога нищо да отворя. Ще съм ти повторно благодарна, ако ми изпратиш и съдебна практика! Успех и на теб!

[rosi_i]

Много благодаря и на Лютия, надявах се да се включи! Колеги, още малко тормоз : Тъй като споразумението се представя пред въззивен съд с молба за утвърждаване, а същият е сезиран със жалба в частта за вината и личните контакти на бащата/ответник по иска/, следва ли тя да се оттегля изрично, тъй като съдът не може едновременно да е задължен да се произнесе по жалба и споразумение? Изготвих заявление за оттегляне, формулирано по този начин: "на основание чл.203 ГПК и с оглед постигнато споразумение между страните по реда на чл.99, ал.3 СК...", смятам да внеса всички документи преди заседанието. Вчера обаче двама колеги с повече опит ми казаха, че ако подам молба за оттегляне на жалбата ще се стигне до прекратяване на делото и влизане в сила на първоинстанционното решение в цялост, тъй като съдът се десезира, а производството пред въззивната инстанция се поддържа от жалбата. Трябвало да пиша, че я поддържам частично?! Но ако я поддържам в част, в която е постигнато споразумение/относно личните контакти с детето/, какво тогава правим със споразумението. Вижда ми се много буквално тълкуването им, не знам дали са правили споразумение пред втора инстанция. Самата аз смятам, че не е нужно да се пуска изрична молба за оттегляне на жалбата, тъй като се съдържа имплицитно в молбата по чл.99, ал. 3 и споразумението или ако има изрично оттегляне, то трябва да е обвързано с утвърждаване на споразумението, както при спогодба - ако съдът не я одобри, делото не се прекратява и си продължава разглеждането на иска. Струва ми се пресилено съдът да счете, че няма основание за произнасяне, ако оттегля жалбата и би се произнесъл свръхпетитум. Все пак е сезиран с молба по чл.99, ал.3 и за одобряване на споразумението. Моля за мнение на колегите с опит! Вече започнах да се обърквам.

[rosi_i]

За колегите, които се отзоваха: Така или иначе, прецених, че молбата от двете страни за десезиране на съда с въпроса за вината и споразумението са достатъчни и ги внесох. Ако някой може да сподели опит за процедурата по чл.99, ал.3 във втора инстанция, ще съм му много благодарна. Особено за СГС.