forum.lex.bg

Колеги, може ли бракоразводно решение влязло в сила през 2002г. да обезсили частично нотариален акт за дарение от 1997г., в който двамата съпрузи си запазват правото на ползване върху подарения на децата апартамент : "..запазват правото си на безвъзмездно ползване в/у имота докато са живи - като семейство или поотделно." Бракоразводното решение изрично предоставя ползването на единя съпруг: ".. предоставя семейното жилище на .......... (единя от съппрузите)" Според вас кой от тях е ползвател?

dobar den,
spored men (glednata tochka na student po pravo v Germania) i dvamata sa polzvateli, zashtoto pravoto na zhiveene v apartamenta e veshtno pravo, § 1093 BGB - ogranichen li4en (ne poznat v Bulgaria, do kolkoto mi e izvestno) servitut i sudebnoto reshenie ne bi triabvalo da ima nikakvo vlijanie vurhu nego. Tova reshenie raztrogva samo braka, a ne otnema suzmozhnostta na bivshite supruzi, da imat prava na edin i sushti predmet.
Pozdrav

Да, при прехвърляне право на собственост върху недвижима вещ със "запазване правото на ползване" са налице две разпоредителни сделки, обективирани в един и същи документ - 1.) транслативна сукцесия (договор за покупко-продажба) и 2) конститутивна сукцесия - учредяване право на ползване. Правото на ползване е ограничено вещно право, докато решението, с което се уважава конститутивният иск за развод и се предоставя ползването на семейното жилище, не поражда ограничено вещно право на ползване. И то не "следва" вещта, в случай, че титулят на правото на собственост върху него го прехвърли и бившият съпруг- ползвател по силата на съдебното решение, не може да му противопостави това "право на ползване". Така че това решение не може "да обезсили" учредено вещно право на ползване. И това право не може да се защитава чрез ревандикационен иск. Нещо повече, дори и семейното жилище да бе предоставено на бившия съпруг-несобственик, съпругът-собственик има право да иска заплащане на средния пазарен наем на осонвание чл. 59 ЗЗД (изрично посочвам субсидиарния иск, тъй като сега ще започнат определени възражения относно това, че това жилище се е ползвало на "правно основание"), тъй като бившият съпруг-несобственик се е обогатил без правно основание.
По отношения становището на zivilrecht: Artikel 1093 в Немския граждански законник e в Раздела Право на обитаване на жилище Wohnungsrecht
Първата алинея е препращаща правна норма, която урежда т. нар. съответно препращане, която урежда ограничаването на личното право да се упражняват действия на господство върху дадена вещ. От това, което прочетох от BGB, те не са вещни права, т. е. не следват вещта при прехвърлянето им и не могат да се противопоставят на собственика на вещта. А са свързани с личността на техния носител, макар че това лично ограничено право на ползване на жилището и да има общи черти с ограниченото право на ползване - непрехвърлимост и ненаследимост. Тези ограничени лични права се учредяват, както наименованието им подсказва, с оглед на личността, бих ги нарекъл дори intuitu personae, но тъй като все оче не съм си избистрил въпроса , ще ги определя като относителни субективни права като отграничение от абсолютните права, каквито са вещните субективни права. Но пък от друга страна, разбрах и че тези лични ограничени права се защитават чрез вещен иск, поне така е описано в Уикипедия-та:
Die beschränkte persönliche Dienstbarkeit ist nach deutschem Sachenrecht (§§ 1090 - 1093 BGB) die Befugnis einer bestimmten Person, das belastete Grundstück in einzelnen Beziehungen zu nutzen. Sie unterscheidet sich vom Nießbrauch als dem umfassenden Nutzungsrecht durch ihre Beschränkung auf einzelne Aspekte der Grundstücksnutzung (daher der Name beschränkte persönliche Dienstbarkeit), hat aber mit ihm gemein, dass sie unveräußerlich und unvererblich ist. Der Unterschied zur Grunddienstbarkeit besteht darin, dass die beschränkte persönliche Dienstbarkeit einer bestimmten Person und nicht dem jeweiligen Eigentümer eines anderen Grundstücks zusteht.

Die beschränkte persönliche Dienstbarkeit kann darauf gerichtet sein, dass der Berechtigte das belastete Grundstück in einzelnen Beziehungen selbst nutzt (Beispiele: Wohnungsrecht, Wegerecht), dass der Eigentümer des belasteten Grundstücks einzelne Handlungen nicht vornehmen darf (Beispiel: Beschränkung der Bebaubarkeit nach Art und Ausmaß) oder dass dem Eigentümer des belasteten Grundstücks einzelne Abwehrrechte nicht zustehen (Beispiel: Duldung an sich übermäßiger Immissionen).

Die beschränkte persönliche Dienstbarkeit entsteht durch Einigung von Eigentümer und Berechtigtem und Eintragung im Grundbuch. Gegen Störungen in seinen Befugnissen ist der Berechtigte aus einer beschränkten persönlichen Dienstbarkeit wie ein Eigentümer geschützt.
Т.е. възприет е двойнствен режим. Така че това ограничено право е квазивещно право, според мен.

леле, страхотни сте!
благодаря..!!

oho_boho написа:Т.е. възприет е двойнствен режим. Така че това ограничено право е квазивещно право, според мен.

Имах предвид по немското право!

Не пропускаме обаче факта, че имаме

* вещно право на ползване (което май по римското право беше личен сервитут)
* облигационно право на ползване (поне така наричано по ЗЗД, СК)

В случая съдът е дал второто, при това срочно.
Тоест правото на ползване се се ограничава с едно облигационно, без да го отменя, макар че практически не може да се упражнява. С човешки думи наистина е частично лишено от сила това право.

Не се ли получава едно "голо право на ползване" (аналог на nuda proprietas). Разликата, разбира се е, че вещният съползвател (май) ще има право на обезщетение от облигационния.

------------
Едит: Всъщност се оказва, че не съм прочел внимателно написаното от Охо-бохо.

kontrol написа:Едит: Всъщност се оказва, че не съм прочел внимателно написаното от Охо-бохо.[/size]

Груба грешка, охо-бохо трябва да се чете внимателно!

zivilrecht написа:dobar den,
spored men (glednata tochka na student po pravo v Germania) i dvamata sa polzvateli, zashtoto pravoto na zhiveene v apartamenta e veshtno pravo, § 1093 BGB - ogranichen li4en (ne poznat v Bulgaria, do kolkoto mi e izvestno) servitut i sudebnoto reshenie ne bi triabvalo da ima nikakvo vlijanie vurhu nego. Tova reshenie raztrogva samo braka, a ne otnema suzmozhnostta na bivshite supruzi, da imat prava na edin i sushti predmet.
Pozdrav

Zdraveite kolega!kade ste ucili ili vse o6te u4ite pravo v Germania.az sa6to sam u4ila pravo tam!

Здравейте,

Наистина поставеният казус е много интерес от гледна точка на теорията и практиката.

Участникът с псевдоним oho-boho е доказал своите знания и практически умения при отговорите си. В конкретния случай той е обосновал задълбочено и последователно своята теза.

Въпреки " късното ми включване ", ще си позволя да изразя становището си по поставения проблем.

oho_boho написа: Така че това решение не може "да обезсили" учредено вещно право на ползване. .

Не мога да се съглася с това становище, поради следните съображения:

ФАКТИТЕ...

През 1997г. е извършена сделка - дарение, по силата на която родителите, даравят имота си - апартамент на детето си, като си запазват правото на пожизнено ползване.

През 2002г. е постановено решение / влязло в законна сила/, чрез което е предоставено ползването му на единия родител, докато упражнява родителските си права.


ВЪПРОСЪТ..

scorpia написа:scorpia може ли бракоразводно решение влязло в сила през 2002г. да обезсили частично нотариален акт за дарение от 1997г., в който двамата съпрузи си запазват правото на ползване върху подарения на децата апартамент.

Така както е зададе въпросът считам, че се има предвид " Възможно ли е съдебното решение временно да се противопостави на единият от позлвателите, който си е запазил правото на ползване". Или по-общо -


ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ...


За да се даде правилен отговор на така поставения въпрос е необходимо да се изследва коя материално-правна разпоредба е приложима. От изложените по-горе факти се налага извода, че това са разпоредбите на СК и в частност новелата на чл.107 СК, тъй като се касае за семейно-правни отношения.

Правото на ползване на семейното жилище, което се предоставя от съда по реда на спорната съдебна администратиця не е еднозначно, на ограниченото вещно право на ползване. Първото е право, което е установено в СК. Второто е изрично ограничено вещно право посочено в ЗС. Следователно различита между тях са големи, но целеният резултат, ефектът е почти идентичен. И двете права са видове право на ползване. Нещо повече със съдебното решение по реда на чл.107 СК се предоставя правото на ползване върху точно определена от самия законодател вещ - семейното жилище. Обратно - ограниченото вещно право на ползване може да се учреди за различни по вида и рода си вещи.
На трето място, но не по важност е и императивната новела, закрепена в законовата разпоредба на чл.107 ал.5 СК. Това е правилото и единствената хипотеза, когато това право предоставено от съда, се прекратява преди да изтече срокът, за който е дадено, а именно когато лицето, комуто е предоставено правото на позлване, сключи брак.


Следователно Видно от изложението по-горе а и от нормативната база, за мен се налага изводът, че правото на ползване на семейното жилище, е противопоставимо на собственика на имота, на ползвателя на имота, независимо от извършените промени в титула на собственост, докато се сбъдне условието, при което това право ще се погаси.


Този извод се подкрепя и от следните съждения:

С предоставяне на семейното жилище на родителя, които упражнява родителските права досежно ненавършилите пълнолетие деца, родителят който е едноличен собственик или който е съсобственик / след развода / изпълнява задължението си съобразно разпоредбите на СК да осигури жилище за децата си/. Това е семейното жилище. С тълкователно решение се даде ясно и изчерпателна формулировка на понятието семейо жилище. То може да бъде изключителна собственост на единия родител, придобито в условията на СИО или собственост на близки. Под близки следва да се разбира лица, които поради едни или други съображения са предоставили ползването на собственото си жилище на това семейство.

Основен мотив за съда при определяне кому от двамата родителите да се предостави жилището / при наличие на деца под 18 год. / е интересът на децата. . Той е "пътеводната звезда" за решаващия орган. Разпоредбите на СК са установени да регулират особен вид отношения - тези в семейството. ЕДна от основните функции е да се отгледат и възпитат деца. Това трябва да се извърши именно в обстановка, която да даде максимално добри възможности за правилното развитие на тези най-слабо защитени лица - децата.

Ето защо, в този случай сме изправени пред lex specialis - чл.107 СК спрямо lex generalis - чл.56 и сл. ЗС. При това положение както всички знаем действа правилото, че специалната норма, изключва действието на общата норма.

Друго съображение в подкрепа на изводите направени по-горе...

Законовоустановеното задължение на родителят да осигури дом за своите деца до навършване на пълнолетието им, не може да се дерогира по съгласие между него и друго лице / в случаите когато имотът е изключителна собственост или СИО / обикновена съсобственост след развода/. Това е против морално-етичните норми установени в обществото и които са първоизточник на правните норми. Подобен опит за "освобождаване" от това родителско задължение следва да се възприеме, като злоупотреба с права. Това от своя страна е недопустимо съгласно Конституцията.

oho_boho написа: И това право не може да се защитава чрез ревандикационен иск. Нещо повече, дори и семейното жилище да бе предоставено на бившия съпруг-несобственик, съпругът-собственик има право да иска заплащане на средния пазарен наем на осонвание чл. 59 ЗЗД (изрично посочвам субсидиарния иск, тъй като сега ще започнат определени възражения относно това, че това жилище се е ползвало на "правно основание"), тъй като бившият съпруг-несобственик се е обогатил без правно основание.
.

Вярно е, че това право на позлване на семейното жилище не може да се защитава чрез ревандикационе иск и това е ясно разбираемо. То може да се защитава с посесорен иск.

От друга страна обаче, невладеещ
ият собственик има право на обезщетение в размер на пазарния наем, съответно на притежаваната от него идеална част от правото на собственост, не на основание чл.59 ЗЗД, а съгласно чл. 31 ал.2 ЗС. Родителят комуто е предоставено правото на ползване със съдебно решение, винаги
[b] реализира това на правно основание.


От друга страна, законът не въвежда ограничение относно правото на родителя, който е изключителен собственик и който не владее, да се разпорежда със своя дял от "семейното жилище ". Приобретателят обаче по тази сделка ще следва да се съобразява, т.е. решението на съда относно предоставяне ползването на семейното жилище ще му бъде противопоставимо, доколкото решението се ползва със сила на присъдено нещо с нейните субективни предели.


Най-накрая изведените от мен правни изводи съответстват с буквата и духа на закона, което се подкрепя от трайно установената съдебна практика. Така: Решение от 7.06.2001 г. на РС - Дулово по гр. д. № 106/2000 г., ГК, докладчик председателят Николай Гунчев ; Решение № 610 от 22.08.2001 г. на ВКС по гр. д. № 40/2001 г., II г. о., докладчик председателят на отделение Милена Жабинска


УСПЕХ !

monteskio написа:Приобретателят обаче по тази сделка ще следва да се съобразява, т.е. решението на съда относно предоставяне ползването на семейното жилище ще му бъде противопоставимо, доколкото решението се ползва със сила на присъдено нещо с нейните субективни предели.

До къде се простират субективните предели на СПН при решение, постановено по дело, в което не са участвали носителите на правото на ползване. А както ти самият ти спомена, става въпрос за спорна съдебна администрация... между бившите съпрузи.

oho_boho написа:До къде се простират субективните предели на СПН при решение, постановено по дело, в което не са участвали носителите на правото на ползване. А както ти самият ти спомена, става въпрос за спорна съдебна администрация... между бившите съпрузи.

skorpia написа:Колеги, може ли бракоразводно решение влязло в сила през 2002г. да обезсили частично нотариален акт за дарение от 1997г., в който двамата съпрузи си запазват правото на ползване върху подарения на децата апартамент : "..запазват правото си на безвъзмездно ползване в/у имота докато са живи - като семейство или поотделно." Бракоразводното решение изрично предоставя ползването на единя съпруг: ".. предоставя семейното жилище на .......... (единя от съппрузите)" Според вас кой от тях е ползвател?.

Здравейте колега,

В самия казус е казано, че съпрузите са дарили жилището си на своите деца. Следователно ТЕ СА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ, КОИТО СЕ ЯВЯВАТ И СТРАНИ в този съдебен спор.

Считам, че по отношение на приобретателите на недв.имот след постановяване на решение няма нужда да се говори предвид разпоредбата на чл.220 ГПК.

Дори и за момент да изключим този аргумент - СПН на съдебното решение, считам че, всички останали обстоятелства които съм посочил са достатъчни, за да подкрепят тезата ми.


/Мисля, че се получи много добра дискусия на високо ниво. Благодаря Ви колега/


УСПЕХ !

Удоволствие за мен бе да прочета този форум на юристи. Поздравлeния и приятен ден!

Наистина те страхотни... Някой от вас участва ли в провежданите напоследък конкурси за съдии?Или имате други, по-важни занимания?

Вие направо ме сразихте ! ( добронамерено го казвам...) На практика нещата ги разглеждат много по-елементарно и пак се стига до извода на Монтескьо => След като единият бивш съпруг може да бъде "изгонен" след развода от личното си жилище (негова лична собственост) и да бъде принуден да търпи последиците от съдебното решение, предоставящо ползването му на другия бивш съпруг, а в правото на собственост в края на краищата си е включено правото на ползване, обитаване и т.н. - по аргумент за по-силното основание, след като собственик бива ограничен в правата си, какво остава за "вещен ползвател" ? Имат-нямат учредено или запазено право на ползване, с решението по развода се създава "облигационно" както пише контрол, ползване, с което се ограничават правата на другия бивш съпруг. Имал съм още по-куриозни случаи - сем. жилище е собственост на родителите на бивш съпруг, дадено е "за ползване" на другия и родителите не могат да изгонят другия (чл.108 ЗС не важал, защото другият не го бил ползвал "без основание" ).

Имам в практиката си интересен казус , свързан пак с ползване на семейното жилище . Там нещата стоят така: По време на брака е сключен договор за гледане и издръжка с родителите на единия съпруг. По-късно, единият от родителите почива.Другият родител завежда дело, с което иска разваляне на договора за гледане и издръжка поради неизпълнение. Съдът разваля договора, но разбира се само за собствената му 1/2+частта му от покойната му жена. Частта на приобретателят есетствено остава, а той няма как да предяви иск за разваляне срещу себе си и съпругата си ,поради което след развода им , тя става съсобственик.
С бракоразводното решение , съдът предоставя ползването на семейното жилище на сина на прехвърлителите. След няколко години обаче, бившата снаха и дядото ,заведждат дело за разпределение на ползването . Съдът не прие доводите ни ,че макар и собственик , съпругата няма право да получи ползването , тъй като има решение за ползването на семейното жилище от бракоразводното дело. Аргументът на съдията бе , че в това дело участват и други лица и не може да им се противопостави съд. решение по бракоразводно дело.
Така на практика , районен съд отмени решение за ползване на семейното жилище , постановено от окръжен съд.

Имам в практиката си интересен казус , свързан пак с ползване на семейното жилище . Там нещата стоят така: По време на брака е сключен договор за гледане и издръжка с родителите на единия съпруг. По-късно, единият от родителите почива.Другият родител завежда дело, с което иска разваляне на договора за гледане и издръжка поради неизпълнение. Съдът разваля договора, но разбира се само за собствената му 1/2+частта му от покойната му жена. Частта на приобретателят есетствено остава, а той няма как да предяви иск за разваляне срещу себе си и съпругата си ,поради което след развода им , тя става съсобственик.
С бракоразводното решение , съдът предоставя ползването на семейното жилище на сина на прехвърлителите. След няколко години обаче, бившата снаха и дядото ,заведждат дело за разпределение на ползването . Съдът не прие доводите ни ,че макар и собственик , съпругата няма право да получи ползването , тъй като има решение за ползването на семейното жилище от бракоразводното дело. Аргументът на съдията бе , че в това дело участват и други лица и не може да им се противопостави съд. решение по бракоразводно дело.
Така на практика , районен съд отмени решение за ползване на семейното жилище , постановено от окръжен съд.

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНИТЕ МНЕНИЯ!
ПОМОГНАХТЕ МИ МНОГО И ОСВЕН ТОВА ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ УБЕЖДАВАМ, ЧЕ В ТОЗИ ФОРУМ ИМА СТРАХОТНИ КОЛЕГИ - ЗНАЕЩИ И ОТЗИВЧИВИ...
РАДВАМ СЕ, ЧЕ ВИ ИМА!