forum.lex.bg

Какво да изискам от бащата при лични контакти с детето-храна,дрехи,програма за деня

nadinaena, какъв Ви е въпроса?
За какво изискване говорите?

nadinaena, в лично съобщение сте ми дали повече информация. Помествам отговора си тук:
Бащата има родителски права също като Вас. Не можете да "изисквате" от него каквото и да е било, така както и той не може да има подобни претенции спрямо Вас.
Друг е въпроса ако установявате, че бащата не полага за детето нужните грижи като по време на "личните посещения" не му осигурява необходимата храна или каквото и да е друго, необходимо за детето. В този случай незабавно се обърнете към адвокат.

Благодаря много за отговор.

lyutiyat написа:Че Вие да не сте му надзорен орган ?!...

аз съм настойник на детето

Именно, настойник сте на детето, а не на бащата.
Колегата има друго предвид, но го приемете като шега.

тук да не е цирк.

Здравейте! Моят казус е много заплетен и незнам дали изобщо някой може да помогне. Имам влязъл в сила развод от февруари 2006г. от тогава до днес проблемите не спират.Става въпрос за правото на бащата да вижда детето. Той отказва да контактува лично с мен и изпраща майка си да взема дъщеря ни. В същото време не плаща издръжка, майка му се държи абсолютно нагло-тя ми дава издръжка, когато реши или прави удръжки от издръжката с обосновка, че била купила на детето подаръци, сладкиши, колело и т.н.
Бившият в същото време постоянно ме тормози с жалби до прокуратурата, на местоработата ми и къде ли още не, че не му давам да вижда дъщеря ни, при положение, че детето си спазва режима за лични отношения, т.е. не съм прекратила свижданията.
Последната капка е изпълнителния лист, който си е извадил за режима на лични отношения с детето-ще идва да го звема със съдия изпълнител.
И знаете ли какво ми каза моят адвокат-"нищо не може да направиш, мила, той е решил да ти съсипе живота".
И Какво? Да си стоя и да си гледам как някои ми съсипва живота-моя и на детето ми, защото системата не я е грижа? И решението не е в моя полза, цитирам: бащата има право да го вижда и взема всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9часа в събота до 17 часа в неделя и един месец през лятото, когато това съвпада с отпуска на бащата"-т.е. бащата има 60 дни платен годишен отпуск и може да я взема когато си поиска, без значение дали аз съм в отпуск или не.
В нормалните случаи се казва: "... и един месец през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката"- поне така пише в удостоверението, което ми е издал съда.

Моля, дайте ми съвет. Дъщеря ми е на 5г. и е много травмирана от баща си баба си. Представяте ли си дете на 5г. да казва "Мамо, аз изобщо не искам да ходя, може ли да не ходя? Ще отида, защото баща ми те огорчава и да не те тормози?". И това продължава 2 години...

Доколкото аз мога да изразя някакво мнение по въпроса...имах подобен случай...детето изобщо не искаше да погледне "другия" родител, защото по някакви там причини беше "мотивирано" от родителя, полагащ грижи за него.../не казвам,че тук случаят е такъв!/ Само искам да Ви дам една идея при срещите Ви със съдебния изпълнител. Нека Вашият адвокат да направи искане на срещата да присъства социален работник от отдел "Закрила на детето" - психолог, който да даде компетентно мнение, дали с оглед възрастта на детето /което също ще бъде подходящо разпитано от психолога, а в повечето случаи те имат опит и могат да разберат действителните причини за "нежеланието" на детето да се вижда с баща си/, не е по-подходящо тези срещи да бъдат ограничени.
Това ще Ви даде възможност да предявите иск пред съда, с който да ОГРАНИЧИТЕ личните контакти на детето си, както и да извършите промяната по отношение на режима през летните месеци, като правилно сте отбелязали, че същият е един месец през лятото, който НЕ СЪВПАДА с този на майката...това е правилната формулировка!!!

nadinaena написа:Какво да изискам от бащата при лични контакти с детето-храна,дрехи,програма за деня

За всичко е виновен съпругът Ви!
В щастливата част на семейния Ви живот, с течение на времето, той изгражда във Вас чувството, че постоянно само трябва и можете да изисквате, нали?
И сега, когато сама трябва да осигурявате прехраната на детето си, за което същите социални работници са удостоверили че сте способна и надеждна, започвате да надавате рев до небесата, вярно?
В случай, че съпругът Ви подава жалби и те се уважават, не считате ли, че той има основания и причини да Ви обвинява?
Защото като дава пари, той си има претенциите, а не както сте си въобразявали - ще му вземам издръжката, пък да върви на .....си.