forum.lex.bg

Две деца са настанени в семейството на своите баба и дядо по реда на член26 от ЗЗД преди около 3 години!
Майка им ги е изоставила, не се грижи за тях, обстоятелствата от тогава обаче са се променили! Майката е вече омъжена във Франция, за французин , идва си периодично в България, води децата на море, закупили са и жилище в България, та дори е със сменена адресна регистрация ! Адресът на децата при промяната обаче също е сменен - и настоящия и постоянния(това не ми звучи съвсем законно но...)
Въпросът ми е могат ли от социалните служби да прекратят мярката за закрила?
До кога тези деца ще ползват хей така разните държавни благинки?
Като напр да получават помощи и др. след като майка им не е вече в положението, в което е била?
От соц подпомагане - отдела за закрила на детето ми отговарят, че майката трябва сама да поиска да се прекрати настаняването?
Но защо и е на нея да го прави???
Някакви съвети!?

И след като отново била отишла в чужбина нищо не можело да се направи?!

А в самия закон няма ли предвидени хипотези, в които мерките за закрила се прекратяват?

Е да прав сте, че трябваше да прочета закона преди да задавам въпроси!
За съжаление, се "вързах" на работещите в отдела за закрила, че те немогат да направят нищо - ако майката на децата не поиска сама да се прекрати мярката, за закрила! То ясно, че тя няма да поиска, но ми стана ясно и че в отдела не желаят да си свършат съвестно работата, макар, че може би са прави, че след като тя отново е в чужбина няма пък как да постъпят с децата!
Възмущавам се от факта, че едва ли това са единсдтвените деца в България, на които родителите са в чужбина, но за сметка на това тези имат право на детски, на месечни помощи и помощи за отопление и т н без изобщо да се търсят родителите им!
Не се ли счита като промяна в обстоятелствата факта,че майка им вече е омъжена във Франция, и принципно може да се грижи за тях?

За съжаление, се "вързах" на работещите в отдела за закрила, че те немогат да направят нищо - ако майката на децата не поиска сама да се прекрати мярката, за закрила! То ясно, че тя няма да поиска, но ми стана ясно и че в отдела не желаят да си свършат съвестно работата, макар, че може би са прави, че след като тя отново е в чужбина няма пък как да постъпят с децата!

Като бивша колежка от отдел "ЗД" да добавя, че освен нежеланието "да си свършат съвестно работата" има и страх: да не влязат в конфликт с родителите, да не сгазят лука и т.н. Моите колежки, където работех, също никога не настаняваха дете в дом, при близки или където и да било без писмено искане на майката, не толкова защото не искат да си свършат работата, колкото защото се притесняваха да си нямат проблеми после - особено при политиката за изваждане на деца от домовете, реинтеграция в биологичното семейство и т.н. За прекратяването на настаняване това последното не важи, но може отчасти пак да е от страх (или несигурност).

Предполагам, че е така! Понеже аз ги подпомагам тези деца, използвах като повод промяната на адресите им за да прекратя мес помощ, мотив - неуведомяване в 1 мес срок за настъпилата промяна.
Съответно предупредих колегите от закрилата - а те пък казали на дядото да им "оправи" адреса, вместо да предприемат мерки за прекратяване на мярката.
Та от днес децата са с настоящ адрес отново при дядото, но постоянният им е на съвсем друго населено място!
Портокал - зная, че си работила в тази сфера и ще съм признателна да ми помогнеш!
Според теб имат ли отново право да подават молба по чл9 отППЗСП - дядото и бабата за да подпомагам децата, нали съгласно член 8 от ППЗСП - молбата се подава по пост адрес, на който се извършва и анкета, а след като помощта е само за децата то трябва да гледам техните пост адреси струва ми се?
Лошото в ППЗСП и ЗСП, е че няма нищо конкретно описано за деца настанени по член 26от ЗЗД!
На тях даваме помощи, независимо, че семейството при, което са настанени може да ги издържа!

Прав сте да се ядосвате от тези неща мен ме обзема яд как родители в чужбина дето пращат пари на децата си и дрехи, не ги оставят, но близките идват в съда подучени от не занм кого да искат настаняване на детето при тях и да си получат еднократната или някакви други помощи, жалко е за такива далаверки на дребно.
Веднъж направих в яда си и следното: сигнализирах прокуратурата и поисках да се отнемат родителските права на майката на детето дето го настанихме при баба и дядо. по делото жената беше обрисувана ужасно, кака е зарязала малко бебе на няколко месеца само и още какви ли не неща. Знаеш ли какво се случи-тези баба и дядо дето по делото разказваха как майката нито лев не дава за детето и го е захвърлила на улицата, убедиха прокурора, че тази майка е най-добрата на света и всеки месец праща пари, та прокурорът прекрати преписката.
Кажи сега къде е истината?
Аз някакси реших, че повече не ми се занимава с това и не поисках от съда прекратяване на настаняването, защото честно ми писна от лъжите на тези хора, не знам защо прокурорът не предприе нещо като видя какво става, но сигурно това не е единичен случай. Пък и ми дожаля за децата-просто се надявам тези въпросни помощи да се дават за децата, а не да бъдат изпити в кръчмата от дядото или някой роднина.
Винаги можеш да опиташ със сигнал до прокурор за лишаване от родителски права, но дали ще успееш не знам.