forum.lex.bg

Казусът е следният: Преди около 6 години неомъжената А. ражда детето Б., което е записано в акта за раждане без установен произход от бащата. След около година В. заявява пред длъжностното лице по гражданско състояние в съответната община, че е баща на детето Б. като попълва съответната декларация за припознаване. Общината изпраща съобщение до майката за извършеното от В. припознаване с писмо с обратна разписка, която е подписана без да е отбелязано лично ли е връчено съобщението на майката или на нейни близки. Общината отбелязва В. като баща на детето поради извършено припознаване. Майката желае да оспори това припознаване като единственият й аргумент е, че тя не е била уведомена за извършеното припознаване и не е имала възможност преди време да го оспори преди то да бъде вписано. Въпросът е дали майката разполага към настоящия момент с някакъв допустим от закона иск, за да обори или оспори така извършеното от В. припознаване. Какво е становището ви?

ехо...................... няма ли мнения????

Скромното ми мнение е че към настоящия момент майката на детето не разполага с никакъв иск за оспорване на бащинството/припознаването/

Мнения... ясно, че ако майката не е уведомена, припознаването не е трябвало да се отбелязва, но щом е отбелязано... би трябвало да не може да се заличи служебно от акта. Но все пак бащинството не е окончателно установено - СК изисква уведомяване.
Струва ми се, че майката може да възрази срещу припознаването и сега, като едновременно с това оспори пред съда и удостовереното в акта за раждане, т.е. да докаже, че той не е правилно съставен и не е верен (защото е отбелязан припозналият като баща, когато още не е трябвало). Оттам нататък би трябвало припозналият да има възможност да предяви иска по СК. Много сложно го направих, но май така излиза. Може да не съм права, естествено.

Има схващане по казуса, че майката, след като не е уведомена по съответния ред за извършеното припознаване, се явява трето лице по отношение на извършеното припознаване като едностранен правен акт и разполага с иск по чл.38 от СК. Съгласно чл.38 от СК " извън случаите по предходния член ....", а предходния член предвижда уведомяване на майката с цел възможност за оспорване на припознаването. Как мислите?

Здравейте и от мен!
Личното ми мнение е, че майката не е и не може да бъде трето лице по смисъла на чл. 38 СК. Тя изцяло попада в хипотезата на чл. 37 като "другия родител" и затова закона е постановил за нея правната възможност да оспори припознаването в 3-месечен срок от съобщението. Така в случая, съвета на portokal май е най-правилния.
Само трябва да се докаже, че майката не е била уведомена, т.е. че съобщението за припознаването не е получено от нея.

Ааааа и още нещо трябва да се докаже според мен. А именно че през тези години не е знаела, че е извършено припознаване. Тя майката може да си твърди, че не е подписала обратната разписка - но пък ако междувременно е вадила дубликат на удостоверение за раждане на детето (да речем за да получи "надбавки за отглеждане на дете до навършване...") където като баща е записан припознаващия, или пък да речем е вписала някакъв друг документ например регистрационен талон "за окончателен избор на личен лекар" където като баща на детето е вписан припознаващия - и сега да ми твърди че не е узнала за припознаването .... - ша ма прощавате ама ...
Лично аз се съмнявам, че майката през тез 5 години не е узнала за припознаването.Още повече, ако длъжностните лица са си свършили коректно работата и с припознаването са променили и бащиното и фамилното име на детето ... и да се твърди че майката не го е знаела... - нещо ми се струва неубедително

Съгласна съм, че е важно не просто дали е уведомена специално, а дали изобщо по някакъв начин е узнала.
Независимо, че при узнаване по друг начин не би имало кой да я предупреди, че има право на оспорване и т.н. - незнанието на закона...

Лично аз се съмнявам, че майката през тез 5 години не е узнала за припознаването.

Съмнително си е. Аз говорех по принцип, дори не обърнах внимание за колко точно години става дума.

По принцип си права Протокал.На мен винаги ми се е виждало чудно как така ако майката я няма по някаква причина за да бъде уведомена се извършва пропознаване. Докато работех с тази материя колегите ми казваха, че за тях нямало проблем да бъде извършено припознаването и обстоятелството, че по някаква причина майката не е на постоянния си и настоящ адрес а вобратната разписка е записано че не живее на този адрес според колегите ми не е пречка за да бъде вписано припознаването.

Може да се пробва и по обиколен начин.Ако майката е в добри отношения с родителите си и е сигурна , че припознаващият не е биологичният баща ,може да ги накара те да оспорят припознаването с иск по чл.38.А и за тях факта за неузнаването на припознаването може по-лесно да се докаже-особено ако живеят отделно.Колкото до мнението , да се обжалва акта за раждане , ми се струва доста трудна битка-СК изисква да бъде съобщено на другия родител , но не определя реда по който да се направи.Следователно и с обикновено писмо може.Не се изисква майката да е узнала , а да е получила съобщението.Сравни чл.37 и 38 СК(сроковете за обжалване и моментите , от които текат).Администрацията лесно ще докаже с обратната разписка , че писмото е прието на постоянния адрес на майката-следователно тя е получила съобшението.

Доколкото си спомням от учебнка на проф. Ненова подобна теза бе защитена и там. Вярно е че това е авторско мнение и не источник на право. Но по памет и тя застъпваше тезата, че администрацията следва да изпрати .... а че близките на майката не са я уведомили ... си е малко страничен въпрос.
От поставения казус не стана много ясно дали детето действително е заченато от припознаващия.Този въпрос ми се струва доста важен.

То, авторско или не, мнението си е много резонно. Истина е и написаното от legenora относно получаването на обратната разписка. А, колега neznaiko това "колегите ми казваха, че за тях нямало проблем да бъде извършено припознаването и обстоятелството, че по някаква причина майката не е на постоянния си и настоящ адрес а вобратната разписка е записано че не живее на този адрес според колегите ми не е пречка за да бъде вписано припознаването" направо ме изуми. То вярно, че в закона пише съобщение, а не уведомяване и все пак ... По какъв начин тогава, майката, която е "другия родител" в хипотезата на чл. 37 СК ще може евентуално да оспори припознаването?

И аз това питах де. Как майката да оспори припознаването като не е известена за това. Накрая шефа на отдела ни и главен юрисконсулт казал устно (в мое отсъствие) да бъде отразено в акта за раждане на детето припознаването -макар че видно от обратната разписка тя по някаква си причина не е получила уведомлението за това че някой си е декларирал пред общината че е баща на Х

А забравих да кажа -дори промениха бащиното и фамилно име на хлапето- майката и за това не знае. Така че след известно време ако за нещо иде до Общината и извади удостоверение за раждане на хлапето - честито то ще е с нови имена и с баща.

Това за постоянния адрес може да го е извел по някакъв начин от З-на за бълг. док-ти за самоличност, от това: "На постоянния адрес гражданинът получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт" (в случая общинска администрация, не държавна, но нищо). Логично, но доста смело, щом не го пише изрично. Възможно е и някъде другаде да има някаква допълнителна уредба за официалните съобщения, но не съм срещала.

А ми това , че в администрацията понякога си правят каквото поискат си е вече до болка познато…….. , а това понякога води то такива каши , че да не дава господ на никому да се случи….

Наистина neznaiko, това, което споделяш, за мен е потресаващо. То ясно, че "в администрацията понякога си правят каквото поискат", но когато се касае за такъв тип/вид отношения, органите би следвало да бъдат много прецизни. А когато самите юристи в съответната администрация, "съветват" да се процедира по посочения от теб начин, това вече е безобразно.

Не бих искал да коментирам бившия си шеф. Но най интересното е че на колегите от ГРАОН на семинар от Главна Дирекция "ЕСГРАО" са им казали че са длъжни да пратят писмо с обратна разписка, а това че майката се преместила на друг адрес и не получила писмото -не трябвало да ги интересува.И след изтичането на 3 месеца от връщане на писмото си отразявали припознаването. И накрая си млъкнах.
ДА не говорим за случайте когато детето е родено, съставен е акт за раждане и след това е подадена декларация за припознаване. Ако майката декрарира писменно че няма да оспорва припознаването -моментално вписват припознаващия като баща и не чакат трите месеца.А закона казва че това се прави само ако акта за раждане на детето още не е съставен или детето още не е родено
Но шефа като каза че можело ... каквото и да говорех те си работят както си знаят

Да, разбирам, този принцип "ние така работим/така го правим", за съжаление, ми е до болка познат. А и да, колегите ти са "изпълнили" задължението си, пратили са писмото, минават 3 месеца и пей сърце. Кашите, които после стават/са станали, тях какво ги интересуват
Не напразно към такъв тип теми във форума има винаги интерес, явно това е язва някаква /сещам се тук и за темата "Има ли шанс този биологичен баща?"/, а колко ли случая има, за които изобщо не знаем и вероятно няма да разберем... Че кой ли наистина в съответните служби го интересуват разните му там семейни и наследствени отношения

neznaiko написа:От поставения казус не стана много ясно дали детето действително е заченато от припознаващия.Този въпрос ми се струва доста важен.

Припозналият е убеден, че той е биологичният баща на детето.