forum.lex.bg

Здравейте на всички съфорумници.
Като нов в този форум и като не толкова напреднал точно в тази област, точно затова се обръщам към вас с лек въпрос. Историята като цяло е дълга и заплетена, но искам да започна с въпроса който ще доведе до другите. А той е :

С жена ми живеем на "Семейни начала". Имаме дъщеря на почти 2 годинки. Имам ли някакви права в/у детето като негов баща?

Забравих да спомена че дъщеря ни е на мое име, признал съм я като моя. Както са там процедурите в такива случеи.

Надавам се на бърз и конкретен отговор. Благодаря предварително.

Така , първо благодаря за бързия отговор. Работата е там, че аз съм бащата и не искам да излизам зад граница И все пак разбрах, че детето има права като едно дете на родители с брак. Това е добре като начало. Нека продължа обаче. Работата е там, че в моя случей по някакъв начин дали може да искам попечителство в/у детето. Прочетох 2,3 пост-а в форума и стигнах до лекото заключение е че е възможно но много трудно. Това все пак е някаква надежда. Но исках да си пусна моя темичка да си знам точно за моя случей. Та ... да преминем към същество. Какви са аргументите които се взимат под внимание при такова дело. Четох това кой от родителите има по добри условия на живот, но при положение че ние "все още" живеем "уж" заедно не знам това как ще стане. И като за финал да питам, ако има някой който може леко така да ми обясни нещата не през форума а през ... скайп примерно ще съм му много благодарен. Благодаря на всеки прочел това мое съобщение.

Исках да получа поне леко разяснение отностно моя казус, както са получили и дргите хора които пишат във форума,но явно няма да се получи. Както каза KCN_kg, може би наистина ще трябва да се обърна към адвокат. Просто исках преди тази процедура поне малко да съм запознат леко с тези неща,но явно няма да стане.

Лек ден на всички

Уважаеми господине, ако живеете заедно с майката на детето си и се разбирате, ако нямате спорни въпроси по отношение отглеждането на детето, такова дело е не само излишно, но и вредно за семейството Ви.

Иначе конкретно на въпросите Ви.
НЕ попечителство не се налага да бъде учредявано над детето ВИ. То си има живи родители които не са лишени от родителски права. Но дори и да бяхте лишени от родителски права Вие и макта на детето след като е на 2 години пак нямаше да бъде учредено попечителство а настойничество.
Предполагам обаче че под термина попечителство вие сте имали предвид хипотезата на раздяла с майката на детето и дали съдът би Ви предоставил упражняването на родителските права над детето.
Вие си имате права над детето но ако се разделите с майката на детето и не живеете съвместно с нея - няма как детето да бъде едновренно и при двама ВИ. В този случай ще се наложи да обсъдите при кого да живее детето.Ако с майката на детето постигнете споразмение кой ще полага ежедневните грижи за дъщеря Ви, тогава не Ви е необходимо съдебно решение. Ако не успеете да се споразумеете с майката, ще трябва да водите дело и съдът ще определи при кого от двама Ви ще живее детео. В решението си съдът ще се ръководи от интересите на хлапето. Длъжен съм да Ви предупредя, че по принцип в такава ранна възраст на детето предоставянето на родителските права обикновенно се предоставят на майката. РАзбира се понякога има изключения - но те действително са изключения. ПРосто това е добре да си го знаете преди да отидете при адвоката.
Що се отнася до битовите условия който всеки от родителите са в състояние да предложат на едно дете - това не е определящо за съда. Полагането на грижи за детето е комплекс от мерки и битовите условия са само една брънка от тях. А като сте материално по-добре от майката на детето -значи можете и да плащате по-висока издръжка, която също е елемент на родителските Ви задължения.
Каквото и да решите да правите Ви пожелавам Успех.

Благодаря за наистина изчерпателния отговор който получих. Благодаря пак на всички които писаха и се надявам това което прочетох да ми е от полза.

Ако се трият постовете, нека този мой да бъде изтрит,поради това че получих добри отговори.

mitko_todorov написа:Работата е там, че в моя случей по някакъв начин дали може да искам попечителство в/у детето. Прочетох 2,3 пост-а в форума и стигнах до лекото заключение е че е възможно но много трудно.

Правилно е лекото Ви заключение. Много е трудно, и трудността се дължи на пола на съответния родител, а не на липсата на брак. Същото е като при развод например.
Всичко се взима предвид, условията на живот също, но майката "стартира" с огромна преднина, която е още по-огромна при деца на тази възраст, особено момичета.

И ако това не е дискриминационно ... А някъде пишеше че всички са равнопоставени

Равнопоставеност няма и не може да има! За каква дискриминация говорим, след като по принцип майката е тази, която полага по голямата част от грижите / че в някои семейства даже всичките/, че не рядко при тази икономика поемат и пълната издръжка на семейството и всичко това в името на детето!!! И обратно- рядкост са бащите, които разбират и осъществяват значението на думата ОТГОВОРНОСТ!
Господине, ако наистина Ви е грижа за интереса на детето, постарайте се съжителството Ви да не е "уж"! От лично наблюдение знам- децата на тази възраст нито са малки, нито глупави, прекрасно разбират какво се случва между родителите им И наистина страдат от това!
Ако една майка си тръгне от жилището, плачът на детето винаги ще я спре и върне обратно. Това действие на детето обаче не предизвиква същата реакция в мъжа "баща", който после ще има големи претенции за родителски права
На прост въпрос- прост отговор! Изгладете си отношенията в името на детето и по добрите условия за живот ги вложете в семейството си!

Не съм и очаквала мъжкият пол да се съгласи, но е факт!!!
Ето, в конкретния случай даже!!!
Господинът пита как да се сдобие с родителските права върху детето, тъй като не се разбирал с конкубината, докато в този момент тя най-вероятно просто си гледа детето /която дейност нито е малко, нито пък леко занимание, БАЩИ /
Я кажете например, БАЩИ, какво е например смяната на памперса:
а) задължение на майката
б) задължение на родителите

Предразсъдъците са плод на обществено мнение. Те са нещо като морална оборима презумпция. Обаче...
Да кажем, че съм видяла много неща- майки, които не искат децата си, защото са от конкретния мъж , мъж и жена, при които всеки гледа да "набута" децата на другия Но това са изключения.
Най- често причината за разрушаване на едно семейство е недостатъчното зачитане на майката и нейната роля в семейството от страна на мъжа от една страна, а от друга- безотговорността на бащата.
Забележете- това, за което мъжът има винаги възможност /да работи, да излезе по развлечения и т.н., при жената-майка е биологично ограничено до един момент, а после- и социално/. В друга тема се коментираше- полагането на нощен труд от бащата се възприема като всеотдайност към семейството, от майката- като упрек

"Малцина от хората осъзнават, че да си майка е работа на 24-часов работен ден, без уикенд и без празници. Като всяка работа тя изтощава и натоварва. Когато сама отглеждаш детето си е много трудно да намериш време за обикновени неща като да отидеш по магазините, на фризьор, да прочетеш нова книга или да прекараш вечер навън забавлявайки се."
*********
"За българката бремето на двойната натовареност - на работа и в къщи, е десетилетна социалистическа традиция. То дори се смята за нещо нормално. В постсоциалистическото общество обаче тежестта върху женските рамене се увеличи многократно - пораснаха и задълженията, и отговорностите. Работещите жени вече не просто ходят на работа от 9 до 17 ч. Днес, особено при по-квалифицираните професии, твърдото работно време е по-скоро изключение. Освен това професионалната конкуренция е толкова голяма, че направо изстисква физическата и интелектуална енергия и оставя твърде малко сили за „втория работен ден“ с бъркалката и прахосмукачката. В същото време продължават да са валидни традиционните представи, че домакинските функции са задължение на жените, а мъжете в най-добрия случай помагат. Затова са и масови преценките, че работата и семейството невинаги съжителстват в синхрон, а заетостта на жените неизбежно се отразява по някакъв начин на отглеждането на децата, на семейните взаимоотношения, на ангажиментите вкъщи."
http://www.biberonbg.com/specialisti/jena.htm

Виждали сме и майки които не полагат грижа за децата си.Но никой от нас не твърди, че всички майки не полагат грижи за децата си.
И второ това каква била връзката между майката и детето и каква била връзката между бащата и детето къде го пише? В СК или някъде другаде? Щото аз не се сещам. Напротив там се говори за равнопоставеност. Ако законодателят е искал упражняването на родителските права върху детето винаги да се предоставят на майката то щеше да има изрична разпоредба.
Не съм адвокат и не съм революционер - но съм на мнение, че дори и в ранна детска възраст упражняването на родителските права може да се предоставя на бащата, ако той ще се грижи по-добре за детето.

Бебитор е напълно права за всичко!!!
Няма как повечето от мъжете във форума да разберете, защото сте мъже, сиреч от Марс, а не от Венера. Практиката да се дава детето в повечето случаи на майката не е резултат от предразсъдъци или дискриминация, просто е едно добре изпитано практическо решение на проблема, особено за по-малките деца. Това разбира се в никакъв случай не означава, че няма лоши майки или че всички бащи са безотговорни.
Така като се замисля се сещам се за много жени, които гледат децата си сами, защото мъжете са хукнали да гонят Михаля нанякъде, но само за един баща, които е бил зарязан от жена си да гледа децата.

А колкото до господина отворил темата, преди да кроите планове за получаване на правата върху дъщеря Ви, хубавичко трябва да помислите, дали без помощта на майката можете да гледате това дете, да съчетавате работа и различни ангажименти, заедно с възпитание на дете, хигиена на дома, готвене, пране, пазаруване и още редица работи, които жената, с която живеете върши с детето, за които Вие, дори и не подозирате!

Хе, една моя стара тема ... без крайно заключение от мен.

Да напиша и аз някои неща. Без да искам да обиждам никой, може би по-вечето тук са хора на ниво и не съм аз този който да ги определя. Но прочетох не едно и две изказвания за това че БАЩИ-те едва ли не ... са само в кафетата и в кръчмите. Може и така да го разбирате, но в моя конктерен случей това не е така. А точно обратното, може би ако беше така нямаше да искам и това за което съм тръгнал. Дълга истори и все пак ако някой чете и се интересува ... ето и новата тема, за да докажа че не всички БАЩИ няма да се р върнат когато детето се разплаче. Просто няма от къде да се върна, след като детето си го гледам в нас

И все пак за хора интересуващи се ... http://www.lex.bg/phorum/viewtopic.php?t=32073

Нека прочетат и тук и да разберат. А към ... модераторите или както там се наричат в този хубав форум, ако не е хубаво да имам две теми за едно и също нещо, нека бъде изтрита точно тази а не другата, благодаря предварително

Лека нощ

Забравих да кажа нещо Детето ми спи на 3м от мен сега, а майка му на ... 400км ... и така е от година и половина. Ама НЕ , нека майките правят всичко ... винаги. НЕ Е ТАКА, може да е в по вечето случеи, но не винаги.

Лека нощ вече наистина

lazarina_boneva написа:Бебитор е напълно права за всичко!!!
Няма как повечето от мъжете във форума да разберете, защото сте мъже, сиреч от Марс, а не от Венера. Практиката да се дава детето в повечето случаи на майката не е резултат от предразсъдъци или дискриминация, просто е едно добре изпитано практическо решение на проблема, особено за по-малките деца. Това разбира се в никакъв случай не означава, че няма лоши майки или че всички бащи са безотговорни.
Така като се замисля се сещам се за много жени, които гледат децата си сами, защото мъжете са хукнали да гонят Михаля нанякъде, но само за един баща, които е бил зарязан от жена си да гледа децата.

Това че децата се отнемат от бащата при развод или фактическа раздяла е стопроцентова тежка форма на дискриминация спрямо мъжете. Няма по ужасно нещо за един баща от това да му бъдат отнети децата. В друга тема една беше написала,че се бори за детето "за да накаже мъжа си". не емоционалната връзка а "отмъщението" е мотивът и да иска детето.
Дори и родителските права да се дадат на майката, бащата трябва да може да се вижда с децата си ВСЕКИ ДЕН, а не както е съдебната практика- един път на 2 седмици. Когато жената е ВИНОВНА за развода, например поради изневяра, а това се случва често, тя не трябва да получава родителските права. Не може този, който е разбил семейството да бъде награден за неморалното си поведение с получаване на родителските права. Това се отнася както за жената,така и за мъжа.

reverse6 както виждаш по горе съм писал темата да бъде изтрита.
И както виждаш за детето съм го писал като послепис просто да уведомя че не всички БАЩИ влизат под един знаменател.
А за селския пазар ... няма какво да кажа ...

НЕКА ТЕМАТА БЪДЕ ИЗТРИТА

Господине,
с Ваше разрешение- темата няма да бъде заличена!
Съгласете се, че има и други потребители във вашето положение, които може би имат идентични въпроси.
Ако сте недоволен от това ми решение- имате възможност да се обърнете към администратора на форума или щатния модератор.
Успех в процеса.



Мод
Поли

poli_g написа:Господине,
с Ваше разрешение- темата няма да бъде заличена!
Съгласете се, че има и други потребители във вашето положение, които може би имат идентични въпроси.
Ако сте недоволен от това ми решение- имате възможност да се обърнете към администратора на форума или щатния модератор.
Успех в процеса.



Мод
Поли

Последната надежда на автора на темата е спамера да пусне 3-4 спама и може и да му изтрият темата.

Вие, колега, явно смятате да е редно заличаването на темата.
Ако ли е удобно бихте ли изложили доводи?

п.п. Не споря, че предният ми пост е резултата на личното ми решение, но не смятате ли, че колегите които са отговорили на поставения въпрос също следва да дадат съгласие за заличаването и?