Тормоз

[Nala6]

Здравейте колеги,
Обращам се към форума с молба да бъда насочена към конкретен специалист по семейно право или поне да бъда ориентирана как да намеря защита срещу системния психически тормоз, на който съм подложена от страна на бившия си съпруг. Моля да имате предвид, че аз също съм адвокат, но не практикувам в тази сфера, а и усещам, че не съм пълноценна като юрист, когато се отнася до такъв личен въпрос. Може би е нужно да кажа и че бившият ми съпруг е съдия, което усложнява нещата, тъй тако не искам нито да злепоставям него, себе си и близките ни, нито да поставям колегите съдии или прокурори в неудобната ситуация да се занимава с нашите лични проблеми. Случаят е следният. Разведени сме по взаимно съгласие от почти 3 години. Имаме момиченце на 6г., което живее с мен. Оставихме семейното имущество и дори жилището в собственост и за ползване на таткото с надеждата, че оттук-нататък ще започнем нов живот, след като нямаме имуществени спорове, но не стана така. Вече години наред търпя критики, обиди и заплахи, формално свързани с детето. Наричана съм идиотка, пачавра, ........., крадла, садистка и каква ли още не..., като понякога това става дори и пред детето ни. Повод за този гняв са срещите на бившия ми съпруг с дъщеря ни, които според него са недостатъчни. Според одобреното от съда споразумение срещите са всяко първа и трета събота и неделя на месеца. Поради оказания ми натиск, а и защото по принцип нямам за цел да отчуждавам детето от баща му, се съгласих да увеличим броя на контактите, като бащатата взема малката и всяка сряда и си поделяме празниците. По принцип до сега никога не съм отказвала да дам детенцето, ако баща й се обади, но въпреки това, той постоянно ме обвинява, че го правя. Давала съм детето за по 20 минути и сме се връщали от пътувания, с оглед на неговото свободно време, а той идва да я вземе и я връща, когато си иска без да се съобразява с уговорен час и така съм се превърнала в "чакалня" у дома. Вече така съм объркана, че аз съмата започнах да се съмнявам в себе си и в това какво съм казала и направила. Затова реших да контактувам с него с sms, за да мога винаги да проверя какво сме си казали. Всяко взимане и вращане на детето ми, обаче, се е превърнало в повод да бъда обиждана и обвинявана, че съм лоша майка. Принудих се да помоля баща ми да придружава детето, за да избегна срещите с бившия съпруг и да не го дразня, но той сякаш настоява да се види точно с мен. Дори 100-те лв. издръжка, които сам предложи, държи да ми дава лично срещу разписка, макар че аз му казах да ги превежда по сметка. Не държа на тях, но знам, че той иска да ги дава, тъй като самият се занимава с дела за неплатена издръжка и предполагам се страхува да не попадне под ударите на закона.
И така, вече почти три години всяка сряда и всеки втори weekend, се превръщат в истински ад за мен и за всички около мен. Животът ми е подчинен на режима на виждане между детето и баща му и на реакциите на последния преди и след това. Не знам дали причинита не е в това как приемам и как понасям нещата или наистина всеки на мое място не би издържала, но аз не мога да продължавам така. Бившият ми съпруг твърди, че жената, с която живее е по-добра майка за детето, че аз съм такава само по документи и ме заплашва, че ще вземе детето. Освен мен обижда и моите родители. Част от обидите имам получени като sms от него. Но не става въпрос дори само за обидите. Изобщо тонът, стилът и изразите му са такива, че ме разтреперват. Така се случва и с родителите ми, защото той дори си позволяма да прави скандал на майка ми на работното й място. Трябва да има начин да се спася от всичко това и да мога да заживея нормално. Излишно е да казвам колко е стресираща работата на адвоката, а не може да си представите какво се случва с мен, когато отгоре на всичко той нахлуе в кантората ми с поредните упреци или звъни по телефона. Не би ли могло да взема и връща детето в регламентираното време и да му бъде забранено да влиза в контакт с мен. Знам за закона за домашното насилие, но ми се струва, че той ще ще "умре" от смях, ако подам такава жалба срещу него. Затова мисля, че е най-добре да намеря колега - специалист, с който да обсъдя нещата, да разбера имам ли основание да твърдя, че съм жертва на психически тормоз и как мога да се защитя.
Знам, че всичко това не ме представя в добра светлина нито като адвокат, нито като човек, тъй като една средно интелигентана личност би следвало да се справи с такова нещо, но трябва да призная, че аз, макар и да издрържам, всъщност не мога да реша проблема.
Затова ви моля за помощ и ви благодаря!

[system]

Няма нищо общо с Вашето реноме като адвокат и човек - никой няма да ви упрекне или да каже лоша дума за вас защото имате семейни проблеми.
Моето мнение е следното: първо намерете добър психолог, който да поговори с детето и да установи имат ли "извънредните" срещи някакво негативно въздействие върху детето. Второ, поговорете с майка си и с хората, които са били свидетели на Вашите конфликти ако има такива, дали ще се съгласят да свидетелстват за това в съда. Трето, предявете пред съда искане по Закона за защита срещу домашното насилие. Ако Вашият бивш съпруг е съдия в този съд, искайте отвод на всички съдии и прехвърляне в друг съдебен район. Четвърто, ограничете контактите на бившия Ви съпруг с детето само до регламентираните във Вашето споразумение и решението на съда - ако той иска нещо повече, да предяви иск за преразглеждане на личните отношения с детето. Има си ред, който е в сила и за него, съдията.

[system]

Желателно е и Вие да потърсите помощ от психолог. Може би Вие нещо го провокирате с поведението си (не се сърдете). Мъжкото его е много лесно ранимо

[Gabi1]

Определено трябва да бъдете по-твърда с него. Има хора, на които доставя удоволствие да мачкат околните. Вече не сте семейна и не сте длъжна да се съобразявате с него.

[katerinakuch]

Имате споразумение, което е одобрено от съда с решение. В това споразумение /не го показвате да го видим/ са регламентирани /най-вероятно/ и личните отношения на бащата с детето. Както Вие, така и бившият Ви съпруг много добре знаете като юристи, че съдебните решения трябва да се спазват. Те имат определена сила и тежест. За да няма изненади, както Вие, така и бившият Ви съпруг следва стриктно да спазвате клаузите на Вашето споразумение, одобрено със съдебно решение.

[stroitel]

Изобщо тонът, стилът и изразите му са такива, че ме разтреперват.

...но той сякаш настоява да се види точно с мен.

Иска да ви види - защото се разтрепервате - и така нещастника се издига в очите си. "Ей - и аз съм бил мъж.Щом разтрепервам хората". И му трябвате вие, защото реакциите на другите са или твърди, или безразлични,или подигравателни - към него.
Само вие му създавате "статус".

Затова ви съветвам - идете на психолог. Човек се учи цял живот, не е проблем.Психолога ще ви научи как да се реагира безпроблемно на такова поведение. Пробвайте и споделете.
И в момента,когато вече не се разтрепервате, "съдията" в началото ще атакува,но ако пак няма резултат - лека,полека ще изчезне от живота ви.
Гарантирам.
Защото среща със СИЛНА жена е доста стресираща за СЛАБ мъж.
УСПЕХ.

[stroitel]

“Казват,че П.Барнъм е измислил думата “всеостойчивост”, синоним на “голямо упорство”.А всеки, който притежава упорство, трябва да притежава и кураж-друг важен елемент за постигане на успех.Няма ли кураж, човек не може да бъде упорит: решителността му се стопява пред трудностите, които се нуждаят от кураж за да бъдат преодолени.”
/ Джек Лондон, “Кураж и упорство”/

"Две деца си приказват в корема на една бременна жена. Едното е вярващо, другото невярващо.
Невярващото дете пита другото: “Вярваш ли в живот след рождението?”
Вярващото дете отговаря: “Естествено. Всеки знае, че има живот след рождението. Ние сме тук, само за да се закалим и заздравим, за това което ни очаква.”
При това невярващото: “Това е глупаво. Няма живот след рождението. Можеш ли да си представиш, как би изглеждал един такъв живот?”

Вярващото обяснява: “Не знам всичко с детайли, но знам че там е много по светло отколкото тук и е възможно да сме способни сами да се храним и да вървим.”
Невярващото реагира почти ядосано: “Що за глупости са това. Това е невъзможно. Сами да се храним и вървим? Как би станало това? Смешно е направо.”

Вярващото: “Сигурен съм, че е възможно. Ще е само по различно. Човек може да си го представи!”
Несигурно невярващото: “От там все още никой не се е върнал! Животът свършва с раждането ни и след това няма нищо повече.”

Вярващото го прекъсва: “Не,не! Не знам как би изглеждал животът ни след като се родим, но съм сигурен, че ще срещнем майка ни и тя ще се грижи за нас.”
Невярващото възразява: “Глупости! Аз до сега майка не съм виждал, така че тя не съществува.”

Вярващото бебе отговаря: “Не мога да се съглася с думите ти. Понякога, когато е съвсем тихо, се чува, как тя пее и е забележимо как гали светът ни. Напълно съм убеден, че животът ни в действителност ще започне едва след като се родим.”

[zelen]

Здравейте колеги,
Обращам се към форума с молба да бъда насочена към конкретен специалист по семейно право или поне да бъда ориентирана как да намеря защита срещу системния психически тормоз, на който съм подложена от страна на бившия си съпруг. е струва, че той ще ще "умре" от смях, ако подам такава жалба срещу него.
...
Затова мисля, че е най-добре да намеря колега - специалист, с който да обсъдя нещата, да разбера имам ли основание да твърдя, че съм жертва на психически тормоз и как мога да се защитя.
Знам, че всичко това не ме представя в добра светлина нито като адвокат, нито като човек, тъй като една средно интелигентана личност би следвало да се справи с такова нещо, но трябва да призная, че аз, макар и да издрържам, всъщност не мога да реша проблема.
Затова ви моля за помощ и ви благодаря!

Никой не е застрахован от грешки и последващи неудачи. Не трябва де се самообвинявате, а колкото до " добрата светлина " - не сме тук, за да си правим добро впечатление.
За кой съдебен район говорите?

[Nala6]

Колеги,
Искам сърдечно да благодаря на всички, които са се изказали по темата ми. Всеки един от отговорите е морална опора за мен и мисля, и се надявам, че това ще ми е от полза, за да се справя с проблема. А той търпи развитие.. И тези дни се случиха неща, които водят до това, че за мен вече става неизбежно подаването на молба по ЗЗСДН, колкото и да ми се искаше да го избегна. Когато писах споразумението за развода и направих всички отстъпки в него се надявах, че така ще предотвратя въвличането ни в безкрайни съдебни спорове, но явно няма да стане така. След като днес се обаждах в полицията, за да изгонят бившият ми съпруг от кантората ми, не ми остава друго, освен да поискам от съда да постанови съответна мярка за защита от домашно насилие. Когато имам някакав резултат, ще го споделя. Може би това ще е от полза за някой друг, в подобно положение.
И отново БЛАГОДАРЯ!!!
PS : Що се отнася до това за кой съдебен район става въпрос, предпочитам да не го разкривам, за да не произвеждам сензации и клюки сред колегите на място. Надявам се ,че ще ме разберете!

[adsys]

Здравейте,
ако не се включвам късно бих искала и аз да споделя подобно случващо ми се. Предстои ми развод. Съпруга ми е прокурор, а аз просто инж. За повече пикантност в казуса, третото лице което е намесено и "лютива подправка" на развода ни е съдийка в местния съд, чакаща последваща женитба с мъжа ми /все още такъв/. Имаме 2 деца достатъчно големи за да бъдат свидетели и достатъчно малки,за да бъдат травмирани от въпросите, предстоящи им от съда и адвокатката на мъжа ми /готов за война/.
Виждам, че тук присъстващите в форума са болшинството юристи или преминали през ситото на съд. система, моля за лек съвет- добре ли е да се даде отвод на целия съд или е все тая в кой град и при какви магистрати ще се гледа делото.

[eklekti4kata]

Първо да Ви изразя личното си съчувствие.Дръжте се!!!Основания за отвод има и е в чл.29,ал.2 от НПК.Те могат да поискат самоотвод, Вие можете да им поискате отвод.Има и закон за защита срещу домашното насилие.Добре е да си го прочетете от интернет, за да се подготвите поне малко за това, което Ви предстои-така или иначе-колкото повече знаете, толкова по-добре за Вас.На първо място обаче внимателно си изберете адвокат.За ваша информация не е задължително той да е от вашия град. Има и Закон за правната помощ, ако Ви липсват средства - в краен вариант може и за това да помислите.Във форума има много добри юристи, които - ако пожелаят, биха могли да Ви насочат повече.От мен - кураж!

[Magnolia]

За съпруга ви ще бъде достатъчно стресиращ факта, че излагате на показ безобразното му поведение в средата, в която се реализира. Какво чакате, както казва бат Бойко: " В таа държава вАжи принципа- Бий за да те уважават!"
Препораката за психолог е доста добра, защото вероятно съпругът ви развива и някаква маниакалност по отношение на детето. Има си такова отклонение, затова потърсете клиничен психолог.

[adsys]

Благодаря Ви за информацията!Да, всичко съм изчела в Интернет и в разните правно-информационни системи/сисадмин съм/. Аз самата работя в съд.система и "кофтито" е, че с съпруга ми сме в 1 и съща организация. И..тормоза се прехвърли на работно ни място, тъй като аз се изнесох от вкъщи. Сложното идва от факта, че жената-съдия, искаща да стане следваща съпруга, с честите си посещения при мъжа ми създава напрежение у нас, конфликти, дори и физическо посягане спрямо мен. Помолих я като човек, жена, съдия- да се оттегли и се срещат извън работното ни място, отвърна с пренебрежение към това, а мъжа ми се "опиянява"като я види.
Та..Закона за домашното насилие не конкретизира местоположението на изразеното насилие /т.е имам впредвид важи ли той за работно място/. А по отношение на отвода - основания има достатъчно както в ГПК, така и в НПК. Въпроса ми е отново- има ли смисъл да се гледа в друг РСъд или системата е пристрастна към магистратите си навсякъде. Идеята за адвокат отвън също е много добра, за което трябва да помисля и избера вариант. Наела съм местен такъв но от общо двете ни срещи с него устанивих, че адвокатката иска да е толерантна към съпруга ми, тъй като са колеги.
Дано сте схванали казуса правилно, тъй като не ми се впусква в сложните магистратски манипулации.

[vili_spasova]

Мила Адсис,
Преживях нещо подобно - кошмара беше пълен -ето каво направих Аз - като бившия ми звънеше по телефона да ме обижда в работата - Казавах че разговора се записва- Затова Ето ти идея: ако имаш възможност - записвай разговорите с обидите и му казавй - сега разговора се записва - как ме обиждаш и ще те съдя за обида - ако ти идва в работата - и те обижда там -се обръщай към колегите си - или охраната - и казвай - той сега ме обижда пред вас и ми накърнява доброто име - ако те удря или блъска и имаш синини - извади си медицинско и го съди за лека телесна повреда - напиши жалба до кварталния - още ги има да си поговорят с него.

Хубаво си решила да избереш адвокат от друг град - и да ти кажа Той си има познати, но и ти си имаш познати и приятели имаш роднини и колеги които искат да ти помогнат.. Избери си спец. по семейно право, ако нямаш връзки намери си..

Трябва да разбереш, че принципа е - колкото повече , толкова повече - Ако му се "връзваш" плачеш след всяка обида и не правиш нищо за да се защитиш си загубена -Стегни се - НАЙ - НАПРЕД заради СЕБЕ СИ ипосле заради децата!!!
Има отдел закрила правата на детето - Като има намесени деца - винаги се произнасят - говори със социалния служител там - разкажи им за проблема си ...

Никой няма право да те обижда и наранява по какъвто и да е начин!
Ти си ЧОВЕК и имаш право да си щастлива!

Ако искаш пиши ми на лични - Минах през този ад и знам за какво става въпрос...
Винаги като видя пост като твоя и ужасно се вълнувам...

Пожелавам ти много щастие:) И УСПЕХ
Вили

[778899]

Колега, правилно са ви посъветвали по-горе! Няма нищо срамно и уронващо престижа в тая работа! ЕДИНСТВЕНИЯТ проблем е, ЧЕ СТЕ ТЪРПЯЛА ДО СЕГА.....заради пустия му престиж! Първо-психилог, за Вас и за детето, после по "домашното насилие", жалби в полицията след ВСЯКА НЕГОВА ДУМИЧКА по Ваш адрес, контактите с детето-по споразумението, .....и не е случайно, че иска да види ТОЧНО ВАС....сега е моментът да си смените ролите и Вие да станете агресивната страна....ще има резултат, повярвайте, защото тези "смелчаЗи " в къщите си или пред бившите си съпруги, всъщност са най-големите страхливци и комплексари! Ако НЕ ЗАРАДИ ВАС, ТО В ИМЕТО НА ДЕТЕТО СТЕ ДЛЪЖНА ДА НАПРАВИТЕ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО И ДА МУ СКЪСИТЕ ЖИВОТЕЦА ЖАЛЪК НА г-н съдията! Решавайте си проблема по най-бързия начин, не търпи никакво отлагане!

[Magnolia]

Сложното идва от факта, че жената-съдия, искаща да стане следваща съпруга, с честите си посещения при мъжа ми създава напрежение у нас, конфликти, дори и физическо посягане спрямо мен. Помолих я като човек, жена, съдия- да се оттегли и се срещат извън работното ни място, отвърна с пренебрежение към това, а мъжа ми се "опиянява"като я види.
............
Дано сте схванали казуса правилно, тъй като не ми се впусква в сложните магистратски манипулации.

Извинете, но ми стана смешно това опияняване на работното място. Г-н прокурорът и г-жа съдийката нямат ли си дела и задачи за изпълнение, та да се опияняват за сметка на данъкоплатеца?

[adsys]

Разбира се, че този въпрос /за съчетаването на интимности с работното време и място/ не им го спестих.
Отговори:
Тя-ти не си ми никаква, че да ти отговорям.
Той-това не е твоя работа и не би трябвало да те интересува.
При тези "изчерпателни" отговори аз естествено още повече се вбесих, но пък ми се стори сложно да променям мирогледа им и навиците им.
Това аз наричам държавен хаос, но нито аз, нито вие -тук пишещите, ще разбием бетонната съд.с-ма.
Радвам се Magnolia, че съм Ви развеселила с това опияняване. Май наистина е по-добре да вкараме хумор в таквиз ситуации, за да разтоварваме отвреме -навреме:))))

[Magnolia]

Разбира се, че този въпрос /за съчетаването на интимности с работното време и място/ не им го спестих.
Отговори:
Тя-ти не си ми никаква, че да ти отговорям.
Той-това не е твоя работа и не би трябвало да те интересува.
При тези "изчерпателни" отговори аз естествено още повече се вбесих, но пък ми се стори сложно да променям мирогледа им и навиците им.
Това аз наричам държавен хаос, но нито аз, нито вие -тук пишещите, ще разбием бетонната съд.с-ма.
Радвам се Magnolia, че съм Ви развеселила с това опияняване. Май наистина е по-добре да вкараме хумор в таквиз ситуации, за да разтоварваме отвреме -навреме:))))

Всъщност, те освен нагли са и смешни. Съда и прокуратурата са сериозни институции и хората заслужават серизоно, а не и опиянено отношение. Не че съдиите и прокурорите не са хора и не се влюбват понякога, но зрелият човек умее да балнсира. А тук, освен че се свалят на работното място, той го върши и пред очите на съпругата си и всички виждат, че го върши пред очите на съпругата си и това показва твърде ниско ниво на зрялост и на развитие на ценностна система.
В края на краищата след като се развеждаш с някого, за какво ти е и да го смачкаш до дъното, и да го оставиш така смачкан да ти гледа децата.

[Magnollia]

..........................А по отношение на отвода - основания има достатъчно както в ГПК, така и в НПК. Въпроса ми е отново- има ли смисъл да се гледа в друг РСъд или системата е пристрастна към магистратите си навсякъде. Идеята за адвокат отвън също е много добра, за което трябва да помисля и избера вариант. Наела съм местен такъв но от общо двете ни срещи с него устанивих, че адвокатката иска да е толерантна към съпруга ми, тъй като са колеги.
Дано сте схванали казуса правилно, тъй като не ми се впусква в сложните магистратски манипулации.

Първо с уважение към колежката Magnolia
Явно и двете сме с еднакви имена, само моето е с две бекви "л" Magnollia.

А сега към Вас Адсис.
Разбира се, че има смисъл да направите отвод. Задължително е да преместите делото в друг съд и да си ангажирате адвокат от друг град.
Винаги има възможност за субективизъм - както по отношение на Вас, така и по отношение на него.
Може съдията, който гледа делото Ви да е минала през същото, през което и Вие и да е благосклонна към Вас.
Дай боже!