forum.lex.bg

Здравейте,
ще бъда изключително благодарен, ако ми дадете разяснение по следния казус:

Женен съм от 7 години, имаме син на 2,5 години. Жена ми иска да ме напусне, но желае да вземе и детето. Аз съм против.

Не можем да постигнем съгласие по този въпрос, затова вероято ще трябва да се обърнем към съда:

"МЕСТОЖИВЕЕНЕ НА ДЕЦАТА
Чл. 71. (1) Ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. При отклонение от това задължение по искане на родителите районният съд по местоживеенето им, след като изслуша детето, ако е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.
(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва по общия ред."

Ако съдът постанови детето да живее при нея, аз ще обжалвам до последната възможна инстанция. Това вероятно ще отнеме време (месеци?).

Въпросът ми е как да уредим въпроса при кого да живее детето през това време?

Има ли някаква правна процедура при такъв случай? Аз искам детето да остане при мен, тя иска да го вземе. И двамата сме цивилизовани - няма да се бием, нито ще го задърпаме за ръцете и краката.

Според мен е логично тя да остане да живеем заедно, докато няма окончателно съдебно решение, но тя не е съгласна.

Остава въпросът как да решим къде да живее детето. Има ли правна процедура за това?

Правилна е посоката Ви, нарича се привременни мерки, ако предстои или има бракоразводен висящ процес. Районният съд решава споровете за детето, когато родителите не могат да се разберат помежду си. Материята е деликатна, емоционална за Вас, така че потърсете колега-адвокат.

Здравейте,
разбира се, че ще потърся адвокат - така или иначе материята е сложна и аз сам не мога да се оправя.

Все пак исках да се ограмотя малко с ваша помощ.

Въпросът ми, обаче, остава - къде живее детето в периода, когато съдебната процедура още не е приключила? Има ли някаква процедура в това отношение?

И още - какво мога да направя, ако майката вземе детете без моето съгласие. Към кого да се обърна (на друго място във форума имаше подобна тема, но поне за мен не стана ясно)

Ще бъда благодарен за всеки отговор и всяка насока в това отношение!

Здравейте. Не съм адвокат, но съм участник/потърпевш в подобна ситуация. Ако поразровите малко форума, ще видите къде и какво съм споделял по въпроса.
Та на база личния ми опит:
1. ВЕДНАГА СИ НАМЕРЕТЕ АДВОКАТ. Избирайте мнооого внимателно. Дете на 2,5 години да бъде оставено или дадено на бащата.....Много малко вероятно, дори невъзможно, въпреки че няма закон който да казва противното. Има едно съмнително тълкователно решение на ВКС от преди 1000години, но за съжаление това е положението.
2. ПО НИКАКЪВ ПОВОД НЕ НАПУСКАЙТЕ ВИЕ СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ независимо чия собственост е - ваша, нейна, обща или чужда. Това е жилището в което е родено и разсте детето ви. Ако толкова иска - да си стяга багажа и да се изнася. Не й давайте детето. Докато няма заведена Искова Молба няма никакво право да го прави.
3. Консултирайте се с адвоката си дали вие да подадете ИМ и какви точно брачни провинения ще доказвате. Веднага с нея подайте и молба за Привременни мерки.
3. Подгответе се за мнооого дълга и тежка както като време така и емоционално процедура. Ще чуете за Вас неща, които никога не сте и сънували, че можете да направите или кажете, ще бъде гадно и тежко и за детенце, въпреки, че той е малък още.
На първа инстанция - горите от всякъде. Почти всички там ги карат на конвейр с едно и също решение - развод по вина на двамата и децата при майката. Трябва да сте перфектни и факири, а тя да проспи всичко за да успеете там.
ОС - по-добри шансове, но за това малко дете....макар и момче...
ВКС - години чакане и съмнителен резултат.

Това всичко е на база личен опит, както и на опита на много бащи с които се запознах в нашата ситуация. Но не се предавайте. Мислете кое е по-доброто за детето, не за Вас или за нея и ако сте убеден и с чисто сърце и съвест - действайте смело.

Успех!