forum.lex.bg

Здравейте!
Поводът ми да се обърна към вас за помощ и съвет,е ужасната ситуация,в която се намирам.Ще се опитам да бъда кратък.
Ожених се през 2002 година и през брака се родиха три деца-сега на 5,3 и 2 годишна възраст.Наскоро установих,че не съм баща на две от децата/Аз съм с 0 кръвна група,тя е с кръвна група B,те са с А/.След бурен скандал съпругата ми каза,че прави секс с един съсед,който преди години почти я изнасилил,и след това я заплашил,че ще разкрие изневярата и,ако не продължи да спи с него./Един Бог знае дали е точно така/.Както и да е.
Реших да подам документи за развод.Посетих една адвокатска кантора в центъра на София,но от там ми казаха да пия една студена вода.Тоест,че нямам право да оспорвам бащинството,както и че трябва да плащам издръжка за трите деца,не само за моето.Някак си ми се струва много унизително,ако е така!Не ме разбирайте погрешно-естествено е,ако взимам едното дете на разходка в парка например,да взема и другите две.Ако купя сладолед на едното-да купя и на другите две...но все-пак смятам за унизително законът да ме задължава да правя това.Нямам нищо против,но само ако е по мое желание.Нямате си и представа каква ярост и безсилие ме обземат,когато се прибирам у дома и минавам покрай апартамента на оня....който се подсмихва самодоволно.
НАИСТИНА ЛИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕДЕ ДЕЛО ЗА БАЩИНСТВО СРЕЩУ СЪСЕДА МИ И ДА БЪДЕ НАКАРАН ДА ПЛАТИ ИЗДРЪЖКА ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ,ПРЕЗ КОИТО СИ МИСЛЕХ,ЧЕ ИМАМ СЕМЕЙСТВО И ДЕЦА?Наистина ли не мога да го съдя него,както и жена ми ,за емоционални щети?Мога ли да използвам този факт за вина у жена ми при развода?Накрая това касае и наследяването.Нали правосъдието трябва да защитава жертвите,все-пак...
Благодаря предварително!Всяко мнение има голямо значение за мен.Ако някой юрист има отговор на моя проблем-ще бъде чудесно!/Може и на лични/.

Без да се имам за велик в семейното право-смятам,че сте получил точен отговор в адвокатската кантора.
СК:
Чл. 31.(2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
Чл. 32. (1) Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

Чл. 33. (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането

Срокът,посочен в СК е императивен...

Прави са колегите , те са ви обяснили защо ,но на вас не ви се вярва
Съгласно СК -Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

Една година е изтекла отдавна .

СК е стар ,а и нормата е в интерес на семейството .Преди време имаше тука една др. тема ,казусът беше обратен на този

http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?t ... 1%F2%E2%EE

За кръвните групи
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1% ... 0%BF%D0%B0

donna написа:СК е стар ,а и нормата е в интерес на семейството .Преди време имаше тука една др. тема ,казусът беше обратен на този ...

Видях го...Интересен случай!
Според мен законодателят е имал предвид,че трети лица не могат да се намесват в работите на едно функциониращо семейство.Т.е. нормата е в интерес на семейството само ако то е функциониращо...Когато предстои развод,интересите стават индивидуални,и тук е сблъсъка на правата.Правото на детето да получава издръжка контрастира с правото на измамения баща да откаже всякакви емоционални и финансови контакти с дете,което не е свързано биологически с него и е напълно естествено да се чувства измамен , унижен и т.н.т. от факта,че е бил воден за носа да вярва,че той е бащата...Крайният срок от една година би бил полезен донякъде,ако биологичния баща е извън картината,и има здрава емоционална връзка между детето и и измамения мъж.Когато един мъж не желае да плаща за избора на жена си,според мен е прекалено зловещо правото да го задължава да прави това!
Всичко би си дошло на мястото,ако се направи малка промяна в СК- Чл. 33. (1) Съпругът на майката може да оспори...до изтичането на една година от узнаване на раждането. да се промени на Чл. 33. (1) Съпругът на майката може да оспори...до изтичането на една година от узнаване на истината.

Май се разбра,че човекът търси да наеме адвокат, без значение дали има юридически основания за дело или не.

Единственото , което може да направите е да ползвате този факт при доказване вина на съпругата при развода.Както и да пробвате присъдят родителските права на Вас за вВашето дете.
Иначе на другите въпроси , колегите са Ви дали отговор.
А как сте сигурен ,че точно съседът е баща надругите две деца?

sunrise написа:Единственото , което може да направите е да ползвате този факт при доказване вина на съпругата при развода.Както и да пробвате присъдят родителските права на Вас за вВашето дете.
Иначе на другите въпроси , колегите са Ви дали отговор.
А как сте сигурен ,че точно съседът е баща надругите две деца?

абе може да не е съседа ,но ако е вярно това с кръвните групи

Според мен императивният срок за предявяване на такъв иск от една година, трябва да се премахне.
Това си е чисто нарушаване на правото на справедлив съдебен процес.
Но този проблем трябва да се реши законодателно, а не от съда. Съда не може да създава норми , а само да ги прилага.
Явно законодателят цели запазване на семейството, с което принципно съм съгласен, но нима принципа на дирене на обективната истина, колкото и неприятна да е тя не е водещ.

Законодателят е дал предимство на "сигурността" пред "истинността". Едва ли е полезно за едно семейство всеки мъж да има право да оспори бащинството на съпруга. Такова семейство няма да има никакъв покой. Съпругът винаг ще се съмнява и животът ще стане ад за детето и съпругата.

nezret написа:Според мен императивният срок за предявяване на такъв иск от една година, трябва да се премахне.
Това си е чисто нарушаване на правото на справедлив съдебен процес.
Но този проблем трябва да се реши законодателно, а не от съда. Съда не може да създава норми , а само да ги прилага.
Явно законодателят цели запазване на семейството, с което принципно съм съгласен, но нима принципа на дирене на обективната истина, колкото и неприятна да е тя не е водещ.

О не, колега. Не съм съгласна с Вас. Моят аргумент е, че интересът на детето е по-Висш и следва да се охранява от закона. Произходът следва да се ползва със стабилитет. Разбирам, че това често не се харесва, но в крайна сметка закона трябва да охранява интересът на детето.
Иначе това което се сещам за случая е да се изшиканира в процеса, но това зависи от волята на всички. Може да се твърди, че са от години във фактическа раздяла и сега е узнал за раждането на децата. Лично аз съм успявала по този начин, но преди години. Трябва и двете страни да са съгласни, т.е. човекът пак зависи от волята на съпругата си.

megy_bogestvena написа:Законодателят е дал предимство на "сигурността" пред "истинността". Едва ли е полезно за едно семейство всеки мъж да има право да оспори бащинството на съпруга. Такова семейство няма да има никакъв покой.

Той не предлага всеки мъж да може да оспори бащинството, а съпругът да може да го оспори в момента, в който научи фактите, които го карат да смята, че детето не е от него.

Съпругът винаг ще се съмнява и животът ще стане ад за детето и съпругата.

Което се постига със същия успех и без съпругът да има право по съдебен ред да оспори бащинството си.

hr_justice, имате право на издръжка , ако учите редовно обучение висше образование до навършване на 25 г. Затова, завеждайте веднага дело и си искайте за година назад издръжката.

sunrise написа:hr_justice, имате право на издръжка , ако учите редовно обучение висше образование до навършване на 25 г. Затова, завеждайте веднага дело и си искайте за година назад издръжката.

Благодаря много за отзива Ви! Радвам се, че все още има хора сред нас. За съжаление записах задочно, тъй като се издържам сам и не можех да си позволя редовна форма на обучение. То и семестриалната такса за магистратура не ми беше по силите с месечно възнаграждение 300 лева и семестър 800 лв., но изтеглих заем и се справям сега ми остана само защита на дипломна работа!!! Е и изплащане на заем, но това не е проблем. Ще се справя и с това.
Отново сърдечно Ви благодаря!
Приятна седмица и усмихнат ден!!!

portokal написа:

megy_bogestvena написа:Законодателят е дал предимство на "сигурността" пред "истинността". Едва ли е полезно за едно семейство всеки мъж да има право да оспори бащинството на съпруга. Такова семейство няма да има никакъв покой.

Той не предлага всеки мъж да може да оспори бащинството, а съпругът да може да го оспори в момента, в който научи фактите, които го карат да смята, че детето не е от него.

Съпругът винаг ще се съмнява и животът ще стане ад за детето и съпругата.

Което се постига със същия успех и без съпругът да има право по съдебен ред да оспори бащинството си.

ПОРТОКАЛ, абсолютно съм съгласен с теб!