След около 2 седмици навършвам 25 години. Преди 23 години майка ми и баща ми решават, че не могат да живеят заедно и се стига до развод. С решение на съда (ще потърся допълнително от коя дата, номер и година) съм присъден на майка ми. Тя ме оставя за отглеждане от родителите й т.е. моите баба и дядо. До навършване на 18 година съм живял с тях и основно през тези години те са се грижили за мен и отчасти леля ми сестрата на майка ми. След като станах пълнолетен гражданин и завърших средно образование следвах и от там вече започна да се прекъсва връзката с баба ми и дядо ми относно възможността ми за по-чести посещения при тях. Но сега с развитието си ще намеря такава работа, която да ми позволи това!!!
Всички до тук изглежда нормално и реално, и знам, че има много хора отгледани от родителите на родителите си по една или друга причина.
Но искам да разбера според Вас, всички в този форум и хората, които практикуват "Семейно право", нормално ли е при двама живи и здрави родители - майка и баща, за мен основно все още да са по-заинтересовани родителите на майка ми (другите,на баща ми, родителите като ме срещнат на улицата минават на другия тротоар ). С майка ми се виждам много рядко, живял съм с нея само около 2г като бебе и 1 месец вече около 14-та ми година. Да, разбирам, че има друго семейство, но едно позвъняване, как си, поне веднъж седмично ще е щастие за мен . С баща ми съм живял преди развода, след това край. Виждал ме е веднъж на 7г и веднъж на 14 г. Когато имах нужда от съвет или подкрепа него го нямаше, изтърпях всички неща, които могат да се случат на едно дете без родители. Въпреки, че беше осъден да ми плаща издръжка, в един период около година не получавах такава след това не ми я и изплатиха допълнително, издръжката ми до навършване на 18 години беше 6 български лева на месец. Баща ми работеше известен период в БДЖ и когато научих това много се зарадвах, защото пътувайки все ще ми даде шанс съдбата да го срещна и да си поговорим, нищо друго, исках да го познавам, но уви съдбата не ми го даде. По-лошо тя ми го е давала многократно, но тъй като незнаех как изглежда, негови роднини, които го познават и с които заедно съм пътувал, много често са го виждали да пътува в същия влак в който съм бил и аз и да минава покрай мен без да каже нищо . Превъзмогнах и това. После разбрах, че е в чужбина и вече реших, че никога няма да мога да го срещна. но ето, че един ден преди две години се срещнах с леля му и тя ми каза, че се е завърнал в България и живее в гр. София. Супер, аз следвам там ето ще го видя. Започнах да търся телефон и адрес за връзка с него, но леля му не го знаеше, майка му и баща му не ми го даваха, успях по някакъв начин да открия номера на чичо ми и така разбрах и този на баща ми. Това стана след една година непрестанно търсене. Звъннах, уговорихме се да се срещнем. Срещнахме се, запознах се с новото му, трето по ред семейство и така. Предложи да ми помага финансово и с каквото може, като съвет и консултация, тъй като исках да запиша и магистратура. Да и аз повярвах като първия заблуден наивник, че това може да ми се случи. Когато наистина имах нужда от финансова подкрепа за да продължа обарзованието си, той ми отказа, не ми помогна. Обърнах се към банка и тя веднага ми помогна.(банката - моят помощник). Много хубаво нали!!!
Това е повечето.
Въпросът ми е какво мога да направя в случая, имам ли някакво законно право да си търся някакво обезщетение от който и да е от двамата и най-вече от баща ми защото пък майка ми са я компенсирали родителите й, чрез полаганите за мен грижи. Има ли някакъв закон, който да закриля и децата на родителите!!! Макр, че вече съм на 25 и всичко мога и сам все пак искам да науча нещо повече за правата си и за загубите, които съм понесъл. Знам, че времето няма как да се върне назад, знам, че звучи смешно и нереалистично след толкова време да стане нещо, но все пак ще опитам. Живота ме научи, че трябва да се боря за всичко, което искам, за всяка една мечта, за всяка цел, която си поставям. Животът ми е една борба!!!
Ще чакам отговор!
Благодаря Ви и успешна седмица и попътен вятър!
Моля Ви не правете това никога. Много боли, ужасно много боли ...
