forum.lex.bg

Въпросът ми сигурно ще се стори смешен на адвокатите с опит, но моля да ми отговорите: Нужни ли са свидетели за развод по чл.99, ал.3 от СК. И двете страни са категорични, че не искат съда да се произнася по вината и са приложили споразумение. Моля за отговор и предварително благодаря!

А ако ответникът признае иска още с отговора на исковата молба, може ли да се приложи чл. 237 от ГПК и да се постанови решение като се укаже, че то се основава на признанието на иска и да се избегнат свидетелите?

Сърдечно благодаря и всичко най-добро!

[quote="e.kalcheva"]А ако ответникът признае иска още с отговора на исковата молба, може ли да се приложи чл. 237 от ГПК и да се постанови решение като се укаже, че то се основава на признанието на иска и да се избегнат свидетелите?[/quote]
Тези решения не се отнасят при развод.

Спонед мен,без да имам още практика по тези казуси,ще си се гледа делото по общия ред и ще има нормално решение./Общия в смисъл на специалното по брачни искове , без да се прилагат правилата за признаване на иска и постановяване на неприсъствено решение/. Просто , ще търпи неблагоприятните последици от приклудирането на възможността да сочи основания и доказателства и той.

Права сте ,колега! За ищеца е ясно и логично, че неявяването му , ще доведе до прекратяване на делото. Също и неяваването на единия от двамата при дела за развод по взаимно съгласие. Така , както е написано , ,може да се остане с убеждението, че съдбата на делото зависи от желанието на ответника да се яви или не. Според мен , са поприписали директно за развода по взаимно съгласие.Или може би са имали пред вид,че съдът може да напъти към медиация например, но ...
Според мен на практика , делото ще се гледа , като настъпят за него неблагоприятните последици от неявяването.
А не се приема неприсъствено решение заради спецификата на отношенията и последиците на неприсъственото решение.
Ако знаете и аз за колко норми в ГПК се чудя!
Даже си мисля дали да не отворим тук една тема , където да си споделяме топла-топла практика по новото ГПК за улеснение на всички ни.

Aз мисля като sunrise.Първо не е логично провеждането на брачния процес да зависи от добрата воля на ответника дали да се яви или не.Явно става дума за техническа грешка.Според мен няма да се намери съдия , който да изтълкува така тази норма.След като в особеното исково производство не са уредени последствията от неявяването на ответника , то ще се приложат общите правила на ГПК.-142 ГПК , съответно правилата за разпределение на доказателствената тежест и другите процесуални тежести.Процесът ще се развие нормално .Според мен правилно неприсъствено решение в брачния процес не може да се постановява.Тези дела са прекалено лични , страните се познават добре и ако са в лоши отношения(могат да използват неприсъственото решение , за да изтръгнат нечестна победа).

В самата уредба на неприсъственото решение е посочено, че ако не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, се процедира по общия ред - чл. 239, ал. 3. Но по бракоразводни надали на някой ще му хрумне да иска неприсъствено именно поради 324.

От друга страна именно 324 ми се струва разковничето - по аргумент от него: положението с абсолютно пасивната позиция на ответника е предвидено в закона, като има само забрана за неприсъствено решение в тези случаи, на не и за решение по общия ред при пълно доказване от страна на ищеца.

А и 321, ал. 1 предвижда санкция само за неявяването на ищеца - тоест за ответника нормата е само пожелателна със забраната обаче, че не може да има неприсъствено решение.

Но докато не се стигне до решение от ВКС - това са само предположения:)