осиновяване
Публикувано на: 07 Авг 2008, 23:15
Колеги свидетел съм на следния случай свързан със семейното и наследствено право:
Лицето Г.Г. е осиновено през 1960 год.,рождения му баща е починал през 1952 год.,майка му се жени втори път като съпругът и е осиновител на детето и Г.Г.По тогавашните закони осиновяването е непълно.Създаден е нов акт за раждане.
През 1961 год. с последващите изменение в ЗЛС пренормират заварените случаи в пълно осиновяване,съгласно тълкувателно решение от 1992 заварен случай е този при който осиновителя и осиновения са били живи към момента на промените свързани със ЗЛС.
През 1968 год. в СК се предвиждат двете форми на осиновяване -пълно и непълно,като съгласно преходните и заключителните разпоредби се отменят разпоредбите -чл.81 от ЗЛС и съгласно чл.105 от СК от 1968 год. заварените случаи се приравняват на пълно осниновяване чл.54(пълно) от СК,като за непълно в едногодишен срок се дава възможност на заинтересованите да променят заварените случай и да се приложи чл.55(непълно) от СК.
Лицето Г.Г продължава да фигурира в удостоверението на наследници на биологичния си баща.Това правилно ли е?Общинска администрация заявява че въпросното лице Г.Г. продължава да бъде непълно осиновен независимо че към момента на измененията в ЗЛС той и осиновителя си са били живи....доводът е че биологичния баща е починал и не е могъл да даде съгласие последващо като предпоставка непълното осиновяване да се превърне в пълно през 1961 год.Това звучи абсурдно,защото при осиновяването на Óà през 1960 год.рожденият му баща е бил починал вече и подобно съгласие за което говорят общинските служители не е дадено...а е постигнат акт на съгласие и осиновяването като юридически акт е настъпил.1961год това непълно осиновяване според мен се пренормира в пълно съгласно чл.81 от ЗЛС(отм.),последва нова промяна и отмяна на чл.81 от ЗЛс със СК от 1968....заварените случаи на пълно осиновяване се нормират по чл.54 от СК, а тези които искат да пренормират това им се дава възможност в 1год срок да поискат съответната промяна....лицето Г.Г и другите които чл.105 от СК посочва не са го направили с което според мен осиновяването на Г.Г остава пълно.......прекъсват се връзките му с рожденните му роднини.......
съгласно ЗЛС от 1961 правата и задълженията на осиновен и неговите низходящи от една страна и роднините по роизход се прекратяват освен ако един от родителите му е съпруг на осиновителя...това означава че лицето Г.Г. наследява и при пълно осиновяване и своя рожден баща.....през 1968 год новия СК въвежда двете форми пълно и непълно...но там при пълно осиновяване чл.54 не говори за евентуално наследяване на биологичния родител дори ако един от тях е съпруг на осиновителя.....оттук правим заключение че Г.Г. няма наследставени права произтичащи от рождения му баща...през 1972 год е открито наследството на "бившия" му прадядо.........Г.Г. има ли права върху това наследство?
Лицето Г.Г. е осиновено през 1960 год.,рождения му баща е починал през 1952 год.,майка му се жени втори път като съпругът и е осиновител на детето и Г.Г.По тогавашните закони осиновяването е непълно.Създаден е нов акт за раждане.
През 1961 год. с последващите изменение в ЗЛС пренормират заварените случаи в пълно осиновяване,съгласно тълкувателно решение от 1992 заварен случай е този при който осиновителя и осиновения са били живи към момента на промените свързани със ЗЛС.
През 1968 год. в СК се предвиждат двете форми на осиновяване -пълно и непълно,като съгласно преходните и заключителните разпоредби се отменят разпоредбите -чл.81 от ЗЛС и съгласно чл.105 от СК от 1968 год. заварените случаи се приравняват на пълно осниновяване чл.54(пълно) от СК,като за непълно в едногодишен срок се дава възможност на заинтересованите да променят заварените случай и да се приложи чл.55(непълно) от СК.
Лицето Г.Г продължава да фигурира в удостоверението на наследници на биологичния си баща.Това правилно ли е?Общинска администрация заявява че въпросното лице Г.Г. продължава да бъде непълно осиновен независимо че към момента на измененията в ЗЛС той и осиновителя си са били живи....доводът е че биологичния баща е починал и не е могъл да даде съгласие последващо като предпоставка непълното осиновяване да се превърне в пълно през 1961 год.Това звучи абсурдно,защото при осиновяването на Óà през 1960 год.рожденият му баща е бил починал вече и подобно съгласие за което говорят общинските служители не е дадено...а е постигнат акт на съгласие и осиновяването като юридически акт е настъпил.1961год това непълно осиновяване според мен се пренормира в пълно съгласно чл.81 от ЗЛС(отм.),последва нова промяна и отмяна на чл.81 от ЗЛс със СК от 1968....заварените случаи на пълно осиновяване се нормират по чл.54 от СК, а тези които искат да пренормират това им се дава възможност в 1год срок да поискат съответната промяна....лицето Г.Г и другите които чл.105 от СК посочва не са го направили с което според мен осиновяването на Г.Г остава пълно.......прекъсват се връзките му с рожденните му роднини.......
съгласно ЗЛС от 1961 правата и задълженията на осиновен и неговите низходящи от една страна и роднините по роизход се прекратяват освен ако един от родителите му е съпруг на осиновителя...това означава че лицето Г.Г. наследява и при пълно осиновяване и своя рожден баща.....през 1968 год новия СК въвежда двете форми пълно и непълно...но там при пълно осиновяване чл.54 не говори за евентуално наследяване на биологичния родител дори ако един от тях е съпруг на осиновителя.....оттук правим заключение че Г.Г. няма наследставени права произтичащи от рождения му баща...през 1972 год е открито наследството на "бившия" му прадядо.........Г.Г. има ли права върху това наследство?