Някой има ли решения по чл.71 и 72 от СК?

[tintina]

Здравейте на всички.
Дали някой от адвокатите има решения на съда по чл.71 и 72 от СК, конкретно по казуса - единият родител отказва издаване на паспорт на малолетно или непълнолетно дете и разрешение за напускане на страната и съдът да е заместил това липсващо съгласие.
В момента завеждам дело в Бургас, но местният Районен съд има оскъдна практика по въпроса. Намерила съм едно такова решение от Софийски градски, казвали са ми също, че във Варна съдът редовно гледал такива дела и се произнасял положително.
Молбата ми е ако някой има такова спечелено дело, да ми пусне решението на tintina_76@abv.bg.
Предварително благодаря!

[donna]

Аз съм водила такива дела , но нормалното е адвоката ви да ми се обади инък не бих размахмавала решения на ляво и на дясно предвид факта ,че трябва да говоря и с родителите ЗЗД-то забранява да се изнасят факти без съгласието на родителя или детето .
Другото е да поровите по сайтовете на съдилищата ,ако някой съд е публикувал такова да се снабидте /там естествено решенията са без имена и др. лични данни /

[Гост.]

Съмнявам се изобщо в нета да намерите такава практика... въпреки, че има достатъчно такива дела- не се обявяват, по причините посочени от Донна.

[tintina]

Нищо не пречи и сега имената да се заличат, щом това ви притеснява.
Трябва да ви кажа, че другите решения съм ги намерила точно в нета. Просто имаше майки, които приеха достатъчно присърце проблема поради факта, че и техните деца са били "арестувани" в страната, без право да я напуснат дори и за два дни, щото така видите ли решил другият родител.
А сами знаете, че колкото по-богата е съдебната практика, толкова по-благоприятен е изходът от делото. И все пак се надявам, че някой ще помогне. Пък било то и като заличи с коректор личните данни.

[donna]

Госпожо вие си имате адвокат той какво прави пратил ви е на лов за решения , решение няма да ви дам ,ако майките искат да ви дадат такова , аз като адвокат няма да го направя , ако ще дам нещо ще е след като поискам разрешение на клиента.Съдилищата имат право да публикуват и го правят ,както виждате без лични данни

Но ето едно ,което е публикувано в нета от сайта на ВТОС

Дело № 293/2008 на ВТОС
РЕШЕНИЕ

№ 27

ОТ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР, ТОМ № 5

Открито заседание

от 17.06.2008 г.



Дело № 293/2008 г., Решение от срочна книга № 249 / 17.06.2008 г.

съдия докладчик: Маруся Кънева





Производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм /

С решение №… от 31.01.2008 г постановено по гр. д. №… г, ВТРС е определил малолетното дете Д.Г.И.,роден на … г в гр. Л., с ЕГН с майка Н.И.Х.,ЕГН и баща Г.И.Д.,с ЕГН, които родители са във фактическа раздяла, да живее при бащата Г.И.Д.,от гр. П.Т., ул."Б.К".

Със същото решение е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д.Г.И. на бащата Г.И.Д.,като на майката Н.И.Х. определя режим на лични отношения и контакти с детето всяка година по двадесет дни през лятната ваканция,когато бащата не е в платен годишен отпуск и по десет дни през Коледната или Великденската ваканции,когато възможностите на майката позволяват,който режим е временен и касае само периода,през който майката живее и работи в чужбина.

Със същото решение е оставил без разглеждане иска с правно основание чл.72 от СК за разрешение от съда за издаване на задграничен паспорт на детето и разрешение да напуска пределите на страната като недопустим и прекратил производството в тази му част.

Против това решение е постъпила възивна жалба от адвокат Ж.С., ВТАК,като процесуален пълномощник на Н.И.Х.,в частта ,с която е определен режима на лични контакти с ищцата,както и в частта с която е оставен без разглеждане иска по чл.72 от СК като процесуално недопустим.С жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и неправилно постановен съдебен акт.Наведени са доводи .

Моли съда да отмени обжалваното решение в частта относно режима на лични контакти на детето с майката и постанови по широк режим и се произнесе с решение по иска по чл.72 от СК

Жалбата е подадена на 11.02.2008 г.

Препис от жалбата е изпратена на ответната страна и в срока по чл. 201 от ГПК /отм / не е постъпило възражение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателката чрез процесуалния и пълномощник, адвокат С.

Ответник по жалба оспорва същата чрез процесуалния си предстгавител адвокат Я.

Жалбата е подадена в срока по закон и следва да бъде разгледана по същество.

Пред ВТРС са предявени искове с правно основание чл. 71 ал.2 от СК и чл.72 от същия.

В исковата си молба ищцата,чрез пълномощника си,адвокат Ж.С. твърди, че с ответника няма граждански брак и живеят разделено. Твърди че с ответника са родители на детето Д.Г.И., който живее в дома на родителите на ответника, като той се грижи за него,но ищцата редовно изпращала издръжката на детето и поддържала контакти с детето си. Твърди,че живяла с идеята,че след като се установи в И. ще вземе детето при себе си за да живее и учи там,което щяло да се отрази много положително за развитието му. В този смисъл постигнала и съгласие с ответника.В момента на реализирането на това"съглашение ",бащата отказал да пусне детето и не дал съгласие за издаването на международен паспорт на детето,дори ограничил достъпа и до самото дете. С петитума, на исковатга си молба,моли съда да постанови решение ,с което местоживеенето и упражняването на родителските права над детето Д.Г.И. да бъдат предоставени на майката ,Н.И.Х. като майка и негов законен представител,да бъде определен личен режим на отношения между детето и баща му, Г.Д. по възможност два пъти годишно -един месец през лятото и коледната ваканция,с оглед на разтоянието и съобразено с учебната програма.

Моли съда да постанови и решение по иска и по чл.72 от СК,което да замести липсващото съгласие на ответника във връзка с издаването на международен паспорт на малолетния Д., за да може същия неограничено да напуска пределите на Република България до навършването на пълнолетието му.

Събрани са писмени и гласни доказателства.Постановено е обжалваното решение.

Въз основа на събраните писмени доказателства,съдът приема за установено следното:

Ищцата и ответника живеят разделено от 2003 година. Същите са родители на малолетния Д.Г.И., роден на … г,който живее с ответника, и той полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му . Живеят в жилище на родителите на ответника в гр.П.Т. заедно с тях и пълнолетните деца от първия му брак.

Ищцата се е установила да живее и работи в Кралство И. Има установен доход съответствуващ на стандарта в европейска държава. Тези факти се установяват от представените доказателства по делото : удостоверение за раждане, договор за трудово правоотношение,договор за наем, разписки за получено възнаграждение,както и преводи за изпращана издръжка.

Разпитаните свидетели установяват а и не се спори по делото,че ищцата за времето от 2004 година до настоящият момент си е идвала в България 4-5 пъти,като е прекарвала по около седмица с детето.През останалото време детето е поддържало епизодични контакти с майки си по телефона ,а за него се е грижел бащата, подпомаган от цялото семейство,който от своя страна осигорявал необходимите условия и грижи във връзка с отглеждането и възпитанието на малолетния Д. Детето се чувствува добре в семейната среда,сред дядо и баба, и пълнолетните деца,негови брат и сестра.

Констатациите на социалните работници изготвили социалния доклад отразяват,че в съзнанието на детето първостепенно място заема бащата, а след приятелите , братята и сестрите и ищцата. Констатациите на психолога са че детето притежава самостоятелно мислене и формирано лично мнение.

От разпита на детето в съдебно заседание ,детето е създало впечатление за интелегентност и отговорност.Имало е изградена представа за себе си в бъдеще, свързана със записването му да учи в Е.Г. в гр. В.Т., след седми клас, изразеното от него желанието да доразвие музикалните си наклонности, като се запиши да свири и на акордеон,тъй като до сега е свирил на пиано.Привързан и към двамата родители,но с предпочетено желае да остане да живее при баща си,сред близки и приятели,където се чувствува по сигурен.

При така установените факти,съдът намира предявените искове по чл.71 ал.2 от СК и иска по чл.72 от СК за процесуално допустими.

При разделното живеене на родителите,същите не могат,нямат възможност да вземат решения относно упражняването на всяко конкретно право на детето във връзка с неговото отглеждане и възпитание както и цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство е разрешено с иска по чл.71 ал.2 от СК,какъвто е предявения иск от ищцата.

Възникналия спор между страните при кого да живее детето и кой от двамата родители да упражнява фактическите права при неговото отглеждане и възпитание е провокиран от липсата на съгласие между тях във връзка с упражняването на тези права

Що се касае до възможностите на двамата родители,то всеки поотделно разполага с морални ,физически и финансови възможности да реализира упражняването на фактическите права по отглеждането и възпитанието на детето им.Приоритетно обаче съдът разглежда интересите на самото дете,като отчита факта на неговото лично предпочитание при кого от родителя иска да остане да живее,който факт е непосредствено свързан със средата която си е създало,училище,навици,интереси,запълващи битието му.

Предоставените родителски права на бащата налагат и произнасянето на съда относно режима на лични контакти на детето с майката. С оглед на възникналия спор,съдът е обсъдил режима на тези лични контакти и съобразявайки се с доказателствата по делото за възможностите на ищцато съобразени с нейната трудова заетост и правото и на отпуск в размер на 30 дена годишно правилно е определил режима на лични отношения и контакти, с детето, всяка година по двадесет дни през лятната ваканция когато бащата не е в платен годищен отпуск и по десет дни през Коледната или Великденска ваканции, когато възможностите на майката позволяват.

В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд.Желанието на майката изразено със жалбата за по широк режим на лични контакти в смисъла на повече от тридесет дни годишно не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства.Установено е, и не се спори от страните, че ищцата си е идвала в България не повече от пет пъти и е била за това време не повече от по пет дни с детето си.Режима на лични контакти е съобразен и с учебния процес на детето в България - Коледната или Великденска ваканции не е повече от десет дни,а лятната ваканция на децата която е през юни,юли и август ищцата може да съобрази и със своите възможности във връзка с трудовата и заетост през този сезон.

Ето защо, по изложените по горе съображения,съдът намира жалбата за неоснователна в обжалваната част,относно режима на лични контакти на майката с детето.Като е напрпавил същите правни изводи съдът е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част.

По отношение предявения иск с правно основание чл.72 от СК,във вр. чл.76 ал.1` т.9 от ЗБДС и във връзка с чл.11 ал.8 т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност.

Искът е процесуално допустим по следните съображения:

С разпоредбата на чл.76 ал.1 т.9 от ЗБДС е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители за да бъде издаден паспорт на ненавършилото пълнолетие дете за да напусне страната.В посочената разпоредба законодателят не прави разлика мужду прекратен брак с постановени мерки,хипотезата на родители които не са в законен брак и хипотезата на родители които са в законен брак.Необходимо е съгласие на двамата родители.

С разпоредбата на чл.11 ал.8 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието да бъде издаден паспорт-ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители.

Това решение следва да бъде постановено в производството по чл.72 от СК.Изречение второ е аргумент в тази насока.Издаването на паспорт и напускането на страната ее въпрос от упражняването на родителските права.

По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от районния съд.Недопустимо е възивния съд да се произнася за първи път по основателността на предявената искова претенция.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че първоинстанционното решенвие е порочно в частта,в която районния съд е оставил без разглеждане искането с правно основание чл.72 от СК,във вр. чл.76 ал.1` т.9 от ЗБДС и във връзка с чл.11 ал.8 т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност.

В посочената неправилна част решението има характер на определение/съдът не се е произнесъл по естеството на повдигнатия съдебен спор/.В останалата част в която е определен режим на лични контакти между детето и майката по изложените по горе съображения решението е правилно

Решението на районния съд в частта, в която има характер на определение,следва да бъде отменено по реда на чл.217 от ГПК / отм / и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането и произнасяне на предявения иск по чл.72 от СК,във вр. чл.76 ал.1` т.9 от ЗБДС и във връзка с чл.11 ал.8 т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност.В тази част въззивното решение има характер на определение



Водим от горното,съдът,



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ по реда на чл.217 от ГПК / отм / решение №… от 31.01.2008 г постановено по гр. д. №… г, по описа за 2007 г на ВТРС в частта,имаща характер на определение,с която е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът за постановяване на съдебно решение, с което да бъде разрешено на малолетното дете Д.Г.И. да напуска пределите на Република България само със съгласието на майката.

ВРЪЩА делото на ВТРС за разглеждане и произнасяне по предявения иск с правно основание чл.72 от СК,,във вр. чл.76 ал.1` т.9 от ЗБДС и във връзка с чл.11 ал.8 т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалрвана част.

Решението в частта,с която е отменено решението на ВТРС и е върнато делото на същия съд има характер на определение и не подлежи на обжалване.

Решението в останалата част подлежи на обжалване в месечен срок пред ВКС от съобщението му до страните че е изготвено.

...........................................................
в.гр.д. № 20074100501047 на ВТОС


РЕШЕНИЕ

Открито заседание

от 18.04. 2008 г.


съдия докладчик: Лиляна Стоянова





С Решение № 164/21.08.2007 г. по гр.д. №167/2007 г. на районен съд – П. е определен режим на лични отношения на М. Х. с детето Т. К. Т. – право на свободни телефонни разговори и да вижда детето с право да го взема при себе си по местожителството си в Р България за по 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Съдът е постановил детето да живее при баща си К. К. в Р България и в Р Гърция на адрес, на който се установи там, като за целта му бъде издаден международен паспорт само по искане на бащата и без изричното писмено съгласие на майката М. Х., като детето Т. Т. да напуска територията на Р България със своя баща без изрично писмено съгласие на майката.

Жалба против това решение е постъпила от ответницата М. Х. Счита, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните норми, поради което тя не е могла да организира защитата си. Моли решението като незаконосъобразно и неправилно да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС.

Ответник жалбата възразява, че решението е правилно, законосъобразно. При постановяването му не са нарушени посочените в жалбата процесуални норми, които да опорочат процеса, лишавайки жалбоподателката от право на участие в него. Моли решението да бъде оставено в сила.



Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима. За да се произнесе по съществото, съдът съобрази:

Ищецът К. К. от с. Г. Л. излага в исковата молба, че е живял на съпружески начала с ответницата М. П. Х. От тяхното съжителство се е родило детето Т. К. Т. Първоначално отношенията им били добри, но през 2003 г. ответницата напуснала семейството, заминала за чужбина, като постоянно сменяла местонахождението и постоянния адрес. Не се интересувала от семейството. Не е плащала издръжка за детето. За него се грижил единствено ищецът. Това го мотивирало да предяви искове с правно основание чл. 72 ал. 2 и чл. 82 от СК против ответницата. С решение по Гр.д 104/2004 г. на РС –П. родителските права над детето Т. К. са предоставени на ищеца К. Т. С това решение била присъдена издръжка и определен режим на лични отношения на ответницата с детето. Като се позовава на възможността да се установи и работи в Р Гърция и разногласията с ответницата, предявява настоящия иск с молба съдът да постанови издаване на международен паспорт на детето само по негово искане и без изричното писмено съгласие на ответницата, а също така детето да може да напуска България заедно с баща си отново без изричното съгласие на ответницата. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа тази претенция.

Ответницата призована по реда на чл. 50 ГПК /отм./ не се явява, не заема становище. Особенният й представител оспорва иска като сочи, че въпросът за родителските права бил решен и навежда довод, че ако се уважи искането на ищеца, ответницата би се лишила от контакт с детето си.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

С решение 237/11.10.2004 г. по гр.д 104/2004 г. на РС – П. по исковата молба на ищеца е развито производство по чл. 72 ал.2 и чл. 82 СК и на последния е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните Т. К. Т. с ЕГН . На ответницата е определен режим на лични отношения във вид на свиждания всяка първа и трета събота от месеца от 8-16 часа в присъствието на бащата и същата е осъдена да заплаща издръжка в размер на 35 лева месечно.

По делото е представен и приет като доказателство Доклад от ДСП отдел „Закрила на детето” гр. П. В доклада след изследване възможностите и качествата на двамата родители, както и настоящата среда на детето се дават препоръки детето да продължи да се отглежда в семейството на бащата, като евентуалното му установяване в Р Гърция не би поставило детето в риск, препоръчва се определяне подходящ режим на лични отношения с майката. Социалните работниците са провели среща с ответницата и това им е дало възможност да преценят, че интересът й към детето е предимно материален.

Понастоящем детето живее с баща си при полагане на системни грижи от негова страна и отлични условия за неговото израстване, развитие и възпитание.

Приети като доказателство са трудов договор, декларация, уверение. Разпитани са като свидетели лицата Б. Г. и И. И. От показанията им се установява, че в момента ищецът живее на съпружески начала с друга жена от 2005 г., която има две деца. Живеели добре, работели и поддържали семейството като детето Т. живеело заедно с тях. Бащата на ищеца бил много добър ел.техник. Работел в Гърция от много години и се устроил добре. Той осигурил възможност на сина си да се установи заедно със семейството си и да работи легално в Гърция.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

На първо място предявеният иск е допустим. Законодателят е предвидил, че веднъж постановено решение досежно родителските права може да се промени с оглед промяна на условията и е овластил съда да пререшава въпроса при кого, при какви условия да живее детето – нормите на чл. 77, 106 ал.5 от СК. Водещо в случая е не силата на присъдено нещо, а интересът на детето. В този смисъл е постоянната съдебна практика на съдилищата в страната и ВКС.

Съдът намира, че от предходното разглеждане и решаване въпроса за упражняване на родителските права е изминал продължителен период от време и много неща са се променили. Р България е приета в ЕС и е дадена възможност за свободно придвижване на хора, стоки, услуги. Не се спори, че жизненият стандарт и възможностите за развитие в страните по-стари членки на ЕС, към които е Република Гърция са по-високи. От социалния доклад, изготвен от компетентни социални работници се установява, че преместването на детето в Р Гърция със семейството на бащата не носи рискове, а напротив ще бъде в негова полза. Направеният извод на социалните работници за внезапно възникналия интерес на майката към детето и неговия предимно материален характер се подкрепя от поведението на ответницата. Същата по време на гледане на делото в РС П. е била в България – видно от социалния доклад и изявленията на пълномощника на ищеца, но не е пожелала да вземе участие в него. Предвид това съдът постановява детето да живее при баща си в Р България и в Р Гърция по адреса, на който ще се установи там, като за целта му се издаде международен паспорт по искане на бащата и без изричното писмено съгласие на майката, както и детето да напуска територията на Р България със своя баща без изричното писмено съгласие на майката. Приемането на обратното, отхвърлянето на предявения иск би довело до съществуване на родителски права за бащата само формално на книга без той да може реално да ги упражнява, което е в противоречие с интересите на детето. На майката следва да се определи режим на лични отношения с детето. Настоящият състав възприема определения от РС режим, който е съобразен с фактическото положение, а именно: трайното отсъствие на майката от страната.



Съдът намира, че решението на РС – П. е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, поради което



Р Е Ш И :



ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164/21.08.2007 г. по гр.д. №167/2007 г. на районен съд – гр. П.



Решението може да се обжалва в 30-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Р Е Ш Е Н И Е



Номер 83/ 19.03.2008 година град ПЛОВДИВ



В ИМЕТО НА НАРОДА


Пловдивски Районен съд ІІ брачен състав


На 17.03.2008 година



В публично заседание в следния състав:



Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА



Секретар: Свобода Александрова


като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

брачно дело номер 878 по описа за 2007 година

намери за установено следното:



Производството пред първата инстанция е по чл.71, ал.2 и по чл.72 от СК, във връзка с §2 от Преходни и заключителни разпоредби на ГПК /ДВ брой 59 от 2007 година/.

Искът е предявен от З.А.М. с ЕГН от град П., ул.”Х.” № , етаж , ап.№ , със съдебен адрес: град П., ул.”П.К.” № , чрез адвокат Е.Р. и адвокат Ж.П. против А.В.К. с ЕГН от град П., ул.”П.” № .

Ищцата лично и чрез своя пълномощник по делото твърди, че с ответника нямат сключен граждански брак, но са живели на съпружески начала. Заявява, че от съвместното им съжителство имат родени две деца – Х.А.К. и В.А.К. Твърди, че от 5 години не живее заедно с ответника и сама се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Бащата не се интересувал от живота и от нуждите на децата. Твърди, че се е установила да живее и работи в Г. Съжителства на семейни начала с М. С., към който децата се привързани. Материално обезпечена е и е в състояние да осигури нормални условия за живот на децата както в България, така и при посещенията им в Г. Бащата не давал съгласие, за да се снабдят децата със задгранични паспорти и не давал съгласие да пътуват с майка си в чужбина. Намира, че в интерес на децата е да продължат да живеят при нея, тъй като им осигурява необходимите условия за отглеждането и възпитанието им.

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска да постанови решение, с което да определи местопребиваването на децата при нея, както и бъде разрешено на децата да бъдат издадени задгранични паспорти и да им бъде разрешено да напускат пределите на Република България многократно всяка календарна година в рамките на следните за периоди: от 15 декември до 15 февруари на следващата календарна година, от 1 април до 15 април, за В. – от 1 юни до 1 септември и за Х. – от 1 юли до 1 септември, като съдебното решение замества съгласието на бащата. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не се представлява. Не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното:

От представените и приети като доказателства по делото Удостоверение за раждане серия .... № ... на Общински Народен съвет П. е видно, че детето Х.А.К. е родено на ... година и Удостоверение за раждане на Община П. е видно, че детето В.А.К. е родено на ... година и че З.А.М. с ЕГН е тяхна майка, а А.В.К. с ЕГН е техен баща.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че ищцата и ответникът не живеят заедно от около 6 години. Децата се отглеждат, възпитават и издържат изцяло от майката, като бащата не се интересува от тях. Майката работи в Г. като е с постоянни доходи. Там има осигурено жилище. Партньорът, с който съжителства в Г. се отнася добре с децата, а и „децата много харесват приятеля на майка си” /св.М./. В България майката живее в дома на родителите си в град П., на улица „П.” № , етаж , ап.№ .

Съдът в настоящия си състав кредитира изцяло показанията на св. Х. А. М., преценени и в условията на непосредственост, макар и дадени от лице в кръга на чл.136 от ГПК, доколкото именно този свидетел – майка на ищцата има непосредствени и преки впечатления от съвместното съжителство на страните и от грижите, които е полагал и полага всеки един от родителите за децата Х. и В., тъй като тя е живеела и живее с тях в едно общо домакинство.

От представения по делото Единен договор за наем, сключен на ... година, е видно, че ищцата и партньорът й – М.С. ползват под наем първи жилищен етаж от къща, с административен адрес: Г., град Д., улица „Л.” № , който етаж се състой от две стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна и е със застроена площ от 48 кв.м. Месечния наем е в размер на 264 евро. Договорът е сключен за неопределено време. Видно от Удостоверение на Служба регистрации в град Д., Г. ищцата е официално адресно регистрирана на адреса на ползваното от нея под наем жилище.

На територията на Г. ищцата се занимава с търговска дейност – има заведение за кафе без продажба на алкохол /Удостоверение за регистрирано търговско предприятие по смисъла на чл.14 от НЗП или чл.55 от НЗП/.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че децата трябва да живеят при майка си. Съответно родителските права по отношение на децата Х. и В. следва да бъдат предоставени на майката, тъй като съществуващото от години трайно установено фактическо положение следва да се узакони - от около шест години само майката се грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Майката има възможност да задоволи жилищните нужди на децата както в България, така и при посещенията им в Г. Майката е материално обезпечена - има постоянни доходи, развива търговска дейност.

Въпреки незаинтересоваността на ответника по отношение на децата следва да му бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с децата си, за да не се прекъсват биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива и отношенията на доверие между родител и дете, доколкото последните въобще съществуват. По принцип контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Ето защо следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, изключая периодите когато децата пребивават в чужбина, както и в продължение на десет календарни дни през месец юни.

Съдът преценява, че е в интерес на децата, да им бъде разрешено да пътуват зад граница, придружавани от майка си, тъй като в Г., където майката пребивава постоянно има работа, трудово ангажирана е, има подходящо за общото й съжителство с децата жилище, където може да създаде нормални условия за живот на децата при евентуален престой на същите при нея.

Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България. Ето защо Съдът намира, че следва да даде възможност на децата на пътуват зад граница. Поради нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване на международни паспорти и да пътуват извън пределите на страната, имайки предвид пълната му дезинтересираност от живота на децата си, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.72 от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

Съдът счита предявения от З.А.М. иск с правно основание чл.72 от СК за частично основателен и като такъв следва се уважи, като се разреши на децата да бъдат издадени паспорти за задгранично пътуване и се разреши на децата да пътуват извън пределите на Република България придружавани от майка си всяка календарна година в следните периоди: от 15 декември до 15 февруари на следващата календарна година, от 1 април до 15 април, от 1 юли до 1 септември, без да е необходимо за целта съгласието на бащата, като за детето В. искът за периода от 1 юни до 1 юли за всяка календарна година следва да се отхвърли, тъй като на бащата трябва да бъде дадена реална възможност да контактува за по – продължителен период от време с детето и за тези срещи е отреден месец юни на всяка календарна година.

По делото не бяха изслушани децата Х. и В., които са навършили 10 години към настоящия момент, въпреки разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, тъй като Съдът намира, че децата са достатъчно травмирани и притеснени от обстоятелството че между родителите им се води настоящото дело и че евентуалното им изслушване би навредило на психическото и емоционалното им развитие.

Предвид изхода на спора, основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на направените в настоящото производство разноски, които се констатираха в общ размер на 32 лв. /30 лв. държавна такса за образуване на настоящото дело и 2 лв. за удостоверение/.

С оглед данните по делото, Съдът определя окончателна държавна такса за производствата в общ размер на 80 лв., от която 30 лв. са внесени при образуване на делото, а останалата част от 50 лв. следва да се заплати от ответника по делото – А. В. К. с оглед изхода на делото.

По изложените съображения, Съдът



Р Е Ш И :



ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство между З.А.М. с ЕГН от град П. и А.В.К. с ЕГН от град П. непълнолетно дете Х.А.К. с ЕГН на майката З.А.М. с ЕГН от град П., като същото ще живее при майката.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство между З.А.М. с ЕГН от град П. и А.В.К. с ЕГН от град П. малолетно дете В.А.К. с ЕГН на майката З.А.М. с ЕГН от град П., като същото ще живее при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата А.В.К. с ЕГН от град П. и детето Х. както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, изключая периодите когато детето пътува за чужбина, както и в продължение на десет календарни дни през месец юни.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата А.В.К. с ЕГН от град П. и детето В. както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, изключая периодите когато детето пътува за чужбина, както и в продължение на десет календарни дни през месец юни.

РАЗРЕШАВА РДВР град П. да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Х.А.К. с ЕГН , без да е необходимо за целта съгласието на бащата А.В.К. с ЕГН .

РАЗРЕШАВА РДВР град П. да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето В.А.К. с ЕГН , без да е необходимо за целта съгласието на бащата А.В.К. с ЕГН .

РАЗРЕШАВА на детето Х.А.К. с ЕГН да пътува извън пределите на Република България с майка си З.А.М. с ЕГН от град П. всяка календарна година в следните периоди: от 15 декември до 15 февруари на следващата календарна година, от 1 април до 15 април, от 1 юли до 1 септември, без да е необходимо за целта съгласието на бащата А.В.К. с ЕГН .

РАЗРЕШАВА на детето В.А.К. с ЕГН да пътува извън пределите на Република България с майка си З.А.М. с ЕГН от град П. всяка календарна година в следните периоди: от 15 декември до 15 февруари на следващата календарна година, от 1 април до 15 април, от 1 юли до 1 септември, без да е необходимо за целта съгласието на бащата А.В.К. с ЕГН , като ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно пътуванията на детето за периода от 1 юни до 1 юли на всяка календарна година.

ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН от град П., ул.”П.” № , да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

ОСЪЖДА А.В.К. с ЕГН от град П., ул.”П.” № , да заплати на З.А.М. с ЕГН от град П., ул.”Х.” № , етаж , ап.№ , със съдебен адрес: град П., ул.”П.К.” № , чрез адвокат Е.Р. и адвокат Ж.П., сумата от 32 лв. /тридесет и два лева/, представляваща разноски по делото.



Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Окръжен съд.





РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/ Кремена Стамболиева





Вярно с оригинала.

СА


Р Е Ш Е Н И Е



Номер 15/17.01.2008 година град ПЛОВДИВ



В ИМЕТО НА НАРОДА


Пловдивски Районен съд ІІ брачен състав


На 16.01.2008 година



В публично заседание в следния състав:



Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА





Секретар: Свобода Александрова


като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско дело номер 527 по описа за 2007 година

намери за установено следното:



Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.72 от СК, предявен от М.Л.И. от село К., ул.” ” № , област П., ЕГН против Д.З.М. с неизвестен адрес, ЕГН .

Ищцата чрез своя пълномощник по делото твърди, че от съвместното й съжителство с ответника се родил на ....... година сина им З.Д.З.. Твърди, че малко след раждането на детето с бащата са се разделили и до настоящия момент бащата не е проявявал интерес към З.. Твърди, че се е установила трайно да живее и работи в Г. Материално е обезпечена там и е в състояние да осигури нормални условия на живот на детето, но ответникът не давал съгласие, за да се снабди детето със задграничен паспорт и не давал съгласие детето да пътува с майката в чужбина.

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска разрешение на детето да бъде издаден задграничен паспорт, както и разрешение същото да напуска пределите на Република България многократно и за неограничен период от време, като съдебното решение замества съгласието на бащата.

Ответникът чрез служебния си представител по делото оспорва иска. Не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

От представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за раждане №....... на Община П. се установява, че детето З.Д.З. е родено на .... година и към настоящия момент не е навършило пълнолетие. Родители на детето З. са страните по делото – М.Л.И. – майка и Д.З.М. - баща.

От събраните гласни доказателства се установява, че бащата на детето е напуснал майката когато то е било на 3 години и от тогава не се интересува от детето, не го обезпечава финансово, не се грижи за него. Бащата не е осъществявал никакви контакти с детето. Контактите между детето и бащата се свеждат до един телефонен разговор, в който детето е поискало пари от баща си, за да си купи колело, но бащата е затворил телефона. Грижата относно възпитанието, отглеждането и издръжката на детето е поета изцяло от майката, подпомагана от родителите си. Майката ежемесечно изпраща по 100 евро на детето за задоволяване базовите му потребности от храна, облекло, разходи за отопление, транспортни разходи, джобни пари, телефонни разговори, училищни разходи и други според потребностите на детето.

Св. Л. установи се, че майката към настоящия момент постоянно пребивава в Г. Това обстоятелство се потвърждава и от справката, извършена от Областна дирекция „Полиция” Пловдив /удостоверение рег.№....... от .... година/. Ищцата живее и работи в град А., Г. като камериерка в хотел. Получава месечен доход в размер на 500 – 600 евро. Живее самостоятелно на квартира, която се състой от стая, кухня, баня и тоалетна.

От приетия по делото Социален доклад /лист 44/, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – П., се установява че към настоящия момент детето се отглежда при подходящи социално – битови условия. Потребностите на детето се посрещат по подходящ начин, съобразно възрастта му. Детето е общително, любознателно и е добър ученик. Желанието на детето е да замине при майка си в Г. Детето поддържа връзка с майка си, чуват се по телефона и с много обич и вълнение говори за нея. Бащата не е посещавал детето, не е осъществявал връзка с него и не е изпращал средства за задоволяване на неговите базови потребности.

Със социалния работник детето е споделило, че иска да отиде при майка си в Г., че е научил от майка си и от лелите си няколко думи на гръцки език и че има желание на научи този език.

При това положение, като има предвид всички доказателства по делото, Съдът преценява, че е в интерес на детето в съотвествие с желанието му, да му бъде разрешено да пътува зад граница, придружавано от майка си, тъй като в Г., където майката пребивава постоянно има работа, трудово ангажирана е, има регулярни месечни доходи, има подходящо за общото й съжителство с детето жилище, където може да създаде нормални условия за живот на детето при евентуален престой на същото при нея. Освен това в присъствието на майката детето демонстрира отношение на привързаност към нея, чувства се сигурно, спокойно и обичано.

Осъществяване на правото на свободно предвижване е регламентирано в Конституцията на Република България. Ето защо Съдът счита, че следва да даде възможност на детето на пътува зад граница. Поради нежеланието на бащата да даде съгласие за издаване на международен паспорт и да пътува извън пределите на страната, поради пълната дезинтересираност на бащата от живота на детето, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.72 от СК следва да бъде заместено с решение на Съда.

По изложените съображения Съдът счита предявения от М.Л.И. иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се разреши на детето да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване и се разреши на детето да пътува извън пределите на Република България придружавано от майка си, без да е необходимо за целта съгласието на бащата.

С оглед данните по делото, Съдът определя окончателна държавна такса за производството в размер на 25 лв., от които 15 лв. са внесени при образуване на делото, останалата част от 10 лв. следва да се заплати от Д.З.М. с оглед уважаването на иска.

Мотивиран от изложеното, Съдът



Р Е Ш И:



РАЗРЕШАВА РДВР град Пловдив да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето З.Д.З. с ЕГН , без да е необходимо за целта съгласието на бащата Д.З.М., ЕГН .

РАЗРЕШАВА на детето З.Д.З. с ЕГН да пътува извън пределите на Република България с майка си М.Л.И. с ЕГН , без да е необходимо за целта съгласието на бащата Д.З.М., ЕГН .

ОСЪЖДА Д.З.М. с неизвестен адрес, ЕГН , да заплати по сметка на ВСС сумата от 10 лв. /десет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.



Решението може да се обжалва с жалба пред Окръжен съд Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването на страните.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА







Вярно с оригинала.

СА

[tintina]

Дона, страшно много Ви благодаря!
Желая ви и бъдещи професионални успехи!

[vaskobg]

az imam

[tintina]

Бихте ли ми ги изпратили по мейла?