Настаняване на бездомни хора
Публикувано на: 15 Сеп 2008, 18:44
Здравейте, имам следния казус и бих се радвал, ако някой помогне за разрешаването му.
Предстои ни извършване на въвод във владение на взискател - възрастна жена на 80 г., срещу бившия й съпруг, на 90 г., с когото наскоро са се развели. Съдът предоставя семейното жилище на взискателката и тя си изважда изп. лист за предаване на семейното жилище.
Проблемът е, че длъжникът няма къде да отиде, няма близки и на практика трябва да го изхвърлим на улицата.
Взискателката също няма къде другаде да отиде.
Според мен единствен вариант е длъжникът да бъде настанен в дом за стари хора или в дом за бедомни хора. Открих Наредба 4 от 1999г., в която се прави разграничение между двата вида домове, като за настаняване в дом за стари хора се изисква епикриза, решение на ТЕЛК и др. За настаняване в заведение за бездомни хора срокът е 3 месеца, като мисля, че може да бъде удължаван, не се зачетох внимателно в Наредбата.
Според чл. 40 ППЗСП легитимиран да иска настаняване в социално заведение е само заинтересованото лице, което ще бъде настанявано. За съжаление длъжникът не осъзнава всъшност какво се случва, а и никой не се грижи за него, а съдебният изпълнител пък няма правомощия да подава такава молба за настаняване.
В какво заведение може да бъде настанен длъжникът - в дом за стари хора, в дом за хора с деменции или в дом за бездомни над 18г.? Следва ли да бъде поставен първо под запрещение? Каква е процедурата по настаняване в такова заведение?
Утре ще говоря с АСП и с общинската служба, но бих се раздвал, ако получа и от вас съвет.
Предстои ни извършване на въвод във владение на взискател - възрастна жена на 80 г., срещу бившия й съпруг, на 90 г., с когото наскоро са се развели. Съдът предоставя семейното жилище на взискателката и тя си изважда изп. лист за предаване на семейното жилище.
Проблемът е, че длъжникът няма къде да отиде, няма близки и на практика трябва да го изхвърлим на улицата.
Взискателката също няма къде другаде да отиде.
Според мен единствен вариант е длъжникът да бъде настанен в дом за стари хора или в дом за бедомни хора. Открих Наредба 4 от 1999г., в която се прави разграничение между двата вида домове, като за настаняване в дом за стари хора се изисква епикриза, решение на ТЕЛК и др. За настаняване в заведение за бездомни хора срокът е 3 месеца, като мисля, че може да бъде удължаван, не се зачетох внимателно в Наредбата.
Според чл. 40 ППЗСП легитимиран да иска настаняване в социално заведение е само заинтересованото лице, което ще бъде настанявано. За съжаление длъжникът не осъзнава всъшност какво се случва, а и никой не се грижи за него, а съдебният изпълнител пък няма правомощия да подава такава молба за настаняване.
В какво заведение може да бъде настанен длъжникът - в дом за стари хора, в дом за хора с деменции или в дом за бездомни над 18г.? Следва ли да бъде поставен първо под запрещение? Каква е процедурата по настаняване в такова заведение?
Утре ще говоря с АСП и с общинската служба, но бих се раздвал, ако получа и от вас съвет.