Престанете бе, хора!
Не е нужно да си чешете така злобно езиците с проблема на жената! За правописните грешки - мога да издам сборник от "бисери" на практикуващи юристи с дългогодишен опит.
Госпожо,
на поставения от Вас въпрос - да, възможно е, дори препоръчително да съедините двата иска, но все пак, с цел избягване на други възможни грешки, поинтересувайте се от колегите адвокати колко ще ви излезе съдебното производство и оставете нещата на тях.
Вие сте овластена с това право /да оспорите бащинството/ до една година от раждането, след което вече не може повече да оспорвате бащинството. За баща трябва да е вписан съпругът, макар и това да не отговаря на истината. След изтичането на срока - само съпругът може да оспори бащинството.
Детето не е овластено. Такава възможност не е установена от закона. Счетено е, че истината относно произхода му е гарантирана чрез исковете на майката и нейния съпруг. А тогава, когато тези две лица не оспорват, не е морално и оправдано самото дете да оспорва произхода си. Детето не може да оспорва предположението за бащинство и под формата на установяване, че съпругът на майката е всъщност негов осиновител.
Началният момент е установен различно за майката и за съпруга. За майката срокът тече от момента на раждането, а за съпруга - от узнаването за раждането.
Предметът на доказването е строго определен. Както съпругът, така и майката трябва да установят, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга.
Ако бащинството на съпруга бъде оборено със съдебно решение, последното ще декларира това обстоятелство от момента на раждането. Ще отпаднат с обратна сила всички правни последици, основани върху оборения и неистински произход.
ААйде - успех