forum.lex.bg

Здравейте,
При развода с бившия ми съпруг му беше определен месечен режим на свиждане с детето. Редовно спазвам това и всеки месец той го взима. Вече трети месец се случват неприятни за детето неща по време на престоя му там, което ме кара да предприема някакви мерки, за да го защитя от психичния тормоз налаган му от баща му. Подадох вече веднъж една жалба до полицията, но резултатът е само предупреждение на бащата да не се повтаря това.

Понеже съдията при развода ми каза, че ако не спазвам този режим или го възпрепядствам подлежа на наказателна отговорност.

Въпросът ми е конкретен - На какво наказание подлежа, ако спра за известно време да пускам детето при баща му?

Благодаря ви предварително.

Мен ако питате- пожелавам ви това наказание!- любовта на детето/ ако ли това е наказание, а не дар../.
Що се касае нормата от НК

Чл. 182. (2) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.
(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Та, за това "тежко умишлено " провинение/ деяние/, колегата здраво ви е понаплашил.
Препоръчвам ви консултация с колега, не само за това , но и да помислите за промяна на мерките...
Успех.

Благодаря за отговора.

И аз Ви пожелавам обичта на детето ви. Но все пак Вие сте се развела с бащата, а не с детето и не следва да наказвате детето, защото вече не обичате баща му.

Преди да предприемете каквото и да е, първо се запитайте дали Вие не подлагате детето на тормоз с Вашата злоба към баща му, който от най-обичан е станал най-противен, нали?

А и често " психичния тормоз налаган му от баща му" е обективиран само в главата на "бившата "

Колегата с многото прякори отдава всяко мнение по темата, различно от неговото, на войнстващ феминизъм, поради което човек губи всякакво желание да изразява мнение, съвпадащо с неговото, но хайде... съгласна съм с цитираното.
Не знам какъв е настоящият случай, но може определени постъпки на бащата майката по една или друга причина да не ги одобрява, но детето да няма нищо против тях. Въпреки това тя ги окачествява като тормоз над детето - щом на нея не и харесват, значи и на детето не му харесват или са вредни за него. Примерно на нея не и харесва детето да го водят при баба му и дядо му по бащина линия на село - следователно това е тормоз. Или, не дай боже, при новото гадже на бащата - ама това е вече нечуван тормоз! (Имах една позната, която искрено беснееше: "Как така оная ще ми пипа децата!") Не иска да го водят на кино, защото тя не одобрява съвременните детски филми - и това е тормоз. Не и харесва да го водят на ледена пързалка, защото според нея ще настине - също тормоз. Или въобще да излиза навън през зимата, или да ходи на места с много хора, защото ще се разболее. Ако случайно детето се закашля, значи все пак се е разболяло от тормоза и следователно трябва да се иска промяна в мерките за лични отношения в посока максимално ограничаване.
Въобще не коментирам случаите, когато майката съзнателно лъже за т.нар. тормоз.

Наказателна отговорност също се носи, да. Мерките за личните отношения сте длъжна да ги спазвате не само когато бащата следва Вашите представи за прекарване на времето си с детето.
Ако наистина детето е подложено постоянно на "тормоз", това не трябва да се допуска, разбира се, но според мен по-добре искайте промяна на мерките.