forum.lex.bg

Според вас децата от брака на припозналия или вдовицата му легитимирани ли са като трети лица по чл. 38 от СК да оспорват припознаването на извънбрачно дете от друга майка, след смъртта на припозналия или чл. 44 от СК им ограничава тази възможност? Ако отговорът е, че чл. 44 от СК им ограничава възможността, то тогава какъв пример може да се даде за интерес на трети лица по смисъла на чл. 38 от СК?

Легитимирани са според мен. Не като наследници, а на лично основание (е, в общи линии пак щот са наследници, де, но не наследяват негово право, имат собствено).

Постановление № 5/78 г. от 21.II.1979 г., Пленум на ВС,* докладчик Христо Георгиев

5. Във връзка с иска по чл. 37 СК активно легитимиран е припозналият, който може да поиска унищожаването на направено от него припознаване по формата на чл. 34, ал. 2 СК поради пороците на волята - грешка, измама или заплашване. Спорен е въпросът в какво се изразява измамата като основание за унищожаемост на този правен акт. В едни случаи съдилищата приемат, че измамата по смисъла на чл. 37 СК се състои от поведение за създаване погрешна представа, че майката е заченала от припозналия, а в други случаи приема, че това важи и при измамни обещания от майката да не се търси издръжка или че в случай на припознаване майката ще сключи брак с припозналия. Първото становище е съобразно с разума на закона, тъй като припознаване означава обявяването на дадено дете като свое. Поначало припозналият действа със съзнанието, че майката е заченала от него. Само в такъв смисъл измамата като порок на волята е основание за унищожаване едностранното волеизявление на припозналия. Обещанието да не се търси издръжка съдържа страничен за самото припознаване момент, който няма нищо общо с обявяването на детето като свое. Самото обещание е недействително и в такъв смисъл то не е измама по смисъла на чл. 37 СК, тъй като в този случай припознаващият знае, че детето няма биологичен произход от него. Такова е и обещанието за сключване на брак между майката и този, който припознава. Самото обещание противоречи на морала и не може да се иска изпълнението му.

При този иск е спорен и въпросът дали припозналият има право на иск по чл. 37 СК, когато знае предварително, че детето не произхожда от него. В едни случаи е прието, че при такава хипотеза искът е по чл. 37 СК, а в други, че се касае до нищожност на припознаването при несъвпадение на кръвния произход, а напротив, и в такъв случай припознаването поражда правните последици от установен произход, такъв иск не е предвиден, той е недопустим съобразно с началото за стабилност на гражданското състояние и за изчерпателност на способите за установяване на произход. Несъвпадението на кръвния произход с припознаването не съставлява порок на волята и в такъв смисъл за такава хипотеза не е приложим чл. 37 СК.



* Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г., но приетите в него положения не са загубили сила. На тълкуваните в него разпоредби на чл. 31, 32, 37, 38, 39 и 41 от сега действащия Семеен кодекс от 1985 г. *(1) Сега глава четвърта от СК от 1985 г. *(2) Сега чл. 73 СК от 1985 г. *(3) Сега чл. 12, ал. 3 СК от 1985 г. *(4) Сега чл. 61 и 64 СК от 1985 г. *(5) Сега в чл. 37, ал. 3 СК въпросът е ясно уреден, като е употребено понятието "ненавършило пълнолетие" дете.
Определение № 373 от 10.08.2007 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1159/2007 г., IV г. о., докладчик съдията Мими Фурнаджиева
чл. 32 СК

чл. 37 СК


чл. 43 СК


чл. 218а, ал. 1, б. "в" ГПК

Оспорване на припознаването може да се извърши само от другия родител и детето (чл. 37 от СК), както и от трети лица, които имат правен интерес от това (чл. 38 от СК). Наличният произход в съответствие с разпоредбата на чл. 43 от СК се установява с акт за раждане, с презумпцията по чл. 32 СК или с припознаване. Така установеният наличен произход може да се обори само по исков ред.