forum.lex.bg

Здравейте колеги,
моя приятелка се обърна за помощ към мен, но мисля, че случаят е нов за мене и ми трябва малко помощ.
Ситуацията е тази:
Въпросната е сключила граждански брак в Италия. Към настоящият момент живеят разделени и двамата искат да се разведат. Нямат деца, а също така и спор за имуществол Просто в Италия ще отнеме много време - самата процедура. Сега въпросите са два: могат ли да сторят това пред българският съд и има ли възможност мъжът да не идва в България?
Надявам се на компетентното Ви мнение и предварително благодаря.

могат ли да сторят това пред българският съд и има ли възможност мъжът да не идва в България

Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично.
Добре,че не са поискали да се разведат по пощата или по e-mail

malak_ama_hape,
за момент си представете, че и двамата са български граждани. Отговорът Ви отново ли щеше да бъде същият?

Ми хората са решили да се развеждат.Да няма жената да покаже снимка на мъжа си в съда и да каже: "Вижте го моя-Вие бихте ли живели с подобен? Ай ся ни разведете,моля Ва "
Аз мога да си представя много и различни ситуации,но тук се представи конкретна такава и затова отговора на въпроса "...може ли съпругът да не присъства" ,ми беше такъв.

Не си прав, Малък хапещ, специално за ответника. Виж и второто изречение. Ако трябва да се явят непременно лично, ще излезе, че или единия го водят принудително, или изобщо не можеш да се разведеш никога, ако половинката не се яви доброволно.

Доколкото аз разбрах искат да се разведат по взаимно съгласие, а и честно да си кажа ме е хванал петъчния мързел и не мисля много-много какво пиша,а само си чеша пръстите в клавиатурата

Ако е уредена регистрацията и в България -карай си я по общия български ред тук

В помощ на колегата поставила питането- няма проблем да се разведат и по взаимно съгласие- няма нищо ново, нормата на чл.330 повтаря познатата ни по 259а, ал.3 ГПК стар.
А явяването лично в първото по делото с.з. не е непреодолима величина/ дори и по взаимно съгласие/.
В този смисъл, подкрепям колегите писали по-горе.

п.п. Малък ама хапе? що за ник? падам направо

Всичко много хубаво, а въобще отразили ли са бракът в България. Ако не са, в България те реално не се намират в брак.

От един до три месеца е срока за развод, включително от деня на посещението на адвоката.
Има и патологии - по 10 години, по-често три години - зависи от материала.
Всичко е въпрос на технологии, ама ето - днес 17 дела отложиха в София заради заболяване на съдия - явно несигурен механизъм.
Но така описан случая изисква Държавен вестник, служебен адвокат, па едни гаранции, че ответника(съищеца) няма претенции.
Мене са ми развеждали клиентите като на африкански племенен събор - кълнете ли се, че няма да оспорвате, кълнете ли се, че нямате претенции, кълнете ли се, че няма да подавате жалба срещу решението в Софийски градски съд.
Поради неудачното кадрово решение да се прави състезание между съдиите, та тия с по-малко грешки да се считат по-добри, не съм в кухнята на Висшия съдебен съвет или каквото е там, съдиите отлагат дела, по принципа - да излезе нещо гнило, бързата работа, срам за майстора и ето така.
Абе няма неразведени, но например един случай има, където не е в страната и е в неизвестност съпруга - всяко заседание протича по следния начин - страната търсена, ненамерена, отлага и насрочва - и така май 3 години!

Харесах хуморът Ви! А онова с клетвите...... ме порази дълбоко. Благодаря ви.

Сега отново да стана сериозна- все чувам от колеги в София, че ви е невъзможно да поемете повече от едно дело на ден. Този факт будеше недоумението ми, въпреки че имах тяхната гледна точка за тези проблеми, но след прочетеното- разбирам ви.
Ние, в провинцията, можем да си позволим лукса да се явяваме на повече от 3 дела на ден, че и повече...

Абсолютно е натоварващо повече от едно дело на ден. Значи след цялата гонка през деня се прибираш като полу-пребит в дома си, а имаш минимум още три часа - прибиране на деца, пазаруване, други, така, че се радваш ако имаш едно дело на ден, даже на седмица. Просто се изчерпваш.
Направо, ужас.
В съда, съдиите са по-интелигентни от теб, от друга страна гониш да преодолееш тяхната субективност - трябва да спечелиш точка по делото, то са едни театри, непрекъснато душиш какво става - едно заседание отнема месец подготовка - има ли индикации за провал, кой, кога, къде е проверявал делото, интуиции, какво ще реши съдията сега.
А иначе - няма заседание, което да почне и да свърши на часа, освен второинстанционните, освен това съдът е разположен на три места - отдалечени на равно разстояние един от друг - Римска стена, Лъвовете, Брачна колегия.
Досега съм имал само един-два случая да успея да спазя графика за дела, ако трябва от Брачна колегия да се спусна до Римска стена, оттам на Градски съд - абсурд.
Това лято загубих например четири дела само поради горната причина - не се явих, първо, второ четене - метене и така.

Съчувствам ви и моите уважения- чувам легенди за деловодството там...
Ние се радваме на добри и относително хармонични отношения със състава на съда. Благодарна съм за което.

Закъсненията навсякъде ги има, зависи от натовареността на съда за деня, лошото е когато имаш график и го гониш, а следващото дело не ти е в същия съд- иначе няма проблеми.

Легендите са верни, само поради инфлацията търпят промени.
Не само са мудни, но и са подкупни нашите колежки от деловодството.
Добре, че махнаха Фирменото отделение от съда, че то беше некъв` ужас некъв ад - представете това, онова, 2000 - 3000, достатъчно.
Направо ужас. Регистрация на промени по фирмено дело - по тарифа, с фалшиви документи. Увеличаване на капитал - по тарифа, в процент от материалния интерес. Промяна на адреса на управление, смяна на управител и заличаване на съдружник - по договоряне.
Говорим за промени, в които съдията е предупреден, че има нещо гнило и си затваря очите - иначе нямам против. Ето така. Просто е вярно. Големите представителства затова изпищяха, вдигнаха шум, не помага да се преместиш в Пловдив, Благоевград, намесиха се отвсякъде и въведоха Търговския регистър - засега поне-една две години ще работи без горните дефекти.
Иначе неизбежно е да има измами и фалшименции, но когато съдът си затваря очките е доста грубо.

Благодаря Ви колеги,
споделеното ми помогна да си изградя виждане.
Поздрав за всички Ви и пожелания за спорна седмица.

Всъщност не съм сигурна, че разводът в България е възможен. И България и Италия са членове на ЕС. Има приет регламент № 2201 / 2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Решаващ фактор за подсъдността на делото е обичайното местоживтелство на съпрузите. Мисля, че има значение дали бракът, сключен в Италия, е църковен, защото тогава само църковен орган може да го разтрогне.

Така е , българският съд обаче, като че ли още не е свикнал с тези регламенти. Подавайки молба тук, а живейки обичайно в Италия , рискува да отмени съда това решение на българския съд. Може да промени подсъдността естествено , но трябва да промени обичайното си местопребиваване/ Имаше и други критерии, ако Ви интересува ,ще потърся./

Аз също поради тази причина /наличието на Регламент /ЕО/ № 2201/27.11.2003 г. / първоначално се въздържах от отговор. От една страна съгласно чл. 7 от КМЧП на Република България е заложена следната компетентност:

Компетентност по брачни искове

Чл. 7. Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

От друга страна обаче, ето определената в самия Регламент компетентност:

ГЛАВА II

КОМПЕТЕНТНОСТ

РАЗДЕЛ 1

Развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака

Член 3

Обща компетентност

1. Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата-членка,

а) на чиято територия:

- съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

- съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или

- ответникът има обичайно местопребиваване, или

- в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

- ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

- ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има "domicile" там;

б) чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат "domicile".

2. За целите на настоящия регламент терминът "domicile" има значението, с което се използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.

Т.е. за да е компетентен български съд, трябва освен лицето-ищец да е бълг. гражданин, също и да е изпълнено потъмненото. От разказа на колегата останах с впечатление, че бълг. гражданка има обичайно пребиваване в Италия, не в България.

Регламентът също така указва:
Член 17

Проверка на компетентност

Когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен.

Нека за момент приемем, че делото е заведено в България, но съдът не е бил компетентен да го разгледа. Какво ще се случи с това решение?

Защото съгласно регламента:
Член 24

Забрана за преразглеждане на компетентността на съда, който е постановил решението

Компетентността на съда в държава-членка, постановил решението, не може да се преразглежда. Нормата на член 22, буква а) и член 23, буква а) относно съобразяване с обществената политика, не може да се прилага към правилата относно компетентността, регламентирани в членове 3—14.

Разбирам, че се цели стабилност, но означава ли това, че отмяна на това решение не може да се иска, на това основание - липса на компетентност?

п.п. Допълвам, че съзнавайки собствената си слабост в тълкуването на тези разпоредби /в Регламента/, от която се срамувам , ще съм благодарна на колеги, които изразят мнение.

Нека за момент приемем, че делото е заведено в България, но съдът не е бил компетентен да го разгледа. Какво ще се случи с това решение?

Ако все пак се стигне до Решение, а нашия орган не е имал международна компетентност /но може и да има такава - трябва да се проследят фактите/ - то Р няма да получи екзекватура.

narina написа:

Нека за момент приемем, че делото е заведено в България, но съдът не е бил компетентен да го разгледа. Какво ще се случи с това решение?

Ако все пак се стигне до Решение, а нашия орган не е имал международна компетентност /но може и да има такава - трябва да се проследят фактите/ - то Р няма да получи екзекватура.

Дали?

Регламентът
Член 22

Основания за непризнаване на решения, които са постановени по искове за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак

1. Решение по иск за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак не се признава:

а) ако това признаване е в очевидно противоречие с обществената политика в държавата-членка, където се иска;

б) ако решението е постановено в отсъствие на ответника, ако препис от исковата молба или равностоен документ не е надлежно връчен на последния своевременно и по такъв начин, че той да има възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че ответникът е приел решението без възражения;

в) ако решението е в противоречие с решение, постановено по дело между същите страни в държавата-членка, където се иска признаване; или

г) ако решението е в противоречие с издадено по-рано решение, постановено в друга държава-членка или в държава, която не е членка, по дело между същите страни, при условие че по-ранното решение отговаря на условията за признаване в държавата-членка, където се иска признаване.

Имайте предвид, че и цитираният от мен по-горе чл. 24 е от същата ГЛАВА III "ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ" /на решенията - бел. моя/, РАЗДЕЛ 1, Признаване

По-скоро ми се струва, че компетентността на съда не е абсолютна предпоставка и с оглед на това, че се касае за твърде специфични по своето естество обществени отношения се е предпочел стабилитет на решението пред /почти / всичко друго. Имам предвид и това:
Член 26

Забрана за преразглеждане по същество

При никакви обстоятелства не може решение да се преразглежда по същество.