forum.lex.bg

Здравейте!
В момента имам семеен проблем и отчаяно се нуждая от консултация с юрист и се надявам някой да ми помогнете.
Моят казус е следният: От 5 г. живея и работя в чужбина и живеех на семейни начала с българин, от който имам 4-годишен син, роден в Кралство Испания. Преди няколко месеца се разделихме (аз го напуснах поради редица причини, сред които и психически тормоз). Проблемът е, че синът ни в момента живее в България с едната баба (майка на таткото), а ние и двамата живеем и работим в Испания. Аз искам да си взема детето да живее при мен, но таткото не е съгласен и не иска да ми направи пълномощно, за да изведа детето извън България, защото предпочита за момента то да остане при бабата.
Моля да ми кажете какво мога да направя, за да разреша този проблем, как да си търся родителските си права? Към кого да се обърна - адвокат в Испания или в България?

Благодаря Ви предварително!

Гражданин на коя държава е синът Ви? Отколко време живее при баба си в България?

Детето е бългабски гражданин, тъй като при раждането от посолството, ни обясниха че имало някакво споразумение между България и Испания, че децата на български граждани родени в Испания получават гражданството на родителите и нямат право на двойно гражданство.
Детето е при бабата от 1-год. възрат, като е идвало при нас в Испания за известно време и отново се е връщало.

От колко време, последно детето е в България, има ли повече от 6 месеца.

Да, детето е в България от повече от 6 месеца. За да бъда по-точна от септември 2006г. не е напускало страната.
Благодаря!

Адвокат ви е нужен за две съдебни дела- род. права и СР, заместващо съгласието на татето.
Няма да ви е лесно- повече от три години го гледа, издържа и възпитава т.н. свекърва...

Благодаря Ви, poli_g!
Моля да ми кажете към какъв адвокат да се обърна - български или испански?

Делото ще се води тук, надявам се разбирате и сама, че ви е нужен тукашен...
Да не ви обременявам как стои въпроса с чуждите адвокати в РБ съгласно ЗАдвокатурата - няма да ви е от полза.
Успех! Борбата ви няма да е лека...

Благодаря Ви, poli_g!

Причината, поради която детето е отглеждано толкова дълго време от бабата е, че таткото никога не е бил съгласен детето да бъде отглеждано от нас тук в Испания, защото му било много трудно и много скъпо и искал да си спестява паричките??!!
И се питам аз: Кой нормален родител предпочита материалните придобивки пред детето си???!!!
След дългогодишна и безуспешна борба да бъда със детето си, реших да го напусна и да търся родителските си права по съдебен път. Дори се опитах да го убедя, че за развитието на детето е много по-довре то да бъде с родителите си, но, уви, без успех. Доводите, които ми даваше бяха два: 1. че в момента не бил си уредил живота и когато това станело сме щели да си вземем детето при нас ( кога щяло да стане това? когато детето стане на 18 год. и вече нямя нужда от нас, защото ще е в състояние само да се бори в живота???!!!).
Не разбирам защо казвате, че ще ми бъде трудно, когато аз не съм си изоставила детето, а просто таткото нямя желане то да бъде с нас.
Сега, когато вече сме разделени, аз дори му предложих той да вземе детето, щом не иска да ми го даде на мен, но да е тук и да се грижим ние за него, да е по-близо до нас, а не да го отглаждат трети лица!!! Таткото също отказа, защото какво щяла да прави горката му майка (свекървата) като е сама! Това мислите ле, че е основателна причина едно малолетно дете да бъде отделено от грижите на родителите си когато най-много се нуждае от тях, за "доброто" на бабата и таткото? Нали именно търсим правата на детето в случая или греша??
От друга страна, не разбирам също защо ще ми е трудно: детето е малолетно, аз не съм нито алкохоличка, нито наркоманка. Имам добра работа, съвестен гражданин съм и майка, която иска да се грижи за детето си.
Също ще съм Ви много благодарна да ми обясните какво би се случило ако делето се води тук, испанският съд се произнесе, каква ще е процедурата в България?
Другата седмица имам среща с испански адвокат и искам да знам заслужава ли си да започнем делото тк или е само загуба на време?
Благодаря Ви предварително!

Добре, не съм казала да сте лоша майка...
От изложеното разбрах и двамата родители да сте в Испания, а детенце се отглежда тук- от майката на съпруга ви.

Не разбирам защо казвате, че ще ми бъде трудно, когато аз не съм си изоставила детето, а просто таткото нямя желане то да бъде с нас.

Ето ви разковничето на въпроса, който ми задавате... вие сама сте го написали.
Не знам колегата испански какво ще ви каже, на съм сигурна, че решение на проблемите си ще получите от български съд.

Благодаря Ви, poli_g!

Ще се консултирам с испански адвокат, но ще потърся и мнението на Ваш български колега.

Отново Ви благодаря за отделеното време.

Моля, но следете темата- колега може и друго да ви посъветва...
От мен, за сега, успех в борбата... заради детето!

Да се върна и аз в темата!
Считам , че испанския адвокат няма да Ви помогне. Няма никакво основание делото де бъде гледано в Кралство Испания:детето нито е испански гражданин, нито обичайното му местопребиваване е там. Двете държави са членове на Европейския съюз и съдилищата им са длъжни да се съобразяват със съответния регламент , уреждащ тези отношения.
Както колегата Ви е упътила, предстои Ви дълга и трудна битка, тъй като Вие доброволно сте се отказали да се грижите за детето, то тук вече има своя среда, навици и т.н., относно които съдът може да постанови , че промяната им ще се отрази отрицателно върху детето.
Вярно е ,че детето е най-добре да бъде отглеждано от майката, но до настоящия момент това не е ставало, така ,че гответе се за битка. А и никоя държава, дори и нашата не иска да си пуска гражданите по чужбината.

Благодаря Ви sunrise!

Тъй като в момента нямям възможност да се консултирам лично с български адвокат, ще коментирам с испанския съветите, които получих в този форум и за които съм много благодарна.

Тук, в Испания има женски дружества, където можеш да получиш безплатна юридическа консултация. Адвокатите съответно са испански, но работят с чужденци, в това число българи. Там ми казаха, че са имали подобни казуси и че делото можело да се води в Испания, тъй като сме с постоянен адрес в Испания.
За мен, както и за таткото (предполагам) по-удобно ще е делото да се води в Испания, тъй като и двамата сме тук и ще е по-лесно и за двамани.

...тъй като Вие доброволно сте се отказали да се грижите за детето, то тук вече има своя среда, навици и т.н., относно които съдът може да постанови , че промяната им ще се отрази отрицателно върху детето...

В този случай таткото е еднакво виновен, ако може така да се нарече. Той също доброволно се е отказал да се грижи за детето. Какво става в този случай, щом излиза, че и двамата родители са се отказали доброволно? Това означава ли, че при двама живи родители съдът ще отреди попечителството на трето лице защото промяната в навиците му щяла да се отрази отрицателно върху детето?

Благодаря.