forum.lex.bg

Здравейте!Бих искала да ви помоля за съдействие.Казусът е следния.Бременна сам в 7 месец, с бащата на детето сме решили да живеем на семейни начела и да отгледаме детето си без да сключваме граждански брак. Въпросът ми е следния- има ли процедура и каква е тя, за да взема фамилията на бащата на детето ми, с който й живя, без да сме слючили брак? Благодаря ви предварително!

Не! Вашето фамилно име, няма връзка с името, което ще носи детето Ви. Достатъчно е бащата да припознае детето, за да вземе то неговото фамилно име. Това става още в болницата, когато се съставя съобщението (!? мисля, че беше) за раждане, където се и подписва декларацията за припознаване от бащата. После въз основа на двата документа, се издава акта за раждане в съответната община. Но ако пък Вие искате да приемете фамилното име на приятеля ви, то волю-неволю ще трябва да сключите брак...

Аз не бих отхвърлила с такава лекота възможността по чл.19 от ЗГР. Възможно е питащата да е станала известна в обществото с фамилното име на бащата на детето си. Всичко е въпрос на доказване, проведе ли се успешно, лично според мен, съда би уважил една такава молба.

Аз пък съм доста скептично настроена относно възможността за промяна по чл.19 ЗГР. Чак пък да е станала изведста! Освен това трябва да е налице и основателна причина, а тук такава липсва , затова мисля , че в случая обществения интерес ще надделее и съдът ще откаже. Като толкова и харесва името, да сключи брак, така няма как да и се откаже.

Проблемът идва от нежеланието на мъжът ми да сключим брак.Смята го за отживелица и безсмислица.Аз искам, но интересат за брака е едностранен. Затова, за да се доближим до истински семеен вариант ми се ще да имаме поне общи фамилии. Той е съгласен да на това.Така ще бъдем с една фамилия всички-детето,аз и той. Не съм ползвала до сега неговата фамилия.Не съм известна в обществото така.

В такъв случай, шансът ви клони към нула.
Я за Вас остава да отговорите на въпроса, струва ли си при тези обстоятелства , да приемате фамилията му.

Определено в тази ситуация, не се надявайте! Колегите са Ви казали, шанс към нула, НО честно казано на Ваше място бих се замислила струва ли си да съм с такъв човек!

Лично за мен не си заслужава, моя съпруг нито се е дърпал, нито е мрънкал, че брака е отживелица, а доста си тежи на мястото! Само, че за него най-естественото беше да сключим брак, преди да решим да имаме дете! Както каза той, сватбата ни не е модерна, защото булката не е бременна!

Още веднъж ви благодаря за компетентните мнения и съвети.
Ние детето си го правихме тенденциозно, не е грешка , но просто мъжът ми има негативно отношение към институциите, което аз не подкрепям, но разбирам, тъй като не можем всички да мислим еднакво.

Ей, до къде стигнаха нещата, бракът да се възприема като "отношение към институциите", както казвате, че твърди приятелят ви. Законът, обаче, пък и моралът казват, че брака е взаимност, сиреч, отношения между съпрузи, и по- специално:
Чл. 15. СК Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност.

Ееех времена, ех нрави...

Ех, Различна, ами тя и българската жена докъде го докара, да иска да си сменя името, само и само да прилича повече на брак връзката им ... Тъжно, много тъжно
Както казва една приятелка: спешен внос на мъже от някъде, аз бих добавила във връзка с конкретния случай - внос на мъже, които нямат проблеми с институциите!

както казваше оня пуяк Томов-изход има:
оженвате се с някой който има същата фамилия с приятеля ви
и после се развеждате и си запазвате фамилията

Двама влюбени. Тя му казва:
- Скъпи, много искам да се оженим, но в работата ще тръгнат едни клюки, хич не ми се иска да знаят че съм женена.
- Добре, ако искаш - ще се оженим тайно. На никого няма да казваме.
- А ако ни се роди дете?
- Като порастне, на него може да му кажем.

И Христо Ботев, както се знае, заради едното незачитане на институциите не се бил оженил за Венета. Казват, че после Народното събрание доста спорило трябва ли да и се отпусне пенсия като на негова вдовица, или не трябва, щото не му е вдовица. Така че това отношение не ще да е продукт само на днешното време.
Все пак аз бих се замислила дали зад негативното отношение към институциите (всеки луд с номера си) не се крие всъщност несериозно отношение към мен. Съвсем не казвам, че непременно е така.
А за фамилното име - аз също не виждам основателна причина за промяна. И според мен зарежете. Той не си го дава чрез брак, Вие зорлем се натискате да му го вземете. Да си го държи.