Развода, бащата и родителските права
Публикувано на: 10 Яну 2009, 01:02Изчетох другата тема за родителските права, но моя случай е малко по особен и ще се радвам на вашия коментар, не само като юристи, но и като хора с опит и морал.
Жена ми е от Чехия. Имаме връзка от 8 години. Преди почти 4 години в Чехия ни се роди син, но живеем предимно в България, където аз осигурявам семейството. Малко след раждането на сина ни се оженихме най-вече поради необходимостта жена ми да има легален престой в БГ (още не бяхме в ЕС). В родния ми град издадохме и български акт за раждане на сина ни. Всяка зима жена ми прекарва 3-4 месеца с малкия в Чехия на гости при приятели и роднини.
Така до миналата година, когато след 2 месечно отсъствие в чужбина се върнах и разбрах че от 10 месеца жена ми има връзка с колега и "приятел". Няма да ви занимавам с подробности около бразилската драма след това (съветвам всеки попаднал в такава ситуация да си води дневник). Няколко месеца изчаках противоречивите решения на жена ми да се събираме или да се разделяме. Накрая тя реши да продължи връзката си с приятеля си и вече съм категоричен че ще се развеждаме. Поради обективни и субективни причини ми е неприятно жена ми и приятеля и да възпитават сина ни. Също забелязвам "компенсаторни" признаци от страна на жена ми изразени в дирижиране на контактите със сина ми.
Въпреки че сега жена ми казва че ще е наблизо и държи на връзката ни със сина ми, аз вече и нямам вяра и се опасявам че ще трябва да я "гоня" по света и у нас за да се срещам със сина си.
Конкретните въпроси са следните:
1. ако се разведем по взаимно съгласие, можем ли да се споразумеем сина ни да живее в определено място? Каква е силата на това споразумение, защото мисля че след определено време жена ми ще реши, че и се живее другаде.
2. ако подам иск за развод, то ще бъде ли определена жена ми за виновна при развода, заради изневярата и (тя не крие връзката си и има достатъчно свидетели, макар че не мога да докажа началото на връзката)? Каква сила има становището на съда за вина на съпруга т.е. в бъдещи съдебни спорове това взема ли се в предвид?
3. Нападението най-добрата отбрана ли е? Струва ли си да претендирам за родителски права по време на развода или мога да оставя това в случай че в бъдеще забележа лошо влияние върху сина ми от страна на жена ми и приятеля и? Поради факта че жена ми и обкръжението и са редовни пушачи на трева, предполагам няма да е трудно да получа родителските права върху сина си. Опасявам се че ако отложа въпроса за родителските права в бъдещето, жена ми може да отиде в Чехия и там едва ли ще ми бъде възможно да направя нещо. След като общината ни е женила, то БГ съда ще ни разведе, но предполагам че след развода въпросите около родителските права могат да станат сложни и международни.
В крайна сметка жена ми не е лош човек. Въпреки реплики от рода на "затъпявам от това майчинство", "помогни ми да се реализирам. но не ми казвай какво да правя" и "изкарай пари за семейството, но намери време и за мене", тя си остава добра майка. Сега жена ми иска да учи и да се развива професионално. Утре вероятно ще поиска да има деца със приятеля си. Притеснявам се това да не става за сметка на сина ни.
Благодаря ви предварително за съветите!
Жена ми е от Чехия. Имаме връзка от 8 години. Преди почти 4 години в Чехия ни се роди син, но живеем предимно в България, където аз осигурявам семейството. Малко след раждането на сина ни се оженихме най-вече поради необходимостта жена ми да има легален престой в БГ (още не бяхме в ЕС). В родния ми град издадохме и български акт за раждане на сина ни. Всяка зима жена ми прекарва 3-4 месеца с малкия в Чехия на гости при приятели и роднини.
Така до миналата година, когато след 2 месечно отсъствие в чужбина се върнах и разбрах че от 10 месеца жена ми има връзка с колега и "приятел". Няма да ви занимавам с подробности около бразилската драма след това (съветвам всеки попаднал в такава ситуация да си води дневник). Няколко месеца изчаках противоречивите решения на жена ми да се събираме или да се разделяме. Накрая тя реши да продължи връзката си с приятеля си и вече съм категоричен че ще се развеждаме. Поради обективни и субективни причини ми е неприятно жена ми и приятеля и да възпитават сина ни. Също забелязвам "компенсаторни" признаци от страна на жена ми изразени в дирижиране на контактите със сина ми.
Въпреки че сега жена ми казва че ще е наблизо и държи на връзката ни със сина ми, аз вече и нямам вяра и се опасявам че ще трябва да я "гоня" по света и у нас за да се срещам със сина си.
Конкретните въпроси са следните:
1. ако се разведем по взаимно съгласие, можем ли да се споразумеем сина ни да живее в определено място? Каква е силата на това споразумение, защото мисля че след определено време жена ми ще реши, че и се живее другаде.
2. ако подам иск за развод, то ще бъде ли определена жена ми за виновна при развода, заради изневярата и (тя не крие връзката си и има достатъчно свидетели, макар че не мога да докажа началото на връзката)? Каква сила има становището на съда за вина на съпруга т.е. в бъдещи съдебни спорове това взема ли се в предвид?
3. Нападението най-добрата отбрана ли е? Струва ли си да претендирам за родителски права по време на развода или мога да оставя това в случай че в бъдеще забележа лошо влияние върху сина ми от страна на жена ми и приятеля и? Поради факта че жена ми и обкръжението и са редовни пушачи на трева, предполагам няма да е трудно да получа родителските права върху сина си. Опасявам се че ако отложа въпроса за родителските права в бъдещето, жена ми може да отиде в Чехия и там едва ли ще ми бъде възможно да направя нещо. След като общината ни е женила, то БГ съда ще ни разведе, но предполагам че след развода въпросите около родителските права могат да станат сложни и международни.
В крайна сметка жена ми не е лош човек. Въпреки реплики от рода на "затъпявам от това майчинство", "помогни ми да се реализирам. но не ми казвай какво да правя" и "изкарай пари за семейството, но намери време и за мене", тя си остава добра майка. Сега жена ми иска да учи и да се развива професионално. Утре вероятно ще поиска да има деца със приятеля си. Притеснявам се това да не става за сметка на сина ни.
Благодаря ви предварително за съветите!