forum.lex.bg

Здравейте,
ако една от страните по дело за развод е в чужбина, може ли тя да бъде представлявана с пълномощно /изрично такова/ и да се сключи споразумение? Не ми е яснен въпроса по новия ГПК, иначе по стария е ясно.

Зависи коя от страните е в невъзможност да се яви лично. И по стария и по сегашния ГПК яваването на ищеца е задължително!

Може ли един въпрос?
При подаване на молба за развод по взаимно съгласие единият от съпрузите
/ мъжът / , подава неверни данни в исковата молба.
Тоест имал е собственост,която е трябвало да бъде семейна. А той е пропуснал да спомене, като декларира изрични, че няма нищо нанегово име.
Това се разбира едва сега, 2г след развода.
Моля, дайте идея може ли да се направи нещо по въпроса.
Благодаря на всички компетентни, които биха ми писали.

Хайде опитайте да зададете въпроса си втори път, но коректно изложете фактите си...

При развод по взаимно съгласие страните си подписват споразумение ,така ,че те мн. добре знаят какво имущество имат и какво нямат.
Най ,често това за което пишете се случва ,като в споразумението не се записва недвижимия имот с оглед таксите и някой ден страните отиват на вариант делба.Зная за съдебни и за доброволни делби след такова споразумение .По отношение на движимите вещи ,ако сте написали ,че са поделени доброволно забравете за тях , с изкл. на МПС /ако не е упоменато в споразумението /

Ако трайно отстъства от страната ищеца може ли той да бъде представляван от пълномощник при подписване на споразумение по чл.99, ал.3 от СК?

Аз съм представлявала такива ищци, противно на мненията...но при наличие на определени доказателства...

И аз, но как стои въпроса по новия ГПК. Говорих с някои съдии и те смятат, че по новата процедура чл.99, ал.3 от СК е приложима само в случаите, че бракът е траел по -малко от три години, т.е споразумение по този член можело да се постигне и одобри от съда само при наличието на тази предпоставка. А тогава какво става ако някоя от страните трайно отстъства от страната, а по чл.100 от СК е задължително личното явяване???? Има ли някой практика по въпроса?

някои съдии и те смятат, че по новата процедура чл.99, ал.3 от СК е приложима само в случаите, че бракът е траел по -малко от три години, т.е споразумение по този член можело да се постигне и одобри от съда само при наличието на тази предпоставка

Нещо объркване е настанало...ако това твърдят!

Може да звучи непопулярно, но мисля, че задължението за лично явява не на съпрузите в съдебно заседание при дело за развод по взаимно съгласие вече не е така абсолютизирано, както по стария ГПК. Съображенията ми произтичат от разпоредбата на чл. 330, ал. 4 от ГПК: Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнително доказателства. При съпоставка с ал. 2 на същия член, който предвижда, че когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява, следва, че ако единият от съпрузите има уважителна причина (и доказателства за нея!) за отсъствието си и не е поискал отлагане на делото, за да присъства лично в с.з., молбата следва да се разгледа. Разбира се, това е само в случай, че по делото е представено двустранно подписано споразумение или се явява процесуален представител с изрично пълномощно, в което се съдържат изчерпателно изброените елементи на бъдещото споразумение.
Според мен задължението за лично явяване по стария ГПК беше свързано със задължителните мерки за помирение, които съдът предприемаше, и евентуално със създаването на внушение, че разводът не е шега работа. Сега обаче обществените отношения са променени и това несъмнено рефлектира и върху нормативната уредба и работата на съда. Ето защо следва да се търси духа на закона, а не неговата буква.
Отделно от горното си мисля, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от СК е неприложима по новото ГПК. Според мен следва да се търси изход в допускане на развод по взаимна вина, без да се задълбава в конкретни брачни провинения, а се акцентира на несъвместимостта на характерите и нежеланието за взаимни компромиси.

Отделно от горното си мисля, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от СК е неприложима по новото ГПК.

Нямам представа защо считате за неприложима нормата... защото практиката ми сочи точно обратното.

poli_g написа: Нямам представа защо считате за неприложима нормата... защото практиката ми сочи точно обратното.

С оглед разпоредбата на чл. 321, ал. 5 и 6 ГПК. Направих справка и в коментара на ГПК - § 5 от грава VІ, т. 5.1. Производство по брачни дела, стр. 585-586 - "Във всеки случай досега съществуващата възможност за приключване на исковото производство със споразумение при условията на чл. 99, ал. 3 от СК (предпоставките и правната природа на която разкриваха различия с тези на охранителното производство за развод по взаимно съгласие) също изглежда неприложима."