Казус относно гледане и издръжка

[qwerty55]

Здравейте!
Искам да попитам за следното : Родител, в случая възрастна жена с двама сина се нуждае от всекидневни грижи т.к. неможе да се грижи сама за себе си.От около 3г. такаива грижи полага само единият син, докато другият отказва всякаква помощ, дори и интерес за това в какво състояние е майка му и от какво има нужда.
Въпросът ми е: синът който се грижи за нея може ли по съдебен ред да търси обещетение за времето през което се е грижил сам за майка си, и може ли другият брат да бъде осъден да полага грижи наред с брат си?

[fani_i]

Семеен кодекс
.....................................................
РЕД НА ЛИЦАТА, КОИТО ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА
[Препратки от актове] [Препратки от практика]
Чл. 80. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред:

1. от съпруг или бивш съпруг;

2. от деца;

3. от родители;

4. от внуци и правнуци;

5. от братя и сестри;

6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно с лихвата.

[qwerty55]

Да така е, но не става въпрос само за обезщетение, а и за това дали може сина който е полага грижи да заведе дело и да бъде присъдено и на друсгия син гледането на майка си

[Гост.]

не

[donna]

Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС

..............
Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 9 ЗЗД. Текстът намира приложение например в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения; когато държател подобри чужд имот, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т. н. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.




Решение № 1226 от 7.07.1955 г. на ВС по гр. д. № 2439/1955 г., IV г. о.
чл. 112 ЗЛС, във връзка с

чл. 59 ЗЗД
Задължението за даване издръжка не е само нравствено, а и законно задължение.
------------------------

Искът не е за присъждане издръжка на децата и поради това нямат приложение разпоредбите на чл. 120 ЗЛС. Тук искът е за присъждане на това, с което ищцата се е обеднила, респ. ответникът се е неоснователно обогатил, а такова обогатяване има в случая, защото издръжката на децата се дължи от двамата родители съобразно техните възможности и защото от раждането на децата до 9 август 1951 г. издръжка е давала само ищцата. Вярно е, че тя, като давала тази издръжка, е изпълнявала едно свое законно и нравствено задължение, обаче съдът неправилно се е позовал на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, за да отхвърли иска. В случая ищцата не може да иска връщането на това, което е дала в изпълнение на своя нравствен дълг, от този, на когото го е дала, т. е. от децата си, но не и от този бащата на децата, който също е бил длъжен да дава издръжка на последните и който, като не я е давал, се е обогатил неоснователно във вреда на ищцата. Съдът неправилно е приел, че последната не могла да иска връщането на това, което е дала за издръжката както от децата, така и от бащата, защото разпоредбите на чл. 55 ЗЗД се отнасят до връщане на полученото без основание, но от този, който го е получил, а тук бащата нищо не е получил и затова спрямо него има приложение чл. 59 ЗЗД. Той е длъжен да върне на ищцата това, с което се е обогатил без основание. Разбира се, че неговият размер следва да бъде определен от съда по съществото на делото.

Не може да се поддържа при наличността на разпоредбата на чл. 112 ЗЛС, че задължението за даване на издръжка е по начало нравствено задължение и като такова следователно при неизпълнението му този, комуто се дължи издръжката, не може да осъществи правото си чрез иск. Такова едно становище е в противоречие с разпоредбата на чл. 112 ЗЛС. По силата на по- следния член задължението за издръжка е законно задължение и като такова същото при неизпълнение може да се осъществи по исков ред, щом са налице условията на чл. 112 ЗЛС. А щом като задължението за издръжка е законно задължение за лицата, които я дължат, то онова от съзадължените да дават издръжка лица, което е платило част, по-голяма от тази, която по закон дължи, може да иска с иск от другите съзадължени да дават издръжка, връщане на платеното в повече, платено фактически за тяхна сметка, на основание чл. 59 ЗЗД.

Тълкувателно решение № 12 от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1971 г., С., Наука и изкуство, 1972 г.
чл. 59 ЗЗД
Лицето, което е давало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице независимо от това, дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава.
------------------------

Председателят на Върховния съд е поискал на основание чл. 212 ГПК да се издаде тълкувателно решение по въпроса: следва ли се обезщетение по чл. 59 ЗЗД на лицето, което е дало издръжка вместо задълженото да я дава, ако имащият право да търси издръжка не е предявил иск за такава.

ОСГК на Върховния съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съображенията да се иска издаването на тълкувателно решение са за уеднаквяване на практиката на съдилищата по посочения въпрос, защото съществували две становища по този въпрос: първото, че лицето, което е дало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск по чл. 59 от ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава, и второто, че такъв иск може да се води само ако имащият право да търси издръжка, е предявил иск за такава.

Задължението за издръжка е установено от закона. Когато такова задължение е било изпълнено от съзадълженото лице, което е платило издръжката вместо задълженото по закон лице, или това е направено от трето лице, налице са изискванията на чл. 59 от ЗЗД. Това е така, защото се касае до изпълнение на едно законно задължение, с изпълнението на което задълженото по закон лице да плаща издръжката се е обогатило неоснователно за сметка обединяването на лицето, което е платило това задължение. Възникването и упражняването на правото на иск по чл. 59 от ЗЗД се поражда, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава, защото то възниква с даването на дължащата се по закон издръжка. Вследствие на това лицето, което по закон е било длъжно да дава издръжка, неоснователно и несправедливо се е обогатило за сметка на обединяването на лицето, платило издръжката, защото с това се е накърнило имуществото на последното, докато обогатилият се с неплащането на издръжката е спестил разходи, които е бил длъжен да извърши. В това именно се състои причинната връзка между обогатяването на единия и обедняването на другия, което именно е неоснователно. Законът не допуска неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на обедняване на друго лице. За ликвидирането на неоснователното обогатяване за сметка на другиго са предвидени според хипотезата уравнителните искове по чл. 55 - 59 ЗЗД. Затова следва да се приеме, че лицето, което е дало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава. В такъв смисъл следва да се издаде тълкувателно решение.

[Melly]

Да така е, но не става въпрос само за обезщетение, а и за това дали може сина който е полага грижи да заведе дело и да бъде присъдено и на друсгия син гледането на майка си

Струва ми се, че поставеният върос е не толкова до дадената от единия син грижа и издръжка, колкото до евентуално осъждане на другия син да извършва фактически действия по полагане на грижи към общия им родител.

Ако това е преследваната цел, смятам че второто (полагане на грижи) е изпълнение на нравствен дълг и при неизпълнението му не може да се търси защита по съдебен ред.

Задължението за даване на издръжка е правно задължение и законодателят го е отделил като самостоятелно притезание, различно от съдържанието на престацията по повод ДГИ, където грижата и издръжката са неделимо задължение.

[qwerty55]

Става дума за следното.Синът, който се грижи за майката е моят баща, а другият син е чичо ми.Т.к. чичо ми отказва всякаква грижа, а такава полага единствено баща ми е малко нечестно и доста трудно.Налага се да си взима неплатен отпуск за да може да е близо и да наглежда баба.Има ли някаква възможност по съдебен ред да се постанови грижите да се полагат от двамата, а не само както до момента от единия?

[Melly]

Мисля, че получихте пространствен отговор.
Единственото което следва да направите е да четете и осмислите написаното.

Нравственост, етика - това са друга категория отношения, извън правното регулиране.

Успех!