forum.lex.bg

Какви биха могли да бъдат последствията от неподаване на отговор по искови молби касаещи лични дела-за развод, за оспорване на произход или за дирене на бащинство напр.?Според авторите на "Коментар на новия ГПК" не е задължителен,а неподаването на такъв в никакъв случай, не би следвало да се отрази негативно на ответника що се касае до строго личния характер на тези искове. Точно и затова тези дела са изключени от възможността за постановяване на неприсъствени решения.Аз съм съгласна, че отговорите в тези случаи не са задължителни, но не е уредено изрично в ГПК, а Вие?

Не съм си правил труда, да чета коментара на новото ГПК - защото до около 200 стр. видях само, че авторите не са съгласни с това и онова, но нищо практически насочено или в полза на теорията!
Обаче, ходих на 2 семинара и на двата твърдяха, че пропуска води след себе си ранна преклузия и санкцията е отхвърляне на несвоевременните искания.

Ако след като ищецът е предявил исковата си молба, ответникът не представи в срок отговор на иска, след това не се яви в първото заседание по делото и ако искът е подкрепен с писмени доказателства, съгласно които искът е вероятно основателен, ищецът може да поиска постановяване на т.нар. неприсъствено решение. Същото право е дадено на ответника, ако ищецът не се яви в първото заседание по делото и не вземе становище по отговора на исковата молба. Неприсъственото решение е решение, установяващо в полза на страната, предприела процесуални действия в рамките на процеса, че твърденията й спрямо страната, която не е упражнила своите права, са основателни.

Практическото значение на неприсъственото решение е с оглед на спецификата на призоваване . Ако ищецът не бъде открит на адреса по регистрация , всички съобщения се смятат за редовно връчени. Така че, ако по някаква причина на постоянният адрес няма кой да приеме призовката, е напълно възможно той да бъде осъден с неприсъствено решение, без да има възможност да се защити. Неприсъственото решение е окончателно и като такова не може да бъде обжалвано.

Отговорът ми като действащ адвокат е - в зависимост от която страна се явяваш, можеш да направиш успоредни, негативни паралели - например, брачният исков процес е проява на договорния характер на брачната връзка (вземайки предвид все още плътната теория на материалното семейно право, можеш да си развиеш изводи, дали брачният исков процес е обикновен процес, тоест все още имаме стабилен стар Семеен кодекс, вече при новия ще има неясноти), общо правило е систематичното място на нормата - щом е отделена от общите искови правила и няма онова свещено "изречение" - доколкото не са предвидени особени правила за производството по брачни дела, за същите се прилагат общите правила за обикновеното гражданско съдопроизводство, тогава брачното (в частност исково) е напълно отделено, или напълно подчинено, зависи от гледната точка.
Мисълта ми е, че като че ли, няма ли изрично указание на закона - в смисъл да е указано, че правилата относно неприсъственото решение не се прилагат, те не се прилагат. Мълчи ли закона - правилата се прилагат.
Абе, с две думи - когато взискателя преминава от ракия на бира, не се изпраща ново съобщение до длъжника.

Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.