forum.lex.bg

Здравейте на всички във форума!
Нека поразсъждаваме заедно. Въпросът е следният: може ли да бъде припознато вече осиновено дете? - Родено е дете с баща "неизвестен". Една година след раждането майката дава детето за осиновяваване. Осиновителката е неомъжена, живее на семейни начала с приятеля си. Съдебното решение за осиновяването е влезнало в сила и е съставен нов акт за раждане на детето, вписана като майка - осиновинелката. Графа баща - "няма данни"/така е според ЗГР/. В настоящия момент приятелят на осиновителката желае да извърши припознаване на детето. Моето мнение е, че не може, но...според други мнения и становища в теорията, която изчетох - може. Л. Ненова отхвърля припознаване след осиновяване, Ако той иска да бъде баща на детето, то това може да стане след като сключи брак с осиновителката и вече като съпруг на осиновителя, ще извърши осиновяване на свой ред. Моля за мнения и становища, колеги, тези от Вас, които имат повече опит в практиката и теорията, за което предварително благодаря!

Няма ли мнения...

Добре, да поразсъждаваме малко. При осиновяването отново бащата е "неизвестен", което ще рече, че липсва титул за произход от бащата, а това дава възможност за неговото установяване, в това число и чрез припознаване.

rts написа:Добре, да поразсъждаваме малко. При осиновяването отново бащата е "неизвестен", което ще рече, че липсва титул за произход от бащата, а това дава възможност за неговото установяване, в това число и чрез припознаване.

И аз мисля така.

А какво ще стане с правото на майката да оспори припознаването? Според мене това право е само на рожденната майка, а не на осиновителката? И не ви ли се струва, че това действие- припознаване от приятелят , на практика цели заобикаляне на закона?

С вашият въпрос се цели заобикаляне на закона , но имайте предвид ,че дори да е възможно това припознаване може да бъде оспорено.
Вярно майката едва ли ще го напарви , а майка по закон е осиновителката , но пък това припознаване е много съмнително и ...да видим кой още може да го оспори .


Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.
Оспорване на припознаването от другия родител и от детето
Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане./Тук майката няма да оспорва на 100% тя е заинтересована в случая човека с който съжителства да е баща на детето /
Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

Припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което има правен интерес, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването. Припознаването може да бъде оспорено и от Агенцията за социално подпомагане, както и от прокурора

Сега предполагам ,че детето е осиновено при условията на пълно осиновяване , как мислите АСП /която взема участие при осиновяването / нима няма да го оспори .

Да, пълно осиновяване е.
В декларацията за припознаване, бащата декларира " припознавам за свое дете ....., родено от майка.....
Коя майка ще пише? Осиновителката не го е родила.

Прочетете СК и учебника на професор Ненова и моя отговор и ще разберете ,коя е майката при пълно осиновяване !

РЕШЕНИЕ


гр. ЛЕВСКИ, _07.07._ 2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _седми юли_ 2008 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_
Съдебни заседатели:




при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н. дело № _20084410200236_ по описа за _2008_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:


В РС гр.Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Ю. А. от с.О., обл.П., за това, че на 31.08.2007 г., в с.О., общ.Л., пред М.М. – к. на с.О., потвърдила неистина в писмена декларация за припознаване, която по силата на закон – чл.49 от ЗГР, се дава пред орган на властта – Община Левски, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, че Н.О., с ЕГН * от с.А., обл.П., е баща на роденото от нея на * г. дете – Г.С., с ЕГН *.

Престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

В РС гр.Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание и по отношение на Н.О. от с.А., обл.П., за това, че 31.08.2007 г., в с.О., общ.Л., пред М.М. – к. на с.О., потвърдила неистина в писмена декларация за припознаване, която по силата на закон – чл.49 от ЗГР, се дава пред орган на властта – Община Левски, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, че е баща на роденото от Ю.А., с ЕГН *, от с.О., обл.П., на * г. дете – Г.С., с ЕГН *.

Престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

За РП Левски, редовно призовани, не се явява представител, не взема допълнително становище.

По отношение на обвиняемата Ю. А., която е нередовно призована, поради пребиване в чужбина, делото е разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, като на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК й е назначен определеният с писмо на ПлАК за служебен защитник – адв.А.. В обясненията си дадени пред съдия на досъдебното производство, А. се признава за виновна и изразява съжаление за извършеното от нея деяние. Подробно обяснява причината и мотивите за извършването на престъплението.

Защитата пледира обвиняемата А. бъде освободена от наказателна отговорст, като й бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, при превес на смекчаващите вината и отговорността й обстоятелства.

Обвиняемият Н. О. е редовно призован, не явява. В обясненията си дадени пред съдия на досъдебното производство се признава за виновен и също изразява съжаление за извършеното от него деяние. Подробно обяснява причините и мотивите за извършването на престъплението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемата Ю.А. е родена на * г., в гр.Л., *, с ЕГН *.

Обвиняемият Н. О. е родена на * г., в гр.Л., *, с ЕГН *.

На * г., в дома си, находящ се в с.О., обл.П., обвиняемата А. родила дете от женски пол. След раждането била настанена в болница в гр.Левски, където изразила желание да остави детето си за осиновяване, тъй като не разполагали със средства за неговото отглеждане. На 31.08.2008 г., свидетелката Д. П.– главен специалест „Обредни действия” при Община Левски, изготвила акт за раждане с №* г. на роденото от обвиняемата дете от женски пол, на основание изпратено от АГ Отделение при МБАЛ-Левски съобщение за раждане. В издаденото удостоверение детето било вписано с имена: Г.С.. Още същия ден, обвиняемата А. се срещнала с обвиняемия О.. Същият изявил желание да осинови новородената й дъщеря. Двамата обвиняеми се споразумели да попълнят декларация за припознаване на детето, в която да заявят, че О. е баща на детето. В изпълнение на така взетото решение, двамата – А. и О. се явили при свидетелката М.Р. – к. на с.О., обл.П., и пред нея в писмена декларация за припознаване, обвиняемите потвърдили неистина, като А. твърдяла, че О. е баща на детето, а О. твърдял, че новороденото е негова дъщеря. След това двамата обвиняеми представили пред длъжностното лице при Община Левски – свидетелката П., заверената от к. на с.О. декларация за припознаване на детето. В акта за раждане с №* г., от свидетелката П. било вписано в графа „Бележки” декларация за припознаване от Н. О. и имена на детето Г.О..

Изложената фактическа обстановка се доказва от приложените към досъдебното производство доказателства – декларация за припознаване, съдебно-графична експертиза, показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на двамата обвиняеми дадени пред съдия на досъдебното производство, справка за задгранични пътувания на обвиняемия О., справки за съдимост.

От така събраните на досъдебното производство доказателства безспорно се установява, че с деянието си обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Двамата обвиняеми са извършили деянията умишлено, при форма на вината – пряк умисъл. Безспорно се установява от дадените от тях обяснения, че са съзнавали, че потвръждават неистина на писмена декларация за припознаване, предвиждали са, че вследствие на така потвърдената неистина в горепосочената декларация ще бъде удостоверена истиността на обстоятелството, че О. е баща на детето, родено от А., като са желаели настъпването именно на тези последици.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. И двамата обвиняеми не са осъждани и не са освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК /видно от справките им за съдимост/, поради което съдът счита че са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

При определяне размера на административното наказание на А. и О., съдът взе предвид обществената опасност на деянието и на дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението, признанието на вината, оказаното съдействието от двамата обвиняеми за разкриване на обективната истина по делото, имущественото и семейно положение на А. и О., изразеното съжаление за извършеното, чистото им съдебно минало, поради което наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността и вината обстоятелства.

Налице са условията за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК по отношение на размера на административното наказание глоба, което следва да им се наложи, тъй като в състава на извършеното престъпление наказанието глоба е предвидено, като алтернативно, а не наред с наказанието лишаване от свобода до три години /т.е. кумулативно/. При това положение, и на основание чл.78а, ал.5 от НК, размера на глобата по отношение на обвиняемите А. и О. не може да надвишава размера на глобата, предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно глоба от сто до триста лева.

Предвид изложеното, и като съобрази превеса на смекчаващите вината и отговорността на обвиняемите обстоятелства, съдът приема, че на Ю.А. И Н. О., следва да им бъде наложена глоба, в размер на 100 лева, а именно, минималния размер на предвиденото в състава на извършеното престъпление административно наказание глоба.

При този изход на делото, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът следва да осъди двамата обвиняеми да заплатят направените деловодни разноски, които са в размер на 5 лева.

Предвид изложеното, съдът


Р Е Ш И :


ОСВОБОЖДАВА Ю. А. от с.О., *, ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено деяние по чл.313, ал.1 от НК, за това че на 31.08.2007 г., в с.О., общ.Л., пред М.М. – к. на с.О., потвърдила неистина в писмена декларация за припознаване, която по силата на закон – чл.49 от ЗГР, се дава пред орган на властта – Община Левски, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, че Н.О., с ЕГН * от с.А., обл.П., е баща на роденото от нея на * г. дете – Г.С., с ЕГН *.

На основание чл.78А, ал.5 от НК НАЛАГА НА Ю.А. административно наказание ГЛОБА в полза на държавата, в размер на СТО ЛЕВА.

ОСВОБОЖДАВА Н.О. от с.А., *, с ЕГН *, ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършено деяние по чл.313, ал.1 от НК, за това, че на 31.08.2007 г., в с.О., общ.Л., пред М.М. – кмет на с.О., потвърдила неистина в писмена декларация за припознаване, която по силата на закон – чл.49 от ЗГР, се дава пред орган на властта – Община Левски, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, че е баща на роденото от Ю. А., с ЕГН *, от с.О., обл.П., на * г. дете – Г.С., с ЕГН *.

На основание чл.78А, ал.5 от НК НАЛАГА НА Н.О. административно наказание ГЛОБА в полза на държавата, в размер на СТО ЛЕВА.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Ю.А. И Н.О. да заплатят направените деловодни разноски, в размер на 5 /пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Донна, в каква връзка сте пейстнали това съдебно решение ? От въпроса на питащата не личи, някой да е извършил престъпление по повод припознаване. До колкото разбирам, тя се притеснява единствено от това, че осиновителката и биологичният баща нямат нищо общо и могат да възникнат евентуални проблеми, което безспорно е така, защото всеки родител (в това число и осиновител) може да претендира за правото детето да живее основно с него.

То малко се иска за да разбереш защо съм го пейснала ,това е единия проблем ,който може да възникне !

И още нещо "В настоящия момент приятелят на осиновителката желае да извърши припознаване на детето."- как разбра ,че този приятел е биологичния баща ?

Не така, Донна, не така. Ако ще си говорим на "ти", макар, че не се познаваме, да задам контра-въпрос: а ти как разбра, че човекът не е биологичния баща ? И после, има си процедура по оспорване, нали така ? А има и презумпция за невиновност, до доказване на противното ...

абсолютно съм съгласна с колегите донна и янева! пределно ясно е, че приятелят на осиновителката не е биологичният баща!

до питащата: шансът някой да ви оспори припознаването е малък, но за сметка на това НАПЪЛНО РЕАЛЕН! Не Ви съветвам да заобикаляте закона по така измислената "схема".

Не искам да заобикалям закона. Въпросът ми цели как да разгледаме ситуацията. Приятелят не е биологичен баща. Но, ако цъфне пред длъжностното лице по гражд. състояние с нотариално заверена декларация, в която е вписана като майка осиновителката, въпросът е какво да направи длъжностното лице- т.е или приема декларацията и съответно уведомява майката/осиновителката/ или отказва да приеме декларацията. Въпросът е на какво основание: В акта за раждане липсва титул за баща(в първичния преди осиновяването и в другия-след осиновяването, който всъщност пак е първичен). И се връщаме .....че всики родител може да припознае дете като свое. Това е въпросът

Интересен въпрос
Какво ще кажете за евентуален юридически казус:
Дете е осиновено от самотна майка .Малко по-късно се появява биологичния баща на детето и предявява претенции за бащинство.Ще бъде ли допуснато от съда неговото бащинство,или детето ще остане да живее в непълна среда?Ще има ли задължението да плаща издръжка?Ще има ли право на посещения и родителско време през лятото?Или ще му бъдат предоставени основните родителски права,съгласно ЗЗД?/май тогава осиновителката трябва да плаща издръжка /

Не мога да дам категоричен отговор на поставения въпрос, но се включвам по повод посоченото съдебно решение. Явно не е имало кой да го обжалва, тъй като със сигурност щеше да бъде отменено!
Припознаването е личен акт и не виждам на какво основание е ангажирана отговорността на майката? Законът изисква декларацията да се подаде от припознаващия, а не съвместно от двамата. Освен това се замислям до колко длъжностното лице по гражданското състояние е "орган на властта" по смисъла на НК Да не говорим и за незаконосъобразно наложеното наказание, в следствие на неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 78а НК...

В СК няма изискване припознаващият родител да е действителният. Не знам как би могло да се установи и умишлено поведение, тъй като всеки може да реши, че припознатият е негово дете било поради морални подбуди, било поради грешка или измама и т.н. (последните две дори са основания за унищожаването му в последствие). Според Ненова пълно осиновеният не може да бъде припознат и това становище според мен е правилно, но само ако се отнася единствено до съпруга на осиновителя, тъй като законът изрично регламентира тази хипотеза, при която е възможно едновременно осиновяване от две лица (чл. 53, ал. 2, изр. 2 СК). От друга страна в теорията има становище (в момента не сещам на кого ), че дори едно лице да е осиновено от двама съпрузи, няма пречка да се предяви иск за установяване на произход, тъй като законът не урежда самото осиновяване като титул за произход
Всички останали лица би следвало да могат да извършват припознаване и ако то бъде оспорено от осиновителя в 3-месечния срок, те имат възможност да предявят иск за установяване на произход по чл. 37, ал. 2 СК.
По интересното според мен е какво ще стане ако съдът уважи иска по чл. 37, ал. 2 СК, тъй като произходът се счита за установен от самото зачеване/раждане. Имам предвид, че липсата на дадено съгласие от родител при осиновяване е основание за унищожаване на пследното

mishi_83 , абсолютно съм съгласен с теб!
За съжаление,няма българска практика по въпроса,но има такава в Европейския съд /Keegan v. Ireland/,както и в САЩ / Baby Richard case/
Не е ясен обаче отговора на въпроса какво ще стане ако съдът уважи иска по чл. 37, ал. 2 СК.Може би трябва да влезе в сила Чл. 64 от СК поради нарушение на чл.53/2 от СК.

Така, както аз разсъждавам - при липса на титул за произход в акта за раждане(и в първичния и в другия след осиновяването, който всъщност пак е първичен, защото при пълно осиновяване се съставя нов акт) би трябвало да може да бъде извършено припознаването от "бащата". Но от друга страна припознаването се отнася до биологически произход, който тук липсва. Но, пак от друга страна, ако приемем друг случай- ражда се дете с баща неизвестен. Всеки може да го припознае, дори мъж, който знае, че не му е баща. По една или друга причина дава името си на детето. Има такива случаи, така че...