forum.lex.bg

Зная че ще последват много упреци към мен, но всичко което съм правила е било с добри намрения, а сега се оказвам най-лошата майка...Преди 7г. се запознах с настоящия ми съпруг. След година забременях и започнаха проблемите. Оказа се че изобщо не съм познавала човека до себе си. Лъжеше ме за всичко, дори и когато не бе нужно. Налагаше ми страхотен психически тормоз, не само на мен а и на родителите си, с които живеехме. Беше способен да не ми говори със седмици. Така в 6 месец аз влязах в болница и за малко да загобя бебето. Тогава нещата се нормализираха.Но не за дълго. Малко след като се роди детето той стана същия. С тази разлика че отказа да работи и остана в къщи. Майка му се пенсионира и кагато детето беше на година аз започнах нощна смяна. През следващите две години отношенията ми с него бяха непоносими. Не ме е удрял, мисля че не ми е изневерявал, макар че не бяхме имали интимни отношения повече от година. Аз го търсех, исках да говорим, но той мълчеше. Тогава взех решение да го напусна. Следн няколко дни той ме помоли да се върна и аз склоних да опитаме заради детето. Не се получи. Той беше същия. Аз си тръгнах. И тогава направих най-голямата грешка. Тъй като нямах в този момент работа и каде да живея се споразумях със свекървами(прекрасен човек)детето да остане при нея докато подредя нещата. Разбира се виждах я непрекъснато но не беше 100% при мен. Не я изпратих на село при майка ми тъй като там няма добри условия за нея. Когато нещата се нормализираха аз я вземах винаги когато можех. Т.е полвината от времето беше с мен а през другото врвме с баща си и баба си. До преди 2г. когато получих възможност да уча и работя в Лондон. Проведох разговор с все още настоящия ми съпруг, и той се съгласи да замина без да използва това с/у мен.
През тези две години баба и я гледаше, в жилището където живееше и той. Аз се обаждах непрекъснато, испращтах пари, връщах се често и прекарвах време с нея, но не достатъчно. Сега 4 години след като се разделих с него, все още нямаме развод. А той заплашва че няма да ми даде такъв и ще ми отнеме детето. Моля ви дайте ми съвет. Не мога да я загубя. Аз исках да я взема тук но той не разреши. Сега всичко е с/у мен а аз не зная какви права имам ако имам. Благодаря ви предварително.

По написаното от Вас виждам, че сте доста притеснена и афектирана. Не бързайте със заключенията. Мисля, че нещата могат да се развият добре и то във Ваша полза. Наложително е да наемете адвокат, който да Ви представлява по време на бракоразводния процес. Колегите, които се заниамват с бракоразводни дела си знаят работата. Първо ще опитат по "мирния" начин, с преговори със съпруга, за уреждане на нещата по взаимно съгласие. Ако няма желание от негова страна, то Вие имате възможност да инициирате бракоразводно производство. Там ще се борите за родителските права. Има си начини за това, но тях ще Ви обясни адвоката. Ако имате редовна работа и добри доходи смятам, че нещата ще са изцяло във Ваша полза. Все пак, според трайно наложилата се практика по такива дела, децата се предоставят за отглеждане на съпругата, с определен режим на контакти с бащата.

Желая Ви успех!

благодаря ви. Аз говорих с адвокат, не знам до колко добър и той ми обясни че нямам шансове. Дори не мога аз да заведа делото тъй като аз съм виновната страна, тръгвайки си. Сега дори не мога да се разведа.

Потърсете друг адвокат. Това, че сте си тръгнали не означава нищо.

Ще ви бъда много благодарна.