Хипотетично
Публикувано на: 12 Юни 2009, 15:27Здравейте! 
Преди известно време влязох във вашия форум и останах впечатлена от бързината и компетентността на отговорите ви. Поздравявам ви и с днешна дата за това, че имате желание и нерви, и чувство за хумор да се занимавате с проблемите, които ние лаиците ви задаваме като въпроси!
Въпросът, който ще задам може да не ви прозвучи добре и да ви се стори странен, но причината да го задам е, че развръзката ми я разказаха като действително случила се с мой познат, а на мен ми звучи повече от абсурдно.
Ще опитам да съм максимално кратка, което видно е, трудно се удава на нас жените
От 10-ина години живея с бащата на детето ми на съпружески начала. Когато се събрахме, той изживяваше тежък развод след още по-кошмарен брак, а аз вече на възраст близо 40 исках да имам човек до себе си. Е, влюбих се и исках дете от този мъж, разсъждавайки, че ако той реши да си отиде, поне детето ще ми остане. 
Причината да не встъпим в брак беше, че той недвусмислено ми каза, че поне в началото ще го е страх да се ожени повторно. Години наред вече живеем чудесно, смея да кажа, че все още се обичаме. Успяхме заедно да превъзмогнем болката от раздялата с детето му от неговия брак, и по мое настояване дори го приобщихме към нашето семейство. Под приобщаване имам предвид, че почти всяка седмица прекарваме поне по 1 ден заедно, през лятото сме заедно на почивка. Детето разбра, че татко му не си е отишъл от живота му, че може денонощно да разчита на него. Бившата му съпруга от своя страна пък разбра, че не искам да открадна обичта на нейното дете, че не деля децата на мое и твое.
Доколкото разбирам СК защитава интересите на детето, дори когато е родено в конкубинат и е припознато от бащата. Не ме интересуват правата при наследяване на имущество, най-малкото защото не искам да мисля, че човекът до мен го няма.
Възможно ли е наистина при смърт на бащата, бившата съпруга да откаже присъствието на жената, с която е съжителствал мъжът и на роденото от това съжителство дете, на погребението?
Въпросът абсурден, или поне на мен така ми звучи. Не правя сметки кой кого ще изпревари по пътя за отвъдното, но именно това ми разказаха, че се е случило при смъртта на мой близък познат. И понеже ситуацията е подобна на тази, в която съм поставена аз, бих искала да знам така ли е действително.
Преди известно време влязох във вашия форум и останах впечатлена от бързината и компетентността на отговорите ви. Поздравявам ви и с днешна дата за това, че имате желание и нерви, и чувство за хумор да се занимавате с проблемите, които ние лаиците ви задаваме като въпроси!
Въпросът, който ще задам може да не ви прозвучи добре и да ви се стори странен, но причината да го задам е, че развръзката ми я разказаха като действително случила се с мой познат, а на мен ми звучи повече от абсурдно.
Ще опитам да съм максимално кратка, което видно е, трудно се удава на нас жените
От 10-ина години живея с бащата на детето ми на съпружески начала. Когато се събрахме, той изживяваше тежък развод след още по-кошмарен брак, а аз вече на възраст близо 40 исках да имам човек до себе си. Е, влюбих се и исках дете от този мъж, разсъждавайки, че ако той реши да си отиде, поне детето ще ми остане. Причината да не встъпим в брак беше, че той недвусмислено ми каза, че поне в началото ще го е страх да се ожени повторно. Години наред вече живеем чудесно, смея да кажа, че все още се обичаме. Успяхме заедно да превъзмогнем болката от раздялата с детето му от неговия брак, и по мое настояване дори го приобщихме към нашето семейство. Под приобщаване имам предвид, че почти всяка седмица прекарваме поне по 1 ден заедно, през лятото сме заедно на почивка. Детето разбра, че татко му не си е отишъл от живота му, че може денонощно да разчита на него. Бившата му съпруга от своя страна пък разбра, че не искам да открадна обичта на нейното дете, че не деля децата на мое и твое.Доколкото разбирам СК защитава интересите на детето, дори когато е родено в конкубинат и е припознато от бащата. Не ме интересуват правата при наследяване на имущество, най-малкото защото не искам да мисля, че човекът до мен го няма.
Възможно ли е наистина при смърт на бащата, бившата съпруга да откаже присъствието на жената, с която е съжителствал мъжът и на роденото от това съжителство дете, на погребението?
Въпросът абсурден, или поне на мен така ми звучи. Не правя сметки кой кого ще изпревари по пътя за отвъдното, но именно това ми разказаха, че се е случило при смъртта на мой близък познат. И понеже ситуацията е подобна на тази, в която съм поставена аз, бих искала да знам така ли е действително.
Иначе как?
