forum.lex.bg

Здравейте всички!

Ще съм ви благодарен ако ми дадете някакви насоки как се доказва психическа нестабилност в съда за попечителство на дете? Опит за самоубийство преди бременност предполагам улеснява това. И все пак, ако жената след раждането не показва никакви признаци за психическа нестабилност и се грижи за детето, това може ли да й помогне като факт да запази детето си? Искам да помогна на жена в подобна ситуация и ви благодаря предварително за отговорите.

Е, хем искаш да доказваш в съда нейната нестабилност, хем пък от друга страна да и помагаш? Нещо, не ми се вързва това.Кое по точно искаш????

Отворете си пощата за ЛС.

Не знам какво би казал някой психиатър, но опит за самоубийство е сериозно престъпление срещу природните закони и без съмнение говори за наличие силно деструктивни психични процеси с непредсказуеми бъдещи реакции на индивида. Този човек без съмнение има регистрация в психодиспансера и това е правилно - трябва да бъде контролиран за негова и на обществото сигурност. Тук, aristotle, термина "психическа нестабилност" е изобщо неприложим. Точния термин го знаете... Няма лошо - болест като болест и липсата на моментни симптоми не означава, че човекът е оздравял.
Ако искате да помогнете на някого - помогнете на детето!

Благодаря ви за отговорите!

sisi19, всичко се връзва. Идеята ми е да помогна на жената, но за да го направя е добре да знам как се доказва психическа нестабилност в съда, за да могат да се подготвят добри контрамерки/контраргументи. Но, определено ще я посъветвам да си намери добър адвокат, защото случаят изглежда сложен. А, за детето е по-добре да остане при нея.

aristotle написа:Благодаря ви за отговорите!

sisi19, всичко се връзва. Идеята ми е да помогна на жената, но за да го направя е добре да знам как се доказва психическа нестабилност в съда, за да могат да се подготвят добри контрамерки/контраргументи. Но, определено ще я посъветвам да си намери добър адвокат, защото случаят изглежда сложен. А, за детето е по-добре да остане при нея.

Аха, искаш да кажеш, че противната страна искат да докажат в съда , че е психически нестабилна и по този начин да и вземат детето.

Дай малко повече инфо. Обясни, тя регистрирана ли е, не е ли? По какъв повод е бил този опит за самоубииство? За да достигне до това, явно нещо/някой е провукирал съзнанието и. Ако е била тормозена от съпруга си, което доста често води до депресии ,и на базата на това е направила опит, то тогава нещата много се обръщат, което не означава че в момента тя има психически отклонения или подобни.

Жената няма психически отклонения и не е регистрирана в психодиспансер. Не ми е казвала за физически тормоз, но приятелят й постоянно й оказва психически тормоз. След скандал с него, в който той заявява, че иска да си прекратят връзката тя прави опит за самоубийство, но поне от това, което знам, тя не е искала да се самоубие наистина, а по-скоро да привлече внимание върху себе си. След това се сдобряват и тя забременява, но дори и след раждането на детето, нещата между тях не вървят. Тя се грижи за детето и не показва никакви признаци на психическа нестабилност, но партньорът й периодично й повтаря, че при евентуална раздяла ще направи всичко възможно да й отнеме детето, защото в съда лесно може да докаже, че е психически нестабилна.

aristotle написа:.....Тя се грижи за детето и не показва никакви признаци на психическа нестабилност, но партньорът й периодично й повтаря, че при евентуална раздяла ще направи всичко възможно да й отнеме детето, защото в съда лесно може да докаже, че е психически нестабилна.

Ще й отнеме опинците! При така описаната фактическа обстановка нищо няма да и отнеме. Да не говорим, че факта, че е припознал детето не означава, че му е биологичен родител. Не виждам смисъл от адвокат дори при евентуално дело.

Да не говорим, че факта, че е припознал детето не означава, че му е биологичен родител.

А, ха хареса ми категоричността в отговора.

Е, щом нотариуси в София издават удостоверения по чл. 148 ГПК , които ползват АНИ( че и някой им повярвал) пред ГРАО- вече нищо не ме учудва.
Заприличахме напълно на Абсурдистан.

Поли, злорадство/сарказам ли долавям... , иначе си права.

При така описаната ситуация, нищо не могат да направят.
Имах подобен случай, от 10 кладенеца вода домъкнаха, ама пак нищо. Така че място за безпокойство - няма.
А психическия тормоз който и налага - ммммм има много лесен път нещата да се обърнат срещу него, но това вече ще трябва да обсъдиш с адвоката си.
[но партньорът й периодично й повтаря, че при евентуална раздяла ще направи всичко възможно да й отнеме детето] - аха, първо я гони, а сега не иска да я пуска
[защото в съда лесно може да докаже, че е психически нестабилна ] -ей, толкова лесно, ама не е истина

Щом не е регистрирана в психодиспансера няма как да се пледира психично разстройство. А това е, което му върши работа... Както вече казах в по-мека форма по-горе това "психическа нестабилност" е пълна глупост. Кой го измисли този "термин". Всички сме повече или по-малко "нестабилни". Кой психически, кой финансово...
aristotle споменава психически тормоз... Мно-о-о-ого разтегливо и спорно понятие... Психическия тормоз е по-скоро "оръжие" на жената в брака. Ако аз съм съдия, бих приел за беспорен психически тормоз мнимия опит за самоубийство... aristotle трябва да избере как ще предтави опита си за самоубийство: психичен тормоз над партньора с цел да го принуди да извърши определено действие или все още нерегистрирано психично заболяване? Не може да седиш на два стола едновременно! Ако аз съм на мястото на господина ще пледирам пред съдията тези две неща алтернативно. Каквото и да покаже експертизата - все печеля

Хъм- "психическа нестабилност" Нищо няма да докаже! Просто ей тъй- на! Колкото тя се е самоубила, толкова и той ще докаже, че е нестабилна. Просто период на приказки, заплахи, но никакви действия.... И слава Богу, че в повечето случаи ние (партноьорите) стигаме и оставаме само с размяната на реплики. Не желая да спамя темата, но просто искам да ви разкажа нещо в тази връзка. Ако в действителност единственият начин е развод, то той ще стане, незаивисимо от това кой каква вина е тръгнал да търси и доказва. В моя случай бившият ми съпруг също се опита да докаже личностово разтройство. Дори и диагноза ми бяха поставали "Постродилен синдром"- с детете на 5 години ... За мой късмет се похвалил, че "действа" и дори аз съм се съгласила да ме заведе на психиатър (не психолог, не психотерапевт, а точно психиатър). Как обаче нещата бяха представени пред мен? И какво се случи? Пред мен той твърдеше, че му е много трудно да приеме моето решение, че не можел да осъзнае, че аз искам да се разделя с него, че бил пристрастен към мен... и за това имал нужда да посещава д-р П.- завеждащ Псхиатричния диспансер в нашия град. Това продължи около седмица. Естествено, че аз не се и съмнявах в искреността на твърденията му. Докато посещаваше д-р П. започна да ми обяснява колко много би му помогнало ако и аз дойда поне един път при Доктора, колко важно било, как самият лекар желаел също да разговаря с мен... Споделих това с моята адвокатка и я попитах дали е редно да го правя. Естествено, че от човешка гледна точка както аз, така и тя не предполагахме, че всъщност идеята е била съвсем друга.... Сагласих се естествено, като предварително му казах да не тълкува погрешно моето посещение там и че не отивам с него при д-р П., за да спасяваме нещо, а само и единствено ако това е последното, което би му помогнало да приеме, че ще се разведа с него. Речено- сторено... Разбрахме се, че на следващия ден той ще дойде след работа да ме вземе и ще посетим д-р П. Същият ден в обедната почивка ми се обади негова роднина, с която като цяло сме доста близки... Пожела да се срещнем и ме попита: Абе, твоят мъж ми каза, че днес щял да те води на психиатър, че даже вече и лекарства ще започваш да пиеш..." И като започна един разказ, хора... Да потънеш в земята от срам, недоумение и... де да знам как да го нарека. Накарая този човек ми каза: "Познавам те от 10 години и каквото и да решиш ще те подкрепя, но не дей да ходиш там (при лекаря) със съпруга си, защото всъщност не знаеш какво е намислил!" Не ми се разказва какво е говорил пред психиатъра, нито какво му е платил, но все пак д-р П. му казал- "Е, трябва и с нея да разговарям, но за мен тя страда от постродилен синдром и лечение има, ще трябва да пие лекарства поне 10 месеца, а ако се наложи може и към дневния стационар да я водим..." Това е по разказ на бившия пред роднината, а в действителност как е било- никой не знае... Е, не отидох при д-р П, а как реагира бившият ми съпруг на отказа е съвсем друга тема... Само мога да кажа, че бе меко казано БЕСЕН. Просто исках да сподзеля това като случай. Не обвинявам, нито пък искам съвет. Минало- заминало...

От темата пролича психическия тормоз над майката.Самото обвинение за психическа нестабилност,унижението и внушението без доказателствен документ,а и особено това че той е живял с нея ,доверил се тя да остане сама с детето и то да не пострада,вечерял с нея от нейните приготвени ястия без да е отровен,посрещала го е жива и здрава,всичкото това говори и показва че той лъже,щом домомента не е предявил иск за попечителство от момента на раждането.Този човек наистина я тормози психически,даже я изнудва,утре може да я държи и с желанието си проститутка да я направи,само защото я плаши.Лъжесвидетелства,дали пък той не се самоубива,като живее с психически неуравновесен човек,от който всичко може да се очаква?Напротив,той е бил спокоен до момента в който са се разлюбили и вече се търси под вола теле.Мъжът определено с изказванията си има проблем,плаши за да я задържи за себе си покрай детето.Утре и детето ли ще плаши така,не е морално да се петни по този недоказан начин майката на детето,защото бащата ако е бил нормален е щял да си хване нормална жена,за да не се срами детето му.Значи таткото е психо,набеждавайки най-милата за детето му.Позор!

Боже! Как от почти никакви при това едностранчиви данни, променяйки дори казаното от питащата, стигнахте до тези зашеметяващи идеи за същността на спора, namakak?! Дай Боже да не сте съдия! Не че не съм срещал и такива съдии де...
Много ми хареса историята ви zvezdomira! Не беше спам! Тя е наистина поучителна, особено за съдии, които си мислят, че знаят всичко и всичко им е ясно, вместо да се стараят да отсяват спорното от безспорното.

Ееех, г-н Пенев, за жалост имам още истории, които да разказвам. Наистина тъжно и блудкаво е... Няма да експлоатирам вече тази тема, но безгранични са човешката злоба и изобретателност. Наистина е имало моменти, в които съм се чудила това на мен ли се случва и ЗАЩО? Какъв е смисъла да се случва? През доста неща преминах и се надявам, че по- лошото е зад гърба ми. Все пак законът не е чак толкова беззъб, все пак има надежда има и защита, има и помощ, само трябва да я потърсим. Благодаря г-н Пенев, че открихте поуката в тази истороя, по- скоро достойна за "Часът на мама" или "Лична драма", но... човешка.

Благодаря за отговорите! Мисля, че вече имам достатъчно информация да успокоя въпросната жена. Аз не съм тази жена. Тя е моя браточедка и още от деца сме били много близки и затова много исках да й помогна. Още веднъж голямо БЛАГОДАРЯ на всички включили се по темата.