forum.lex.bg

Здравейте, не можах да видя секция за наследствено право, затова питам тук. Значи казусът е следният: майка и баща даряват апартамент на сина си, като другото им дете - дъщеря, се обезщетява с пари. По-късно и двамата умират. Въпросът ми е, възможно ли е дъщерята или евентуално ако тя почине, нейните деца, да предявят иск за разваляне на дарението, поради нарушаване на запазената част?

Благодаря ви предварително.

За възможното- възможно е.

а това, че дъщерята се обещетява с пари, записано ли е черно на бяло дето се казва или просто се знае помежду ви.

poli_g написа:За възможното- възможно е.

Точно , хората не могат да разберат , че винаги наследника със запазена част може да претендира , че му е нарушена и да иска да си я възстанови , като предяви иск в съда , но дали такъв иск ще е основателен , вече е друг въпрос.За да получите отговор на този въпрос , трябва да вземете документите и да посетите адвокат , с който да се консултирате , а ако бъде предявен иск , и който да поеме защитата Ви.

Успех!

За парите никъде не е записано. Добре де, няма ли някаква давност за този иск за отмяна на дарението? И също така не обхваща ли някакъв конкретен период преди смъртта на дарителите, то иначе, абсурдно ми се вижда, примерно дарител дарява нещо на детето си на 30 г. възраст, живее до 70, след това другото му дете иска отмяна на дарение от преди 40 г. Документите всъщност хич не са много, един нотариален акт за дарение.
А след като наследството е отдавна прието, как така могат децата на дъщерята също да искат отмяна, при положение, че те не са преки наследници на наследодателите, а само на майка си?

Благодаря ви!

Здравейте,
Тук и аз ще опитам да получа отговор на един въпрос, който ме гложде одавна, а и е свързан с поставената тема. Признавам, че отговорът ще ми дойде наготово, за което моля за извинение! Нищо не би ми коствало да се запозная със съответните нормативни документи, имайки предвид, че си позволявам изяви в този форум. Като оправдание ще посоча, нистина липсата на време напоследък.
Та. Ясно е, че дарението може да се оспорва с обосновката „запазена част”. Добре!
Каква ще е разликата м-у това леля ми Ганка от „Чуйпетльово” да ми подари имота (кучешка колибка) или да ми го продаде за два лева? И в двата ли случая децата й ще искат разваляне на дарението /продажбата с аргумента „запазена част”? Нали след дарението ставам пълноправен собственик както и, ако съм го закупил?! (Освен ако в договора за дарение не е посочено, някакво условие/я/) В крайна-сметка леля Ганка приживе си разполага със собствеността както намери за добре. Иначе ясно, че при завещание се предвижда и тази „запазена част”
...Трябва да по-прочета повечко материя по гражданско /семейно/ Право...
И аз БЛАГОДАРЯ!

Доколкото знам, покупко-продажбата не може да се оспорва, освен може би за симулативност, докато дарението може по закон. Ама ми се струва, че би трябвало да важи 5 годишната давност за това. И ако ощетеният наследник почине през този 5 г. срок, неговите наследници имат ли право да искат отмяна на дарението поради накърняване на запазената част? А има ли значение колко години преди смъртта на наследодателя е направено дарението?

nikodim77 написа:Здравейте,
Тук и аз ще опитам да получа отговор на един въпрос, който ме гложде одавна, а и е свързан с поставената тема. Признавам, че отговорът ще ми дойде наготово, за което моля за извинение! Нищо не би ми коствало да се запозная със съответните нормативни документи, имайки предвид, че си позволявам изяви в този форум. Като оправдание ще посоча, нистина липсата на време напоследък.
Та. Ясно е, че дарението може да се оспорва с обосновката „запазена част”. Добре!
Каква ще е разликата м-у това леля ми Ганка от „Чуйпетльово” да ми подари имота (кучешка колибка) или да ми го продаде за два лева? И в двата ли случая децата й ще искат разваляне на дарението /продажбата с аргумента „запазена част”? Нали след дарението ставам пълноправен собственик както и, ако съм го закупил?! (Освен ако в договора за дарение не е посочено, някакво условие/я/)
В крайна-сметка леля Ганка приживе си разполага със собствеността както намери за добре.
Иначе ясно, че при завещание се предвижда и тази „запазена част”
...Трябва да по-прочета повечко материя по гражданско /семейно/ Право...
И аз БЛАГОДАРЯ!

Здравей, nikodim77,

Прав си. Приживе всеки може да се разпорежда свободно със собственото си имущество. Законът брани интересите на наследниците със т.н. "запазена част".
Продажбата като че ли е най-устойчивият способ, стига обаче да не е симулативна, именно с цел да бъде лишен някой от наследниците от запазената му част. Това е трудно за доказване, но не казвам невъзможо.

Добре, де, а никой ли не желае да ми отговори? Мисля, че не са толкова сложни въпросите ми? Моля.

kleines написа:За парите никъде не е записано. Добре де, няма ли някаква давност за този иск за отмяна на дарението? И също така не обхваща ли някакъв конкретен период преди смъртта на дарителите, то иначе, абсурдно ми се вижда, примерно дарител дарява нещо на детето си на 30 г. възраст, живее до 70, след това другото му дете иска отмяна на дарение от преди 40 г. Документите всъщност хич не са много, един нотариален акт за дарение.
А след като наследството е отдавна прието, как така могат децата на дъщерята също да искат отмяна, при положение, че те не са преки наследници на наследодателите, а само на майка си?

Благодаря ви!

Давността е общата 5 годишна. Началният момент от който започва да тече за дарения които накърняват запазената част е от откриване на наследството.

nikodim77 написа:...Каква ще е разликата м-у това леля ми Ганка от „Чуйпетльово” да ми подари имота (кучешка колибка) или да ми го продаде за два лева?

Разликата е именно в харектера на двете сделки (възмезден и безвъзмезден). Законът никаде не изисква двете престации при покупко продажбата да са равноценни по абсолютна стойост - трябва само за страните да са такива. Затова ако Баба ви Ганка Ви продаде колибката за 2 лв. проблем няма.

law_master написа:

kleines написа:За парите никъде не е записано. Добре де, няма ли някаква давност за този иск за отмяна на дарението? И също така не обхваща ли някакъв конкретен период преди смъртта на дарителите, то иначе, абсурдно ми се вижда, примерно дарител дарява нещо на детето си на 30 г. възраст, живее до 70, след това другото му дете иска отмяна на дарение от преди 40 г. Документите всъщност хич не са много, един нотариален акт за дарение.
А след като наследството е отдавна прието, как така могат децата на дъщерята също да искат отмяна, при положение, че те не са преки наследници на наследодателите, а само на майка си?

Благодаря ви!

Давността е общата 5 годишна. Началният момент от който започва да тече за дарения които накърняват запазената част е от откриване на наследството.

law_master,
Май питащата си е отговорила сама, а?

Всъщност не мога да си отговоря сама, макар и да чета закона, защото не знам правото да се иска разваляне на дарението наследимо ли е? Защото ако е наследимо, то наследниците на наследника, ще имат право да го упражнят, в случай, че давността не е изтекла, нали така?

А има ли значение колко години преди смъртта на наследодателя е направено дарението?

kleines написа:Всъщност не мога да си отговоря сама, макар и да чета закона, защото не знам правото да се иска разваляне на дарението наследимо ли е? Защото ако е наследимо, то наследниците на наследника, ще имат право да го упражнят, в случай, че давността не е изтекла, нали така?

А има ли значение колко години преди смъртта на наследодателя е направено дарението?

Уважаема kleines,

С поведението си ми напомняте на малко дете, което на всеки отговор задава отново и отново въпроса "защо".

Не знам къде видяхте отговор на въпросите ми, макар и да ги повторих 2-3 пъти. Единствено за давността ми отговори law_master, за което съм му благодарна, по отношение на другите 2 въпроса поне аз не видях да има отговор.

kleines написа:Не знам къде видяхте отговор на въпросите ми, макар и да ги повторих 2-3 пъти. Единствено за давността ми отговори law_master, за което съм му благодарна, по отношение на другите 2 въпроса поне аз не видях да има отговор.

Мълчанието е най-пространственият отговор.

kleines написа:Всъщност не мога да си отговоря сама, макар и да чета закона, защото не знам правото да се иска разваляне на дарението наследимо ли е? Защото ако е наследимо, то наследниците на наследника, ще имат право да го упражнят, в случай, че давността не е изтекла, нали така?

А има ли значение колко години преди смъртта на наследодателя е направено дарението?

Няма значение колко години преди смъртта е бил скючен договорът.
Правото на иск за намаляване на дарението е наследимо.

ПС: за да постигнете желаната от вас цел е необходимо да си наемете адв.

благодаря на law_master, само искам да изразя мнение, че ми се струва много тъпо да може да се разваля дарение, направено неограничено във времето преди смъртта на дарителя наследодател, щото представете си дарение извършено преди 30-40 г., прехвърлено n пъти, иди търси последния приобретател..

Здравейте отново,
И БЛАГОДАРЯ на МЕЛИ и всички отзовали се!

За мен също е много - тъпо да може да се разваля дарение от страна на наследниците.
Да, вярно, че продажбата е най-добрият начин, обаче той е нож с две остриета понякога.
Въпросът ми в предходния пост, и твърдението за ножа с двете остриета са продиктувани от разговорите с мой близък приятел. Той е семеен с две деца, но съпругата му и най-вече родителите й са се оказали „хищници” (алчни до безобразие). Миналата година намира изгодно апартамент, предлаган му от много-близък човек, който няма деца но има сестра с такива и те всички също са „хищници”. И тъй, ако приятелят ми купеше апартамента, то той автоматично става собственост и на двамата (на него и съпругата му) и нейните родители респективно ще направят повтоен опит да ги разведат и то вероятно успешен...
Обаче ако придобие имота чрез дарение (по документи) то наследниците на дарителя биха могли да оспорват, тоест да опитат да развалят дарението...
От двата стола та на земята...
Та пак ще се върна на тезата, че приживе човек би трябвало да разполага с имота си така както намери за добре. Що за Закон ще защитава правата наследниците и в случай на дарение, като дарението и продажбата се различават само по плащането. Все си мисля, че и при двете приобретателя е с еднакви права над придобитото.

пп. Още не е взел апартамента но бабата - продавач продължава да го чака да се „намисли” Приятелят ми искаше съвет и аз бях на мнение да го оформят като дарение, докато не разбрах, че даренията могат да се оспорват от наследниците.

kleines написа:искам да изразя мнение, че ми се струва много тъпо да може да се разваля дарение, направено неограничено във времето преди смъртта на дарителя наследодател, щото представете си дарение извършено преди 30-40 г

в този случай приобретателят на вещта (движима/недвижима) не бива ли защитен от възражението за изтекла придобивна давност?

Не се притеснявайте Никодим. Може да се придобие с наследство и никой не може да го оспори, имам предвид при фактическата обстановка, която описахте. Това е така защото право на запазена част, респективно право да се иска отмяна на дарението поради нарушаването й, имат само най-близките роднини - съпруг, деца или техни низходящи и евентуално родители.

Доколкото разбрах, единствените роднини на бабата, евентуален дарител са сестра й и нейните деца, а те не могат да имат никакви претенции за запазени части. Така че, успокоете вашия приятел.

Чудно ми е друго обаче, защо хората се чудят и търсят съвети от тоз и оня (нищо лично към вас Никодим), а не прежалят едни 20 лв да отидат при адвокат да им разясни как стоят нещата. На това му се вика "Скъп на триците, евтин на брашното". Решил човекът имот да купува, пък 20 лева не му се дават за една устна консултацийка. А после като стане белята, скубе коси.

Говоря по принцип Никодим, не се засягайте, макар че и вашият приятел не е изключение от тази тенденция.

Поздрави.

@lexter - Че каква придобивна давност, собствеността нали вече е придобита с договора за дарение?