Увеличение на издръжка или чл. 59 от ЗЗД?

[justine]

Здравейте! Напоследък ме занимава въпросът за начина, по който родителят, отглеждащ детето след развод може да поиска от другия родител компенсация за заплатени суми за лекарска помощ, надвишаващи разбира се размера на издръжката. Става дума за случаи, при които имаме постановена издръжка, но се появяват нужди на детето, които единият родител покрива еднократно и на практика не може да претендира увеличение на издръжката поради изключителни нужди, тъй като нито нуждите са изключителни, нито разходите ще се правят завбъдеще. Идеалният пример, който ми идва наум е поставянето на шини на дете /иначе различни примери има много/. Парите за шини са заплатени еднократно, да кажем например в размер на 1000 лв. Родителят, който ги е заплатил може или да иска увеличение на издръжката, което да се изразява в някаква добавка към основната издръжка, до покриване на присъдения размер на разхода, който му се припада или да търси защита по общия ред - чл. 59 от ЗЗД, на основание прогласеното в СК задължение на родителите да полагат грижи, в това число и материални при отглеждане на децата. Мен лично беше ме притеснило едно решение на ВС, в което се казваше, че увеличение на издръжката се присъжда за вбъдеще, при което някак си отпада възможността да се търсят еднократно и най- вече предварително заплатени разноски по отглеждане на детето. Като намеря решението ще го постна тук за да стане по-ясно.

[Гост.]

Решение № 431 от 21.II.1963 г. по гр. д. № 2682/62 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1963 г., С., Наука и изкуство, 1964 г.
чл. 121

във връзка с чл. 120, ал. 1 ЗЛС

При предявен иск за увеличение на присъдена издръжка новият размер на издръжката следва да се присъди от деня на подаване исковата молба, а не и за трите месеца преди завеждането на иска.
----------------------------

С исковата си молба ищцата е поискала увеличение на присъдената издръжка на 25 лв. месечно. С решението си от 26.VII.1962 г. съдът уважил иска, като осъдил ответника да заплаща 25 лв. месечна издръжка за детето, начиная от 16.III.1962 г., т. е. три месеца преди завеждането на иска.


Това решение е оставено в сила от Соф. гр. съд с решението му от 10.Х.1962 г. по гр. д. № 3708/62 г.
Както решението на градския съд, така и това на нар. съд са незаконосъобразни в частта им, с която е присъдена издръжката от периода от три месеца преди завеждането на иска. В случая е налице иск за изменение на решение досежно присъдената издръжка съобразно разпоредбата на чл. 121 ЗЛС
При уважаването на такъв иск новият размер на издръжката се присъжда от деня, когато е подадена исковата молба, а не три месеца преди предявяването на иска, както неправилно са постановили с атакуваните решения градският и народният съд. Първият, като е оставил в сила решението на нар. съд в тази му част, е нарушил разпорежданията на чл. 207, б. "а" и "г" ГПК, поради което решението му следва да бъде отменено по реда на надзора в същата му част.

Решение № 591 от 21.II.1968 г. по гр. д. № 3339/67 г., II г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1968 г., С., Наука и изкуство, 1969 г.
чл. 120,

чл. 121 ЗЛС
Обстоятелството, че длъжникът по влязло в сила решение за издръжка е изплатил дължимите вноски, преди да е настъпил срокът за плащане, не лишава кредитора от възможност да предяви иск за увеличение на издръжката, ако обстоятелствата, при които о преди това тя е била определена, са се изменили и няма причина за прекратяването й, защото искането за увеличение на издръжката е иск за бъдеще време.

Макар и стара, практиката е константна....
Разликата - първоначален иск за издръжка по 87 в ОСИ с иск по 82, и иск за изменение на вече постановена такава( 82).
1. Има влязло в законна сила СР за постановен размер на издръжка
2. Увеличение- при изменение на обстоятелствата.

Неоснователното обогатяване, в конкретната хипотеза, не мога да си го представя на практика.

При една добра чуваемост и сравнително хармонични отношения между бившите е възможно да се уреди в споразумение този разход.
На практика се случва това. Има и СР в този смисъл ( ще намерите, поне две).

[justine]

Ами, не ме устройва предложението.
На първо място, няма смисъл да обсъждаме вариантите, при едни хармонични отношения между бившите съпрузи. Тук, разбира се, става дума за нехармонични отношения, които се нормират чрез съдебна намеса. Казусът е житейски простичък. Имаме издръжка, която осигурява определени насъщни нужди на детето. Как обаче, са осигурени останалите, напълно легитимни нужди на детето, регламентирани като задължения и на двамата родители, съдържащи се в разпоредбите на чл. 123 и чл. 125 от новия СК. В това число, /в числото на нуждите на детето/ са и заниманията със спорт, вземане на уроци, различни екскурзии през учебно време и не на последно място са здравните услуги, нуждата от зъболечение, лечение на инцидентни здравословни проблеми, и прочее. Изобщо, според мен, практиката мълчи по отношение на всички извънредни разходи, които прави единият родител, при който детето живее и които, макар да не могат да се квалифицират като изключителни, са все пак извънредни по своя характер и подлежат на компенсация, от страна на другия родител. Все ми се струва, че един иск на основание чл. 59 от ЗЗД е напълно допустим, а след представяне на надлежни доказателства за необходимостта от направените разходи, би следвало да се прецени и като основателен.
Пускам темата, за да получа повече гледни точки по юридическата аргументация на един такъв иск и в никакъв случай не желая да влизам в безмислените аспекти на проблема. И да не се хване сега някой да ми разправя, че ходенето на екскурзия не е необходим разход - това е само пример и ми се ще да се концентрираме върху възможността да се компенсират наистина важните разходи по отглеждането на едно дете, които или не влизат в списъка на насъщните, които се осигуряват от издръжката, или макар и важни или насъщни не са могли да бъдат покрити от нейния размер, или са от категорията на необходимите разноски по отглеждане на детето, за които правна регламентация и способ за компенсация няма.

[Гост.]

Все ми се струва, че един иск на основание чл. 59 от СК е напълно допустим, а след представяне на надлежни доказателства за необходимостта от направените разходи, би следвало да се прецени и като основателен.

Безусловно съгласна.


Дори не ми е хрумвало да водя спор по темата. Интересна ми е, както и развръзката по нея и евентуалното дело.
Ако приемате някаква насока, разбира се, при все да съм сигурна, че сте изчели всичко по въпроса, моля-
ТР № 17/71г.
П № 5/70г.
Неоснователно обогатяване на акад. Големинов.

В разглежданата хипотеза са налице необходимите предпоставки за пораждане на вземане по реда на чл. 59 ЗЗД. От една страна, има обогатяване на ответника под формата на спестяване на разходи, които той е бил длъжен да извърши във връзка със задължението му за издръжка. От друга страна, съществува и обедняване на ищеца, който се е лишил от средствата, дадени от него за издържането на съответното лице, без да е имал дълга да стори това, и, от трета - въпросното обогатяване е лишено от правно основание, тъй като нормативните разпоредби определят друг адресат на задължението за издръжка, а не лицето, което в действителност е престирало същата.

стр. 82

Проблемът не е толкова в това времево кога са извършени разходите, а в това, че според мен е недопустим искът по чл. 59 от ЗЗД( както сте пуснали темата, защото споменавате и иск по 59 от СК- тук безусловно една такава хипотеза е изменение в обстоятелствата!). Другояче стои въпроса ако ищецът е трето лице, не от кръга на лицата, задължени да дават издръжка.

Такива рошави мисли в понеделник сутрин... но ще следя темата.

п.п. Вметнах за двете СР( ако ги открия ще пейстна) страните се бяха спогодили освен за изменение- увеличение на вече постановен размер на издръжка, вкл. за някакъв такъв извънреден, както го наричате, разход.

п.п.п. Ще помоля колегите да се включат. Не е имало интересна тема от много време, а тази дава заявка за такава.
Благодаря.
Спорна седмица.

[sunrise]

И за мен темата породи интерес, като се има пред вид ,че е доста често срещана на практика. Според мен , отговорът би трябвало да бъде положителен.
Ще се опитам да се аргументирам:
Във всяко съдебно решение с което се определя размерът на дължимата издръжка от осъденият родител, съдията преди това изчислява нуждите на детето , разделя ги на родителите по-равно и определя примерно:150 лв му трябват, демек по 75 на калпак. Ако обаче, се окаже ,че на детето му трябват очила, шини, операция, пази Боже, тази сума може за определен период да скочи и десетократно.
Тези разсъждения на съдът се намират в мотивите на съдебното решение. След като в мотивите определят общо колко издръжка се дължи на детето ,то при промяна на размерът и отникъде не произтича задължението на другият родител да я заплаща изцяло.
Изхожайки от принципът ,че се дължи издръжка от двамата родители по закон, този ,чийто имущество е намалено несъразмерно на задължението му да дава издръжка , може да я търси по реда на чл.59 ЗЗД.

[Гост.]

Добре, но нали именно нуждите на детето определят размера на издръжката?

А не е ли изменение в обстоятелствата именно едно такова събитие( което не е толкова изненадващо и непредсказуемо), но е все пак изменение в обстоятелствата и би могло да обуслови и изменение в издръжката?

[sunrise]

Според мен все пак зависи от конкретният случай.Ако се касае за инцидентен разход, би трябвало да се приложи ЗЗД., но ако трябва примерно да се сменят шините на 6 м., би трябвало да се промени размерът на издръжката.

[Гост.]

Други мнения, колеги?

[portokal]

И на мен ми се струва недопустим. Но пък не знам какво правим с една внезапно възникнала инцидентна нужда. При това е прието, че месечната издръжка "отразява" трайното увеличение на нуждите, така че има логика и в мнението на Сънрайз. Все пак аз съм "за" недопустимостта.

[Гост.]

Делата за издръжка се разглеждат по реда на бързото п-во.

Изменението на размера е обусловено от изменение на обстоятелствата при първоначално постановен размер. А една такава нужда ( от медицински или какъвто и да е друг характер, стига да се докаже, че е в интерес на детето) безусловно ще индикира за увеличение. Без значение трайността.
При последващо изменение нищо не пречи на ответника да иска изменение- намаление( тази хипотеза само теоретично, защото на практика не съм се сблъсквала).

п.п. Нямам време, но довечера наистина ще се разровя и дано открия тези две СР. Наистина не мога да се сетя на какво основание страните бяха договорили плащане на такива суми. Съжалявам.

[inspectora]

Въпросът наистина е интересен. Аз не съм "в свои води" в тази материя (СК), но някак си съм по-скоро на мнението на Портокалчето - малко не ми се връзва да може да "мине" едно такова искане по ЗЗД (за увеличение на издръжката по СК - по-скоро "зависи" от конкретния случай ... при някои хипотези като че ли са налице "обстоятелства" за увеличаване)...
Принципно е морално оправдано и двамата родители да понесат финансовата тежест на такива нужди на децата (съобразно доходите на всеки от тях, а не по равно!!!), но от законова гл.т. нещо не мога да я приема тази конструкция ...
Когато имам повечко време ще дам малко повече аргументация ...

[justine]

Мерси за корекцията, колега, грешката беше техническа и веднага поправих правното основание.
В случая, въпросът трябва да се разгледа така: Какво представлява постановената по съдебен ред издръжка и покрива ли тя всички нужди на издържаното лице? Отговорът е ясен. Естествено, че не. Издръжката, това е минимално необходимата сума за преживяване на лицето, на което издръжката се дава. В нея не са включени, нито извънредните, нито дори „полезните” разноски при отглеждане на детето. Въпросът ми е, какво правим именно с „полезните” разноски, при това, при условие, че родителят, при който детето не живее има възможност да ги покрива. Нека първо да очертаем евентуалната искова претенция. При новите условия на СК, ще поддържаме, най- вероятно следните обективно съединени искове:
1. Иск с правно основание чл. 150, вр. с чл. 142, ал. 1 от СК за увеличение на присъдената издръжка. Аргументите в подкрепа на иска са ясни: изтекло време, увеличени нужди, промяна на материалния закон и свързаното с това отпадане на ограниченията при определяне на размера на издръжката;
2. Иск с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143, ал. 4 от СК за присъждане на добавка към издръжката с определен размер и за определен период от време за покриване на изключителни нужди на детето. Тук ще става въпрос за компенсиране на нововъзникнали необходими и прогнозируеми по размер и продължителност, безусловно необходими разходи при отглеждане на детето от изключителен характер;
3. Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за всички останали полезни разходи, направени от единия родител в полза и в интерес на детето. Макар да няма директно правно основание, изведено в СК, нека имаме предвид следните негови разпоредби:
чл. 122, ал. (2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
чл. 124, ал. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.
чл. 125, (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.
И така, стигаме до извода, че именно поради отсъствие на директна норма, която да овластява родителят да претендира компенсации, задето е задоволявал пълноценно нуждите на общото дете, той може да се обърне към съда с претенция по чл. 59 от ЗЗД. Такива претенции, могат да се предявят например веднъж на 6 месеца или на 1 година, като се представят всички разходни документи за заплатени лекарства /дори при най- здравите деца на ниска възраст тези разходи са значителни, съпоставени с размера на основната издръжка/, за шини, брекети и пр., за извънкласни учебни и спортни занимания, екскурзии и т.н.
Ето такива мисли ми идват...

[Гост.]

Би ми било интересно да ни държите в течение по повод делото, колега. Не успях да открия споменатите от мен СР.

Всъщност, невъзможно е да предявите иск по 59 от ЗЗД в това производство. Делата за издръжка се гледат по реда на чл. 310, ал.5 от ГПК във вр. с чл. 146, ал.2 от СК, а искът по 59 от ЗЗД по реда на общото исково производство.

[justine]

Според мен могат да се предявят едновременно и трите иска, но ищецът губи възмогност да се ползва от бързото производство.

[Гост.]

Не, ще има разделяне на делата. Нормата на 146, ал.2 е императивна.
Но това не е аргумент против Вашето становище за иска по 59 ЗЗД...( все още твърдя, че е недопустим).

[justine]

Поли, интересно ми е да науча малко повече за аргументите ви в посока обосноваване на недопустимост на иска по чл. 59 от ЗЗД.
По отношение на обективното съединяване - да по-скоро новият ГПК не дава такава възможност и като писах за това не бях съвсем уверена.

[Melly]

Следя темата с интерес, макар до сега да не съм изказала мнение.

Аз също считам, че искът по чл.59 ЗЗД е недопустим, а "извънредните" разходи по отглеждане на дете, което е присъдено на единия родител следва да се приемат като изменение на обстоятелствата и основание да се търси нов размер на издръжката.
Какви аргументи бих могла да изложа в подкрепа на тезата си.
Основният аргумент е, че връзката родител-родител (не е задължително да е скрепена с брак - СК го допуска) на първо място е следствие на доброволността да създадат поколение и от там - отговорността пред обществото, и задължението им да изградят от детето си една достойна личност. Това са морално-етични норми и чл.55, ал.2 ЗЗД нарочно изключва възможността онзи, който е изпълнил един нраствен дълг да търси връщане на даденото.
На следващо място считам, че нормите регламентиращи правото на едно лице на издръжка са специални по отношение нормите, регламентиращи НО, тъй като липсва препращаща към ЗЗД норма, което изключва субсидиарното прилагане на съставите на неоснователното обогатяване.
От тук следа, че наличието на "извънредни" разходи, направени от единия родител по отглеждане на детето, единствено могат да бъдат отнесени към обстоятелствата, пораждащи правото да се иска изменение на присъдената издръжка на дете.

Напълно съзнавам,че не изчерпвам изцяло тезата си, но пък мисля да е повод да бъде доразвита "ЗА" и "ПРОТИВ" от другите колеги.

[sunrise]

Мели,не мога да се съглася с казаното от теб.
На първо място, чл.59,ал.2 ЗЗД, касае случаите в които се иска връщането от лицето спрямо ,когото си изпълнил нравствен дълг,тоест от детето,н о не и от другият родител.Спрямо него нямаме нравствен дълг.
Според мен, искът за издръжка ще бъде отхвърлен като неоснователен , защото изменението касае бъдеще време. Ако ищецът се позове на разход, направен еднократно, например за операция за която е платил, как ще обоснове нарасналите нужди ?Нали няма детето всеки месец да му правят операция.
Що се отнася до субсидиарността на този иск спрямо искът за издръжка , считам ,че тук нещата се смесват неправилно. Искът за издръжка на детето касае издръжката на детето , макар да се предявява от другият родител , урежда отношенията родител-дете.
Искът по чл.59 ЗЗД има друго основание и други страни, то касае намаляване на имуществото на единият родител несъразмерно на отговорността , която същият има. Дано съм била разбираема.

[inspectora]

Мели,не мога да се съглася с казаното от теб.
На първо място, чл.59,ал.2 ЗЗД, касае случаите в които се иска връщането от лицето спрямо ,когото си изпълнил нравствен дълг,тоест от детето,н о не и от другият родител.Спрямо него нямаме нравствен дълг.
Според мен, искът за издръжка ще бъде отхвърлен като неоснователен , защото изменението касае бъдеще време. Ако ищецът се позове на разход, направен еднократно, например за операция за която е платил, как ще обоснове нарасналите нужди ?Нали няма детето всеки месец да му правят операция.
Що се отнася до субсидиарността на този иск спрямо искът за издръжка , считам ,че тук нещата се смесват неправилно. Искът за издръжка на детето касае издръжката на детето , макар да се предявява от другият родител , урежда отношенията родител-дете.
Искът по чл.59 ЗЗД има друго основание и други страни, то касае намаляване на имуществото на единият родител несъразмерно на отговорността , която същият има. Дано съм била разбираема.

Напълно споделям ...

[Melly]

Мели,не мога да се съглася с казаното от теб.
На първо място, чл.59,ал.2 ЗЗД (вероятно техн.грешка - имаш предвид чл.55, ал2, нали), касае случаите в които се иска връщането от лицето спрямо ,когото си изпълнил нравствен дълг, тоест от детето, но не и от другият родител.Спрямо него нямаме нравствен дълг.

Източник на задължението да се дава издръжка е законът. Именно, защото родителите изпълняват нравствен дълг към трето, малолетно/непълнолетно лице, и законът вмевява задължения на родителите му.

Според мен, искът за издръжка ще бъде отхвърлен като неоснователен , защото изменението касае бъдеще време. - тук мисля, че законът позволяв да се търси изменение и за 1 год. назад, но не съм съвсем сигурна. Ако ищецът се позове на разход, направен еднократно, например за операция за която е платил, как ще обоснове нарасналите нужди? Нали няма детето всеки месец да му правят операция.

Не мисля, че следва буквално да се тълкува нормата, касаща изменение на обстоятелстата и да бъде отхвърлен иска за изменение на присъдена издръжка. Всички факти и обстоятелства по конкретния случай съдът следва да обсъди в съвкупност.

Що се отнася до субсидиарността на този иск спрямо искът за издръжка , считам ,че тук нещата се смесват неправилно. Искът за издръжка на детето касае издръжката на детето , макар да се предявява от другият родител , урежда отношенията родител-дете. - не твърдя обратното.

Искът по чл.59 ЗЗД има друго основание и други страни, то касае намаляване на имуществото на единият родител несъразмерно на отговорността, която същият има. Дано съм била разбираема.

Напротив, напълно съразмерен е с отговорността, която е поел за отгеждане на детето, щом като е наложителен този разход - следователно е присъщ разход, а не луксозен.