forum.lex.bg

Здравейте, обръщам се към вас със следния казус. Съпругата ми има брат, който е психично болен. Не съм сигурен за точната диагноза, но по принцип е на лекарства и през определен период от време /2, 3, 5 години/ откача. В тези периоди напълно отказва лечение и прием на медикаменти, срещи с лекари и т.н. Не знае какво прави и най-малкото е опасен за самия себе си. Друг е въпросът, че родителите му и съпругата ми не знаят как да излязат от ситуацията и положението само се влошава. Няколко пъти уж го обеждаваха да опиде на лекар, но по пътя към болницата той бяга /скачайки от колата в движение, след което е в неизвестност няколко дни/. Положението е направо трагично, а в болницата твърдят, че се приемат пациенти само с тяхно съгласие.
Има ли законов начин за принудително лечение или нещо регламентирано по въпроса?

извинявам се за грешката, да се чете "убеждават".

Нама закон, ninkan, сега има демокрация... Тъжна ви майка на роднините...

Ако братът на съпругата ви има поставена диагноза експертиза и др. документи и е толкова зле, че да е опасен за себе си и околните до такава степен може да сезирате прокуратурата и да поискате да се задвижи процедура за настаняването му за известно време в психиатрична болница поне за известно време.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.
(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.
ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО
Чл. 150. (1) При пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето и живота на други лица, могат да се прилагат мерки за временно физическо ограничаване.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат само като предпоставка за създаване на условия за провеждане на лечението и не заместват активното лечение.
(3) Вземането на мерки за физическо ограничаване се разпорежда от лекар, който определя вида на мярката и срока за прилагането й. Този срок не може да бъде по-дълъг от 6 часа.
(4) Мерките по ал. 1 се осъществяват от предварително обучен за това персонал.
(5) Видът на взетите мерки за физическо ограничаване, причините, наложили това, срокът за прилагането им, името на лекаря, който ги е разпоредил, и приложеното медикаментозно лечение се вписват в специална книга на лечебното заведение и в историята на заболяването.
(6) Лицето, спрямо което са взети мерки за физическо ограничаване, трябва да бъде под постоянно наблюдение от лекар или медицинска сестра.
(7) Видът и начинът за прилагане на мерки за физическо ограничаване се определят с утвърдените медицински стандарти.
(8) Редът за прилагане на мерки за физическо ограничаване се урежда с наредба на министъра на здравеопазването съвместно с министъра на правосъдието.
Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства
http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135506662
Вижте и тук:
http://www.bghelsinki.org/index.php?mod ... ektiv16113