forum.lex.bg

Здравейте.
Отворих тази тема, защото ме интересува един доста специфичен и интересен въпрос.
Преди 1989г. е имало съдебна практика, според която ако мъж и жена са сключили годеж или са показвали по най-явен начин, че живеят заедно, то ако мъжът излъже жената и я напусне тя можеда го осъди за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД.
Да но аз си спомням, че на лекциите по право, ( които бяха преди доста годинки ) ни казваха, че САМО ЖЕНАТА може да съди мъжа на подобно основание. Знам, че от гледна точка на съвременните правни стандарти това твърдение звучи доскриминиращо и доста странно. Аз обаче ясно си спомням за това правило, точно заради факта, че е много особено. Влязох в спор с доста колеги относно тази хипотеза. Те толкова яростно ме оплюха, че по едно време чак и аз започнах да се съмнявам в това, което някога съм чул и запомнил. Обадих се на един колега, с който сме учили заедно и той потвърди, че наистина това твърдение ни е било казвано на лекции.
Сега търся съдебна практика или съдебно решение или просто мнения, които да потвърдят моята теза или пък да я оборят. МОЛЯ всеки, който има някаква информация по въпроса да я сподели.

Като студенти често ни даваха пример с разваляне на годежа, като прилагане на обичая в правото.

Ето малко съдебна практика.


Решение № 2680 от 30.XII.1969 г. по гр. д. № 1966/69 г., I г. о.

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1969 г., С, Наука и изкуство, 1970 г.

чл. 45 ЗЗД

Виновният за несключването на брака ответник носи отговорност не само за неимуществените вреди от несключването на същия брак, но и за имуществените вреди, изразяващи се в направените разходи по приготовлението за сключване на неосъществения брак.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Съдът отхвърлил иска за имуществените вреди по съображения, че разходите по угощенията и тържествата във връзка с годежа не били задължителни. Безспорно е, че никакъв нормативен акт в страната не разпорежда лицата, които ще сключат брак, предварително да уговарят това при тържествена обстановка, на обичайния годеж и това да бъде съпроводено със задължителни разходи по гощавка на участвуващите в този годеж. Липсва въобще нормативен акт и за възвеждане на старите обичайни норми в източник на правото. Задълженията на страните обаче съгласно чл. 9 ЗЗД могат да имат за източник и съответно тяхно договорно съглашение. С оглед на бъдещия им брак същите могат да предприемат извършването на известни разходи, незабранени от законите в страната, и да се уговарят как тези разходи ще следва да се разпределят помежду им. Поемането и изпълнението на такива задължения са обусловени от преследваната от страните цел да постигнат сключването на брака си. Когато по вина на една от страните тази цел не се постигне, така направените разходи не се превръщат в загуба за страната, която ги е направила, и то като последица вече на неправомерното поведение на отказалата да сключи брака страна. За тези вреди виновната страна следва да носи съответна отговорност. Окръж. съд, като е приел противното, е допуснал съществено нарушение на разпоредбите на чл. 45 ЗЗД.


Тълкувателно решение № 32 от 2.VI.1969 г. по гр. д. № 29/69 г., ОСГК

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1969 г., С., Наука и изкуство, 1970 г.

чл. 45,
чл. 52 ЗЗД

По дела за непозволено увреждане, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от жени, спрямо които има отказ да се сключи брак, не е необходимо мъжът и жената да са живели съпружески. Достатъчно е само да са манифестирали пред обществото такова поведение и връзки, които по недвусмислен начин показват, че те проектират да сключат брак. Необходимо е обаче да е дадено сериозно обещание за встъпване в брак и от мъж, който е могъл да го изпълни. Измамата не е съществен елемент от състава на този деликт. Обезщетение за неимуществени вреди може да търси всяка жена, ако са налице всички предпоставки на отговорността. Неоснователен е този отказ, който не се дължи на причини, които го оправдават от житейска и морална гледна точка - който не се дължи на основания и факти, които по преценка на съда оправдават несключването на брака.


Решение № 2346 от 1.10.1997 г. на ВКС по гр. д. № 1963/1996 г., IV г. о.
Съдебна практика, Списание "Български законник", бр. 7 - 7/1998 г., стр. 79
чл. 45 ЗЗД
Дължи се обезщетение за непозволено увреждане, при неизпълнено обещание за сключване на брак.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
По делото било установено по безспорен начин, че между страните са били създадени отношения, предхождащи сериозното им намерение да сключат брак. Те имали дружба, след това извършили "бракосъчетание" по турски обичай в присъствието на ходжа и на техни близки, били изпълнени всички ритуални обичайни действия: изпращане на момичето с нейния брат и снаха от дома на момичето, посрещане в неговия дом на родителите, даване на подаръци, изпращане на следващия ден чаршаф, доказващ девствеността на девойката, и заживяването на съпружески начала. От това съжителство тя забременяла. В петия месец както се разбрало, ответникът изведнъж осъзнал, че "тя е показала непостоянство..., че тежко чувала..., че не си пасвали сексуално". По тези причини я изгонил от дома си.
При така установената фактическа обстановка необосновано и незаконосъобразно Р. окръжен съд е приел, че няма деликт. Неправилно съдът е приел, че нямало увреждане за ищцата и че ответникът не носел отговорност за причинените вреди.
Съгласно разпоредбите на чл. 45 ЗЗД всеки, който виновно е причинил вреда другиму, е длъжен да я поправи. В конкретния случай ответникът виновно не е изпълнил обещанието за сключване на граждански брак. Той е създал всички предпоставки ищцата да повярва, че ще бъдат законни съпрузи, и след това, след 5-месечно брачно съжителство, се отказал от намерението си. Обещанието за сключване на граждански брак виновно не е било изпълнено и за това ответникът дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размера, в който искът е бил предявен - 300 000 лв.

В учебника на проф. Кожухаров имаше подобен пример. За съжаление в момвнта учебника не е пред мене, но ако не ме лъже памметта, беше в материята за преддоговорна отговорност. Та там ставаше въпрос, че жената има парво обезщетение от мъжа, които като и е обещал че ще се ожени за нея, е спал с нея и я е забреминил и е избягал.

Само жената, разбира се. Вредите идват от накърняването на имиджа и, докато за наритан мъж подобни вреди няма, дори в очите на обществото той се е отървал.

Разсъждавам по въпроса дали в последните десетина години тази практика е действаща. За мен е вече абсурдна, именно защото "обичаят" е отдавна различен.
Да, има такава стара практика и да, отнася се за жената.
С различията, които настъпиха в обществото, обаче, както и с промяната в обективното ни право, включително и досежно дискриминацията, за мен /лично/ практиката следва изцяло да се загърби. Не знам за подобно решение, при което да е бил уважен иск, подаден от мъж. И да има, нито съм чувала, нито съм чела, а от другите има.

Julyan написа:Разсъждавам по въпроса дали в последните десетина години тази практика е действаща. За мен е вече абсурдна, именно защото "обичаят" е отдавна различен.
Да, има такава стара практика и да, отнася се за жената.
С различията, които настъпиха в обществото, обаче, както и с промяната в обективното ни право, включително и досежно дискриминацията, за мен /лично/ практиката следва изцяло да се загърби. Не знам за подобно решение, при което да е бил уважен иск, подаден от мъж. И да има, нито съм чувала, нито съм чела, а от другите има.

Здравей.
Значи и ти си на мнение, че тази практика съществува само за жената??? Значи не съм единствен с това твърдение. Това твърдение, че само жената има право да търси подобно обезщетение е много осбено и тук ме изядоха, че не съм бил прав и че съм бил загубен и нищо не съм разбирал от право с това мое твърдение за практиката преди 1989г. Но щом вече има и други хора, които подкрепят това схващане, че само жената може да е потърпевша значи тази идея не е случайна. Ти самата от къде знаеш за съществуването на такава практика и има ли някакъв писмен акт или решение или определение на съда, с което се отхвърля правото на мъжа на подобно обезщетение.
Ще съм ти много благодарен ако споделиш с мен идеите си.

Ама защо не ме слушаш, като ти казвам? Причината е точно тази и е съвсем очевидна.

Така започналата дискусия ми напомни за един роман на една хърватска писателка, в него имаше диалог между героините майка и дъщеря. Дъщерята питаше майка си: Защо мъжете и жените не са равноправни?
А майката й отговори: Защото мъжете не могат да забременяват!!!

Аз, обаче, не съм много съгласен, че това се отнася само до жената.

Ако двама човека живеят на семейни начала и ако са сгодени, мисля че и мъжът може да търси обезщетение. Доводите ми за това са следните. Ако жената се е съгласила на годежа, за да получи някаква облага - дали имот, дали движими вещи на висока стойност и се отметне да сключи брак, а тези неща са и дадени, защото е обещала да се омъжи, то следва, че тя се е обогатила неоснователно.

Отделно мъжа може, в такива случаи, да претендира и за обезщетение по 45 от ззд в същото производство. До колко съда ще му го присъди зависи от конкретния случай.

Във връзка с темата и мотивировката - относно практиката преди 1989 г. мога да препоръчам "Непозволено увреждане. Текст с кометар и синтез на съдебната практика" от Боян Йосифов и Борис Балабанов, стр. 12 и 13 (Отговорност при неизпълнено обещание за женитба).
И, да, съгласна съм с DEKAH, при всички положения мъжът може да претендира за обезщетение не само заради негативните промени в неговата имуществена сфера (разходи за пръстен, годежно тържество и т.н.). Не виждам пречка мъжът да претендира за обезщетение, ако бракът не е сключен по вина на жената и по този начин мъжът е бил злепоставен пред обществото.

Нещата са различни.
1.Каква е съдебната практика;
2.Кое намираме за правилно.
Разбрах авторът да пита относно № 1, относно № 2 аз пък въобще мисля, че днес нито жената, нито мъжът следва да търсят подобно обезщетение, както писах, поради изключителна промяна в "обичая". Лично схващане.
Съдебната практика, която съм чела, се отнася само до ищец- жена. За ищец мъж с уважена претенция не знам. Ако някой знае- да сподели съдебен акт. Което не означава, обаче, че е невъзможно.

Иначе:
Тълкувателно решение № 32 от 2.VI.1969 г. по гр. д. № 29/69 г., ОСГК
"По дела за непозволено увреждане, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от жени, спрямо които има отказ да се сключи брак, не е необходимо мъжът и жената да са живели съпружески. Достатъчно е само да са манифестирали пред обществото такова поведение и връзки, които по недвусмислен начин показват, че те проектират да сключат брак. Необходимо е обаче да е дадено сериозно обещание за встъпване в брак и от мъж, който е могъл да го изпълни. Измамата не е съществен елемент от състава на този деликт. Обезщетение за неимуществени вреди може да търси всяка жена, ако са налице всички предпоставки на отговорността. Неоснователен е този отказ, който не се дължи на причини, които го оправдават от житейска и морална гледна точка - който не се дължи на основания и факти, които по преценка на съда оправдават несключването на брака."

Решение № 2346 от 1.10.1997 г. на ВКС по гр. д. № 1963/1996 г., IV г. о.
Решение № 1631 от 16.VI.1970 г. по гр. д. № 970/70 г., I г. о.

Решение № 4515 от 5.I.1984 г. по гр. д. № 3317/83 г., I г. о.
"Възниква основание за обезщетяване вредите от непозволено увреждане поради неизпълнено обещание за встъпване в брак в случай на поддържане интимни връзки между мъжа и жената, станали достояние на обществото, и от факта на раждане дете от тези връзки, което накърнява в по-малка или по-голяма степен достойнството на жената."

Решение № 1542 от 17.06.1974 г. по гр.д. № 844/74 г., I г. о.
"Неоснователният отказ да се изпълни обещание за сключване на брак е основание за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, макар девойката, до която е отправено обещанието и поради което тя е заживяла съпружески с обещателя, да не е навършила минималната възраст по чл. 8 СК. "

Интересуват ме всякакви мнения и практики по тези въпроси.
Наистина най-вече ме интересува съдебната практика, защото формално право на мъжа да заведе иск наистина би трябвало да съществува. Въпросът е какво става от там насетне?
Аз също търся и не намирам НИТО ЕДНО подобно дело, в което подобен иск на мъж да е бил уважен. Дори си задавам въпросa дали съдът въобще е позволявал да се развие съдебно производство по подобен иск или просто гo е отхвърлял като недопустим???

Чак недопустим няма да е. Имаш си твърдение - стана това и това, от него претърпях вреди, искам обезщетение. Дали случилото се води до вреди, е въпрос по основателност, смятам. Но няма да се учудя, ако въобще такива искове не са били предявявани.
За имуществените вреди от годежния пръстен и т.н. не се бях сетила.

Нещата в случая стоят на принципна основа. Вижте каква е моята теза. Може да стане малко дълга, но дано да стана ясен.
За мен самото неспазване на обещанието за брак има различен характер за мъжа и за жената, защото те са субекти на правото с различни характеристики, които участват по различен начин в социалните отношения и социалните виждания на обществото.
Самият отказ от обещанието за брак не влече след себе си никави правнорелевантни юридически факти. В закона никъде няма клаузи, които да гарантират някаква задължителна сила на обещанието за брак. Щом обещанието за брак не създава правнорелевантни юридически факти, значи и отказа не създава релевантни факти.
Правото на жената да иска неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД не идват пряко от отказа на мъжа да се ожени за нея, а от юридическите факти, които се пораждат впоследствие от отказа - мъжът е спал с нея, забавлявал се е, правил си е кефа и накрая я е зарязал - това унищожава имиджа и пред обществото и това се явява основанието да иска неимуществени вреди, а не заради самия отказ на мъжа да се ожени за нея. Освен това риска от забременяване, аборти и т.н. са само за жената. Самия отказ сам по себе си не означава нищо. Основанието е в последиците, които настъпват - уронване на уважението на обществото към нея.
При мъжа нещата стоят по друг начин - той не може да обоснове иска си с това, че жената го е чукала, првила си е кефа с него, забавлявала се е и после го е захвърлила като парцал Аз ако бях съдия бих сметнал подобни доводи за завеждане на дело от мъж като меко казано смехотворни. Затова за да заведе подобно дело мъжът трябва да намери други основания. Напр. ако жената след като го е оставила е разправяла, че му е мек, че е хомосексуалистит и т.н. Тогава той би имал основание за неимуществени вреди, но то ще произтича не от неспазването на обещанието за брак, а от други впоследствие възникнали юридически факти, които вече се явяват релевантни.
Т.е. когато мъжът разваля годежа за жената възникват негативни последици от самото разваляне на годеж. Самият юридически ФАКТ, че е развален годежа влече за нея уронване на престижа й.
Неспазването на обещанието за брак от жената обаче не влече нищо, защото обещанието за брак не създава релевантни факти т.е. при мъжа трябва да се реализира юридически СЪСТАВ от последващи факти, които да доведат до уронване на престижа му (напр. жената е разправял, че не му става работата или нещо подобно). Едва тогава мъжът би могъл да заведе дело по чл.45 ЗЗД, като основанието би било не самото неспазване на обещанието за женитба, а допълнителните последици които са настъпили, ако въобще има такива.
Ако разгледаме чистия случай, при който двама души се разделят мирно, тихо и кротко без обиди и скандали жената би имала право да заведе иск, защото мъжа не е спазил обещанието си и е уронил авторитета и. Но ако жената не спази обещанието си и си отиде тихо , мирно и кротко за мъжа няма основание за завеждане на иск, защото на практика няма с какво да докаже, че е уронен авторитета му. Ще е смешно да доказва ,че жената го е чукала и се е забавлявала с него и така е уронила авторитета му пред познатите му. А това че го е оставила си е нейно право, защото обещанието за брак не е задължително.

Хмм, интересно.
То тогава следва ли че, всяка една жена живяла на съпружески начала, може да търси обещетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Еееех,planinaot ,planinaot ,чудя се планина от мъже ли си или от жени .
Такъв е бил моралът.Точка.Но си мисля,че един иск,от един обаче също истински мъж,макар и с по-меко сърце,би следвало да бъде уважен от съда,през онези години.В момента нямам време да пиша,но за уважаването на иск по чл.45 ЗЗД е необходимо да е налице непозволено увреждане.Не е хич лесно,струва ми се,да се каже,че поведението на женицата,милинката ми тя,хубавата ми тя,е всякога позволено и допустимо.Макари по изключение,такъв иск вероятно би бил успешно проведен.
В кр. сметка увреждането не е просто несключването на брак,а последиците от това нещо.Наистина при мъжа и жената не е едно и също,но при определени обстоятелства несключването на брак може да доведе до такъв именно вредоносен резултат за мъжа,че той да е основание за обезвреда.Моралът наистина е строг през тези години(не съм живял тогава) и би било трудно,но чак невъзможно...

извинете че се намесвам аз сам само стодент по право но като четох коментарите ми стана много интересно съдебна практика по този въпрос има знам за едно дело в Бургас в което жената съди мъжа и съдът е определил 4000 лв обещетение после мъжа обжалва и обещетението нараснало на 8000 лв

С две думи.Предбрачният договор е доказателство за всичко.
Но не го правете без адвокат.

ще ви помоля да ми пратите тези решения свързани с обещетение за разваляне на годеж на пощата

portokal написа:Само жената, разбира се. Вредите идват от накърняването на имиджа и, докато за наритан мъж подобни вреди няма, дори в очите на обществото той се е отървал.

Точно така е. Напълно подкрепям становището ти.